Октомври
Това
е алегория на есента. Сезон, пълен с топли цветове,
разнообразни вкусове и настроения – често твърде
противоречиви. От една страна богатството и разнообразието
на сезона, изобилието от плодове, всевъзможни багри
и миризми, а от друга – предчувствието за предстоящата
голяма промяна... прехода към зимата, към съвсем
различно състояние на природата и духа. В живота
на обикновения човек това е края /било е/ на период
на усилена трудова дейност, прибиране на последните
плодове, подготовка за времето на спокойно очакване
на зимата и зимните празници.
В
България зимата започва с началото на намаляването
на деня, т.е. около края на юни месец. Но самото
“движение” към края на годината и Коледа
е движение към “женското начало”, символизиращо
покоя, смъртта и земята. Трудовата дейност е символ
на “мъжкото начало” – в противовес на “женското
начало”, идващо с увеличаването на нощта и намаляването
на деня.
В
същност октомври месец е междинен момент и фиксира
прехода между двете сезонни състояния: есен – зима...
Октомври е разгара на ловния сезон по българските
земи. Дивечът е тлъст и подготвен за дългата зима.
България е територия, през която минава пътя на
прелетните птици за Африка – така наречения Виа
Понтика. Ловецът носи символите на няколкото
начина за ловуване по нашите земи: лова с пушка,
с куче и – с ястреб. Последният вид е бил привилегия
на богатите султански наместници тук. Близо до София,
в село Доганово /Соколово/, местните жители били
известни с уменията си да отглеждат и обучават грабливи
птици.
Картината
Октомври е алегория на “вземането
от природата”, демонстрация на богатството, тънкия
усет към удоволствията... Тази картина е моята “благодарност”
към Ориента с неговата разточителност, пищни дрехи,
накити, поезия. Лицето на ловеца е символ на аристократизма
на кръвта, насладата от удоволствието да вземаш
и убиваш...
Cotinus
Coggigria – растението в задния план, е едно
от най-красивите с колорита си през есента /произхожда
от земите на Азия/. В България го наричаме смрадлика.
Поразителна е хармонията от преливащи светло-жълти,
оранжеви, червени, кафяво-виолетови до черни цветове.
И
още едно растение в задния план е натоварено със
символика – Ветрогона Трана. Трънлив, сух
храст, който ветровете гонят есенно време из полята,
символизиращ кръговрата живот – смърт – живот...
Докато е живо, това растение има много здрав корен.
Когато семената узреят, връзката се прекъсва, мъртвото
стебло се откъсва и вятъра го поема. Така то разсява
семената и от мъртвото се ражда нов живот – основната
идея в мирогледа на българина от онова време за
неразривната свързаност на живите с мъртвите...
