Декември
– Януари "МРЪСНИТЕ ДНИ"
Дните между Коледа
и края на първата седмица от януари /12 дни/ в България
още се наричат "Мръсни дни". Това е времето
на родилните мъки на св. Богородица, раждането на
Иисус Христос и къщаването му. Тук
се преплита народното християнство с традиционните
езически вярвания на българите.
Хората
вярвали, че през този период от годината нощем излизат
и бродят караконджоли, върколаци, таласъми, вампири,
зли сили и болести... ”Мръсните дни” се смятали
за особено опасен период и много строго се спазвали
забраните за работа и труд в къщата: пране, сушене
на дрехи, миене на глава и ресане, предене на вълна,
не се излизало след залез слънце, не се изхвърляла
пепел от огнището и т.н. Затова през тези дни жените
се въздържали да работят. За предпазване от злите
демони всеки носел в дрехите си чесън... По вратите
окачвали клони от глог и хвойна.
“Мръсните
дни” завършват по Йорданов ден, когато попът хвърля
кръста в реката и млади и стари се хвърлят във водата
да го вадят. Който го извади се счита, че през следващата
година ще бъде най-здравия и щастлив човак. Случва
се да окъпят някого насила, обикновено някой току-що
оженен млад мъж.
“Мръсните
дни” се наричат още “Блажни дни”, защото през тях
не само било разрешено да се консумират мазни и
тлъсти меса, но било задължително да се яде по много
от тях – до преяждане.
Хвърлянето
на кръста във водата символизира измиването и кръщаването
на Йоан Кръстител в река Йордан и кръщенето на Ийсус
Христос. Така се преживява и осмисля тази акт на
преход от старозаветната епоха към Новозаветната
в старото българско общество.
