Гонене
на змей – Май
Змеят
в народните песни е описан като хибридно същество
– „от кръста нагоре красив момък, от кръста надолу
– шарен смок”. В Северозападна България съществува
поверие, че „щом 40 годишен смок и 40 годишен шаран
се сбият, на земята настъпва голяма суша”. Змеят
живее във високопланински пещери, където пази ветровете
и дъждовете.
Когато
настъпи суша в едно село, или няколко съседни села,
а наоколо вали дъжд, но тях все ги заобикаля, когато
се задават облаци, гърми, трещи, дъжд се лее в съседните
села а тук все подминава... тогава народа казва,
че Змей Чуждоземен се е заселил в околностите на
туй село и прави пакости. Не дава да вали, раздухва
облаците с цел да навреди на реколтата и на хората.
В
такъв случай народа вярвал, че ритуала "Гонене
на Змей" ще помогне. Вярвали, че Змеят може
да се крие навсякъде по къщите и кошарите.
Гонката
е тайнствен обреден ритуал. Извършвал се само от
млади мъже и току-що женени момци, но едри и силни
физически. Всеки мъж-гонец приготвял по една голяма,
здрава тояга и с нея мушкал по всички места, където
се предполагало, че се крие Змея.
Гоненето
започвало посред нощ. Ако селото било малко – организирала
се една малка група, ако било голямо – тогава се
образували няколко чети, които се отправяли в различните
посоки на селото. Гонците били съвършено голи –
без обуща, ризи или чорапи... Дори без калпак. Докато
траела гонката никой не трябвало да ги види, не
трябвало да се проговаря нито дума, нито звук, инак
Змея щял да изкочи и да помете всички по пътя си.
А ако някой видел Змея – вярвало се, че ще се поболее
и ще умре. Особено се пазели децата и жените, защото
се вярвало, че ако видят гонците – Змеят ще ги грабне
и ще ги отнесе в дън горите.
В
днешно време този ритуал не се изпълнява.
