Александър Алексиев е роден през 1941 г. в България. През 1965 г. емигрира в САЩ и става един от най-добрите анализатори на бившия СССР и комунистическия лагер. В момента Алексиев е съветник по въпросите на националната сигурност в Пентагона и ЦРУ, водещ сътрудник в Центъра за политика по сигурността и ръководител на програмата “Ислямски радикализъм и международен тероризъм”. Дълги години е работил за корпорацията RAND . Автор е на публикации по въпросите на ислямския тероризъм: “Уахабизмът – държавно спонсорираният екстремизъм”, “Нефтени милиарди за джихад”, “Таблиги Джамаат – невидимият легион за джихада”, “Съветската армия в Афганистан: поглед отвътре”, “Саудитският уахабизъм – врагът на САЩ и Русия” и други.

Въпрос: Г-н Алексиев, напоследък в американската, пък и в международната преса вашето име се появява все по-често във връзка с темата за тероризма и ислямския екстремизъм. С това ли се занимавате най-вече в момента?

Александър Алексиев: Така е. Аз продължавам да се занимавам донякъде и с бизнес консултантство, но от 11 септември 2001 г. главният ми фокус отново се премести в областта на американската и международна сигурност и специално въпросите на тероризма и ислямският екстремизъм, който го мотивира.

Въпрос: Това не е ли доста далече от предишната ви специалност като съветолог и аналитик на Студената война?

Александър Алексиев: Съвсем не. Даже бих казал че двете теми са доста близки, тъй като на ислямския екстремизъм би трябвало да се гледа по скоро като една идеология от тоталитарен тип като комунизма и фашизма, отколкото като религия. Освен това, за мен лично, темата е доста близка тъй като през 80-те години се занимавах много усилено с войната в Афганистан като съветник на Пентагона и сам прекарвал маса време в Пакистан и в Близкия Изток и сам много добре запознат с процеса на ислямската радикализацията в региона и дори с някои от личностите. В Пешавар например, познавах някои от хората около Абдуллах Аззамр който беше главният идеолог и основоположник на “Ал Кайда”, както и идеен баща на Осама бин Ладен.

Въпрос: Каква е разликата между ислямския тероризъм и ислямския екстремизъм?

Александър Алексиев: Разликата е тънка, но много важна. Тероризмът и групи като “Ал Кайда” са симптоми на една злокачествена болест, наричана ислямски екстремизъм или ислямофашизъм. Дори и да се справиш със симптомите, болестта ще продължи, ако не се обърне внимание на това, което я причинява. С други думи, дори да успеем да унищожим “Ал Кайда” напълно, други групи бързо ще заемат нейното место, ако идеологията и инфраструктурата на екстремизма останат на място. Групировки като, например Хизб ут-Тахрир, Джихадия Исламия, Лашкар е-Тайба, Джемма Исламия, Такфир вал Хийра и други са доста активни в тероризма, без да са част от “Ал Кайда”. Това, което е общото между тях, е същата идеология и използването на същата международна инфраструктура на екстремизма.

Въпрос: Каква е тази идеология и какво точно я прави тоталитарна?

Александър Алексиев: Ислямофашизма е една тоталитарна идеология, тъй като тя не признава никакви други идеологии като легитимни и проповядва революционни методи и насилие като единствените средства за постигането на целите си. Както тоталитарните й събратя нацизма и комунизма, тя също проповядва дехуманизирането на враговете си и тяхното пълно унищожение. Това, което за нацистите например бяха евреите, циганите и славяните, а за комунистите беше "класовият враг", за ислямистите са неверниците християни и евреи, които или трябва да се принудят да станат мюсюлмани, или да се унищожат.

Въпрос: Какви са корените на ислямския екстремизъм?

Александър Алексиев: От историческа гледна точка корените на ислямизма трябва да се търсят в тенденцията на някои мюсюлмани да смятат времето на Мохамед и първите две генерации от халифи като единствения период на истински праведен ислям. Това води до желанието за абсолютно буквална интерпретация на всичко това, което е в Корана и събитията в живота на пророка, както и пълно отричане на възможността за реформиране на религията. Това води до това, че една религия, която отразява нравите на обществото в Арабската пустиня през 7-ми век, механично се прилагат на изменените условия, които следват през вековете оттогава. И винаги, когато е имало опити за реформиране на догмата, се е получавала силна обратна фундаменталистка реакция, както например тези, свързани с имената на Ибн Ханбал в 9-ти век, Ибн Таймиъя през 13-ти век и Абд ул-Ваххаб през 18-ти век. Това, което е много характерно за модерният екстремизъм, обаче, е не само буквалната интерпретация но постепенното изкривяване и даже фалшификация на основни положения в Корана в интерес на политическите интереси на разни идеолози.

Това започва, например, с гореспоменатия Абд ул-Ваххаб, който е основоположника на уахабизма, господстващата идеология в Саудитска Арабия. Той веднага, след като се съюзява с основателя на саудитската династия Ибн Сауд през 1744 г. прогласява принципа на "такфир" като валиден в исляма. Такфир значи, че един мюсюлманин може да обвини друг мюсюлманин че е апостат (неверник), нещо което е абсолютно забранено на няколко места и в Корана, и в Хадита. А апостатството е кардинален грях в исляма и се наказва със смърт без съд. И така, само две години след съюзяването си, Ибн Сауд и Ваххаб обявиха всички околни мюсюлмански племена за апостати и обявиха джихад срещу тях. Истинската цел, разбира се, беше завоевателна война, но облечена в религиозен претекст.

Ислямофашизъм

В 20 век тази идеология бе доразвита и усъвършенствана от теоретици на ислямофашизма, като Хасан ел-Банна, Абул ала Маудуди, Мохамед Кутуб и Абдулах Азам и практикувана от терористични групировки, като се започне с Мюсюлманското братство на Хасан ел-Банна, основано през 1928 г. Както Абд ул-Ваххаб преди тях, всички те до една степен или друга фалшифицират учението на Корана, за да го използват за революционните си цели. Това, например, се отнася за основни положения в Корана като толерантното отношение към "хората на книгата" (християни и евреи), забраната на насилието в религията, самоубийството като кардинален грях, забраната на насилие над жени и деца и т.н.
Това е истинската същност и на модерния екстремизъм, който преследва политически цели под камуфлажа на религия. Първо завладяването на традиционния ислям от тази екстремистка идеология и след това разпространяването й по целия свят. Това е, разбира се, една утопия, но както и фашизма и комунизма, тя е много опасна, тъй като се преследва изключително със средствата на насилието.

Въпрос: Но как тази идеология успя да се разпространи така бързо и почти навсякъде?

Александър Алексиев: Това е, разбира се, най-важния въпрос и отговорът е много елементарен - касае се за пари, огромни количества пари. Съвсем просто - петролните доходи на Саудитска Арабия от 1970 г. до 1980 г. нараснаха от $5 млрд. на година на над $100 млрд. и от средата на 70-те години тя започна да експортира уахабизма по целят свят и да субсидира директно всякакви екстремистки групи и идеологии. По саудитски сведения до края на 2002 година Рияд е похарчил над $87 млрд. за ислямски дейности по целят свят. Това невероятно количество пари е построило една инфраструктура на екстремизма, състояща се от десетки хиляди екстремистки джамии, мадраси, ислямски центрове, "добродетелни" организации и издателства, които проповядват омраза и насилие. Това е инфраструктурата, която захранва излямофашистката идеология и е логистичната база на тероризма.

Въпрос: До каква степен тази инфраструктура съществува и у нас на Балканския полуостров?

Александър Алексиев: Въпреки че не съм проучвал ситуацията специално в България, убеден съм че тя съществува и у нас, в една степен или друга. Казвам това, защото съм запознат с положението в Босна и отчасти в Албания и Косово и присъствието на екстремистки и уахабистки структури там е просто факт. Да вземем Босна, където ислямските традиции са много умерени, както и почти навсякъде на Балканите. Саудитски организации похарчиха над $600 милиона през 90-те години, за да радикализират местното население и макар да не са успели навсякъде, в Босна в момента съществуват екстремистки групировки и движения, които са заплаха за целия регион. Само преди две седмици американските власти обявиха три саудитски организации в Босна, сред които и международно известните Ал Харамайн Фаундейшън and Ал Тайбах, за терористични и им сложиха запор на банковите сметки.

Въпрос: Как бихте могли да познаете, че екстремистите действат в България?

Александър Алексиев: Точни знания, разбира се, са работа на органите за сигурност, но дори и обикновен наблюдател може много лесно да си създаде някаква елементарна представа. Например уахабитите спонсорират строеж на джамии и в почти всички случаи тези джамии са много различни от традиционните балкански джамии и нямат никакви декорации. В повечето случаи тези джамии евентуално започват да се ръководят от имам, одобрен от уахабитите. Освен това, ако литературата, която се доставя е напечатана в огромния издателски комплекс в Медина, тя е със сигурност от екстремистки характер. Характерно е също спонсорирането на посещение в Мека и Медина, особено на млади хора, които впоследствие се обучават в уахабистки училища, където им се промиват мозъците. Като се върнат вкъщи, тези момчета започват до обвиняват родителите си, че не са истински мюсюлмани. Почти сигурен знак за пенетрация на екстремистки елементи е и присъствието на една или повече от четирите главни саудитски "благотворителни" организации като Muslim World League (МВЛ), World Assembly of Muslim Youth ( WAMY ), Ал Харамайн Фаундейшън и International Islamic Relief Organization .