Наскоро четох есе на тема как робството води до лишаване от собствена воля. Приятел посрещнал бивш затворник, който току що свършил изтърпяване на присъдата си и го завел на обяд в близкия ресторант. Бившият затворник дотолкова бил лишен от собствена воля, толкова бил свикнал друг да взима решенията за живота му вместо него, че не можел да реши какво да си поръча за обяд. Разстроен от безсилието си, той помолил своя приятел да направи избор от менюто вместо него.

Националистическата партия „Атака” има успех в българския политически живот поради няколко причини. На първо място, идеята за обществено благоденствие в българското съзнание е изцяло политизирана. Казано още по-директно – народът очаква да избере властта, а властта да вземе решенията и да направи хората щастливи и богати. Тоест избирателят, който все още се бори с решението дали при комунизма на беше по-добре, поради липса на обективна информираност и морални критерии, е благодатна почва за манипулации.

На второ място идва ролята на обаятелният лидер и това, което той предлага. Лидерът на „Атака” предлага частична истина, а при отсъствието на истинност в живота и политиката и малко истина завладява. Волен Сидеров се свързва се с вкорененото недоволство на българина; предлага като виновници за обществени и лични несгоди всички други, но и не всеки, като участник в проблема; храни гордостта на личността чрез груба националистическа пропаганда; има силно харизматично излъчване и лично обаяние; дава пространство на окултния елемент в завладяването на територии в умовете и сърцата на хората. В тази статия ще разгледаме по-подробно тези причини и тяхното проявление.

„Атака” като явление или екзотика

„Атака” е явлението в българския политически живот на 2005 г. твърди пропагандно предаване по телевизия Скат. Наистина „Атака” е явление. В един от августовските броеве от 2005 г. на популярен ежедневник, известният и уважаван хирург от цигански произход, проф. Чирков, нарече “Атака” “екзотична организация”. Това са две крайно противоположни позиции. Явление или екзотика е „Атака”?

Сериозна грешка е в „Атака” да се вижда само екзотика. Този поглед не отчита характера на това “явление”. „Атака” не е екзотична, а симптоматична организация. Симптомите са на болния човек, който не разпознава болестта си, а вини другите за своето състояние. Тук не свързвам “Атака” с “болния човек”, а по-скоро българското общество, което отчаяно се лута в търсенето си на смисъл и изглежда съзрява за националистическо-комунистически вариант на фашизъм. Всяко подценяване на това явление и сравняването му с екзотиката, в която има по-скоро развлечение, нещо любопитно и дори добронамерено, води до риска да бъдем погълнати от него. Отчаяният опит българите да намерят своята идентичност в идеологията, която предлага “Атака” ще върне България в примитивното мракобесничество.

Какво предлага “Атака”?

С приемането на “Атака” в българския парламент се наложи да се замислим дали успешния български етнически модел не е поставен на изпитание и дали той няма да се окаже мит. Явният вот на избирателите в полза на ултранационалистическа, расистка и антисемитска политическа партия от комунистически тип е доказателството за тази опасност. Големите хвалби на “мирния преход” неминуемо ще наложат да бъде изпитан този модел доколко е истински, а не поредният мит, с който българите повдигат ниското си самочувствие. От друга страна в България, в която турското робство все още е източник на национална историческа идентичност, участието на турската етническа партия е реалност, която лесно може да наруши деликатния баланс на етническата толерантност. Надигането на радикалния ислям в световен мащаб също допринася до изостряне на чувствителността по въпросите на етноса, религията и това кой държи властта. С това не казвам, че българите с турски етнос нямат право да участват в управлението, а по-скоро че в българското общество има ясни очертания на етническо напрежение, които „Атака” успява да адресира без заобикалки, за разлика от политическата бюрокрация. И това печели привърженици, макар и за сметка на гражданската свобода.

Какво представлява свободният човек

Свободният и свободомислещ човек има две изключително важни качества, които го правят свободен. На първо място това е градивната самокритичност. Това е способността да постави на преценка собствените си добри и лоши черти и да се стреми да засили добрите и да тушира лошите. Правилната самокритичност включва и свободата да се надсмееш над себе си, без да изпадаш в себеунижение. Второто качество на свободния човек е въздържаността , способността да владееш мненията си и емоциите си, до момента, до който всички факти са проверени и щателно анализирани. Едва тогава идва време за оценки и емоции и адекватно действие.

В балканските ширини и в славянската душа културното наследство диктува тъкмо обратното. Свободата се разбира като възможността да отпушиш силните разрушителни страсти, и те обикновено предхождат трезвия анализ. Неслучайно в главите на хората—обикновени хора и обществени фигури—гъмжи от конспиративни теории за това как светът иска да унищожи малка и смела България. Или поне да й навреди. Светът, в същото време, дори и не подозира, че България съществува, като една човешка длан, закътана някъде там на Балканите и раздирана от политически страсти.

Балканският и конспиративен тип лидерство и подход към участие в политическия живот ни предлагат хората от “Атака”. Една от тезите им, пропити с неадекватност и себевелича e не типични за балканеца е, че американците са опрели до ресурсите на България, за да си решат проблемите. Недостижимият български интелект, красиви жени, прекрасно вино, зашеметяваща природа, съчетани с масов туризъм могат да изиграят решаваща роля в промяна на геополитическото и стратегическо разпределение на силите в света. Шотландците пият ракия (реклама на БСП в кампанията за президент от преди година). Българите са по-умни от всички, само не от евреите.

В същото време, за това радикално решение на своите проблеми—експлоатацията на ресурсите на велика България, американците не подозират. Това не пречи на български националисти да тровят с пропаганда от подобен тип жадните за малко здрав разум и спокоен и смислен живот хора.

Нуждата от смислено съществувание

Силата на “Атака” е безусловна и влиянието й сред хората расте. Те успяха да се свържат с желанието за истина у българите, които са изтормозени от заучени фрази и шикалкавения в политическия, обществения и в личния си живот. Истината има сила да привлича поддръжници. За съжаление същата сила има и полуистината, която, когато няма никаква истина, също става привлекателна. Така твърденията за величието на България, типични за пропагандата на г-н Сидеров, играят по тънката струна на нараненото самолюбие на разочарованите хора, които искат да бъдат патриоти, но няма за какво да се хванат. „Атака” им предлага точно тази удавническа сламка, като формулира величието на българина просто защото българинът е велик. И всеки, който приеме сламката започва да живее за кауза, за идея, която вдъхновява.

Най-парадоксалното е, че българската народопсихология, доколкото я разбирам, винаги е страдала именно от това да схване мащабното, глобалното, общочовешкото, стратегическото. Винаги максимата “да не настине и да не се мине” си е прокарвала път в лични, семейни и обществени модели на мислене и на живот. Дори и до днес понятия като чест, достойнство, саможертва, честност, чувствителност, съчувствие, щедрост, справедливост, свобода са неразбираеми и неупотребявани категории в общуването между хората тук. Защо? Защото е важно да оцелеем, да не ни прецакат и да не стоим на течение.

Това разбира се не е само български, но по-скоро балкански проблем. Но нека оставим другите народи да стигнат сами до тези изводи, в момента да се фокусираме върху България.

Г-н Сидеров и дружината му много ефективно експлоатират именно този провинциализъм налаган на българите от комунистите десетилетия наред и превърнал се в народностна черта. Как? От една страна малкия човек иска да бъде голям, да живее за кауза, за идея, за нещо повече от ракията със салата и забърсването на “нещо чуждо” (ходенето “на море” всяко лято). От друга страна, обаче, не желае малкият човек да загуби удобството и анонимната сигурност на малкия живот. Вътрешно усещат, той или тя, че за свободата и за величието се плаща цена.

В този момент се явява Волен и предлага съвършеното решение. И вълкът сит и агнето цяло, типично по нашенски. Идеологията на “Атака” предлага идеалното решение за начинаещия националист (разбирай огорчен, разочарован и уморен от несправедливости и бюрокрация българин) -- да живее за кауза, за истината, за нещо, което ще ти даде самочувствието, което заслужаваш, хем ще си запазиш всичко, както си е било досега, нищо не иска от теб да променяш. Защото другите са ти виновни за мизерията, за ниската заплата, за разбитото семейство и за чувството за безнадеждност. Американците, защото са богати. Циганите защото са бедни и крадат. Евреите, защото...е, нали евреите винаги са неудобни, сигурно и те си имат някакви пъклени недостатъци.

Дълбоката вътрешна необходимост от чужда вина

Соченето с пръст, търсенето на виновния – наследство от времето на “врага с партиен билет” – е силна струна у българина, толкова силна в тази култура. Това е струната на “другите са виновни за моето нещастие”. У огорчените и поробени хора винаги има обвинение към “тях” и “те”. По време на наводненията в Западна България отреди две години, една жена от Елин Пелин, град който много пострада от наводненията, оплаквайки загубата на къщата си и животните си, беше в същото време и гневна. Тя викаше: “Удавиха ни! Пуснаха язовирите!” Кой ги удави? Кой пусна язовирите? Това всъщност не е важно. Важно е, че има виновен, дори да не знаем, кой е той – важното е, че не съм аз.

Тази неспособност да избягаш от обвинението към някой друг е изключително тежко духовно състояние. Дори когато се случи нещастие, което е вън от контрола на хората и само в контрол на Бога, този тип душевност търси виновни, към които да насочи пръст, вместо да се смири пред преходността на земните неща и да потърси утеха във вечните. Все има някой, който е виновен за моето нещастие и за моята мизерия.

Този тип народностни настроения са в основата на идеологическата сила на “Атака”. В своя уеб сайт те търсят виновните за наводненията и сезират прокурора. Допустимо е, че Бог за тях не съществува, но да търсиш вина, там където има форсмажорно събитие, което дори застрахователите на Запад наричат служебно “Божие действие” ( Acts of God) е признак на крайно неразбиране на живота и фактите от него. И в този смисъл „Атака” е изразител на “чувствата на хората”, но и на недомислиците и прибързаността в тези „чувства”.

Екзистенциални предизвикателство пред здравия разум в българското ежедневие

Хората не живеят леко. Всяко действие, всяко взаимоотношение в България изисква усилие и предизвиква напрежение. За да си наемеш такси трябва да се притесняваш да не обидиш шофьора, като го помолиш да не пуши. За да отидеш на лекар трябва да се притесняваш колко е редно да дадеш за операцията на близък. Ако отидеш в пощата да си пуснеш писмото, чиновничка с много черен грим на очите ще ти се разкрещи защо си залепил марките на обратно. Тлъста мутра в последен модел Ауди ще ти свири с клаксона, ако спреш с автомобила си на пешеходна пътека, за да мине майка с дете. По телевизията ще дават голи жени в реалити-шоу или реклама на водка, от която и Мартин Карбовски и Дим Дуков ще се изчервят, точно когато си седиш пред екрана с децата, за да погледаш телевизия със семейството си.

По новините ще показват маси на които министри решават осигуровките, а Българският футболен съюз заседава. След това Слави Трифонов ще обявява, че българките са най-красиви и разказва мръсни вицове пред захласнатия зрител. Лъскави реклами обещават изобилен живот, алкохол цигари и жени, а след като си платиш парното (за да издържаш втория личен асансьор на шеф „Топлофикация” - София), тока и интернета, и ти се налага да броиш стотинките за пелени на бебето. Избран е нов президент, социалист, вместо конкурента национал-социалист и негови привърженици ликуват пред НДК на фона на нестройно хоро поддържано от още по-нестройните звуци на акордеон. Един от привържениците твърди, че е набожен и се е молил за Първанов и Бог му е отговорил на молитвата само Първанов да е винаги президент (!). Усмихната циганка обяснява защо иска Първанов да спечели – за да пусне затворниците, тъй като неин близък е в затвора. Печелившият вот на българския гласоподавател.

И за този тъжен феномен, този екзистенциален театър на абсурда, наречен “български преход”, виновникът винаги е някой друг, не аз. Сидеров облича това иманентно, всеприсъстващо недоволство в думи, дава му политическа посока и става негов глас. Така горчивината в българската духовност, плод на собствената история и на липсата на воля за лична промяна, намира своя глашатай и ръководител в “Атака”.

“Кой ще ми плати за чисто новия хладилник!”, крещи човек пострадал от водната стихия в репортаж по телевизията. Да, наистина, кой? Но защо трябва да има такъв който да плати за неговия хладилник?

Сблъскваме се с парадокса на човека, който обвинява и в същото време гласува за този, когото обвинява. Комунистическият модел на мислене, “държавата и партия майки-кърмилници мислят за народа”, е една от най-пагубните фикции заразявали милиони със своята несъстоятелност. Това е парадоксът и на държавата-боксова круша и отдушник за мизерията в душите на хората, която едновременно е и държавата-спасител, хипотетична структура, която някак си ни дава увереност, че има някой, който го е грижа.

В същото време хората са свикнали да бъдат лъгани от най-отговорни държавни и политически фигури години наред, и това перманентно народно недоволство в никакъв случай не изцяло без основание. Но пък то е недоволство, което сякаш няма посока, няма визия за действие. Просто защото е по-удобно да мрънкаш отколкото да направиш усилие към промяна.

В този смисъл, колкото и неуспешно да е дадено политическо управление, мърморенето срещу “политиците” е станало отдушник на народното недоволство срещу...себе си! Това мрънкане напоследък добива крайни окраски, за което помагат и себевлюбените медии и журналисти. Един груб цитат от анкета по телевизията по спомен, от възрастна жена от село: “Ние тука изхранваме народа, а они политиците си говорат.” Високомерието на тази селянка, че “изхранва народа” намира своята политическа подплата в идеологията на “Атака”, която казва на обикновения човек – “да, ти си велик, защото изхранваш народа”. И не само това – ти си велик, защото си българин. И още – ти си велик, но има други, които те ненавиждат заради твоето величие и те живеят в Америка, в Израел и в циганския квартал.

Има нещо достойно и благородно в това да се трудиш на село и честно да си изкарваш прехраната, особено в сравнение с нечестните “бизнеси”, които обществото наследи от комунистите. Но да си мислиш, че “изхранваш народа” с гледането на три прасета, пет кокошки и две лехи домати, е меко казано несериозно. Ясно казано – ненормално и надуто. Този манталитет е въртене в омагьосания кръг на бягството от лична отговорност, тоест бягството от лична свобода. В този омагьосан кръг винаги има някой, но не ти, който е виновен. Естествено, този някой никога не носи никакви последици за вината си, защото просто не може да бъде идентифициран.

Отправянето на бланкетни обвинения за успокоение на страстите е феномен, културен, социоложки, личен и дори филологически (сещате се за безличното “трябва да се направи”, “ да се даде” което значи, че няма да се направи нито ще се даде) е в основата на силата на “Атака”. Колкото и да са свикнали българите с безумието и абсурда на българското ежедневие не може да се живее само с отрицателни емоции. Човек има нужда от кауза, от посока, от смисъл.

Експлоатация на истината и човешката гордост

В този абсурден екзистенциализъм идването на тип водач, като Волен Сидеров, абсурдно само по себе си, се явява много логично и завършено решение. За разлика от другите силно влюбени в себе си водачи в политиката, които често гърмят напосоки, г-н Сидеров, излизайки иззад завесата, с един куршум удря два заека. Той дава посока на народното недоволство, но и възвеличава именно тази липса на отговорност у отделния човек. И това напипване на жилата на недоволството на масите, за сметка на различните от тях, е характеристиката на великите водачи, които в крайна сметка стават диктатори.

Дебело подчертахме, че “Атака” предлага на българина да се гордее, че е българин. В същото време не му налага някаква реална оценка на неговите възможности нито пък посочва причина, поради която тази гордост е така наложителна. Простотията си тече, но не ти си виновен. Виновни са ти другите, различните, тези, които не разбираме, и тези, за които не ни пука, защото са далече.

От една страна с харизматичното си присъствие и ясен, достъпен изказ, Сидеров предлага важен контрапункт на хладките паневропейски функционери като бившият министър Меглена Кунева, например. Последните са чиновници, които работят със заучени фрази и не дават информация, освен че хвалят напредъка си по въпроса и всичко, което европейската бюрокрация представлява – нечувствителен мастодонт, който търси разширяване на пазари и има нужда от провинция като България, която да пази границите на империята.

От друга страна пък глупавият и жалък български национализъм, който анонимно нарича американците “аборигени” по интернет форумите, и иска да се съюзява отново с бившата империята на злото, и сегашна демокрация с неясен демократичен статус, матушка Рус, в никакъв случай не е алтернатива. Самовглъбяването в някакъв нереален изолационизъм, удавен в собственото си объркване, просто “щото няма по-велики” от нас, е нещо което Сидеров предлага в замяна на оттеглянето от посоката на българското общество на Запад.

Разпознавайки инстинктивно тези настроения г-н Сидеров узурпира истината и я превърна в удобна начална плочка за стълбата на дивия национализъм. Това е националсоциализма от комунистически тип с човешко лице и български черти. Лицето е човешко защото се свързва с проблеми, които имат нужда от решение и за които политическата каста не вижда нуждата от решаването им: безумната политика със здравните и социални осигуровки например. Единствен г-н Сидеров посочи несправедливостта в тази система, която в една своя част безсрамно противоречи на конституцията на България и която продължава и до днес, след последните поредни промени.

За съжаление тук е и уловката. Стъпвайки на легитимни проблеми, които имат нужда от решаване, а не от замитане под чергата от политическата класа, г-н Сидеров изведнъж придава легитимност и на другата част от своите идеи. А те са ужасяващи. Антисемитизмът, който лъха от редовете на книгите му е достоен само за Хитлер и неговите последователи. Сеенето на подозрителност и неподправената анти-човешка пропаганда на Сидеров и неговите сътрудници изведнъж придобиват статут на борба за справедливост.

Но уловката работи. Книгите на Сидеров са най-търсеният продукт на българския книжен пазар. Това не е защото Сидеров е добър писател, а защото писанията му запълват нуждата на хората от кауза и посока. Българите имат нужда от кауза и посока. Тези, които гласуват и подкрепят Сидеров може би биха се ужасили ако познаваха по-добре идеологията, която този човек застъпва. Но в същото време крайностите на българското общество доведоха до нуждата някой, който изглежда смел и целеустремен, и който се идентифицира с хората и техните проблеми да излезе на преден план. Един успешен лидер трябваше да е достатъчно краен, за да се свърже с крайностите в които българите разсъждават.

Окултната природа на безапелационното политическо лидерство

В този смисъл г-н Сидеров е изразител на чувствата и мислите на повече хора, отколкото са гласували за него. Така идеите на “Атака” се превърнаха в идейната машина на радикалността на българина. Силата на тази идеологическа машина е, че търси вината у всеки друг, но не и у себе си. Себевглъбяването и себеанализът са считани за слабост, не за нужна стъпка към помъдряване. Това беше формулата на нацистите в Германия от 30-те години на миналия век. Германия, разбита военно в Първата световна война, съсипана икономически, и унижена национално, имаше нужда от някой, който да възроди сразената тевтонска гордост. И когато Хитлер обяви, че германецът е свръхчовек и че славяните, циганите и евреите са под-човешки индивиди, дори не е ясно дали са хора въобще, униженото немско его видя в Адолф своя “месия”.

Приликата с някои възприятия относно личността на г-н Сидеров и култът, който се заражда към него са смущаващи. Хитлер и неговите сподвижници са били недвусмислено обвързани с окултни практики, езотерични общества и в крайна сметка – сатанински повлияни в мисленето си, идеологията си и действията си.

На 19 февруари 2006 г. на митинг на “ Атака ” по случай 133 години от смъртта на Васил Левски Волен Сидеров, в края на шествие с факли и знамена с наподобяващия свастика символ на партията накара множеството да изрече клетва за вярност на националистическия идеал. Това беше не политически, а духовен акт на покоряване на волята на хиляди хора на целите, които си поставя национализма в България. Повтаряйки след Сидеров думите на тази клетва – да бъдат верни на националистическата идея – лидерът на „Атака” и хората му доказаха, че те не са просто партия, а движение, породено от духовни сили. Вечерното събитие, озарено от факлите на поддръжниците до голяма степен напомняше опияняването на тълпите на националсоциалистите на Хитлер, които също са ползвали окултни елементи в организацията на своите събирания – символи, факли, въздействаща риторика и ритуалност на церемониите.

Партийният вестник на „Атака”, в свой декемврийски брой от 2005 г. статия под заглавие „ Ванга: Осмият ще дойде осем години след смъртта ми”, публикува предсказания от две влиятелни окултни фигури в българската история - Дънов и Петричката врачка. Те се отнасят до идването на някой, нещо като месия, който ще избави България от неправдата и мизерията. Врачката дава следното предсказание за тази личност: „Той ще проповядва истината из страната и много хора ще повярват на думите му. Той ще промени България”. Според официоза той „ще бъде мразен от нечестивите и обичан от честните”. Гледачката също споменава за преследване срещу този спасителен вожд. Но „него силите го пазят защото е пратен”, заключава гадателката, ентусиазирано цитирана от вестника. Дънов пък наричал този пратеник Журналиста. Няма дори алюзия, че това ще е Сидеров – нещата са си казани направо. Безпардонното сливане на политическа идеология, кредо, суеверие, духовно търсене, наивност и жажда за власт и влияние над душите на хората е смразяващо в този материал. Не бива да забравяме също, че българският комунистически елит осигуряваше кадри от най-висшия ешелон от поклонници на петричката контактьорка с нечисти духове. Окултните занимания и политическа тирания често вървят ръка за ръка.

Различията с германската ситуация

Радикалността, на унижения човек, обаче, има една важна уговорка. Ако си радикален и дисциплиниран си много по-опасен отколкото ако си радикален и разпуснат.

България не е Германия и повечето радикали в България са такива на ракия със салата, а не във вършенето на политическа и социална промяна. Доказателство от историята е комунистическия деветосептемврийски преврат през 1944 г.

Комунистите, една “екзотична организация” по мащабите си, изведнъж се превръща във фактор в политиката и историята на България. С подкрепата на Червената армия. Хора, крали кокошки преди девети в един момент се оказват лидери на борбата на пролетариата срещу световния капитализъм. И тази „революция” продължи със съгласието на мнозинството повече от 40 години. Нужно ли е друго доказателство, че балканско-комунистическият модел е модел на инертността, а не на действието?

Същият този земен интерес за личното облагодетелстване, виждаме атакува и “Атака”. Хора влезли с тяхната платформа в парламента вече не са част от парламентарната група – поради величието си всеки забравя общата кауза. На „Атака” не е чужда типична българска слабост: липсата на лоялност пред каквото и да било, освен пред личната изгода, се прояви и в редовете на бившите комунисти с фашистка платформа. Хората решиха, че не им се иска да бъдат идентифицирани с такава група като “Атака”. Но пък не е лошо да си в парламента и политиката! Така българският нео-националистически модел, закърмен в комунистическа история, изпита несгодите на разцеплението още в началото на своя дебют в политическата власт. Лидерът на “Атака” обясни разцеплението в парламентарната група с недостатъците на бързото политическо начало.

В същото време този стихиен радикализъм, колкото и да не е в състояние да завладее цялото общество и да го превърне в поредната гробница на свободата на българска територия, е в състояние да извърши много поразии. Нескритите апетити на Сидеров да обвърже православието с националистическата кауза може да даде тласък на сериозни ограничения на крехката свобода на съвестта, словото и религията, чиято традиция все още не е напълно установена в България. Който не е неправославен не е българин и затова да бъде изгонен от страната – горе долу това е платформата на последователите на „Атака” по защита на фундаменталното право на вяра и свободна съвест.

Силните страни на лидера

Волен Сидеров успява да прокара радикалната си идеология чрез силно лично присъствие. Една от привлекателните черти на Сидеров е в това че не гони открито политическа кариера, прилича на аутсайдер в политиката с невъздържаното си поведение, което често е взимано за директност. Това е неговия най-силен коз. Говоренето срещу всеки и всички от политическата каста създава впечатлението за прям човек, човек който се храни и диша с народа. Впечатлението за това се създава от неговия груб и безкомпромисен тон към хората, които той нарича “политически елит”. Бруталното му отношение към г-н Филип Димитров, например, по време на парламентарните дискусии е доказателство за това. Публичната неприязън към “политиците” е умен ход и е удар в десетката на народното сърце и недоволство.

С тона си той храни както народната склонност към пошъл негативизъм така и искреното и заслужено недоверие към всеки, който има политическа власт. Тази народна струна от една страна е оправдана – комунистическият диктат и последващите години на посткомунистически капиталистически комунизъм дават основание за недоверие към управлението. Съвременната огромна и неефективна държавна бюрокрация продължава да бъде повече инструмент за потисничество отколкото структура, в служба на народа. От друга страна в много случаи източникът на “народното недоволство” остава опростенческо виждане на сложните процеси, които протичат при реформирането на едно общество от диктат към свобода. Или си е плод на чиста простащина.

Сидеров обаче успява да даде нужната простота в тълкуването на сложните политически процеси, която е толкова нужна на изказа на съвременния политик, без тази простота да е само простащина.

Трета много силна черта на Сидеров като лидер, е че той не е човек на конюнктурата, а човек на визията. Така заблудата и чиста проба пропаганда, която сее, макар да има ужасяващи морални параметри, е в същото време достатъчно облечена с истина и достатъчно пълна с посока, за да се хареса на българите, които сочат пръста към другите и имат нужда от кауза, за да могат да оправдаят морално това сочене с пръст.

Сидеров предлага и двете. Искреност и истинност, в малко количество, съчетани със силно психологическо въздействие, са достатъчни да дадат в ръката на безпътните българи кауза, която да има аурата на великото, справедливото правото.

Дори бих отишъл по-далеч. Голяма част от това, което “Атака” твърди в пропагандата си е проява на здрав разум, мисъл за хората, на фона на възприеманите като безхаберни за болките на народа професионални политици. За съжаление заблудата, невежеството и омразата, която сеят Сидеров и неговата компания са толкова опасни, че не може да им се има доверие, че това, което изглежда като здрав разум е точно здрав разум.

“Здравият разум” на г-н Сидеров включва безсрамното отричане на исторически факти от световна величина. Третирането на унищожението на евреите през времето на Втората световна война като “конспирация на еврейството” е наглост присъща само на духовно натоварените с демонична мисия личности и тълпи. Да не забравяме, че Хитлер хипнотизираше тълпите със своите “проповеди” за “нечовешкия”, произход на евреите и “под-човешката” същност на славяните.

В модерен вариант антисемитизмът на ислямските терористи и голяма част от арабския свят също носи обременеността на демоничното. Иранският държавен глава наскоро обяви, в два отделни случая, и продължава да го прави, че Израел трябва да бъде заличен от картата на света. Фанатичният му призив получи одобрението на редица групи и политически лидери в Близкия и средния Изток. Както лидерът на анти-семитски настроения Иран, така и „Атака” недвусмислено се проявява като анти-семитска партия и сее омразата срещу евреите както това правеха нацистите.

В близкото минало арабският антисемитизъм намираше опора в руския комунизъм, който тровеше съзнанието и на цели две поколения българи. В този смисъл антисемитската пропаганда на г-н Сидеров и неговата партия пригласят на едни от най-мракобесните идеологии от нашето съвремие – комунистическата. За хората, които вярват в здравия разум на „Атака” и нейния лидер е важно да не убягва този факт. За съжаление тези по-дълбоки и глобални тенденции във формирането на духа на “Атака” остават на заден план, незабележими, поради другите, по-злободневни грижи за хората, които тази националистическа партия адресира.

Има и други недомислици в “откровеното и честно” говорене на „Атака”. Анти-американските настроения, които подклажда партията са плод на собствената им параноя, а не на фактите. Американската страна подпомага сериозно демократичните процеси и икономиката на България, включително и във военно отношение. 300 милиона долара са налети от американците в българската армия, чието присъствие в Ирак беше по-скоро политически ход, отколкото ефективна военна подкрепа на американската войска там. Безумието на малкия човек, който винаги налита на бой, за да се докаже, в случая е заместено от неадекватността на малкия човек, който толкова си мисли, че е голям, че презира протегнатата ръка за помощ. Ако американците имаха такава поговорка сигурно биха си казали за отношението на политици като Сидеров и други анти-американисти – “Храни куче да те лае”.

Ако съм съгласен в нещо с г-н Сидеров, то е с неодобрението му към Джордж Сорос, който използва финансовите си машинации и богатство да прави промоция и да налага собствените си политически възгледи на тези, които са бедни или просто алчни. Включително цели правителства и нации. Но това е друга тема.

Какво следва ако „Атака” вземе властта

Какво вещае бъдещето с „Атака”? Добро и лошо. „Атака” ще печели все повече популярност сред българите, които са достатъчно умни за сложат две и две, но и достатъчно себични, за да видят, че две и две в случая не прави четири. „Атака” не е екзотично явление. Волен Сидеров е от този тип водачи, които могат да завладеят бързо тълпите и неговото лидерство ще дава сили на партията му. Влиянието на партията ще радикализира мнозина, които нямат кауза, за която да живеят и тези хора ще бъдат напълно предадени на пропагандната машина на „Атака”. Те ще изоставят критичното си мислене, а ако са го нямали, и ще са готови да последват лидера си навсякъде и да извършат всичко по негова заповед. Това е процесът на “хитлеризацията” на „Атака”.

Ако има някаква мекота в тона на Сидеров днес, то е защото властта, която той има не е пълна, а частична. С увеличаването на тази власт България ще се капсулира все повече в своето предполагаемо, но яростно пропагандирано от националистите, величие. Връзките с Русия, Иран и други тоталитарно мислещи администрации и култури ще станат все по-наложителни заради отхвърлянето на демократичните ценности и предаването на “демокрацията на пропагандата”, в която свобода на словото е иззета чрез свободата на разпространяваш лъжи неограничено.

Ще има и друга тенденция, която ще е лоша за „Атака”, но добра за България в политическо отношение. Свободолюбивите и свободомислещи хора, също ще изживеят процес на радикализация и ще се откажат посредствеността на средната позиция, която увлече толкова демократи в заблудата, че в България е възможно централно политическо пространство. Поддръжниците на централизма, сред тях и бившата комунистическа партия, ще изгубят свои поддръжници заради популярността на Атака, към която по-младите членове на БСП ще започнат да гравитират.

Лавирането с ценностите и неяснотата на “другарите” по морални въпроси, така присъща на комунистическия ум и сърце, ще отблъскват все повече хора, жадни за право и честно говорене. Типичната за българската култура инертност и недисциплинираност, когато се изиска лично решение и работа в екип, ще обрекат на застой и самата партия “Атака”, въпреки разрастването на политическото й влияние. “Атака” ще се превърне в символ на българския национализъм, изразен по типично български начин – с много вътрешни конфликти, завист, борба за власт и дребнавости.

В заключение

Волен Сидеров и явлението на растящия национализъм показват, че хората в България са уморени от говорене с институционални и заучени фрази и идеологеми. Те имат нужда от посока, истина и смисъл, които политиката и бездушната бюрокрация не могат да предложат. Сидеров и „Атака” имат вид на отговор за тези търсения, които са по-скоро търсения на екзистенциални отговори за живота, смисъла му, Бог, добро и зло и личното участие на всеки един в него. Но поради това, че тази партия е именно политическа групировка, която призовава вяра и вечност и символи запазени само за Христос, в изграждането на образа на един нов спасител и вожд – истината, която Сидеров и българският националсоциализъм предлага е всъщност една огромна заблуда. Отърсването от нея е избор на личната съвест на всеки отделен човек.

Съдбата на България, в политическо отношение, е, като че ли отново, на кантар - нещо толкова типично за тези географски ширини, където всички живеят с постоянната несигурност, че реформата днес няма да е реформа утре. В тази съдба Божията воля играе фундаментална роля, защото Бог е този, който дава границите на народите. “Атака” и Волен Сидеров и националистите от тоталитарен тип имат своето място в този план, за добро или лошо. Но едно е сигурно – г-н Сидеров, нито пък никой друг политически лидер, в никой случай не е Спасителя. Колкото по-скоро тези, които го виждат в тази му роля се отърсят от това бълнуване, толкова по-бързо ще направят огромна услуга на себе си, на близките си, а и на самия г-н Сидеров.

* Виктор Костов е адвокат и богослов, издател и редактор на Свобода за всеки, уеб сайт за диалог по въпросите на свободата на религията, съвестта и словото.