В края на 90-те години икономическото развитие
на Грузия не само изостава, а се намира на прага на криза.
В периода между 1999-2002 година страната поддържа огромен
бюджетен дефицит. Само през 2003 той е в размер на около
50% от БВП, а само частта от вътрешния дълг изразена в неизплатени
заплати и пенсии нараства до 120 млн. долара за календарната
година. Тоест необходими са бързи, решителни и радикални
реформи в страната.
Проблемите в грузинската икономика по онова време са на
всички нива и във всички аспекти. Един от основните проблеми
пред развитието на бизнеса са лицензионните и разрешителните
режими.
По онова време в Грузия има твърде сложни и в много аспекти
объркващи лицензионни и разрешителни режими, типични за
централно планирани икономики. През 2002 година са направени
няколко промени в законодателството регулиращо лицензионните
и разрешителните режими в страната. Но те по-скоро са козметични
и в никакъв случай насочени към проблемите на бизнеса и
предприемачите.
Към 2003 година дейностите, изискващи лицензиране и разрешителни,
са били 909. От друга страна целият процес на получаване
на лиценз или разрешително е съпроводен от множество бюрократични
стъпки и изисквания, които от своя страна са идеалната среда
за развитие на корупционни практики.
Най-големите проблеми са били по отношение на издаването
на строителни разрешителни. Например строително
разрешително за построяване на склад в страната е изисквало
18 различни процедури, включително и 9 одобрения от различни
държавни агенции. Последствията са били насочени в две основни
посоки: 1) отказват по-голямата част от предприемачите и
компаниите да се съобразяват с всички регулационни изисквания
и 2) като последствие от това тези компании се опитват да
преминат през процедурите с помощта на подкупи. Ярък пример
за това е работата на Държавната агенция за одобряване на
строителни проекти. Тя действа като държавен монопол за
одобрение на строителен проект и единственият начин да избегнеш
3-4 месечно чакане за одобрение е участието в корупционни
схеми.
През 2004 година след покана от страна на президента Саакашвили,
Каха Бендукидзе оглавява министерството на икономиката.
Преди да заеме длъжността Бендукидзе е бил изпълнителен
директор най-голямата руска инженерна компании - United
Heavy Machinery.
През септември 2004 година след успешна няколко месечна
приватизационна кампания Бендукидзе сменя министерството
на икономиката с това на държавната реформа. По този начин
той управлява и координира всички политики от страна на
държавата по отношение на структурните реформи във всички
сектори на икономиката.
Една от първите му инициативи е промяната в законодателството
регулиращо лицензионните и разрешителните режими. Заедно
със екип от млади експерти в областта на икономиката и правото
и чуждестранни консултанти за шест месеца е изработен нов
проектозакон за лицензионните и разрешителните режими.
Реформите
Необходими се били само три обсъждания на закона преди
той да бъде приет от парламента на 24 юни 2005 година. Две
седмици след приемането му той влиза в сила. Ето и някои
от основните му преимущества:
• радикално съкращаване на лицензионните и разрешителните
режими за правене на бизнес;
• пренасочване на голяма част от доскорошните режими към
изискването, от страна на държавата, на просто попълване
на информационни карти преди започване на бизнес;
• въвеждането на принципите на работа, залегнали в обслужването
на „едно гише";
• както и въвеждане в законодателството според принципа
на „мълчаливо съгласие";
Новият закон за лицензионните и разрешителните режими въвежда
и следните срокове:
• максимум 30 дни след попълването и депозирането на документите
за издаване на лиценз и;
• максимум 20 дни след попълването и депозирането на документите
за издаване разрешително;
По отношение на строителството
Реформите в областта на строителните разрешителни се въвежда
с Регулация 140 от 11 август 2005 година. Преди приемането
на тази регулация работният екип на министерството провежда
редица работни срещи със строители, проектанти, конструктори,
архитекти и всички заинтересовани страни. С въвеждането
на тази регулация се извършва и една от най-сериозните и
важни промени спрямо досега действащото статукво - изземват
се функциите на Държавната агенция за одобряване на строителни
проекти и се прехвърлят изцяло в правомощията на частни
консултантски компании. Освен това с Регулация
140 се съкращават случаите, в които се изисква издаването
на строително разрешително. Но най-вече тя улеснява процедурата
и намалява разходите за бизнеса за изваждане на строително
разрешително, като например:
• премахва повечето от изискванията за издаване на строително
разрешително. Като резултата на това процедурите, необходими
за построяването на склад, спадат от 29 на 17;
• а като вторичен ефект се явява съкращаването на дните,
необходими за построяване на склад - от 285 на 137 дни;
В резултат на тези реформи издадените строителни разрешителни
от 2005 до първите месеци на 2006 са нараснали със забележителните
151%. Според премиера на страната строителният бизнес е
вторият най-бързо развиващ се сектор в икономиката. Той
заема 3.7% от БВП на страната през 2000 година, през 2003
година - 6.4%, а през 2006 - 9%.
Намеренията на правителството на Грузия не спират до тук.
Те имат план, според когото лицензионните и разрешителните
режими трябва да намалеят до 130 (в момента са 159) до края
на 2007 година.
|
