Обикновено когато ме канят на подобни събития организаторите очакват от мен да бъда критичен. Аз, обаче, ще се опитам да споделя и някои позитивни неща. Първото е, че искам да подкрепя изказването на премиера по-рано на този форум - че без финансова стабилност няма доходи, няма заетост, няма пенсии. Финансовата стабилност е основата на развитието и затова смятам, че това, което каза премиерът Станишев, е много навременно и важно послание.

Ще кажа по няколко неща за третия доклад за президента и за стратегията на БАН.

По отношение на доклада:

1. В доклада има сравнително добър анализ на проблемите на пазара на труда и естествено се стига до извода, че е нужен по-гъвкав пазар на труда. Две неща, обаче, изглеждат не на място - защото са насочени точно в обратната посока, а именно към по-регулиран пазар на труда. Става въпрос за идеята да се сключват национални споразумения за заплатите и минималната работна заплата. Това са неща, които пречат на гъвкавостта на пазара на труда - и оттам на заетостта.

2. В доклада почти не се говори за данъци, още повече за тяхното намаление. А това е важен въпрос за пазара на труда - доколкото данъчната тежест върху труда за някои групи от хора надхвърля 40%, а дори за най-ниско обложените е около 30%. Дори малки стъпки в посока намаление на данъчно-осигурителното бреме водят до силен динамичен ефект за икономиката.

Например, през миналата година за първи път бяха намалени осигуровките с 6% - след като години обяснявахме колко важно е това. И само за една година икономиката създаде 200 хиляди работни места - създадени от частния сектор. Държавният сектор създаде минус 6 хиляди работни места. Ето как икономиката отговаря много бързо, силно и положително на снижаването на бремето върху труда. В същото време, бюджетът също печели - тази година само за два месеца /март и април/ беше натрупан излишък от 1.3 милиарда лева, най-големият, който някога сме имали за този период от годината. Очевидно трябва да се продължи в тази посока на намаление на бремето върху труда.

3. Митко Манолов /от КТ "Подкрепа"/ каза преди малко, че чилийската пенсионна система се сринала и въз основа на това предложи да отменим втория /частен/ стълб на пенсионната система. Това е абсолютно необосновано и неприемливо. В Чили от много време управляват социалисти - но никой от тях не си е и помислил да отмени втория стълб на системата. Те просто въвеждат още малко социална защита за хората с по-ниски пенсии. Точно обратното - частният стълб е основният в чилийската пенсионна система, докато в България съвсем не е така. Тук над 90% се заема от държавния пенсионен стълб. Така че трябва да се правят реформи в пенсионната система, да се увеличава частният стълб, за да променим това.

4. По отношение на здравеопазването - във всички доклади и програми, които съм чел и коментирал през последните години, има едно и също твърдение, което се повтаря навсякъде. Че в България се отделят 4.4% от БВП за здравеопазване, а в Европа процентът е 8% и затова в България трябва да увеличим финансирането. Винаги се пропуска фактът, че когато се говори за 8% финансиране в Европа се има предвид и държавно, и частно финансиране - докато за България се взема само финансирането от държавния бюджет.
Ако и в България вземем държавното + частното финансиране, и тук процентът скача до нива от 7-8%, да не говорим, че има и финансиране "под масата", което още повече би увеличило процента. Така че - не сме настигнали по финансиране на здравеопазването САЩ, но сме на европейски нива. В България финансирането на здравеопазването е на нивото на Англия, Унгария и Финландия, например, и повече от Словакия.

5. Благодаря на проф. Воденичаров, който говори за реформата в здравната система и нужната от приватизация на болници и добавяне на тристълбова система за финансиране на здравната система. По тази причина няма да се спирам много по темата. Както е записано и в доклада - публично-частното партньорство и приватизацията са много важни за привличане на частен капитал, който да инвестира там където очевидно държавата не може да осигури финансиране.

Аз, обаче, съм по-радикален по отношение на финансирането. Не трябва само да имаме допълнително здравно осигуряване - но и постепенно да разбием монопола на здравната каса като позволим на всеки осигурен сам да избира здравен фонд.

6. Благодаря на колегата, който говори за образованието - и тук няма да се спирам много. Ще подкрепя нуждата от повече пазарни механизми и конкуренция - особено във висшето образование.

7. В доклада има една графика, която показва, че в успешните страни разходите към БВП намаляват - например Естония, Литва, Латвия, Словакия. Те успяват да ограничат разходите и да връщат част от спестеното на данъкоплатците и да стимулират икономиката.

По отношение на стратегията на БАН:

В тази стратегия има всичко - както крайно либерални и много разумни идеи, така и крайно антилиберални и антиразумни идеи. Има две страници за нуждата от реформи на бизнес средата и оттегляне на държавата от икономиката и много повече страници насочени точно в обратната посока чрез микромениджмънт навсякъде.

Един пример - на едно място пише, че държавата трябва да има приоритети по отрасли, продуктови групи и области на знанието. Защо имаме потребители, предприемачи, фондова борса и пр. след като държавата се предлага да определя продуктовите групи?!? Да се съберат чиновниците и да определят произвежданите продукти, както преди 40 години, и да закрием икономиката. Няма как едновременно да имаме пазарна икономика и толкова голяма държавна намеса.

Още един пример - Естония се дава като добър пример за бързо развиваща се страна. Но в същото време се посочва, че в данъчната политика не трябва да правим експерименти. Има се предвид, очевидно, че не трябва да се въвежда плосък данък. Но Естония е толкова успешна именно защото много експериментира - първа експериментира и въведе валутен борд, първа експериментира и въведе плосък данък, първа експериментира и въведе нулев данък за реинвестираната печалба, първа експериментира с електронно правителство.

Експериментите, иновациите са хубаво нещо. Да не говорим, че вече плоският данък не е експеримент - след като една трета от Европа въведе подобен данък. На Балканския полуостров няма страна, която да не е въвела плосък данък /освен Гърция/. В Румъния той е 16%, в Сърбия е 14%, в Македония 12% /от догодина 10%/, в Албания въвеждат 10% от 2008, в Черна гора въведоха също плосък данък с цел ставката да стигне 9%. Ние сме изключение с нашите високи ставки от 20-24% за облагане на доходите с данък. Това трябва да се промени.

Благодаря за вниманието.