Никита Нанков*

Три смешни стихотворения

ПРОШНА НЕДЕЛЯ

През март има харна неделя такава -
прошка се проси и прошка се дава.

А после развихря се обичай езически -
доста комически
(като русизъм с наставката "-ически"),
но с подтекст дълбоко етически,
фолклористически
и символически:

бяла халва на конец се окача,
всеки под нея раззинат подскача
и щом благинката със зъбки докача
се сладичко-сладичко той угощава
(трудно е, сиреч, но толкоз е благо и благородно да се прощава!).

Но, ах, колко е тъпо
от халвицата пломба да падне.
И, ах, колко е скъпо
човек на зъболекар за прошна неделя нехаещ
и прошка незнаещ
в ръчичките да му падне.

Много е, значи, похвално
да се простим и похапнем халва, но
как да избегнем тотално
зъборушение фатално
и евентуално
корабокрушение финансиално
поради бестиално
кожодерие дентистиално?

Гъзнем да рипнем и халвичката да лапнем анално!

15 март-1 април, 2003 г.

МЕЧТИ

СИЛВИЧКА

                                       Първо по вратата
                                       някой ми почука.
                                       После под вратата
                                       някой измяука.

                                       Радостно отворих
                                       и се разговорих:

                             - Как се казваш, мацо сивичка?
                             - Силвичка.
                             - Искаш ли корделка, Силвичка?
                             - Синичка.
                             - Искаш ти корделка синичка?
                             - С ивичка.
                             - Искаш ти корделка сивичка?
                             - Синичка.
                             - Искаш сивичка и синичка?
                             - С ивичка.
                             - Искаш сивичка, но с ивичка?
                             - Синичка.
                             - Значи все пак искаш синичка?
                             - С ивичка.
                             - Не, не ми остана силичка.
                             Уф, че си капризна, Силвичка!
                             Ама много... много...
                             - Сбогом!

                                       Ах, проклети твари сивички
                                       ужким свиднички, но дивички!
                                       Мислят си, че щом са милички
                                       с тез елеченца на ивички
                                       и с извити дълги миглички
                                       могат да ни разиграват,
                                       могат да ни разоряват
                                       и на пръст да ни въртят;
                                       могат да ни подлудяват,
                                       могат да ни пощуряват
                                       и на шиш да ни пекат
                                       със корделките си синички,
                                       дето - Боже мой! - са сивички!

                                       О, проклети трижди Силвички!

12-13 март, 2003 г