Аврам Агов - Заключение ("Страната на утринната свежест")

“Страната на утринната свежест”

Разказ за Южна Корея
(продължение)

Заключение

Национален символ на Южна Корея е кръг с червена и синя половина - противостоенето и хармонията на Ин и Ян. Това е кръгът в центъра на националния флаг (“Те-гък” – “великият абсолют”, според източната философия). "Те-гък" олицетворява единството на всичко съществуващо, което е съставено от отрицателна сила (Ин) и положителна сила (Ян). Разделянето на кръга на две половини отразява разделението между рай и ад, огън и вода, живот и смърт, добро и зло, лято и зима и други двойки на противопоставяне. Хармоничното движение или синтезът на Ин (синьо, студено, тъмно, луна, нощ) и Ян (червено, топло, светло, слънце, ден) е “те-гъкки”, което означава още “знаме” на корейски език. В древната философия и национална символика тези противоположни сили съставят хармонично цяло, но в развитието на страната противоположностите се изявяват повече като напрежение и конфликт, отколкото като баланс.
Южнокорейското общество търси своята хармония между традиции и модерност и то съзрява все повече за нея. Изминатият път е бурен и изпълнен с болезнено противопоставяне на крайности. Но самата динамика на развитие е постоянна характеристика на модерното общество. Най-голямото предизвикателство следователно е търсенето на хармония между минало и настояще, между традиции и социални промени, между материален прогрес и духовност и т.н.
В началото ви описах една обща картина на Южна Корея, наситена със смътни представи и образи. Надявам се, че съм вдъхнал живот в тази абстрактна представа и тя е станала по-конкретна за вас чрез разказа ми.
Модернизацията коренно преобрази южнокорейско общество. Скоростта на промените е толкова голяма, че младата нация все още не може ги обхване в целия им обем и да ги превърне в част от корейската духовност. Това е борба за съзряване, но модернизацията на Южна Корея създава все нови и нови предизвикателства за обществото. Тези предизвикателства са катализаторите, които стимулират непрекъснатото развитието. Корейците имат борбен дух и национална амбиция, която превръща изпитанията на икономическата и социална модернизация в “нов фронт” за Южна Корея. Тази мисия сплотява обществото, но и го разединява.
Този корав народ е оцелял в много изпитания и разрушения в историята. Последното столетие е наситено с кризи, войни, национално разделение, политическо насилие, икономически възход и демократизация. През последните десетилетия корейците имаха шанс да съграждат ново общество, като избегнат ролята на жертви на съдбата. Те си извоюваха ролята на създатели на своята съдба с упорито усърдие и творчество. Демокрацията отприщи нови сили за равноправие в гражданското общество. Тя създаде нова енергия и амбиция на Южна Корея да се нареди сред челните страни в областта на икономическото развитие и новите технологии. Манталитетът на “догонване” се замества с манталитета на “водене” в области като телекомуникации и интернет. Тоталното обвързване на корейците в мрежата бележи и ново ниво на интеграция на Република Корея в световната икономика. През 1986 година Южна Корея изнесе стоки и услуги на стойност, превишаваща износа на 400 – милионния южноамерикански континент, До 1991 година Южна Корея изнасяше повече отколкото Китай. Сега Южна Корея е четвъртата по обем икономика в Азия и дванадесетата в света. Прогресът на материалния живот е особено впечатляващ от гледна точка на краткото време, за което е постигнат.
Духовните противовеси на материалния свят черпят сили от историята на този древен народ. Духовната устойчивост на корейците започва със силната общностна култура. Въпреки подкопаването на устоите на семейството и други основни общности във вихъра на индустриализацията и настъпването на индивидуалистичната култура, южнокорейското общество е едно от най-здраво социално интегрирани общества сред индустриализираните държави в света.
Друг източник на духовната енергия е историческата идентичност на нацията. Гордостта на корейците се свързва с дългата корейска история и културното й наследство, което се е обогатявало от влияния и течения в Източна Азия. Шаманизъм, будизъм, конфуцианство, християнство – всички основни религии и социални учения разпространявани в Източна Азия са намирали прием и развитие на Корейския полуостров.
Къде е центърът на корейската идентичност и гордост?
Тангун – митологичната фигура, създателят на Древен Чосон? Или Уангкон, основателят на династия Корьо и обединител на корейските царства на полуострова през 10-ти век? Или Ли Сонге – основоположникът на династия Чосон през 14-ти век; или Седжонг – създателят на корейската азбука през 15-ти век; може би адмирал Ли Суншин – създал легендарните кораби-костенурки и победил японската флота в края на 16-ти век? Колкото повече наближава модерната история и особено тази на 20-ти век, толкова е по-трудно да се намери такава обединителна фигура, която да символизира националната идентичност. Причината е политическото разделение на полуострова, което доведе до национално разделение и образуване на две враждуващи държави – Северна Корея, която е духовна наследничка на “Херметическото царство” и Южна Корея, която не може да обуздае скоростта на модернизацията и промените в обществото.
Разделянето на този хомогенен народ и култура е съдбата на Корея. Обединението е мечта и същевременно огромно предизвикателство. Това е разкъсване не само на връзките между стотици хиляди семейства от двете страни на ДМЗ, но и разрушаване на многовековното единство на нацията. “Слънчевата” политика на Ким Те Чжун и историческата му среща с Ким Чен Ир през 2000 година сближиха двете Корейски държави и донесоха Нобелова награда за мир на бившия президент на Южна Корея през 2001 година. Но това е само началото на дълъг път. Трайният мир на полуострова остава неразрешен проблем. Обединението на двете корейски държави не е пожелание. То е заложено в тъканта на корейската история и ще се състои независимо колко време е необходимо за това. Въпреки епохалните промени на Корейския полуостров през 20-ти век и половинвековното противопоставяне на двете държави, корейците имат по-дълга обща историческа памет.
Освен проблемите на противопоставяне на Корейския полуостров, Южна Корея е изправена пред редица международни предизвикателства. Съединените щати и Япония са най-близките стратегически партньори, докато Китай се превърна във важен икономически партньор на Република Корея. Но това са световни политически и икономически сили, които често поставят Южна Корея пред дилемата – близко сътрудничество и независимост. Според мен Република Корея превръща това предизвикателство в предимство за увеличаването на икономическия си потенциал и политически престиж в района и в света. За Съединените щати отношенията с Южна Корея са сред най-значимите стратегически отношения в Азия. Корея е важен мост за Япония за проникването й на азиатския континент. Китай се превърна в най-големият пазар за износа на Южна Корея (през 2003 година Китай изпревари САЩ като най-значим външен пазар за южнокорейските стоки). От друга страна Република Корея е сред най-големите инвеститори в Китай. Мога да твърдя, че важността на Южна Корея за тези три гиганта ги прави в определен смисъл зависими от нея, което балансира зависимостта на Корея от тях.
В исторически план Япония и Съединените щати играят стратегическа роля в икономическото развитие на Южна Корея. Но определящите фактори за бързото развитие на страната през последните четири десетилетия са енергията и способностите на южнокорейското общество. Помощите и кредитите отвън не биха се превърнали в един от локомотивите на южнокорейския икономически бум, ако с тяхна помощ не се създадоха световни конкурентоспособни производства. За това постижение образованието, работохолизмът, находчивостта и амбицията на южнокорейците играят решаваща роля.
Имах намерение да пиша за Южна Корея не толкова като обект на изследване, колкото като преживяване и съпричастност. Затова ми простете своеволното подреждане на темите и начина на тълкуване на явленията и процесите в обществото. Надявам се, че личният ми опит е направил описанията в книгата по-близки до читателя. Използвах примери от историята, културата, икономиката и социалните отношения в подкрепа на моите заключения, които произтичат от наблюденията ми в страната. Въпреки разнообразието на области и проблеми, все пак мога да обобщя темите в една: влиянието на модернизацията върху младото южнокорейско общество.
Какво се разкрива пред нас, когато разглеждаме тази тема? Южна Корея е изключително динамична страна, изпълнена с несъвместими на пръв поглед тенденции. Можем да ги обобщим като фокусираме тези противоречиви процеси върху конфликта между “старо” и “ново” в обществото. В по-улегнали и развити общества промените трябва да чакат поколения, за да се проявят. Южна Корея е “неулегнало”, в смисъл неспокойно общество и това е залогът за нейното бъдеще. Един от най-използваните изрази в корейския език е “пали-пали” ("бързо-бързо"), което символизира зашеметяващия ритъм на ежедневието и социалния живот на обществото. Скоростта на промени е толкова голяма, че едно поколение можа да преживее идустриализация, демократизация, социална революция и информационна революция.
Южна Корея е кораво, но гостоприемно общество. Корейците учат и работят много, но държат и на човешките отношения и лоялност. Те са много енергични и дори нетърпеливи в много отношения. Тяхната амбициозност и конкуренцията в обществото им донася и много стрес. На пръв поглед могат да изглеждат студени и дори неприветливи към “другите” (това включва както чужденци, така и корейци, които са извън дадена група), но в действителност, след опознаване, те са доста емоционални – не обичат да прикриват чувствата си – и за добро, и за лошо. Корейците са много жилави психически, когато са част от общността. Затова отчуждението може да разруши нишката не само на общността, но понякога дори и на самия живот. Но от друга страна, жизнеността на корейците и тяхната обич и преклонение към живота са съхранили във видоизменена форма традиционни ценности като преклонение към предци и семейство, любовта към деца и прочие. Личната драма на някои корейци е голяма именно, защото семейството и други общности имат толкова голямо значение в социалния живот на обществото.
Парадоксът на Южна Корея е, че това е традиционно общество, което в същото време има всички характеристики на модерността. Тази съвместимост на традиционно и модерно е коренът на сблъсъка между поколения, ценности и норми. Конфликтът между “старо” и “ново” не е нов под слънцето. Всяко общество преминава през такъв етап на конфликт между традиции и модерност. Отличаващата черта на Южнa Корея от други общества е, че тук става дума за много традиционно в някои отношения и много модерно в други отношения общество в едно и също време.
“Страната на утринната свежест” оставя трайни следи и спомени у тези, които я посетят и изучават. В различни периоди тя създава различни впечатления, първо защото е необходимо време да се опознае една страна. С опознаването се променят нагласите и разбиранията за нея. Но по-важна причина за голямото движение на представи е бързо променящото се общество. Като си помисля какво беше южнокорейското общество през 1993 година, когато за първи път посетих страната и какво е 10 години по-късно, понякога имам усещането, че пиша за различни страни.
“Страната на утринната свежест” оставя трайни следи и спомени у тези, които искат да я разберат. Интересното за Южна Корея е, че дори тези, които изпитват и изразяват съмнения, несъгласия и недоволства от определени страни на обществото, никога не остават безразлични, колкото и кратко да е съприкосновението им с него. Това е валидно и за живота в Южна Корея. Опитът там може да бъде суров, задъхан, продуктивен, разочароващ и всякакъв друг, но е винаги ярък. Хората, които са се докоснали до тази страна никога не остават безразлични, независимо от знака на техните преживявания и чувства. Аз лично не мога да бъда обективен за Южна Корея, защото имам слабост към нея. Имам своите пристрастия заради приятели, спомени – горчиви и сладки, заради това, което съм научил и не на последно място – заради значителната част от съзнателния ми живот, който съм свързал лично и професионално с тази далечна и в същото време близка страна.
Образът на Южна Корея като “страна на утринната свежест” най-точно отразява нейната душевност. Това е магията на Корея: след многовековна история на съграждане, национални премеждия и устойчивост, страната е създала самобитна култура и традиции, които свързват епохите в развитието на народа и държавата. В същото време, Южна Корея е млада и гледа към бъдещето. След векове на натрупване на огромно историческо богатство и бреме, Корея е отново пред прага на ново начало.
Лентата на различни картини от Корея продължава да се върти в съзнанието ми. Погледът ми се спуска по склоновете на планината Чири, която се намира в сърцето на Корейския полуостров. Това е есенно утро с ниски облаци, които се разстилат по широката планинска верига и бавно обгръщат върховете; голямото червено слънце се надига бавно и подпалва хоризонта; тишина цари навсякъде, прекъсвана на писъците на птици; утринен хлад и спокойствие; прозрачната мъгла започва бързо да изчезва, пронизвана от първите лъчи на слънцето; небето става все по-синьо и дълбоко; на върха на скалист хълм в далечината се извисява самотно дърво, сякаш е стъпило там и наблюдава магията на раждането на деня.
Нека това бъде последната картина, която представя Корея в този разказ.

Copyright © Аврам Агов

Аврам Агов е роден в Долна Оряховица през 1964 година. През 1988 година завършва философия с втора специалност история в СУ. През 1991 година е на едногодишна специализация в Колумбийския университет, Ню Йорк, а през 1994 година получава магистърска степен в Харвард по икономическа и политическа история на източна Азия с тясна специалност – Корея. От 1994 до 2002 година живее и работи в Сеул, Корея. Следва двегодишния курс по корейски език в университета Йонсе. След това работи шест години като мениджър в Самсунг електроникс. През 2001 година е обявен за почетен гражданин на Сеул. В момента прави докторат по икономическа история - индустриализация на Източна Азия - в университета във Ванкувър, провинция Британска Колумбия, Канада, където е и асистент по световна история на 20-ти век.

За контакти с автора: avramagov@yahoo.com.