Media Times Review    Google   
 







Мастило
 юни 2004

ФИФ

 

Никита Нанков

 

 

I

 

Повзри се в живота -

и ето ти Ботйов.

И ето ти цяла поема!

 

Моята песен тая идея сюблимна поема

и по та я пътека

нелека,

нелепа -

с тебе,

Поете -

дръзко и дръзновено нататък поема...

 

 

 

II

 

От връх Балкана -

юнак

във младост и в сила мъжка -

се Ботйов чутовно провикна:

 

- Долу Пашата -

на Високата Порта машата!

На байряка ни вей

се мечтата

за смъртта или свободата!

За туй си саможертвам главата

ведно със брадата!

Е-хе-хе-хе-е-ей,

аз съм гения на революцията,

ура, да живей!

Йgalitй,

fraternitй,

libertй!

 

В дола на Балкана -

чолак

с глухавост-лукавост старешка -

Пашата в почуда възкликна:

 

- Тй ти тй:

ний го пишем гений - той се пише гей!

Въх! Вай! Брей!

Е-хе-хе-хе-е-ей,

ам’чи и ази съм гей!

 

Долу на правите мафиите!

Да пребъдват манафите!

 

Смърт на полицията!

Смърт на полюцията!

Elhamdьlillah!

Да живей

секс свободата

и секс революцията!

Rahman Allah!

 

За хуй си харизвам чалмата

барабар със папуците

и чибуците!

Всички хора са равни, свободни и братя -

даже (виж infra) сестрите -

подловят ли на Амура игрите!

Само диви

самодиви

не порачват

да порачват

и странят от обикрачие

в нежното им разнокрачие.

 

Да последваме ханъмките,

що си сменят дереджето

фереджето

щом сменуват с дънките

и не са диван чапраз във спалнята строени те,

а си карат ситроените

и горят си сутиените.

 

Бой последен е този,

дружно вси да вървим

и Аллах да помози

с порядък

по-рядък -

като китайци

и зайци -

света да онодим!

Urbi

et orbi -

стерви

и джофри.

 

Ей,

сладурче

гявурче,

много ти гила брадата.

 

Пак Ботйов от върха:

 

- Да млъкваш, хей,

поробител злодей,

изпортен

и изпратен

от Портата!

Бей

с бей!

Ще ти го клъцна със саблята, ей!

Хубава горо пусия,

ой ми те пушка френгия!

 

Пък Пашата отвърна:

 

- Уфатна дърта брантия,

ох леле баш гювендия!

Как ще да съм дерибей

щом като съм гей?

Сакън бе, джанъм, недей!

Мънинко накуцвам,

многинко нацунквам.

Смърт на гвардията

и ордата

на Партията

на Портата!

Убре-дебре харамийство,

иха-уха харемлийство!

 

Гей гею око и калъчка

със петолъчка

не вади.

Даряват си те взаимно наслади.

В гюлеви храсти

няма контрасти

между педерасти,

а “Здрасти!” - “Здрасти!”

и страсти.

 

Не бой последен,

а пилаф подсладен.

Не пусии пусти

и постали пости,

ами бой със пасти.

 

Не главици

в оглавници

въз дръвници,

а баклавици

и тупаници

със възглавници

сред хубавици

с Playboy цици.

 

Не кланета -

кланянета.

Не бунтовни зурли

из дерета,

а дайрета,

зурли

и кларнета -

соарета

в сепарета.

 

Бузички без пришки,

задни прашки

и без прошки

опрашки

под опашки.

 

Не намирай махана,

с жал не се зачуквай,

а се чукай,

па се чуквай

и си цоквай

в механа.

 

На бедняци

и босяци

не съплаквай,

а оче заплаквай

със путаци

по бутици

и обръщай всичко на ташаци.

 

Не подрапвай умно мъди -

днес сме живи, утре мъртви.

Кой чемерни мисли мъти,

сам на себе вода мъти

и умира триста смърти.

 

Хапльо сал се куми

и брътви комуни.

Мъдрост на кратуни!

Хващай шейх за кум и

хапвай си локуми!

 

Всичко става просто

цепиш ли през просото.

 

 

 

III

 

И слънцето бележки си води,

спряно в небесния свод и

пече ли пече и кротува,

докато Пашата хортува

от мудрини спонтанни

фонтани:

 

- А пък, Ице, ти недей живурка

във браилска схлупена къщурка

като бай Пишурка.

И по бабината хурка

стига се печати.

Викни песен алатурка!

Запей песен алафранга

(може и японска танка)!

За тогова, що си феса клати,

има салтанати

и печатници.

Чат ли си?

Ама вий, устати

четници

с инати,

ще си скубете косите на фъндъци

за фондации

и ще да си тражите

тиражите.

 

И стига се дърви

с бесило, окови, робини, гроб, тръне, куршум, идиоти, звяр, псета, нож, кърви.

Лексикона

ти е да ти умре коня!

Чепатите,

че патите!

Привикни със евфемизми

да говориш за миазми.

Цитат:

“..............................!”

(Тацит)

 

Стряскаш ти читателя,

пъдиш покупателя

със стиховете, що парфюмен аромат не дишат,

а по бедното,

победното

и бъдното

въздишат.

Те естетически издишат!

Трябва да възвишат

твойте рими

днешното,

успешното,

както в императорския Рим и

да си се четат,

докато реципиентите във моабети

си попийват и ядат

шербети

и солети

на рахат,

а не се въртят,

почесвайки вратът.

А за палача,

паплачта,

плачб

и смешното -

млък,

ни гък!

Посмени своя modus vivendi,

Петков-ефенди.

Който си плаче -

да плаче.

Ти обаче

карай най-паче

пу другояче -

allegro vivace.

 

Що не пробваш мурафети

във албумните куплети?

Вместо “Ура!”

лей Петраркови сонети

за очите на Лаура.

Поръси шекер по слога,

па надуй кавал в еклога.

Наместо песни юнашки, хайдушки -

rococo

финтифлюшки.

Наместо око

за око

и quid pro quo

в балади

банални -

bagatelle

с бални

дантели.

Тресни винце триста драма,

па подфащай мила драма,

не било ми мила драма,

най било ми мелодрама.

 

Зарежи патетиката

и на отражението поетиката -

туй си е естетиката

на всеки помияр

подляр.

Подкарай lart

pour lart.

 

Сега е тъй модерно:

не предмодерно,

а постмодерно

слово мерено -

преднамерено

премерено,

примерно

отмерено

умерено.

 

Не пей за борба,

а пей за боба:

“The body art

Of fart

Tears apart

The would-have-beens

Of the beans.”

Лесно,

прйлесно

и прелестно.

 

Братко

брадатко,

не гледай наперено,

начумерено,

гадко.

Не викай fortissimo.

Гледай плахо.

Кимай благо.

Шепни pianissimo.

Здрависвай се сладко.

Недей шава.

Опвай ръцете по шева

пред шефа.

Поклон томува,

който те псува.

Усмихвай се хрисимо,

Христо.

Прави си

всеки ден празника -

с езиче обърсвай си

на началника задника.

Обръсни си

гладко

немилата-недрагата мутра,

облечи Armani,

па щудирай

“Камасутра”

и копирай

Ars amandi”.

За VIP аудитория

не кьорави гуслари

гъдулари

аматьори, а

Ars Boteviana amatoria”.

И поглеж как Jean Valjean

се оперил в Don Juan!

 

Срещу Бога

недей

църка.

Без тревога

си пей

в църква.

 

И - nota bene -

по ноти ебане!

Дай нещо палаво

полово:

боза нова

Bossa Nova

а la Casanova

или либрето

за билето

за либидото

на либето.

Като Elvis

клати пелвис,

catch

the crotch,

scratch

the snatch,

мераклийска спазма

правила не спазва,

а побърква

щом побръква

в пазва,

nibble

a nipple

и мометата

пощурявай с балканджийски пенис

под роклетата.

 

Пробвай се в ода,

наставляваща артистично,

патриотично

и поетично

народа:

“Ах, на Рамадан Байрам

във общ хамам

като в храм

турците и нотабилите

един другиго се мили те

умилително

и на ушенце си подшушнювали на малко име умалително.

Ашколсун!

Ах, на Курбан Байрам

във общ хамам

като в храм

чорбаджиите и османлиите

как се мили и са мили те!

Hamdolsun!”

 

Но тук на светилото

дотрайва мастилото

и клюмва му - по Фройдовски - стилото.

 

 

 

IV

 

Юнакът:

- Аз съм български войвода, момци ми са тез -

кръв ще леем днес!

 

Чолакът:

- Ашлак

в чакмак-сокак!

Сто двадесет души вий сте

на брой,

ще капнете всите

при първия бой!

 

- Всяка капка кръв ще бликне нови хиляди борци!

 

- Скопци!

 

- Искрата, що я днес гасите,

тя на вулкан ще да порасне!

 

- Удавен в махмудии и вулкана гасне!

 

- Козлодуйски бряг -

бум!

 

- Бяг!

Бум-бум-бум!

Гиди-гиди Ристо,

тия залъгалки детски

за “Радецки”

и Радецки

що ги дуднеш напористо,

гиди Ристо

Терористо?

 

- Що значи смъртта на един?

Какво тук значи някаква си личност

не в наличност?

Амин!

 

- Аман!

Кървав на боговете курбан -

зян!

 

- И страшно е, майко, и весело!

 

- Ахмаче

с лъвско овчо

кочово

калпаче

расло

и пасло

на село!

Я, бре, аджамия,

я ела в джамия

с ритуал надлежен

да си те обрежем!

 

- Меня със байряка

по скалите

и орляците

да мя търсите!

 

- А мутресите

по стъгдите

и бардаците

веят си байрака...

 

- Моята молитва...

- Моя отма литва...

 

- Аз съм Ботйов - хей ма нб:

хаймана!

Eманацията

на нацията!

 

- Ботйов -

еманацията

на нацията -

с трепет

се трепе

за България

свободна.

За слободна

България

без да трепне

трепе

на нацията

хайманацията

Ботйов.

 

-Той, който пада в бой за свобуда

и за народа...

 

- Той, който си пада по телето под вола,

си го намира под Вола...

 

 

 

V

 

И Пашата от дума

на дума,

кротката,

Ботйова наддума,

придума

и прикотка, та

накрая под върха в една уханна шубрака

си се събраха

и си се гушнаха харно двамината врага

и първом сайбията

на башибозука

в надве строши саблята

на хайдука

и Ботйова начално по чйлото,

а сетня по тйлото

наред

нежно

засмука,

а подиря онбашията

на башибозука

Ботйов на свой ред

юнашки -

без гащи

разголен,

разгонен -

по шията

копнежно

подпука...

 

 

 

VI

 

.......................................

.................

.....................................................

.............

................................

.......

 

(Мойта песен да не оскверня турям многоточье тука -

нещо като наративна цезура -

да не сгазиме морално лука

и овардиме достлука

с цензора.)

 

 

 

VII

 

И пушкало ни едно не пропука!

 

Епохална

похвална

сполука!

 

Поука:

любовта във враждата намира пролука

и решава въпроса етнически

и политически

не с космати

комити,

комитети

и компромати,

а с комати,

коректно

политически,

куреректно

платонически,

буколически

и със съюзи стратегически.

 

И в Българско турската освободителна окупация

след Априлската неблагодарна

и неблагородна

дунанмация -

със шарени балони

по всичките балкони,

със пъстра декорация

по всяка кооперация -

естествено прерасна

във прекрасна

Българо-Турска федерация!

Два етноса, две вери - една нация!

 

Елитарна,

егалитарна,

тоталитарна,

толерантна

и тотална

дупекрация!

 

 

 

VIII

 

Народоцелокупна мастурбация!

 

 

 

IX

 

О, всуе вий, историци

архиварски къртици

на буквата мъченици,

педанти,

таланти,

аспиранти,

професори дилетанти,

непротестиращи протестанти,

съдържатели на локали,

локални

и глобални

бакали

с бокали,

весели васали,

естети

нижещи пичи масали

из уличните клозети,

медийни калтаци

бълващи

кал и

балъци

голтаци

гълтащи

фекалии,

педали

дирник подали,

синове верни майка продали,

президенти за милостиня цилиндри подали,

лесбийки

с насмукани шийки

без маточни шийки,

адвокати,

тарикати,

посланици

сополанци,

банкери

в бункери,

домотъкани

политикани,

недорасли

доморасли,

Афродити

хермафродити,

палячовци

на кокили

плачкащи

за плячка

и кокали,

на пот

дъхащи

дебели

Лолити

на под

духащи

на дембели

лулите,

надничари дето се пулите

под полите,

политици,

парламентарни кибици,

литературни критици,

ибрикчии без ибрици,

просто циници,

оратори,

уратори,

агитатори,

благочестиви

деви

дивни

с вибратори,

инджиктопляктори,

лекари

на концлагери,

мастити

травестити,

патки

с путки,

путки

с патки,

фабриканти,

музиканти,

тирани с тиролски тиранти,

гении в трабанти,

редници с акселбанти,

къркани

жиголи

между кълките

с малки артикули

пиколи,

творци неразбрани,

глупци неразбрани,

интелектуални кули

вдигащи въздушни кули,

Калигули

в смокинги и гугли,

Pizarroвци,

Bizarroвци,

голи

монголи,

хуни

на табуни,

вандали

(римува се със “всичковзелинищонедали”),

готи,

вестготи,

кобургготи,

маймуни

по трибуни,

плямпачи

лапачи,

пророци

с пороци,

патриции

пердашещи с патерици,

партийци

с парици,

лъжци

с лъжици,

жреци

жребци,

филантропи

фъфлещи тропи

докато крадете паричката

на просяка сляп от паничката,

поети

с еполети

без полети,

величествени

величества

величави

въртоглави

величия

Българийката обърнали

с безразличие

и безличие

в край злачни

на злъчни

жлъчни

обръгнали

кранти

и емигранти,

компрадорите

които на властта из коридорите

по кулоарите

сред аудиториите

край писоарите

на курвиорите

във будуарите -

където сварите -

със пледоариите

и ораториите

и ариите

на Вигите и Торите -

пред Тарторите

все “независимост”

зависимo

повтаряте

дърдорите

и тараторите -

о, всуе вий всинца драскотите

гаче дрискотите

за род, свобуда и чест!

Българската участ

уреди се по линия на тънката част!

 

 

 

X

 

Божке благ,

напук на враг

враг

на враг

е драг

все пак.

Божке драг,

успех какъв -

след иго черно, мясо бяло и след черна кръв

засмян

християн

намотва тюрбан,

а читак

веселяк

накрехва калпак!

И на трибагрен

роден ален

флаг

полумесец грей над лъв!

 

Love,

baby,

love,

babe,

love!

 

 

 

XI

 

Ах,

ищах

без срах

от грях

и пердах.

Rahim Allah!

 

 

 

XII

 

Бележка под черта

(осветляваща умно

и postscriptum-но

някои персонални

и универсални

неща):

 

Ботйов и Пашата

излели си един пред другиго душата

и не развъртвали

тънки

чекии,

а си гаврътвали

тънки

ичкии

и си извъртвали

тънко

чекии.

Играли си и на монети:

на ези - минети,

а на тура - минети.

А имало и пу така моменти -

 акценти

на екстремни

орални

натурални

експерименти

с екскременти.

 

И накрай се разделили

со кротце, со благо и с мир,

а по-подир

си разменили

и адресите

и по приятелска линия,

блюстейки федеративната линия,

взаимно си поразрошили алабросите

и си разменили

и метресите.

 

(Печатна грешка: последното да се чете “матросите”.)

 

 

 

XIII

 

Ето тъй Rьstem Ботооглу стана на Булгаристан-Отоманската империя падишах.

Аферим, бабо, машаллах!

 

 

 

XIV

 

О-о, бъдещото поколение

.................................................................

....................

безсмъртно песнопение!

 

Тинтири,

минтири,

та-ра-ра,

et cetera!

 

О-о, изключително прозрение

....................

............................................................!

 

Кукуригу-кудкудяк -

днеска дрънкам, утре - пак!

 

О-о, божественото вдъхновение

...........

...........................!

 

Като ми пееш Пенке ле,

да не би да си ми пенкилер?

 

О-о, самозабвенно саможертвоприношение

........................................................................................................

.....................!

 

Дрън-дрън, та пляс!

Бум! Тряс!

 

О-о, непреклонно коленопреклонение

..........................

......................................................

венцехваление!

 

(Анджак, О-о, читателю - лирично О-о, тклонение.)

 

 

 

XV

 

Ergo тогава

се отлага

епопеята освободителна

и цялата новобългарска история покъртителна:

 

1. Освобожденьето,

дето може -

дай Боже! -

да стане

като волотърпеньето

увенчай се със всенародно въстанье.

 

2. Цар-батюшка

с Цар-пушка

Александър II,

който казачоци рипа в Studio 54 и

милей за брат болгарский, дето робски пъшка

и за него той -

матушка,

ой-ой! -

сълзици горко рони.

 

3. На белия кон

генерал Тотлебен.

 

4. Обсадата героична

на укрепения Плевен.

 

(Истината исторична,

намигнато в скоби,

е че на бял кон -

тогавашен bon ton -

се кипри генерал Скобелев.

Но “Скобелев”

не римува се с “Плевен”,

а му е анаграма частична:

“белев” -

“плеве”.

На Скобелев

утехата лингвистична

е, че узурпатора на въпросния кон

в поемата “Фиф” -

без афронт! -

е герой афиф,

афиф

като при Плевен

руско-турския фронт -

Тотлебен

на бяла

кобила

фарфарон,

Тотлебен

а la

Кабала

оксиморон:

“Тотлебен” =

Tod” + “Leben” -

“Той умря, за да живеем ний!”

Таквиз ми ти военни и херменевтични хитрини.)

 

5. Подевките

с китките,

поднасящи

питките

и солта на солдатите

(сладките

и чипичките -

понасящи

щипките

и подебавките,

водичките

ненапитичките -

поднасящи

и пичките).

 

6. 3-й март и 9-й септемврий като датите

най-святите.

 

7. Летящите мъртви, ама живи тела на опълченците.

 

8. Виното напито - с устните

карминени

и хламидени -

от менците

(и все от русите:

изпървен - русите,

а после - немците).

 

9. Приютяването,

претопяването,

от Auschwitz спасяването

и възродяването

на арменците.

 

10. “Здравствуйте, братушки!”

 

11. Ръченици и частушки.

 

12. Киченето на глави и пушки.

 

13. Развитието на транспорта,

гордостта от златните медали в спорта

и експорта

на домати,

автоматични полуавтомати

и чушки

във Високата Порта.

 

14. Живописта Верещагина.

 

15. Металургията Кремиковска и Павка-Корчагина.

 

16. Ликуванието поради Княз Батемберга.

 

17. Шестнайстая республика и Задунайская губерния.

 

18. Къчовете

и ритниците

между русофилите и русофобите.

 

19. “Хъшовете”.

 

20. Паниците

и Чардафоните.

 

21. Братенето през 1907 г. на Князъ Саксъ-Кобургъ

със Санктъ-Петербургъ.

 

22. През войните -

по живите

метнатите

гранати,

на мира в дните -

за убитите

паметните

гранити.

 

23. Goofy,

Madonna,

Gucci,

McDonalds.

 

24. Кандидат-студентина

след частни уроци цяла година

писал,

брисал

и преписал,

че “Дядовата ръкавичка” -

историята за оназ лисичка,

въргаляла се до Хаджи Димитра ужким мъртвичка -

е от Пенча Дебелянов Мърквичка.

 

25. Дори и “Под игото”,

дето уж има го,

всъщност няма го

(демек момите

с миглите

и иглите,

учений с парите,

богатий с умът,

недъгавий с трудът)...

 

 

 

XVI

 

Прощавай, бай Стамболов,

прощавай, бай Стамболийски,

прощавай, бай Димитров,

прощавай, бай Батембергски,

прощавай, бай Кобургготски -

някой друг път

до ще и на вази редът

бейски да плюскате,

бутилки да плискате

и булки да пляскате.

 

Прощавай и ти, бае Живков,

с мисли поскърпени

и чорапци закърпени -

но жив е Той, жив е!

 

 

 

XVII

 

Днес Ботйов сияй в очичките на децата

и пътя ни сочи с пръст указателно.

Днес Ботйов с квачките мъти яйцата

и за дузпа се пльосва в поле наказателно.

Днес Ботйов размашно чертай директиви

и като човек - що да чини? - рекламира презервативи.

А прочутото редче

“тя да си

тече,

тече”

е девиза на тампони

“Цариград: кандил кокони”.

Днес Ботйов с дружина юнаци

ортаци -

момчета

борчета -

златна му уста! -

промоцира мехлем за брадавици

и боя за муста

и брадаци.

Днес главата на Ботйов епич-

но и реторич-

но и симпатич-

но ни смига от кола:

“Мараба, пич!

Пий Pepsi-Cola!”

 

Днес Ботйов крачи

смело

начело

на дело

насмело

цялото село:

с утбор апаши

с тояги

сто яки

редом

пердаши

и ваши

и наши,

вредом

по наши

и ваши

и храчи,

и грачи

като по джумбуши, кьор-софри, матинета

с кьочеци и маанета

и тиражира,

и менажира,

и дирижира,

и протежира

свои играчи -

писачи,

псувачи,

врескачи,

крякачи,

кудкудячи,

раздувачи,

лъжемазачи,

локумразтегачи,

дъра-бъра-два-чадърячи,

прес-аташета

по всички кьошета -

клишета,

клишета,

клишета -

пъблик рилейшъни

в нон-стоп екшъни

и прочия,

и прочия,

и прочия,

и прочия

безмозъчни безочия

и мозъкопромивачи.

Tutto fanno,

Nulla sanno,

Tutto sanno,

Nulla fanno.

 

Човек да откачи!

 

Днес Ботйов - на всеобщото братство предвестника -

на клети сюрмаси от писъка

крий главата си в пясъка.

(На Ботйова във вестника

за бебето

йбало

бабето

обективно и изчерпателно писаха.)

 

Днес Ботйов не казва “правда”, а “релативна концепция”

и не пише “лъжа”, а “субективна рецепция”,

за него “аргатин” е “свободно-пазарен договориран продукт”,

“клане” - “вербално-игрови наративен конструкт”,

“дума заветна” - “проспективна семантична сигнификация”,

“песен тъжна” - “ладотонална фолклорна креация”,

“царство на подлост” - “прогресивна социална формация”,

“зло безконечно” – “цивилизация”,

“каквото сабя покаже” - “субекто-опция”,

“скърби” - “психо-фрустрация”,

“мисъл” - “презумпция”,

“чувство” - “перцепция”,

“любов” - “фасцинация”.

 

Днес Ботйов

в Сенат

и Синод

пледира,

планира,

бламира,

блъфира,

лавира,

лобира,

лидира -

не в схватка

безмилостна,

а с хватка

безмилостна -

засмян по разни

показни

породи

паради

от плакати,

плакарди,

аркади,

арки,

ярки

екрани,

яки

стобори.

И следват го честитите

роби

със ситите

утроби

по чехли домашни и роби.

 

Scott като Scott като Scott като Scott като Scott:

хиляди - милиони - милиарди - маса - народ.

 

 

 

XVIII

 

Прав си, Поете: днес Ботйов до теб и до мен титанично се бори -

с мравка

за мръвка.

 

Декември е май.

Адът е рай.

Аз съм трамвай.

 

 

 

XIX

 

Днес Ботйов мълчи.

Днес ботевоведа говори.

 

И ни туй,

ни онуй

не личи.

 

 

 

XX

 

Ботйов прави, дет’ се вика,

европейска политика,

та затуй се всъде тика,

ала не върти мотика,

а “Уррра!” за сякой вика.

 

Той със Вилхелма ловува,

той пред Адолф козирува,

той на Йосиф рапортува,

той със Льоня се целува,

той със Горби негодува,

той със Били се шегува.

 

Букурещ от бой съдира,

Македония си прибира,

в Будапеща контри спира,

в Прага нашите подпира,

Югославия бомбардира,

под пустинни небосклони

талибани

калибани

канибали

али-бали

гони,

гони,

гони,

гони,

гони

за кило бонбони.

 

Люде голи

Ботйов коли.

Коли,

коли,

коли,

коли.

 

Все под взори благосклонни.

Все с пробити панталони.

 

Ботйов със осанка

лъвска

сластно за останка

с ласка

чизмите на сякой лъска.

 

Кляка по голяма нужда

и подпърда: “Вечна дружба!”

Ботйов с нужда и без нужда

с клетвите за верна служба

сам на себя си го гужда.

 

Него кой ли

го не коли?

 

 

 

XXI

 

Днеска Ботйов се шири в палати

и който го мерне

хлъцва: “Еба ти!...”

 

Но да го мерне

просто-

смъртний

чиляк -

па макар и смътно -

просто

няма как.

С прашчица замерването

и с бухалчица отперването

(сиреч запращането му вдън вселенските бездни

беззвездни)

не е лесно,

защото,

както е известно,

божеството

за лицезрение не става.

То обитава

зад:

 

10

огради

1 000

бодигарди

100 000

телохранители

10 000 000

секретни служители

1 000 000 000

патлаци със заглушители

100 000 000 000

терминатори разрушители

10 000 000 000 000

радари

1 000 000 000 000 000

джандари

100 000 000 000 000 000

скрити камери

10 000 000 000 000 000 000

арсенали камари

1 000 000 000 000 000 000 000

танкове в подземни камери

100 000 000 000 000 000 000 000

трийсетдюймови оръдия

10 000 000 000 000 000 000 000 000

химични и биологични оръжия

1 000 000 000 000 000 000 000 000 000

леки и тежки картечници

100 000 000 000 000 000 000 000 000 000

генерал-полковници бивши четници

10 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000

железобетони

1 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000

червени бутони

100 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000

кръстосвачи

10 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000

самолетоносачи

1 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000

стратегически бомбардировачи

100 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000

ядрени подводници

10 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000

шпионски спътници

1 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000

интерконтинентални ракети

100 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000

щикове

10 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000

космически щитове

1 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000

военни бюджети

100 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000

международни резолюции

10 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000

неизгрели революции

1 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000

кодове тайни

100 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000

държавни тайни

10 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000

майни

си райни

и пички си майни.

 

 

 

XXII

 

Само на 2 юний

ката година,

в Деня на бастуня

и вазелина,

Ботйов отдих заслужен от самотата си божествена взима.

Чучнал по златокъдро детенце

на дясно

коленце

и ляво

коленце,

тамам в 12 сахатя по пладне -

сред вой на

сирени,

сред гойни

сирени,

приграбчил и дясно,

и ляво

гъзенце,

треперейки ченето му да не падне -

пред камерите се слюнчави с глас хъхрив:

- Фиф

е той, фиф!

 

 

 

XXIII

 

И без мощ кан-канът щом кура зафаща

помпи тоз бел дупец, муши и префаща

сливата му с гривна като дядов мек

го турва

на курва

и гьобек

за тек.

Alhamdulilah!

Subhanallah!

Ах-ах

!

 

 

 

 

3 май 2003-30 май 2004 г.


Copyright © Никита Нанков

*Авторът преподава сравнително литературознание в Indiana University, Bloomington, IN, US; има редица публикации в областта на българската и чуждата литература и в интердисциплинарните изследвания - естетика, семиотика, изобразително изкуство, кино и теория на превода. Негови са книгите "Празни приказки" (2000), "В огледалната стая" (2001) и "Триднев (2002)". Трите книги могат да бъдат купени директно от издателя, адрес за връзка: sonm@astratec.net
Други произведения на Никита Нанков можете да намерите на http://grosni-pelikani.cult.bg/

за контакт с Никита Нанков: nnankov@indiana.edu

Форуми Media Times Review