Media Times Review    Google   
___









икономика
 юни 2005

Програмата на БСП е едновременно опасна и неизпълнима

Мартин Димитров, Георги Ангелов и Димитър Чобанов


     Още при първото представяне на програмата на БСП ни направи впечатление, че има твърде много обещания (трудно да се изброят и опишат), а никъде не се казва, колко средства са необходими за изпълнението на тези обещания. След като няколко пъти попитахме какви се необходимите средства и от къде ще се вземат тези пари и не ни беше отговорено, решихме сами да изчислим необходимите разходи за изпълнение на обещанията на БСП. Изчисленията показаха, че за четири години са необходими 14 млрд. лева повече, отколкото ще са приходите в държавния бюджет.
     След това многократно се обръщахме към представители на БСП да обяснят от къде ще се вземат тези средства. Дълго време ни се отговаряше с аргументи, че БСП ще повиши доходите чрез тристранно сътрудничество и диалог. Ние обаче, продължавахме да бъдем настоятелни, като обяснявахме, че това е популизъм и че изпълнението на множеството обещани различни разходи може да предизвика криза подобна на тази от 1997 г.
     Така най-накрая, след много усилия от наша страна от БСП направиха плах опит да се опитат да отговорят, как ще финансират обещанията си. На 17 юни във вестник “Пари” (стр.28) Стефан Стоилов от БСП публикува статия, в която се опитва (твърде безуспешно) да защити твърдението, че имало начин БСП да изпълни обещанията се без да предизвика криза. Много показателно е, че Стоилов приема нашите изчисления за очаквани разходи от 14 млрд. лева, като търси начин да обясни от къде ще се вземат тези пари. Би било далеч по-логично от БСП да представят друга сметка за собствените им обещания, която да отразява техните очаквания. Тоест беше нормално да има някаква разлика в сумите. Обстоятелството, че от БСП не представят друга сума или подробно изчисление, говори за това, че обещанията са правени “на килограм”, без въобще да се смята възможната цена. Тоест от БСП са обещали всичко на всички, а сега се чудят как ще обяснят от къде ще вземат парите. По-конкретно в статията на Стефан Стоилов прави впечатление следното:
     1/ БСП щели да постигнат реален ръст на икономиката от 6% за четирите години и средногодишна инфлация от 4%. Досегашните управления на БСП водеха до отрицателен растеж, средно около минус 7% годишно. Още повече, че БСП смята да увеличава данъци (увеличаване на прага за осигуровките до 12 минимални заплати, нарастване на прогресивното облагане при личния данък, нарастване облагането на скъпите имоти – каквото и да означава това), така че БСП по-скоро ще намали растежа, отколкото да го увеличи. Не случайно постоянно питаме от БСП да ни дадат пример с европейска страна, която при преразпределение (данъци) от 40% към БВП е постигнала реален растеж между 6 и 8% от БВП. Всички тези въпроси остават без отговор по простата причина, че няма страна, която да постигне висок икономически растеж при толкова високи и тежки данъци.
     2/ Нека сега приемем, че икономиката расте с 6% в реално изражение за четири години (което по принцип е неизпълнимо при програмата на БСП, но нека чисто теоретично да видим за какво става въпрос). При това положение обещанията на БСП ще струват допълнителни 17 млрд. лева за четири години (сумата на разходите нараства от 14 млрд. до 17 млрд., защото включваме изказване на Румен Овчаров във вестник “24 часа”, според което БСП щели да върнат на бизнеса 4 млрд. лева чрез освобождаване от данък на реинвестираната печалба и защото по-високата им прогноза за икономическия растеж увеличава разходите, които са свързани с БВП). При това положение за тези четири години БВП ще произведе общо 211,5 млрд. лева. Така че 40% преразпределение ще означава 84,6 млрд. лева. Тъй като от БСП никъде не казват, че ще намаляват разходи, тези 84,6 млрд. лева са необходими за финансиране на плащанията, които държавата прави и в момента – образование, здравеопазване, отбрана, пенсии, заплати в бюджетната сфера и други, които ще се увеличават заедно с растежа на икономиката. При това положение въпросните 17 млрд. лева не могат да се финансират от нарастващите приходи в бюджета, а трябва да дойдат от някъде другаде. Тоест държавата трябва да увеличи преразпределението до 48%, за да осигури необходимите средства, които са равни на сбора от 84,6 млрд. лева и 17 млрд. лева, тоест 101,6 млрд. лева.
     Много важно е да се отбележи, че никъде досега от БСП не са казали, че ще намаляват разходи или че ще ограничат растежа на някои разходи, така че за периода от четири години допълнителните бюджетни приходи ще отиват за ежегодното нарастване на вече съществуващите разходи, което не позволява да се извършат нови такива. За илюстрация ще дадем следният пример. Ако от БСП бяха казали, че примерно разходите за отбрана няма да нарастват за четири години или че ще нарастват по-бавно от растежа на икономиката, то тогава би било възможно да се говори за увеличаване на други разходи.
     3/ Добре е да се разбере, че безплатен обяд няма. Ако БСП иска да похарчи 14 или 17 милиарда лева повече отколкото има в държавния бюджет, тези пари трябва да бъдат взети от някъде. Единият начин е да се увеличат данъците с тази сума. Това обаче гарантира икономическа криза и увеличение на сивата икономика, което едва ли е желано от българските граждани. Вторият начин е да се напечатат пари, както през 1996 година. Резултатът е хиперинфлация и отново икономическа криза подобна тази от 1996 година когато БСП беше за последен път на власт и управляваше с популистка програма.
     Третият начин за финансиране на допълнителните разходи е държавата да вземе кредити и да има бюджетни дефицити от 7-8% годишно. Ако се случи това, ще нарушим всичките изисквания на Европейския съюз и най-вероятно нито един чужди инвеститор няма дори да си помисли да стъпи в България. Освен това само за 4 години държавният дълг ще се удвои, което не се е случвало дори в края на 80-те години когато БСП беше на власт и се опитваше да избегне икономическата разруха теглейки кредити.
     Изводът е, че вместо да обещава популистки и неизпълними неща, БСП би трябвало да предвиди сериозни икономически реформи, които да ускорят икономическия растеж и да си прави сметката преди да пише програмата с обещанията. В противен случай резултатът от евентуално управление на социалистите ще е много разочароващ – защото БСП или няма да изпълни своите обещания, или ще ги изпълни, което ще предизвика икономическа криза.

Статията е от
"Преглед на стопанската политика"

на Института за пазарна икономика


MTR архив:
От теоретична гледна точка е ясно, че ниските данъци водят до повече стимули за спестяване и инвестиции, повече възможности за предприемачество, по-голям разполагаем доход. Освен това ниските данъци намаляват изкривяванията в ценовата система и намаляват т.нар. мъртво данъчно бреме. В резултат на това може да се очаква, че икономическият растеж ще бъде по-висок, ако данъците са по-ниски.
Георги Ангелов

Вярно е, че всяко преразпределение на доходи създава неефикасност поради мъртво тегло и изкривено насочване на ресурси. Но едно и също преразпределение може да бъде постигнато, в зависимост от използваните методи, с по-големи или с по-малки увреждания на ефикасността.
Георги Ганев

Димитър Чобанов

Нека да допуснем, че се приеме предложението за въвеждане на ставка от 10% за данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски. Един от най-важните ефекти от подобно намаление на данъците е увеличението на чистата заплата, която получават работещите в България.
Георги Ангелов

Като най-голям успех в данъчната си политика правителството на НДСВ изтъква намаляването на ставката за корпоративния данък до 15% и максималната ставка по личния данък до 24%. За един мандат това може да изглежда много, имайки предвид стартовите условия през 2001 г. Но има и друг начин за оценка на политиката – не исторически, а сравнителен.
Лъчезар Богданов

България заема едно от последните места по равнище на доходите на човек от населението сред страните кандидатки за членство в Европейския съюз. За да започне да достига по развитие тези страни, на българската икономика е необходим висок и устойчив растеж през продължителен период от време. Един от факторите за този растеж е равнището на данъчното облагане в страната и възможностите за неговото намаляване.
Димитър Чобанов

Към края на май 2004 година държавногарантираният дълг е 888 милиона лева. Само за няколко минути правителството го увеличи 1.4 милиарда лева, което представлява 58% нарастване. Подобни експлозивни темпове на растеж на държавногарантирания дълг са притеснителни заради опасността да се наложи държавата в крайна сметка да го плати със средства на данъкоплатците.

Георги Ангелов