Media Times Review    Google   
___









преглед
 юни 2005

Изкупителните жертви на
либийския СПИН

Кристоф Болтански, в. Либерасион


Доктор Здравко Георгиев помага на дипломатите да пренесат кашони с книги и храна. След няколко часа съпругата му Кристияна и другите петима задържани ще ги получат. "Редовно им изпращаме храна". Когато разказва историята си, той се задъхва и нервно подръпва от цигарата, която държи с върха на пръстите си. От една година той живее в посолството на страната си, България, и има забрана да напуска либийската територия. На другия край на града съпругата му чака в килия за осъдени на смърт. Либийците смятат Кристияна Вълчева за автор на сатанински заговор. На карикатурите я рисуват като скелет в бяла престилка с огромна спринцовка и плачещо бебе на ръце. През 1999 г. тя е задържана заедно с палестинския лекар Ашраф Джума и още четири български медицински сестри Нася Ненова, Валентина Матолова /Сиропуло/, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова. На 6 май 2004 г. съдът ги признава за виновни за умишлено заразяване със СПИН на 430 деца, 51 от които вече са починали. Присъдата: екзекуция.

Изтръгнати с електрошок и мъчение признания

Министерството на правосъдието с огромните си полилеи и голи стени датира от комунистическия период, когато либийската джамахирия /буквално преведено "държава на масите"/ приема десетки хиляди специалисти от съветския блок. Доктор Георгиев и съпругата му пристигат през 1991 г., привлечени от десетократно по-високите заплати. През 1995 г. той отива да работи в пустинята като лекар към южнокорейска фирма за проучване на водоносни пластове. Кристияна е медицинска сестра в Бенгази, вторият по големина град в страната.

Семейството води спокоен и уютен живот до 12 февруари 1999 г., когато доктор Георгиев научава, че съпругата му е изчезнала. Шест дни по-късно полицията го арестува. Той е бит, седмици наред седи в карцер без светлина и храна, после го слагат в малка килия заедно с други затворници, където няма място да легне. Понякога чува женски викове. По-късно научава, че Кристияна и другите задържани са били всекидневно подлагани на бой, изтезания с електрошок и други мъчения. Чрез насилие трима от тях признават, че са извършили престъпленията, които им приписват.

Следователите твърдят, че са открили в лекаря шишенца със заразена с ХИВ плазма. "Бяха обикновени шишета, които шефът ми поръча да върна. Бяха празни." Съпругата му е обвинена, че с посредничеството на Ашраф, представен като неин любовник, е дала заразената кръв на четирите сестри в детска болница в Бенгази, за да я прелеят на пациентите си. След дълго затъмнение либийският ръководител полковник Кадафи разкрива конспирацията. "Кой поиска от тях да експериментират ефекта от вируса върху тези деца (...)? Някои казват, че ЦРУ. Други твърдят, че е Мосад", заявява Кадафи през 2001 г.

В Бенгази действително има епидемия от СПИН. На 2 август 1998 г. Мохамед завежда сина си за лечение в детската болница Ал Фатах. "Имаше силна треска и болки в стомаха. Наложи се да му прелеят кръв", спомня си бащата, който е инженер. В следващите седмици в града се разнася ужасяваща мълва. "Разправяха, че в болницата има проблеми." За да разбере истината, той се връща в болницата. Тестовете показват, че синът му е серопозитивен, както и още 400 деца. Либийското списание La /Не/, което съобщава за случая, е закрито.

Кадафи предлага кола и къща на всяко от засегнатите семейства, но не успява да обуздае гнева им. В това традиционно ислямско общество към болката се прибавя и позорът. "СПИН-ът се възприема като нещо сексуално и мръсно. Преди никога не бих разговарял с някого, който страда от тази болест", признава Рамадан Али ел Фатуре, полубрат на Хеба, която умира на 4 години. В училище никой не иска да седи до сина на Мохамед. "Някои родители не пускат децата си на училище." Дори медицинският персонал се двоуми дали да ги лекува. "Ако сме на път и ни се наложи да отидем в болница, те веднага слагат ръкавици и ни казват да се върнем в Бенгази."

Здравна система в окаяно състояние

Злината се стоварва върху бунтовен град, гнездо на ислямисткото недоволство през 90-те години, който е бил облагодетелстван при монархията, но сега се чувства изоставен. При първоначалните изслушвания обвиненията са насочени срещу медицинските представители, които са наречени "лъжци". Либийците са наясно с окаяното състояние на здравната си система. Ако имат пари, заминават да се лекуват в чужбина. "Много пъти съм ходил за консултации в Тунис. Нямам доверие в тукашното здравеопазване", споделя университетски преподавател.

Поискано от либийските власт разследване на французина Люк Монтание, един от откривателите на вируса, и на италианеца Виторио Колици отхвърля възможността за криминално действие и заключава, че става въпрос за "случайна" инфекция, дължаща се на "лошото стерилизиране". Най-малко 21 деца са засегнати от 1997 г., преди пристигането на българския персонал. "По всяка вероятност тази верижна зараза е тръгнала от африканско дете, заразено при раждането от майка си и лекувано в болницата", пише Монтание.

Дело на "еврейски шпиони на война срещу исляма"

През 2004 г. апелативният съд пренебрегва показанията му и приема единствено доклад на либийски експерти. Версията за ЦРУ е изоставена. Междувременно Америка се помирява с буйния полковник. Тогава се появява версията, че българките и палестинецът са правили "експерименти" от името на фармацевтична фирма. Това обаче не ги прави по-малко виновни. Офицери признаха, че са ги изтезавали, и по случая е образувано второ дело. И какво от това. Георгиев е осъден на 4 години затвор за трафик на валута. След петгодишно задържане той е свободен, но не може да напусне страната.

"Не знам кой е отговорен. Искам само да разбера истината", казва Мохамед. Други обаче не споделят съмненията му. "Ако срещна медицинските сестри, ще ги убия", завява говорителят на засегнатите семейства Рамадан Али Ел Фатюр. "Те искаха да убият всички либийци." И отново твърди, че това е дело на "еврейски шпиони, воюващи срещу исляма", като в същото време не изключва "споразумение" с Европейския съюз. Тъй като сега е времето на дипломацията.

На летището в Триполи полицейски служител оглежда тълпа демонстранти сякаш прави проверка на подчинените си. "Децата трябва да минат най-отпред! Децата най-отпред!", повтаря той. Побутвани от възрастните, облечени в празничните си дрехи хлапета излизат от кортежа. С бледи лица, едновременно подпухнали и слаби, те развяват обвинителни лозунги, написани със славянски и латински букви на езици, които не разбират. Заедно с родителите си са изминали хиляда километра от Бенгази до столицата, за да искат отмъщение.

На тротоара са сложени черни кутии във формата на ковчези. Забрадени жени държат пртрети на починали деца. Към семействата на жертвите се присъединяват младежи с бръснати глави, които признават, че са от "полицейско училище". Тук е дори един от офицерите, обвинени в издевателства над сестрите. Всички очакват българския президент Георги Първанов, който на слизане от самолета е посрещнат с почести. Когато излиза от терминала, от тълпата се разнася вик: "Смърт, смърт на Кристияна!"

Кръвнина: 10 милиона долара на дете

Президентът Първанов и придружаващите го лица пристигат в дворец, приличащ по-скоро на казарма. След като преминава през три крепостни страни с кули и бойници от двете страни, колоната се озовава на огромна ливада, където пасат кози и камили. Както обикновено, Муамар Кадафи приема госта си в своята палатка до градината. Изкуствен рай, изграден около останките от бившата му резиденция, която бе бомбардирана от американската авиация през 1986 г. С шапка на главата и увит в огромно вълнено палто ръководителят седи в бедуинската си палатка.

След като пожертва програмите си за оръжия за масово унищожение, този, когото Роналд Рейгън наричаше "бясното куче на Близкия изток", се превърна в ухажван ръководител. Ширак, Блеър и Берлускони вече посетиха бивака му. Но случаят със заразата със СПИН рискува да провали възстановяването на отношенията. Европейците, начело с българите, критикуват съдебната пародия и опита да се намерят лесни "изкупителни жертви" за кризата с лошата хигиена.

Два дни по-рано европейският комисар за външните отношения Бенита Фереро-Валднер също пристигна в Триполи, за да защити затворниците. С блуждаещ поглед Муамар Кадафи разказва на Георги Първанов, че добре познавал страната му в периода на комунизма, и най-вече лидера й Тодор Живков. Притесненият гост обаче му припомня, че България се е променила и е подписала договора за присъединяване към Европейския съюз. "Има промени, които не устояват на изпитанието на времето", отвръща му полковникът.

В края на срещата министърът на външните работи Абдел Рахман Шалкам обяснява, че никой "не може да се бърка в решение на съда", но намеква за договарянето на решение със семействата. Кръвнина. Дали е съвпадение? Исканата сума съответства на сумата, която Либия трябва да плати на жертвите от атентата, извършен от нейни агенти срещу самолет на Панам над Локърби през 1988 г.: 10 милиона долара на дете.

Отсрочка за размисъл на Върховния съд

Нуждите на болните са по-належащи. Те са настанени по четирима в стаи, украсени с анимационни герои в специално създаден за тях диспансер в Бенгази. "Нямаме специалист по ХИВ", оплаква се един от лекарите. "Тук може да се приемат едва 12 пациенти. Това е недостатъчно", настоява един баща. Друг разказва, че на всеки шест месеца дава по 3000 долара, за да може детето му да се лекува в Европа. "Ако има пари, то ще живее, ако няма, ще умре." Страната очаква експерти и оборудване от чужбина.

В края на посещението си българският президент успя само да издейства да се срещне със сънародничките си в полицейска сграда в присъствието на пазачите им. Те са облечени в шарени блузи и грижливо сресани. Кристияна е единствената, която успява да се усмихне на фотографите. Все още има надежда за съдебен епилог. Върховният съд трябва да се произнесе по обжалването на смъртните присъди. Три дни по-късно адвокати и посланици се събраха в тясна стая с надеждата, че най-сетне ще чуят съдебното решение. Присъстваха представители на всички страни членки на ЕС. След едночасово чакане председателят Али ел Алус прочита текста си с тих, едва доловим глас. Съдът си дава нова отсрочка за размисъл до 15 ноември. Дипломатите излизат ядосани. "Задействаха дяволска машина и сега не знаят как да я спрат", посочва един от тях. Зад решетките тълпата родители дава воля на гнева си.

БТА