Media Times Review    Google   
___









политически идеи
 юни 2005

Теория на дясното

Веселин Кандимиров

     Двуделността на политическото пространство е стара колкото самата политика. Освен, че предлага простота и удобство, тя е и лесно осъществима: и в най-сложната конфигурация от интереси винаги може да се установи една линия или ос на най-голямото противопоставяне. Днешното идеологизирано време го е направило идеологическо, но това съвсем не е задължително. Ако проследим големите политически деления в миналото, като сини и зелени в Рим и Византия, гвелфи и гибелини в Европейското средновековие и т.н., виждаме, че те не се опират на някаква идеология. Дори и в днешното деление на “леви” и “десни” мнозина, ако не и повечето от участниците се причисляват към някоя от страните само на думи, а на практика се водят само от собствените си ценности. По-скоро идеологизирането на политиката може да се разглежда като изключение. Но това е едно много важно изключение.
     Политиката е по-стара от човека. Средствата, използувани от членовете на едно стадо шимпанзета в борбата за власт по нищо не се различават от средствата, използувани в борбата за власт в Кремъл. Въвеждането на идеи и принципи в политиката ни дава поне теоретичната възможност да надмогнем това състояние.
     Политическото деление на “ляво” и “дясно”, макар и родено от континенталната европейска политическа практика, е навлязло и в първоизточника на съвременната демокрация – англосаксонските страни и днес е в повсеместна употреба.Същевременно неяснотата какво се крие под тези определения и неразборията в употребата им са толкова големи, че човек неволно си задава въпроса дали “ляво” и “дясно” не са просто удобни опаковки, в които всеки може до сложи собствените си прагматични цели. Такива случаи изобилствуват, но те не са интересни за нас. По-нататък ще се водим от допускането, че това политическо делене е наистина идеологическо, и че определено съществува някакво “ляво” и “дясно” мислене. Ето защо няма да се спираме на куриозни случаи, като ползваното в Израел определение на левите като “привърженици на изтеглянето от палестинските територии” и обратно, или извънредно опростената българска практика за десни да се смятат тези, които са се самоназовали такива.
 
Противопостяването "традиционализъм - новаторство"
 
     Това противопоставяне е исторически обусловено. Партийните позиции и програми се подреждат в линия съобразно отношението им към тези две категории. Ето как се излага то в гимназиалните учебници:
     “Отляво надясно в този ред (традиционализъм – новаторство – б.а.) се разполагат като в дъга “цветовете” на политическите философии: комунизъм - социализъм - социалдемокрация - социаллиберализъм – земеделски идеи – зелена идея - либерализъм - неолиберализъм - неоконсерватизъм – консерватизъм - национализъм - фашизъм.”1
     Цитираното подреждане ражда възражения още от пръв поглед. Фашизмът и комунизмът са толкова идейно близки, че някои автори предпочитат да затворят линията в кръг, където крайно “лявото” и крайно “дясното” се допират. От друга страна, да обявиш Мусолини и идеолога на консерватизма Бърк за идейни съседи е повече от нелепо. Национализмът пък, изглежда, е част от съвсем друга опера, след като днес дори и комунистите го прегръщат. Повечето зелени партии наистина се самоопределят като леви, но там ли им е мястото, след като природата, чийто защитник са те, е изключително консервативна система и човешкото развитие е нейния главен враг?
     Като преминем към разглеждане на въпроса по същество противоречията не намаляват. Пазарният капитализъм, на когото идеен изразител са партиите, наречени консервативни, е в основата на двата века “на най-бързия напредък в познание, продължителност на живота и жизнен стандарт, който някога е виждан на земята” (Дейвид Боаз). Инцидентното в исторически план управление на двама консерватори – Рейгън и Тачър – доведе до фундаментални промени, които в европейското общество не са се случвали от Вестфалския мир насам. Ако “консервативно” означава нещо консервиращо, задържащо развитието, то какво консервативно има във всичко това, освен названието?
     И обратно. Социализмът, идейна основа на днешните леви, се появява през 19 век като реакция на индустриалната революция, която е причинена от съвсем други фактори, а именно споменатите по-горе. След като не е автор на ставащото, той не може и да го управлява. От самото начало неговото отношение към тази революция е противоречиво. На думи той я подкрепя. На дело, роден по време на парната машина и каменните въглища, той си остава докрай идеология на парната машина, идеология на догонването. До края на съществуването си така наречените социалистически икономики приемаха следствието за причина и смятаха, че ако произведат повече въглища и стомана от развитите страни ще ги надминат и във всичко останало. Ако допуснем, че по някакъв чудодеен начин някъде към 1920 г. в света беше останал само социализъм, това, което наричаме днес “информационно общество” просто нямаше да се появи. Науката щеше да продължи да се развива и полупроводникът и интегралната схема вероятно щяха да бъдат открити, но те нямаше да доведат до неговата поява, също както познаването на барута в Китай и на силата на нагрятата пара в стария Рим не са довели до обществени промени.
     Левите партии са изглеждали новаторски по времето, когато са се появили на политическата сцена. Днес те са партии на застоя, а тези в Източна Европа – и на носталгията по миналото и реваншизма.
     Всичко това ни дава основание да не приемем противопоставянето “традиция – новаторство” като критерий за определяне на лявото и дясното в политиката.
 
Противопоставянето "свобода - равенство"
 
     Привържениците на това противопоставяне разглеждат дясната политическа практика като даваща предимство на свободата в обществените отношения, а лявата - като даваща предимство на равенството.
     Свободата и равенството са основни обществени принципи, стари колкото християнството. Френската революция прибавя към тях още един и оттогава съвременната демократична държава се гради на триединството “ свобода – равенство – братство”. ( Някои теоретици на конституционното право смятат, че братството няма място тук, защото то не може да се налага принудително и, следователно, не е обект на правото. Възражението е недостатъчно. Свободата също не може да бъде наложена насила на този, който не е готов да я приеме.) Това триединство дава основание на Бергсон да твърди, че съвременната държава е от евангелски произход и има за основа любовта.2
     Когато разглеждаме тези принципи в светлината на нашето противопоставяне, първото, което ни идва на ум е дали те не се намират в определено съотношение. Ако сравним обществения организъм с човешкия, виждаме, че последния, за да съществува, също се нуждае от три основни хранителни съставки – белтъчини, въглехидрати и мазнини. Те трябва да са както в определено количество, така и в определено съотношение и всяко увеличение на някоя от тях за сметка на другите води до нарушени функции и дори заболяване.
     Ако тази аналогия е правилна, то съществуването на борци за неограничена свобода за сметка на равенството и обратно е толкова абсурдно, колкото и делението на диетолозите на две групи: такива, които смятат, че човек трябва да се храни само с белтъчини и други, които смятат, че той трябва да се храни само с въглехидрати, като и двете групи не отделят никакво внимание на мазнините.
     И наистина, колко свобода и колко равенство, взети поотделно, би могло да понесе обществото? Като оставим настрана братството, в светлината на разглежданото противопоставяне категориите равенство и свобода изглеждат взаимно изключващи се – колкото повече е свободата в едно общество, толкова по-малко е равенството и обратно. Каква в действителност е тяхната зависимост?
     Преди всичко, когато говорим за равенство в едно нормално общество трябва да разбираме равенство на правата, но не и равенство на възможностите, нито равенство на резултатите. Непостижимостта на равенството във възможностите е очевидна и е илюстрирана още в древността с известната легенда за Прокруст. Не по-малко абсурдно е и търсенето на равенството в резултатите. Ако искаме да постигнем равенство в образованието, например, то всички хора би трябвало да бъдат неграмотни, защото всяко друго равнище на образованост би поставило в неравностойно положение маса хора, които, поради свойствата на собствената си натура, не могат да се научат на четмо и писмо. Същите разсъждения, проведени по отношение на друг вид равенство – в доходите показват, че то е възможно само в условията на дълбока бедност. Такива равенства, от своя страна, ще поставят други големи групи хора в положение да не могат да използуват възможностите си, т.е., в състояние на несвобода. Поддържането на тази несвобода изисква наличието на съответни силови структури, членовете на които надали биха вършили ефективно работата си, ако са неграмотни и бедни.
     Виждаме как търсенето на равенство извън областта на правата води до несвобода, но също така и до ново неравенство – между изравнявани и изравняващи. Усещането за неговата непостижимост е причинила и появата на категорията “братство” като опит това, което не може да бъде направено принудително, да стане доброволно.
     Затова нека изясним зависимостта “свобода – равенство” в реалния свят, света на равенството на правата. Нека разгледаме една от неговите крайности – обстойно изследвания от Солженицин свят на Гулаг. В този свят цари огромно неравенство. Една част – затворниците – нямат почти никакви права, другата част разполага дори с живота на първата. Но и двете части са еднакво несвободни. Надзирателите са привързани към надзираваните с невидими връзки и всеки момент могат да заемат тяхното място. Тяхната привидно по-голяма свобода се изразява предимно в това, че периметъра, в който им е разрешено да се движат, обхваща и части извън лагерната ограда. Като цяло в това общество цари огромна несвобода, за която спокойно можем да кажем, че се определя от най-несвободния му член.
     Ако въведем повече равенство в това общество, т.е., ако намалим разликата между правата на двете групи, ще се увеличи и свободата в него. Можем да кажем и обратното – ако увеличим свободата, ще се увеличи и равенството.
     В другия край на тази зависимост е демократичната държава, където равенството на правата е близо до своя максимум. Ако правителството на една такава държава реши да субсидира даден производител, с това то му дава повече права отколкото имат останалите, а именно правото да ползува обществен продукт без да е положило труд. ( Труда, изразходван за да се издействува субсидията, не е обществено полезен дори и според левите икономисти). Така то увеличава неравенството в държавата, като с това пречи на останалите производители да реализират плановете си, и следователно, намалява и икономическата свобода в нея.
     Изводът, който можем да направим е, че свободата и равенството (на правата) са неразделни и се намират в право пропорционално зависимост. Максимална свобода означава и равенство на правата.
     Този извод напълно компрометира противопоставянето “свобода – равенство” и го превръща в противопоставяне “свобода и равенство – несвобода и неравенство”. Дали има политика, която открито би се отъждествила с така противната на човешката природа негова дясна част? В неявен вид повечето партии, окачествени като леви правят точно това. Те проявяват нищожен интерес към равенството на правата, но огромен – към равенството на резултатите, в частност към преразпределението на благата. Затова големите социални утопии на 20 век са все леви – при цялата нетърпимост на дясното към социалното инженерство, все пак един социален проект, основан предимно върху свободата, е изпълним и поне един случай – успешната реформа на Ататюрк в Турция – е доказателство за това.
     От което следва още един извод – че левите партии имат много по-малко морално основание за съществуването си.
 
Политиката - средство или цел
 
     Не случайно в предходното изречение става дума за морал. Ако трябва да търсим критерий за идеологическото делене на ляво и дясно в политиката (защото досега разглежданите се оказаха неверни), ще го намерим в отношението към морала. Това отношение определя нещо много важно, и това са границите на политическата дейност: дали тя се придържа към някакви съществуващи независимо от нас и предварително известни граници или ние сами решаваме какви са те. Но чуйте това:
     “Дясното вярва в силата на правото – и, следователно, подчинява политическите си категории на моралните правила. Лявото вярва в правото на силата – и, следователно, подчинява своите морални възгледи на политическите си инстинкти”.3
     Нека поясним: “сила на правото” не означава “сила на закона”. Не случайно в този текст се говори само за равенство на правата и никъде за равенство пред закона. Съществуват някои естествени и неотменими човешки права, докато законите са човешко творение. Ако са съобразени с тези права, те се вписват в моралните граници на нашето поведение. Вярата, че закона може да бъде всякакъв и всичко може да се регулира със закон е чисто левичарско убеждение. Това е правото на силата.
     Моралните граници на дясното мислене водят до общество, което се поддържа чрез саморегулация и самоконтрол. Стремежът към свобода в такова общество не е самоцел, а следствие, защото саморегулацията и самоконтролът са качества, присъщи само на свободния индивид. Лявото води до социално инженерство и контрол. За дясномислещият политиката и държавата не са цел, а средство – инструмент, който гарантира обществената справедливост.
     Следователно, ако трябва да обвържем делението ляво – дясно с някакво противопоставяне, това би било противопоставянето “морално – неморално” или “морал – волунтаризъм”. Това определение лесно може да бъде унищожено само с един въпрос: “кой морал?” Затова ще напомним, че съвременната демокрация, както и самата цивилизация на която тя е рожба, са построени върху здравия фундамент на християнския морал. Не бива да ни плаши прилагателното “християнски”. Неговите основни принципи като отговорността на личния избор, силата на саможертвата и безкористната любов са съвместими с всяка религия, включително и атеизма.
 
Силата на дясното
 
     Дясното е сила. Казаното по-горе се споделя от малцина и на българска почва дори се приема като екзотика. Но и в останалите страни хората, мислещи така, са малцинство. И въпреки, че е действувало откъслечно, несистемно и в повечето случаи неосъзнавано, дясното мислене е изградило днешния свят в най-голяма степен. Можем да посочим поне три причини за неговата ефективност:
     Първо: разумът съществува единствено на индивидуално равнище и всяко негово опосредствуване чрез колектива го осакатява.
     Второ: обществото, съставено от свободни индивиди е еднородно и изотропно. Връзките между свободните индивиди наистина са по-слаби, отколкото често ирационалните връзки в един колектив. Те не могат да се мерят с връзките, които създава рода, клана, племето или отдадеността на някоя религия. Но устойчивостта на едно общество, състоящо се от такива групи зависи не от здравината на отделните групи, а от сравнително слабите връзки между тях. При удар то се разцепва по границата между отделните групи. Ударът по еднородното общество от индивиди нанася само местни поражения.
     Трето, и може би най-важно: дясното мислене не е утопична рецепта за създаване на един нов свят. То е осъзнаване и приемане на един спонтанен порядък, който по тази причина е и единствено възможния. Осъзнаване, че има само един свят – създадения от Бога. На човека, разбираемо защо, не му е дадено да създава светове.
     На някого това може да се стори скучно. Но нима реалността не е по-богата от всяка измислица?
 
     1) С.Герджиков, Философия за 11 клас, С. 1992
     2) Това изложение е по С.Баламезов, Сравнително и българско конституционно право, С. 1936
     3) Б.Маринов, http://www.mesambria.org
Форуми Media Times Review
Автор:    
 Lulchev
Дата:     14.06.2005, 12:34:23
Текст:     Политиката е по-стара от човека. Средствата, използувани от членовете на едно стадо шимпанзета в борбата за власт по нищо не се различават от средствата, използувани в борбата за власт в Кремъл. Eto tova se kazva pe6teren fashizam. A pri po vishta rasa v Amerika kak e?V beliq dom kakvi sredstva se izpolzvat,sigurno na devoikite ot shveicarski pansion za blagorodni4ki.Kandimirov,ti si prosto edin jalak draska4.
Автор:    
 BLUEBIRD
Дата:     15.06.2005, 13:45:08
Текст:     Теория на още по-дясното:
Dясното е там където има:
1. Малко държава и малко община - т.е. не ходиш за една хартийка да се молиш на банди от чиновници.
2. Ниски преки данъци /ДДС прибл. 3-9%/
3. Кадето нема монополи.
4. Където закона и съда защитават жертвата, а не някакви отвлечени human rights на престъпника.
5.В училищата задължително се изучава религия.
Тези неща можехме отчасти да ги направим при Иван Костов, но Нада Михайлова и п.с. бяха против, саботираха ги и работеха против десницата.
Нада Михайлова е агентка на ДС защото се налапа с гаражите на ДС/УБО. Само агент на ДС може да направи това налапване, ама ако доидем на власт ние от ДСБ 4е я накараме да ги повърне!
Автор:    
 черен гарван
Дата:     15.06.2005, 18:23:20
Текст:     Птицо, много примитивно разбиране за дясното имаш. Твоето по-скоро е див анархизъм. В коя религия научи как се "повръщат" гаражи. Ако ти си представител на ДСБ, аз съм ангел, не черна гарга.
Автор:    
 Lulchev
Дата:     16.06.2005, 06:27:41
Текст:     Ха ха, демократите се карат кой е по верен на идеята за либерализма. Вси4ки сте един дол дренки, не се разправяйте толкова.
Автор:    
 st.
Дата:     16.06.2005, 07:15:09
Текст:     По-добре скандалите на демократите, отколкото единодушието на комунистите.
Автор:    
 Lulchev
Дата:     17.06.2005, 01:24:18
Текст:     И защо така реши, мислиш си 4е зву4и красиво ли?Скандалите на демократите са кой да захапе кокала, а единоду6ието на комунистите пе4ели воини.
Автор:    
 st.
Дата:     18.06.2005, 12:57:34
Текст:     Lulchev, извинявай, ама отдавна не съм срещал толкова глупав човек като теб. Чудя се какво въобще четеш от този сайт... или просто не четеш, а само си коментираш...
Автор:    
 пояснение от автора
Дата:     20.06.2005, 23:28:49
Текст:     По въпроса за поведението на шимпанзетата ценни неща могат да се научат напр. от изследванията на Дж.Гудол, а и от други автори. Един холандски етолог описва следния случай:
Шимпанзето А е водач на група шимпанзета. Б оспорва мястото му, но не е достатъчно силен, за да се справи сам с А. Затова Б се съюзява с шимпанзетата В и Г и тримата заедно убиват А.След това Б отстранява последователно В и Г и става водач на групата.
А сега ето един друг случай:
След смъртта на Сталин най-силния човек в политбюро и претендент за мястото му е Берия.
Хрушчов оспорва мястото му, но не може да се справи сам с него, защото Берия държи в ръцете си репресивните служби. Затова Хрушчов са съюзява с маршал Жуков, което му осигурява подкрепата на армията и двамата, заедно с други членове на политбюро убиват Берия на едно заседание на политбюрото.След това Хрушчов изпързалва значително по-глупавия от него Жуков, изпраща го в пенсия и става едноличен владетел. /Десетина години по-късно останалите членове на политбюро изпързалват по същия начин самия Хрушчов/.
Тези два случая поразително си приличат. И двата са пример за успешна коалиционна политика. Тях имам предвид като говоря за приликата между Кремъл и стадните отношения при шимпанзетата.
А в Белия дом отношенията са законово регламентирани и там средствата в борбата за власт са значително по-меки.Виж напр., опитите за сваляне на Клинтън в края на мандата му.
Др. Лулчев, виждам, че в отношенията си към другите се придържате към критерия за пробния камък, чийто автор, ако не греша, е Г.Димитров и който гласи: " пробния камък за действията на всеки човек е неговото отношение към Съветския Съюз". Този критерий, освен, че е грешен, е и неприложим, защото Съветски Съюз вече няма.Похвално е, че четете издания като МТР, но ако не изоставите този критерий, полза от това няма да имате никаква. Между другото, защо не ползувате кирилица? В Русия също я използуват.
Автор:    
 Философ
Дата:     22.06.2005, 16:44:29
Текст:     Авторът изключително обърква понятията. Нито познава, нито споменава класическата политологическа дефиниция на противопоставянето "ляво-дясно", а то е "егалитаризъм-индивидуализъм". Това е единственото твърдо нещо в тази тема, всичко друго е релативно. Много е писано по този въпрос, препоръчвам книгата на Фернандо Бобио. Останалите компоненти на политическите идеи могат да се явяват и отляво, и от дясно, в различни рецепти и пропорции. Консерватизмът понякога е отляво, понякога е отдясно. Също и понятието за свобода, в САЩ например левите препоръчват повече свободи. Единственто вярно нещо в този анализ е, че цитатът от учебника е крайно некомпетентен, бинарната опозиция "ляво-дясно" изобщо не се покрива с "Традиции-новаторство" (това е консерватизъм-радикализъм)и по този континуум не могат да се подредят идеологиите. Те изобщо не могат да се подредят нито в линия, нито в кръг.
Трябва да се знае, че за всяка нация ляво-дясно съдържа доста различни компоненти. Лявата идея в САЩ може да се окаже дясна в България.
Търсенето на аналогии я с Гулаг, я с шимпанзетата, когато се дискутират подобни идеи, е доста вулгарно и обижда интелекта.
Защо все пак у нас много хора, които смятат че са десни, всъщност изповядват леви ценности? И обратното.
Автор:    
 Никодим
Дата:     22.06.2005, 17:11:06
Текст:     Нищо не пречи за разнообразие да правим аналогии между борбата за власт при шимпанзетата и при хората. Но това изобщо не означава, че при шимпанзетата има политика. Ако продължим със същия порядък, ще се окаже, че политиката са я измислили амебите.
Авторът трябва да се опита да разбере, ако това изобщо му е по силите, че понятието "политика" съдържа едно ниво на условност,на абстракция, което се ограничава в рамките на човешкия обществен живот. Ако опростим и битовизираме една абстракция, ако излезем от нейната условност, ние мигновено я обезсмисляме.
Например при борбите в Кремъл може да има нещо от шимпанзетата, но има и нещо друго. Точно това друго е "политическото". Може и секс да има, например Берия и Хрушчов да се карат заради мадама, но не това е политическото. Какво е политическото? Например може да се каже, че кризата на крайно тоталитарния метод за управление и спривът на командната икономика пораждат нужда от либерализация, чиито носител в един момент се явява Хрушчов. Това е политиката. А че Берия бил изнесен от заседанието на Политбюро увит в килим е битовата подробност. По принцип хората са способни на много по-големи зверства от шимпанзетата и ако авторът иска да е достоверен, няма да търси примери само в бившия СССР.
Ляво-дясно, свобода-несвобода са абстракции за човешките нагласи, те не са географски понятия.
Автор:    
 Турчин
Дата:     22.06.2005, 17:13:52
Текст:     Реформата на Ататюрк изобщо не е основана върху свободата, това може да го твърди само човек, който не знае за какво става дума. Нито пък реформата на Пиночет. Двете си приличат по това, че много народ е избит, за да влезе в правия път.
Автор:    
Дата:     22.06.2005, 18:09:43
Текст:     Човекът е политическо животно, казано е отдавна. Но политиката не е само борба за власт, а и управление. Тъкмо този дуализъм в политиката - управлението, което се не е синоним на властта, и властта, която не е синоним на управлението, води до безброй обърквания на политиците и на теоретиците. Но политиката все пак изкуството да управляваш и не всеки политик е ПОЛИТИК. Смешно е когато се твърди, че Доган е политик. Той например не схваща политиката като изкуство на управлението, той е потънал изцяло в идеята за властта. Оттук - ляво и дясно с видове управление и власт - едното лишено от отговорност, макар да печели дивиденти от отговорността като понятие, а другото отговорно, но подозрително към всичко, което се свързва със социалното. Дясното е по-добро, тъй като се гради върху личността, кантианският принцип е десен, християнският принцип е десен (избор и свобода); лявото има зад себе си куп красиви теории и самозвани пророци, лявото е пропаганда, скрита зад мъглявите принципи за общността. Дясното е управление, лявото е власт, дясното е отговорност, лявото е липса на отговорност и власт...
Автор:    
 Никодим
Дата:     23.06.2005, 12:29:34
Текст:     Аз смятам, че съм десен, тъй като вярвам в индивидуализма, пазара и в решителното свиване на бюрократичната държава. Но дясното (според мен) е рационално. Няма никакъв смисъл да разтваряме темата ляво-дясно в поетични метафори и игри на думи от рода на "дясното е управление, лявото е власт". Нито пък да правим винаги, по повод и без повод аналогии между лявото и Гулаг, защото има Втори интернационал, има Тони Блеър, който също е ляв, пък и дори Маркс е смятал, че комунизмът няма място в Русия. Когато използваме точни и ясни понятия, печели именно дясното. Когато заменим яснотата с поетична метафора, появяват се едни митове, че всички хора са братя и не трябва да има експлоатация на човека от човека, следователно всички трябва да са равни, а жените общи (освен моята). Приповдигнатите, морализаторски аргументи по-често са в полза на лявото.
Няма смисъл да отричаме, че Доган е политик. Това е метафора. По-важно е да обясним какъв точно политик е Доган. Първо - той изобщо не е либерал, за какъвто се обявява, а точно обратното, той е антилиберал. Освен че е етнически, той е и аграрен политик. ДПС е аграрна партия. Но не каква да е аграрна партия, а тютюнева мафия. Защото тя защитава само един вид селяни, главно производителите на тютюн. Тютюнът е отрова. Знаете ли, че благодарение на Доган в момента повечето от земеделските субсидии в България отиват не за зърно, нито за месо, нито за плодове, а за тази отрова - тютюна, който е напълно излишен, гние в складовете? Това е именно политическият въпрос и той е изключително остър. Овощните ни градини умряха, лозята станаха наполовина, а ние даваме по 120 милиона лева годишно от бюджета за тютюн, който ще изгние!
Ето, такъв политик е Доган. Ляв, аграрен, разсипник на народните пари.
Автор:    
 пояснение от автора
Дата:     27.06.2005, 23:37:39
Текст:     Философе, как да не познавам и не споменавам "класическата политологическа дефиниция"? Че нали егалитаризма дава предимство на равенството, а индивидуализма - предимство на свободата.Хайде да не се излагаме! Именно неверността на това противопоставяне дава основание за твърдения, че нещо, което било ляво в Америка можело да бъде дясно в България и обратно.Не може две и две на едно място да бъде четири, а на друго - пет.А що се отнася до шимпанзетата, при тях политиката също се състои от два компонента - борба за власт и управление. Водачът на стадото го управлява, така както един диктатор управлява държавата си.Разликата е в това, че при маймуните управлението се основава предимно на инстинктивни действия, докато при хората преобладава съзнателното планиране.Примерът от кремълската практика е избран, защото е най-близо до маймунската такава и същевременно е добре известен.Но той е даден само за колорит. Можете да го прескочите спокойно, от това смисъла на останалото няма да се измени.Изненадан съм, че коментариите са съсредоточени в този пример, докато същественото в текста почти не се коментира.
Автор:    
 g.
Дата:     28.06.2005, 07:14:37
Текст:     Към последния коментар: борбата за власт между шимпанзетата е много точен пример - който не е участвал поне малко в БГ полит. живот, той не го знае. В тая борба няма идеология, няма принципи, няма дори съзнателно планиране... има бой, скимтене и крясъци.
Автор:    
 Философ
Дата:     29.06.2005, 11:32:19
Текст:     Ами не го познаваш, защото дефинираш некоректната бинарна опозиция "свобода - равенство", което е все едно да противопоставяш дългото на зеленото. Обратното на равенството (егалитаризъм) е неравенството (индивидуализъм), а не свободата. Съвсем на друга плоскост е аргументът, че индивидуализмът може да поражда повече свобода от равенството. Но пък и неравенството поражда зависимост, тоест отнема свобода. Очевидно свободата е отделен атрибут на човешкото състояние и ако го отъждествим само с индивидуализма или само с егалитаризма, изпадаме във вулгаризация.
Впрочем дадох ти класическата и общоприета дефиниция за ляво-дясно не за да споря с теб, а за да те просветя малко. Аз също не съм я измислил, просто съм чел теорията за разлика от теб. Просто я приеми за сведение и това ще подпомогне развитието ти като десен мислител.
Всеки път, когато разсъждаваш за ляво-дясно, власт-управление, трябва да знаеш, че адски мъдри хора са изписали много трудове на тези теми и те са общо-взето очертани, изяснени, дефинирани. За да ги обориш, трябва поне бегло да ги познаваш. А ти се мъчиш да откриеш топлата вода като някой селски философ, уважаемий Кандимиров.

Автор:    
 Философ
Дата:     29.06.2005, 11:57:55
Текст:    
Добавка - по повод на твоето твърдение
"Именно неверността на това противопоставяне дава основание за твърдения, че нещо, което било ляво в Америка можело да бъде дясно в България и обратно.Не може две и две на едно място да бъде четири, а на друго - пет"
Може, Кандимиров, може. Например либерализмът е ляв в Америка, център в Англия и десен в Италия, както и у нас.
Либертарианството пък е дясно в Америка и ляв анархизъм в Европа.
Консерватизмът е десен в Америка и Англия, но той е ляв у нас и в Русия, както и на територията на бившата ГДР.
Има леви и десни християнски партии.
Има и ляв, и десен антиглобализъм.
Държавният капитализъм (идеята за силно участие на държавата в икономиката) не е само ляв, защото това е идеологията на прогресистите по времето на Теодор Рузвелт, който пък е десен.
Всичко това са атрибути, които могат да се появят в различни комбинации както отляво, така и от дясно.
Кое тогава прави една комбинация лява, а друга дясна? Ами вече ти обясних по-горе. Опитай се да вникнеш.
А най-добре си купи поне една тънка книжка по политология и я поразгледай.
Човече божи, това е много, ама много развита наука!
Дясното, както аз го разбирам, не трябва да съвпада с невежеството!
Автор:    
 АСД
Дата:     08.05.2006, 20:31:21
Текст:     Аз разбрах от опит, че човек, ако си е наумил нещо, все ще го постигне. Автора се вижда, че е подготвен, но не и безпристрастен. Разбрах го и се убедих в правотата му за това, че единствено при нулата всички са равни. Но на места малко в назидателен тон го дава. А това вече вдъхва недоверие. Не мога обаче да се съглася с крайностите ви, с никакви крайности. Искам най-накрая някой да изложи виждане, лишено от пристрастие. И мсиля, че то няма да е нито ляво, нито дясно. Би трябвало да е балансирано, защото обществото не е съставено нито само от млади, които могат да се грижат сами за себе си, нито само от старци, които са силно зависими от останалите. А и никой нормален човек не го интересува десни ли са, леви ли са, ако толкова добре се справят, че не му се налага да мисли за тях.
Автор:    
 АСД
Дата:     08.05.2006, 20:31:44
Текст:     Аз разбрах от опит, че човек, ако си е наумил нещо, все ще го постигне. Автора се вижда, че е подготвен, но не и безпристрастен. Разбрах го и се убедих в правотата му за това, че единствено при нулата всички са равни. Но на места малко в назидателен тон го дава. А това вече вдъхва недоверие. Не мога обаче да се съглася с крайностите ви, с никакви крайности. Искам най-накрая някой да изложи виждане, лишено от пристрастие. И мсиля, че то няма да е нито ляво, нито дясно. Би трябвало да е балансирано, защото обществото не е съставено нито само от млади, които могат да се грижат сами за себе си, нито само от старци, които са силно зависими от останалите. А и никой нормален човек не го интересува десни ли са, леви ли са, ако толкова добре се справят, че не му се налага да мисли за тях.
Автор:    
 Vaskoblue
Дата:     08.03.2007, 16:07:49
Текст:     Теория на крайно дясното:
1.Където няма държава
2. Където няма данъци
3. Където няма общини и държавни служители
4. Където няма монопол
5. Където съдът съществува само за да удостовери частната собственост на някой.
6.Където закона е в 9 точки.
7.Където има свобода на избора за всичко.
 
Автор:   
  
Мнение:   
  
      
___
Cibola 2000
MTR Blog
It is not an impact on the epic scale of an asteroid smashing into the Earth and killing off the dinosaurs, but the collision of technology and media is having profound effects on a more modern ecosystem.
----------------------
още от MTR Blog
MTR връзки:
Десетилетието между рухването на Империята на злото и рухването на Световния търговски център беше време на политическа леност. Останал без сериозен противник, Западът започна да изпада в самоуспокоение. Липсата на проблеми направи възможна появата на такава демобилизираща идея, като тезата на Фукуяма за края на историята. Пътят към отпускане, самодоволство и накрая – втренчване в пъпа си - беше отворен.

Веселин Кандимиров