Media Times Review    Google   
___









политически идеи
 юни 2005

Теория на дясното

Веселин Кандимиров

     Двуделността на политическото пространство е стара колкото самата политика. Освен, че предлага простота и удобство, тя е и лесно осъществима: и в най-сложната конфигурация от интереси винаги може да се установи една линия или ос на най-голямото противопоставяне. Днешното идеологизирано време го е направило идеологическо, но това съвсем не е задължително. Ако проследим големите политически деления в миналото, като сини и зелени в Рим и Византия, гвелфи и гибелини в Европейското средновековие и т.н., виждаме, че те не се опират на някаква идеология. Дори и в днешното деление на “леви” и “десни” мнозина, ако не и повечето от участниците се причисляват към някоя от страните само на думи, а на практика се водят само от собствените си ценности. По-скоро идеологизирането на политиката може да се разглежда като изключение. Но това е едно много важно изключение.
     Политиката е по-стара от човека. Средствата, използувани от членовете на едно стадо шимпанзета в борбата за власт по нищо не се различават от средствата, използувани в борбата за власт в Кремъл. Въвеждането на идеи и принципи в политиката ни дава поне теоретичната възможност да надмогнем това състояние.
     Политическото деление на “ляво” и “дясно”, макар и родено от континенталната европейска политическа практика, е навлязло и в първоизточника на съвременната демокрация – англосаксонските страни и днес е в повсеместна употреба.Същевременно неяснотата какво се крие под тези определения и неразборията в употребата им са толкова големи, че човек неволно си задава въпроса дали “ляво” и “дясно” не са просто удобни опаковки, в които всеки може до сложи собствените си прагматични цели. Такива случаи изобилствуват, но те не са интересни за нас. По-нататък ще се водим от допускането, че това политическо делене е наистина идеологическо, и че определено съществува някакво “ляво” и “дясно” мислене. Ето защо няма да се спираме на куриозни случаи, като ползваното в Израел определение на левите като “привърженици на изтеглянето от палестинските територии” и обратно, или извънредно опростената българска практика за десни да се смятат тези, които са се самоназовали такива.
 
Противопостяването "традиционализъм - новаторство"
 
     Това противопоставяне е исторически обусловено. Партийните позиции и програми се подреждат в линия съобразно отношението им към тези две категории. Ето как се излага то в гимназиалните учебници:
     “Отляво надясно в този ред (традиционализъм – новаторство – б.а.) се разполагат като в дъга “цветовете” на политическите философии: комунизъм - социализъм - социалдемокрация - социаллиберализъм – земеделски идеи – зелена идея - либерализъм - неолиберализъм - неоконсерватизъм – консерватизъм - национализъм - фашизъм.”1
     Цитираното подреждане ражда възражения още от пръв поглед. Фашизмът и комунизмът са толкова идейно близки, че някои автори предпочитат да затворят линията в кръг, където крайно “лявото” и крайно “дясното” се допират. От друга страна, да обявиш Мусолини и идеолога на консерватизма Бърк за идейни съседи е повече от нелепо. Национализмът пък, изглежда, е част от съвсем друга опера, след като днес дори и комунистите го прегръщат. Повечето зелени партии наистина се самоопределят като леви, но там ли им е мястото, след като природата, чийто защитник са те, е изключително консервативна система и човешкото развитие е нейния главен враг?
     Като преминем към разглеждане на въпроса по същество противоречията не намаляват. Пазарният капитализъм, на когото идеен изразител са партиите, наречени консервативни, е в основата на двата века “на най-бързия напредък в познание, продължителност на живота и жизнен стандарт, който някога е виждан на земята” (Дейвид Боаз). Инцидентното в исторически план управление на двама консерватори – Рейгън и Тачър – доведе до фундаментални промени, които в европейското общество не са се случвали от Вестфалския мир насам. Ако “консервативно” означава нещо консервиращо, задържащо развитието, то какво консервативно има във всичко това, освен названието?
     И обратно. Социализмът, идейна основа на днешните леви, се появява през 19 век като реакция на индустриалната революция, която е причинена от съвсем други фактори, а именно споменатите по-горе. След като не е автор на ставащото, той не може и да го управлява. От самото начало неговото отношение към тази революция е противоречиво. На думи той я подкрепя. На дело, роден по време на парната машина и каменните въглища, той си остава докрай идеология на парната машина, идеология на догонването. До края на съществуването си така наречените социалистически икономики приемаха следствието за причина и смятаха, че ако произведат повече въглища и стомана от развитите страни ще ги надминат и във всичко останало. Ако допуснем, че по някакъв чудодеен начин някъде към 1920 г. в света беше останал само социализъм, това, което наричаме днес “информационно общество” просто нямаше да се появи. Науката щеше да продължи да се развива и полупроводникът и интегралната схема вероятно щяха да бъдат открити, но те нямаше да доведат до неговата поява, също както познаването на барута в Китай и на силата на нагрятата пара в стария Рим не са довели до обществени промени.
     Левите партии са изглеждали новаторски по времето, когато са се появили на политическата сцена. Днес те са партии на застоя, а тези в Източна Европа – и на носталгията по миналото и реваншизма.
     Всичко това ни дава основание да не приемем противопоставянето “традиция – новаторство” като критерий за определяне на лявото и дясното в политиката.
 
Противопоставянето "свобода - равенство"
 
     Привържениците на това противопоставяне разглеждат дясната политическа практика като даваща предимство на свободата в обществените отношения, а лявата - като даваща предимство на равенството.
     Свободата и равенството са основни обществени принципи, стари колкото християнството. Френската революция прибавя към тях още един и оттогава съвременната демократична държава се гради на триединството “ свобода – равенство – братство”. ( Някои теоретици на конституционното право смятат, че братството няма място тук, защото то не може да се налага принудително и, следователно, не е обект на правото. Възражението е недостатъчно. Свободата също не може да бъде наложена насила на този, който не е готов да я приеме.) Това триединство дава основание на Бергсон да твърди, че съвременната държава е от евангелски произход и има за основа любовта.2
     Когато разглеждаме тези принципи в светлината на нашето противопоставяне, първото, което ни идва на ум е дали те не се намират в определено съотношение. Ако сравним обществения организъм с човешкия, виждаме, че последния, за да съществува, също се нуждае от три основни хранителни съставки – белтъчини, въглехидрати и мазнини. Те трябва да са както в определено количество, така и в определено съотношение и всяко увеличение на някоя от тях за сметка на другите води до нарушени функции и дори заболяване.
     Ако тази аналогия е правилна, то съществуването на борци за неограничена свобода за сметка на равенството и обратно е толкова абсурдно, колкото и делението на диетолозите на две групи: такива, които смятат, че човек трябва да се храни само с белтъчини и други, които смятат, че той трябва да се храни само с въглехидрати, като и двете групи не отделят никакво внимание на мазнините.
     И наистина, колко свобода и колко равенство, взети поотделно, би могло да понесе обществото? Като оставим настрана братството, в светлината на разглежданото противопоставяне категориите равенство и свобода изглеждат взаимно изключващи се – колкото повече е свободата в едно общество, толкова по-малко е равенството и обратно. Каква в действителност е тяхната зависимост?
     Преди всичко, когато говорим за равенство в едно нормално общество трябва да разбираме равенство на правата, но не и равенство на възможностите, нито равенство на резултатите. Непостижимостта на равенството във възможностите е очевидна и е илюстрирана още в древността с известната легенда за Прокруст. Не по-малко абсурдно е и търсенето на равенството в резултатите. Ако искаме да постигнем равенство в образованието, например, то всички хора би трябвало да бъдат неграмотни, защото всяко друго равнище на образованост би поставило в неравностойно положение маса хора, които, поради свойствата на собствената си натура, не могат да се научат на четмо и писмо. Същите разсъждения, проведени по отношение на друг вид равенство – в доходите показват, че то е възможно само в условията на дълбока бедност. Такива равенства, от своя страна, ще поставят други големи групи хора в положение да не могат да използуват възможностите си, т.е., в състояние на несвобода. Поддържането на тази несвобода изисква наличието на съответни силови структури, членовете на които надали биха вършили ефективно работата си, ако са неграмотни и бедни.
     Виждаме как търсенето на равенство извън областта на правата води до несвобода, но също така и до ново неравенство – между изравнявани и изравняващи. Усещането за неговата непостижимост е причинила и появата на категорията “братство” като опит това, което не може да бъде направено принудително, да стане доброволно.
     Затова нека изясним зависимостта “свобода – равенство” в реалния свят, света на равенството на правата. Нека разгледаме една от неговите крайности – обстойно изследвания от Солженицин свят на Гулаг. В този свят цари огромно неравенство. Една част – затворниците – нямат почти никакви права, другата част разполага дори с живота на първата. Но и двете части са еднакво несвободни. Надзирателите са привързани към надзираваните с невидими връзки и всеки момент могат да заемат тяхното място. Тяхната привидно по-голяма свобода се изразява предимно в това, че периметъра, в който им е разрешено да се движат, обхваща и части извън лагерната ограда. Като цяло в това общество цари огромна несвобода, за която спокойно можем да кажем, че се определя от най-несвободния му член.
     Ако въведем повече равенство в това общество, т.е., ако намалим разликата между правата на двете групи, ще се увеличи и свободата в него. Можем да кажем и обратното – ако увеличим свободата, ще се увеличи и равенството.
     В другия край на тази зависимост е демократичната държава, където равенството на правата е близо до своя максимум. Ако правителството на една такава държава реши да субсидира даден производител, с това то му дава повече права отколкото имат останалите, а именно правото да ползува обществен продукт без да е положило труд. ( Труда, изразходван за да се издействува субсидията, не е обществено полезен дори и според левите икономисти). Така то увеличава неравенството в държавата, като с това пречи на останалите производители да реализират плановете си, и следователно, намалява и икономическата свобода в нея.
     Изводът, който можем да направим е, че свободата и равенството (на правата) са неразделни и се намират в право пропорционално зависимост. Максимална свобода означава и равенство на правата.
     Този извод напълно компрометира противопоставянето “свобода – равенство” и го превръща в противопоставяне “свобода и равенство – несвобода и неравенство”. Дали има политика, която открито би се отъждествила с така противната на човешката природа негова дясна част? В неявен вид повечето партии, окачествени като леви правят точно това. Те проявяват нищожен интерес към равенството на правата, но огромен – към равенството на резултатите, в частност към преразпределението на благата. Затова големите социални утопии на 20 век са все леви – при цялата нетърпимост на дясното към социалното инженерство, все пак един социален проект, основан предимно върху свободата, е изпълним и поне един случай – успешната реформа на Ататюрк в Турция – е доказателство за това.
     От което следва още един извод – че левите партии имат много по-малко морално основание за съществуването си.
 
Политиката - средство или цел
 
     Не случайно в предходното изречение става дума за морал. Ако трябва да търсим критерий за идеологическото делене на ляво и дясно в политиката (защото досега разглежданите се оказаха неверни), ще го намерим в отношението към морала. Това отношение определя нещо много важно, и това са границите на политическата дейност: дали тя се придържа към някакви съществуващи независимо от нас и предварително известни граници или ние сами решаваме какви са те. Но чуйте това:
     “Дясното вярва в силата на правото – и, следователно, подчинява политическите си категории на моралните правила. Лявото вярва в правото на силата – и, следователно, подчинява своите морални възгледи на политическите си инстинкти”.3
     Нека поясним: “сила на правото” не означава “сила на закона”. Не случайно в този текст се говори само за равенство на правата и никъде за равенство пред закона. Съществуват някои естествени и неотменими човешки права, докато законите са човешко творение. Ако са съобразени с тези права, те се вписват в моралните граници на нашето поведение. Вярата, че закона може да бъде всякакъв и всичко може да се регулира със закон е чисто левичарско убеждение. Това е правото на силата.
     Моралните граници на дясното мислене водят до общество, което се поддържа чрез саморегулация и самоконтрол. Стремежът към свобода в такова общество не е самоцел, а следствие, защото саморегулацията и самоконтролът са качества, присъщи само на свободния индивид. Лявото води до социално инженерство и контрол. За дясномислещият политиката и държавата не са цел, а средство – инструмент, който гарантира обществената справедливост.
     Следователно, ако трябва да обвържем делението ляво – дясно с някакво противопоставяне, това би било противопоставянето “морално – неморално” или “морал – волунтаризъм”. Това определение лесно може да бъде унищожено само с един въпрос: “кой морал?” Затова ще напомним, че съвременната демокрация, както и самата цивилизация на която тя е рожба, са построени върху здравия фундамент на християнския морал. Не бива да ни плаши прилагателното “християнски”. Неговите основни принципи като отговорността на личния избор, силата на саможертвата и безкористната любов са съвместими с всяка религия, включително и атеизма.
 
Силата на дясното
 
     Дясното е сила. Казаното по-горе се споделя от малцина и на българска почва дори се приема като екзотика. Но и в останалите страни хората, мислещи така, са малцинство. И въпреки, че е действувало откъслечно, несистемно и в повечето случаи неосъзнавано, дясното мислене е изградило днешния свят в най-голяма степен. Можем да посочим поне три причини за неговата ефективност:
     Първо: разумът съществува единствено на индивидуално равнище и всяко негово опосредствуване чрез колектива го осакатява.
     Второ: обществото, съставено от свободни индивиди е еднородно и изотропно. Връзките между свободните индивиди наистина са по-слаби, отколкото често ирационалните връзки в един колектив. Те не могат да се мерят с връзките, които създава рода, клана, племето или отдадеността на някоя религия. Но устойчивостта на едно общество, състоящо се от такива групи зависи не от здравината на отделните групи, а от сравнително слабите връзки между тях. При удар то се разцепва по границата между отделните групи. Ударът по еднородното общество от индивиди нанася само местни поражения.
     Трето, и може би най-важно: дясното мислене не е утопична рецепта за създаване на един нов свят. То е осъзнаване и приемане на един спонтанен порядък, който по тази причина е и единствено възможния. Осъзнаване, че има само един свят – създадения от Бога. На човека, разбираемо защо, не му е дадено да създава светове.
     На някого това може да се стори скучно. Но нима реалността не е по-богата от всяка измислица?
 
     1) С.Герджиков, Философия за 11 клас, С. 1992
     2) Това изложение е по С.Баламезов, Сравнително и българско конституционно право, С. 1936
     3) Б.Маринов, http://www.mesambria.org
Форуми Media Times Review
Автор:    
 Lulchev
Дата:     14.06.2005, 12:34:23
Текст:     Политиката е по-стара от човека. Средствата, използувани от членовете на едно стадо шимпанзета в борбата за власт по нищо не се различават от средствата, използувани в борбата за власт в Кремъл. Eto tova se kazva pe6teren fashizam. A pri po vishta rasa v Amerika kak e?V beliq dom kakvi sredstva se izpolzvat,sigurno na devoikite ot shveicarski pansion za blagorodni4ki.Kandimirov,ti si prosto edin jalak draska4.
Автор:    
 BLUEBIRD
Дата:     15.06.2005, 13:45:08
Текст:     Теория на още по-дясното:
Dясното е там където има:
1. Малко държава и малко община - т.е. не ходиш за една хартийка да се молиш на банди от чиновници.
2. Ниски преки данъци /ДДС прибл. 3-9%/
3. Кадето нема монополи.
4. Където закона и съда защитават жертвата, а не някакви отвлечени human rights на престъпника.
5.В училищата задължително се изучава религия.
Тези неща можехме отчасти да ги направим при Иван Костов, но Нада Михайлова и п.с. бяха против, саботираха ги и работеха против десницата.
Нада Михайлова е агентка на ДС защото се налапа с гаражите на ДС/УБО. Само агент на ДС може да направи това налапване, ама ако доидем на власт ние от ДСБ 4е я накараме да ги повърне!
Автор:    
 черен гарван
Дата:     15.06.2005, 18:23:20
Текст:     Птицо, много примитивно разбиране за дясното имаш. Твоето по-скоро е див анархизъм. В коя религия научи как се "повръщат" гаражи. Ако ти си представител на ДСБ, аз съм ангел, не черна гарга.
Автор:    
 Lulchev
Дата:     16.06.2005, 06:27:41
Текст:     Ха ха, демократите се карат кой е по верен на идеята за либерализма. Вси4ки сте един дол дренки, не се разправяйте толкова.
Автор:    
 st.
Дата:     16.06.2005, 07:15:09
Текст:     По-добре скандалите на демократите, отколкото единодушието на комунистите.
Автор:    
 Lulchev
Дата:     17.06.2005, 01:24:18
Текст:     И защо така реши, мислиш си 4е зву4и красиво ли?Скандалите на демократите са кой да захапе кокала, а единоду6ието на комунистите пе4ели воини.
Автор:    
 st.
Дата:     18.06.2005, 12:57:34
Текст:     Lulchev, извинявай, ама отдавна не съм срещал толкова глупав човек като теб. Чудя се какво въобще четеш от този сайт... или просто не четеш, а само си коментираш...
Автор:    
 пояснение от автора
Дата:     20.06.2005, 23:28:49
Текст:     По въпроса за поведението на шимпанзетата ценни неща могат да се научат напр. от изследванията на Дж.Гудол, а и от други автори. Един холандски етолог описва следния случай:
Шимпанзето А е водач на група шимпанзета. Б оспорва мястото му, но не е достатъчно силен, за да се справи сам с А. Затова Б се съюзява с шимпанзетата В и Г и тримата заедно убиват А.След това Б отстранява последователно В и Г и става водач на групата.
А сега ето един друг случай:
След смъртта на Сталин най-силния човек в политбюро и претендент за мястото му е Берия.
Хрушчов оспорва мястото му, но не може да се справи сам с него, защото Берия държи в ръцете си репресивните служби. Затова Хрушчов са съюзява с маршал Жуков, което му осигурява подкрепата на армията и двамата, заедно с други членове на политбюро убиват Берия на едно заседание на политбюрото.След това Хрушчов изпързалва значително по-глупавия от него Жуков, изпраща го в пенсия и става едноличен владетел. /Десетина години по-късно останалите членове на политбюро изпързалват по същия начин самия Хрушчов/.
Тези два случая поразително си приличат. И двата са пример за успешна коалиционна политика. Тях имам предвид като говоря за приликата между Кремъл и стадните отношения при шимпанзетата.
А в Белия дом отношенията са законово регламентирани и там средствата в борбата за власт са значително по-меки.Виж напр., опитите за сваляне на Клинтън в края на мандата му.
Др. Лулчев, виждам, че в отношенията си към другите се придържате към критерия за пробния камък, чийто автор, ако не греша, е Г.Димитров и който гласи: " пробния камък за действията на всеки човек е неговото отношение към Съветския Съюз". Този критерий, освен, че е грешен, е и неприложим, защото Съветски Съюз вече няма.Похвално е, че четете издания като МТР, но ако не изоставите този критерий, полза от това няма да имате никаква. Между другото, защо не ползувате кирилица? В Русия също я използуват.
Автор:    
 Философ
Дата:     22.06.2005, 16:44:29
Текст:     Авторът изключително обърква понятията. Нито познава, нито споменава класическата политологическа дефиниция на противопоставянето "ляво-дясно", а то е "егалитаризъм-индивидуализъм". Това е единственото твърдо нещо в тази тема, всичко друго е релативно. Много е писано по този въпрос, препоръчвам книгата на Фернандо Бобио. Останалите компоненти на политическите идеи могат да се явяват и отляво, и от дясно, в различни рецепти и пропорции. Консерватизмът понякога е отляво, понякога е отдясно. Също и понятието за свобода, в САЩ например левите препоръчват повече свободи. Единственто вярно нещо в този анализ е, че цитатът от учебника е крайно некомпетентен, бинарната опозиция "ляво-дясно" изобщо не се покрива с "Традиции-новаторство" (това е консерватизъм-радикализъм)и по този континуум не могат да се подредят идеологиите. Те изобщо не могат да се подредят нито в линия, нито в кръг.
Трябва да се знае, че за всяка нация ляво-дясно съдържа доста различни компоненти. Лявата идея в САЩ може да се окаже дясна в България.
Търсенето на аналогии я с Гулаг, я с шимпанзетата, когато се дискутират подобни идеи, е доста вулгарно и обижда интелекта.
Защо все пак у нас много хора, които смятат че са десни, всъщност изповядват леви ценности? И обратното.
Автор:    
 Никодим
Дата:     22.06.2005, 17:11:06
Текст:     Нищо не пречи за разнообразие да правим аналогии между борбата за власт при шимпанзетата и при хората. Но това изобщо не означава, че при шимпанзетата има политика. Ако продължим със същия порядък, ще се окаже, че политиката са я измислили амебите.
Авторът трябва да се опита да разбере, ако това изобщо му е по силите, че понятието "политика" съдържа едно ниво на условност,на абстракция, което се ограничава в рамките на човешкия обществен живот. Ако опростим и битовизираме една абстракция, ако излезем от нейната условност, ние мигновено я обезсмисляме.
Например при борбите в Кремъл може да има нещо от шимпанзетата, но има и нещо друго. Точно това друго е "политическото". Може и секс да има, например Берия и Хрушчов да се карат заради мадама, но не това е политическото. Какво е политическото? Например може да се каже, че кризата на крайно тоталитарния метод за управление и спривът на командната икономика пораждат нужда от либерализация, чиито носител в един момент се явява Хрушчов. Това е политиката. А че Берия бил изнесен от заседанието на Политбюро увит в килим е битовата подробност. По принцип хората са способни на много по-големи зверства от шимпанзетата и ако авторът иска да е достоверен, няма да търси примери само в бившия СССР.
Ляво-дясно, свобода-несвобода са абстракции за човешките нагласи, те не са географски понятия.
Автор:    
 Турчин
Дата:     22.06.2005, 17:13:52
Текст:     Реформата на Ататюрк изобщо не е основана върху свободата, това може да го твърди само човек, който не знае за какво става дума. Нито пък реформата на Пиночет. Двете си приличат по това, че много народ е избит, за да влезе в правия път.
Автор:    
Дата:     22.06.2005, 18:09:43
Текст:     Човекът е политическо животно, казано е отдавна. Но политиката не е само борба за власт, а и управление. Тъкмо този дуализъм в политиката - управлението, което се не е синоним на властта, и властта, която не е синоним на управлението, води до безброй обърквания на политиците и на теоретиците. Но политиката все пак изкуството да управляваш и не всеки политик е ПОЛИТИК. Смешно е когато се твърди, че Доган е политик. Той например не схваща политиката като изкуство на управлението, той е потънал изцяло в идеята за властта. Оттук - ляво и дясно с видове управление и власт - едното лишено от отговорност, макар да печели дивиденти от отговорността като понятие, а другото отговорно, но подозрително към всичко, което се свързва със социалното. Дясното е по-добро, тъй като се гради върху личността, кантианският принцип е десен, християнският принцип е десен (избор и свобода); лявото има зад себе си куп красиви теории и самозвани пророци, лявото е пропаганда, скрита зад мъглявите принципи за общността. Дясното е управление, лявото е власт, дясното е отговорност, лявото е липса на отговорност и власт...
Автор:    
 Никодим
Дата:     23.06.2005, 12:29:34
Текст:     Аз смятам, че съм десен, тъй като вярвам в индивидуализма, пазара и в решителното свиване на бюрократичната държава. Но дясното (според мен) е рационално. Няма никакъв смисъл да разтваряме темата ляво-дясно в поетични метафори и игри на думи от рода на "дясното е управление, лявото е власт". Нито пък да правим винаги, по повод и без повод аналогии между лявото и Гулаг, защото има Втори интернационал, има Тони Блеър, който също е ляв, пък и дори Маркс е смятал, че комунизмът няма място в Русия. Когато използваме точни и ясни понятия, печели именно дясното. Когато заменим яснотата с поетична метафора, появяват се едни митове, че всички хора са братя и не трябва да има експлоатация на човека от човека, следователно всички трябва да са равни, а жените общи (освен моята). Приповдигнатите, морализаторски аргументи по-често са в полза на лявото.
Няма смисъл да отричаме, че Доган е политик. Това е метафора. По-важно е да обясним какъв точно политик е Доган. Първо - той изобщо не е либерал, за какъвто се обявява, а точно обратното, той е антилиберал. Освен че е етнически, той е и аграрен политик. ДПС е аграрна партия. Но не каква да е аграрна партия, а тютюнева мафия. Защото тя защитава само един вид селяни, главно производителите на тютюн. Тютюнът е отрова. Знаете ли, че благодарение на Доган в момента повечето от земеделските субсидии в България отиват не за зърно, нито за месо, нито за плодове, а за тази отрова - тютюна, който е напълно излишен, гние в складовете? Това е именно политическият въпрос и той е изключително остър. Овощните ни градини умряха, лозята станаха наполовина, а ние даваме по 120 милиона лева годишно от бюджета за тютюн, който ще изгние!
Ето, такъв политик е Доган. Ляв, аграрен, разсипник на народните пари.
Автор:    
 пояснение от автора
Дата:     27.06.2005, 23:37:39
Текст:     Философе, как да не познавам и не споменавам "класическата политологическа дефиниция"? Че нали егалитаризма дава предимство на равенството, а индивидуализма - предимство на свободата.Хайде да не се излагаме! Именно неверността на това противопоставяне дава основание за твърдения, че нещо, което било ляво в Америка можело да бъде дясно в България и обратно.Не може две и две на едно място да бъде четири, а на друго - пет.А що се отнася до шимпанзетата, при тях политиката също се състои от два компонента - борба за власт и управление. Водачът на стадото го управлява, така както един диктатор управлява държавата си.Разликата е в това, че при маймуните управлението се основава предимно на инстинктивни действия, докато при хората преобладава съзнателното планиране.Примерът от кремълската практика е избран, защото е най-близо до маймунската такава и същевременно е добре известен.Но той е даден само за колорит. Можете да го прескочите спокойно, от това смисъла на останалото няма да се измени.Изненадан съм, че коментариите са съсредоточени в този пример, докато същественото в текста почти не се коментира.
Автор:    
 g.
Дата:     28.06.2005, 07:14:37
Текст:     Към последния коментар: борбата за власт между шимпанзетата е много точен пример - който не е участвал поне малко в БГ полит. живот, той не го знае. В тая борба няма идеология, няма принципи, няма дори съзнателно планиране... има бой, скимтене и крясъци.
Автор:    
 Философ
Дата:     29.06.2005, 11:32:19
Текст:     Ами не го познаваш, защото дефинираш некоректната бинарна опозиция "свобода - равенство", което е все едно да противопоставяш дългото на зеленото. Обратното на равенството (егалитаризъм) е неравенството (индивидуализъм), а не свободата. Съвсем на друга плоскост е аргументът, че индивидуализмът може да поражда повече свобода от равенството. Но пък и неравенството поражда зависимост, тоест отнема свобода. Очевидно свободата е отделен атрибут на човешкото състояние и ако го отъждествим само с индивидуализма или само с егалитаризма, изпадаме във вулгаризация.
Впрочем дадох ти класическата и общоприета дефиниция за ляво-дясно не за да споря с теб, а за да те просветя малко. Аз също не съм я измислил, просто съм чел теорията за разлика от теб. Просто я приеми за сведение и това ще подпомогне развитието ти като десен мислител.
Всеки път, когато разсъждаваш за ляво-дясно, власт-управление, трябва да знаеш, че адски мъдри хора са изписали много трудове на тези теми и те са общо-взето очертани, изяснени, дефинирани. За да ги обориш, трябва поне бегло да ги познаваш. А ти се мъчиш да откриеш топлата вода като някой селски философ, уважаемий Кандимиров.

Автор:    
 Философ
Дата:     29.06.2005, 11:57:55
Текст:    
Добавка - по повод на твоето твърдение
"Именно неверността на това противопоставяне дава основание за твърдения, че нещо, което било ляво в Америка можело да бъде дясно в България и обратно.Не може две и две на едно място да бъде четири, а на друго - пет"
Може, Кандимиров, може. Например либерализмът е ляв в Америка, център в Англия и десен в Италия, както и у нас.
Либертарианството пък е дясно в Америка и ляв анархизъм в Европа.
Консерватизмът е десен в Америка и Англия, но той е ляв у нас и в Русия, както и на територията на бившата ГДР.
Има леви и десни християнски партии.
Има и ляв, и десен антиглобализъм.
Държавният капитализъм (идеята за силно участие на държавата в икономиката) не е само ляв, защото това е идеологията на прогресистите по времето на Теодор Рузвелт, който пък е десен.
Всичко това са атрибути, които могат да се появят в различни комбинации както отляво, така и от дясно.
Кое тогава прави една комбинация лява, а друга дясна? Ами вече ти обясних по-горе. Опитай се да вникнеш.
А най-добре си купи поне една тънка книжка по политология и я поразгледай.
Човече божи, това е много, ама много развита наука!
Дясното, както аз го разбирам, не трябва да съвпада с невежеството!
Автор:    
 АСД
Дата:     08.05.2006, 20:31:21
Текст:     Аз разбрах от опит, че човек, ако си е наумил нещо, все ще го постигне. Автора се вижда, че е подготвен, но не и безпристрастен. Разбрах го и се убедих в правотата му за това, че единствено при нулата всички са равни. Но на места малко в назидателен тон го дава. А това вече вдъхва недоверие. Не мога обаче да се съглася с крайностите ви, с никакви крайности. Искам най-накрая някой да изложи виждане, лишено от пристрастие. И мсиля, че то няма да е нито ляво, нито дясно. Би трябвало да е балансирано, защото обществото не е съставено нито само от млади, които могат да се грижат сами за себе си, нито само от старци, които са силно зависими от останалите. А и никой нормален човек не го интересува десни ли са, леви ли са, ако толкова добре се справят, че не му се налага да мисли за тях.
Автор:    
 АСД
Дата:     08.05.2006, 20:31:44
Текст:     Аз разбрах от опит, че човек, ако си е наумил нещо, все ще го постигне. Автора се вижда, че е подготвен, но не и безпристрастен. Разбрах го и се убедих в правотата му за това, че единствено при нулата всички са равни. Но на места малко в назидателен тон го дава. А това вече вдъхва недоверие. Не мога обаче да се съглася с крайностите ви, с никакви крайности. Искам най-накрая някой да изложи виждане, лишено от пристрастие. И мсиля, че то няма да е нито ляво, нито дясно. Би трябвало да е балансирано, защото обществото не е съставено нито само от млади, които могат да се грижат сами за себе си, нито само от старци, които са силно зависими от останалите. А и никой нормален човек не го интересува десни ли са, леви ли са, ако толкова добре се справят, че не му се налага да мисли за тях.
Автор:    
 Vaskoblue
Дата:     08.03.2007, 16:07:49
Текст:     Теория на крайно дясното:
1.Където няма държава
2. Където няма данъци
3. Където няма общини и държавни служители
4. Където няма монопол
5. Където съдът съществува само за да удостовери частната собственост на някой.
6.Където закона е в 9 точки.
7.Където има свобода на избора за всичко.
Автор:    
 объркана
Дата:     17.02.2009, 11:55:59
Текст:     Нищо не разбирам от политика,но от известно време имам желание да схвана основите,най елементарното,фундаменталните принципи и понятия.
Ясно е ,че всичко е адски относително,разбъркано, намесват се хиляди фактори, но...
Някой може ли да ми обясни по възможно най-дървния, учебникарски начин( но все пак да звучи логично) кои са левите и кои десните?
Ето моята логика на базата на смешния ми опит през изминалите 17 години от жизнения ми път:левите са някак по-идеалистично настроени, предвид факта, че там са комунистите.Всичко от времето на родителите ми (аз съм родена 91),демек от соц време ми изглежда подредено,обвързано с хиляди правила и правилца, които макар не винаги да са били особено смислени, са обединявали хората, ако ще и обединени против социалистическата система.Струва ми се,че тогава е имало много по-голямо равенство,но те и овцете принципно са равни в стадото пред овчаря( на овцете животът определено е по-лесен точно поради липсата на свобода);десните ги свързвам с демокрацията,правото на личен избор, множество свободи и изобщо идеологията сега, в моето време.Не знам дали не смесвам понятията, но тук причислявам и пазарната икономика, конкуренцията, водеща до динамика в развитието или с едно изречение: всичко си зависи от самия теб, от качествата ти, от амбициите ти,никой не ти заповядва, не те контролира, не ти налага правила, но и не ти помага,ако сам не си помегнещ, чакайки държавата да ти нареди живота.Затова е и далеч по-трудно (и по-достойно и присъщо за човешко същество) Права ли съм? Поправете ме защото хич не съм убедена,че съм схванала правилно теорията (Практически и реално как стоят нещата засега оставям на страни.Нека първо теоритично да схвана АБ-то)
Ако приемем, че това, което написах дотук е правилно, то позицията ми е че истината е някъде посредата между лявото и дясното.Лявото не би се харесало на амбициозните, оправните,пробивните, а дясното на по-пасивните,които се справят по-добре под контрола на някой друг.Аз например бих искала да съм от първите и мисля,че философията на първите е предпоставка за повече напредък, но пък голяма част не биха могли да живеят спокойно по този модел- такива,които са по-пълноценни,когато някой им налага граници, побутва ги и ги подръпва,които имат нужда от упора,към които май се числя и аз предвид факта че свободата, за която жадувам, се превръща в свободия и става лошо)И двата типа се срещат в обществото,затова системата трябва да удовлетворява и двата типа личности.
Та...някой ще ме светне ли накратко мен, непросветената и оплетената в лабиринта на политологията?
 
Автор:   
  
Мнение:   
  
      
___
MTR Blog
A historian points out the problems behind today’s claims of cultural ownership over historical artefacts.
----------------------
още от MTR Blog
MTR връзки:
Десетилетието между рухването на Империята на злото и рухването на Световния търговски център беше време на политическа леност. Останал без сериозен противник, Западът започна да изпада в самоуспокоение. Липсата на проблеми направи възможна появата на такава демобилизираща идея, като тезата на Фукуяма за края на историята. Пътят към отпускане, самодоволство и накрая – втренчване в пъпа си - беше отворен.

Веселин Кандимиров