Media Times Review    Google   
___









преглед
 март 2003

Глупостта може да се лекува, твърди един от откривателите на ДНК

Наскоро, 50 години след откриването на структурата на ДНК, един от нейните съоткриватели предизвика истинска буря в научните среди, изказвайки твърдението, че глупостта е генетично заболяване, което може да бъде лекувано.
На 28-и февруари 1953 година биолозите Джеймс Уотсън и Франсис Крик разкриха структурата на ДНК - химическият код на целия живот. По този начин се установи как генетичната информация се предава от едно поколение на следващото, като това предизвика истинска революция в биологията и медицината.
Но в документална поредица, която наскоро бе излъчена във Великобритания по Канал 4, Уотсън твърди, че ниското ниво на интелигентност представлява наследствена болест и че молекулярните биолози са длъжни да разработят генни терапии за нейното излекуване.
"Ako сте наистина глупав, можете да наречете това болест", казва Уотсън, понастоящем президент на лабораторията Cold Spring Harbour в Ню Йорк. "Сред хората съществуват едни 10%, които десйтвително изпитват затруднения, дори в основното училище. Каква всъщност е причината? Много хора обичат да оправдават това с бедността, мизерията и един куп други подобни аргументи. Обаче аз не смятам, че те са прави, затова и стремя да опровергая аргументите ми. Това и е целта ми - да помогна реално на тези 10% от нас."
Същевременно, вече без да е склонен да навлиза в спорове, Уотсън прави предположение, че гените, влияещи върху човешката красота, също могат да бъдат генно инженирани. "Хората казват, че би било ужасно ако направим всички жени красиви. Но според мен това би било прекрасно."
Други учени обаче поставят под въпрос етиката и приемливостта да неговите предположения.
Никълъс Роуз, експерт по биоетика в Лондонската школа по икономика, смята, че подобно генно инженерство е невъзможно: "Това са сложни, комплексни черти, изграждани и пренасяни с помощта на множество, преплитащи се гени."
"Тезите на Джеймс Уотсън най-общо могат да бъдат определени като относителни и провокативни", добавя Роуз. "Струва ми се, че те следва да се разглеждат по-скоро като увлекателни, отколкото като сериозна програма за бъдещото развитие на бихейвиористката или която и да било друга генетика."
Генетикът Стив Джоунс, работещ в Лондонския University College, отхвърля предположенията на Уотсън за красотата като елементарни. "Самата концепция за красота е субективна по своя характер", заявява той пред "New Scientist".
Но също така Джоунс добавя: "Предположението за коефициента на интелигентност е в значителна степен по-малко безсмислено, ако обърнем разсъжденията си в обратна посока. Без съмнение Уотсън обича да дразни общественото мнение - но той в никакъв случай не е глупав. Генетиката може и действително помага на хората при редица лоши синдроми, които рефлектират върху интелигентността. Проблемът по-скоро е свързан с това, къде можем да теглим чертата."
Продуцентът на документалната поредица Дейвид Дугън от Windfall Films споделя, че в една от сериите Уотсън посещава семейство, което обича по еднакъв начин и двете си деца - едното от които е болно от синдрома на Даун.
"Нямахме търпение да сблъскаме Джим с тази ситуация - и той беше наистина разчувстван. Но въпреки това убеждението му, че генетиците трябва да работят за преодоляването на болестта не намаля ни най-малко. Мисля си, че възгледите на Уотсън са породени от преживяванията на собственото му семейство с неговия син, който страда от умствена слабост, наподобяваща шизофрения."
 
* Статията е публикувана в New Scientist.
Превод: Милен Недев