Media Times Review    Google   
___









Изкуство
 март 2004


Завръщането на модернизма

Берлин посреща Музея на модерното изкуството от Ню Йорк
( МоМа: Museum of Modern Art)


В началото на своята история колекцията на нюйоркския музей на модерното изкуство се състои от осем картини. Оттук тя се развива до най – богатата и разнообразна галерия на двадесети век – за да достигне до 100.000 картини, скулптури, графики, дизайн. МоМа дължи основаването си на три прогресивни богати жени от нюйоркското общество – Лили П. Блис, Аби Алдрих, жена на Джон Д. Рокфелер младши, и Мери Куин-Съливан. С помощта на своите заможни съпрузи те успяват да съберат достатъчно финансови средства, за да може първия по рода си музей в Ню Йорк да отвори врати през ноември 1929. По това време МоМа се помещава в един офис-комплекс на пето авеню. Едва през 1939 се премества в нова обширна сграда. Музеят започва да представя не само творби на изобразителното изкуство, но и произведения на архитектурата, фотографията, дизайна и филма (в днешно време това е стандарт за много музеи). В момента се планира разширяване на сградата, по време на което колекцията прави своето еропейско турне. През ноември 2004 година МоМа ще отпразнува своя 75-ти юбилей в обновения си дом.

Das MoMa ist der Star“ (МоМа е звезда) – толкова много реклама не е правена никога досега за известния нюйоркски музей. За седем месеца творбите на Пикасо, Матис, ван Гог, Дали и много много други се завръщат в Европа. Над 200 произведения на модерното време. А Берлин е единствената спирка на Стария континент, където можем да се докоснем до тях.


Edward Hopper: The House by Railroad, 1925,
The Museum of Modern Art, New York

Изложбата е впечатляваща и единствена по рода си, защото всички върхови постижения са събрани на едно място – разделят ги единствено стените на галерията. А самата изложба наподобява разходка из парк - посетителят минава покрай кубизма, среща сюрреализма, докато от далече го поздравява и съвременното поп изкуство. Обиколката започва с трептящата “Звездна нощ” на Ван Гог, през наивния “Сън-мечта” на Хенри Русо и великолепния син “Танц” на Матис, химн за свобода и живот. Лявото крило е посветено на американското следвоенно изкуство – с творби на Джаксън Полък, Марк Ротко, Рой Лихтенщайн и Джаспър Джонс, както Едуард Хопър с меланхоличната “House by the Railroad” - първата картина в колекцията на нюйоркския музей. Дясното, “европейското” крило, е запазено за сюрреалистите Дали и Магрит. А като заключение на това дълго странстване из съвременното изкуство се показва и Герхард Рихтер със скандалния и широко дискутиран Раф – цикъл от 1988.

Берлинското “изложение” възражда историята на МоМа. Всяко отделно крило представя и припомня значимите изложби на музея от Ню Йорк. “МоМа в Берлин” e изложба за мита “МоМа”, един мит, започнал в края на двадесетте години от изминалото столетие. Като нито един друг музей, той успява за 75 години да изгради изключителна сбирка на модерното изкуството. През 2004 музеят „се завръща” в Европа, по-точно в Берлин (макар че градове като Мадрид, Париж и Франкфурт също изявяват желание да приютят безценното богатство на Мома).


Henri Rousseau. The Dream. 1910.

“Посрещането” на МоМа е най-голямото, най-трудното и най-скъпото картинно предизвикателство за Новата национална галерия на Берлин. Само застраховката е оценена на 2,4 милиарда евро. Според прогнози са необходими около 500.000 посетители, за да се покрият разходите. Големите цифри обаче не обезпокояват организаторите. Засега МоМа е имал една единствена спирка в Съединените щати – в Хюстън, където повече от 300.000 души са се насладили за три месеца на великолепната колекция... Но пък дали изобщо е важен въпросът, колко посетители са станали свидетели на това изключително събитие, когато застанеш на четири метра от завладяващите рози на Моне и изкушителните водни бездни?

Няма съмнение, за 2004 “МоМа в Берлин” ще бъде най-голямото културно събитие. Изкуството на съвременността за първи и сигурно последен път ще бъде толкова близо до нас. И колкото критики да провокира това глобално рекламно събитие на нюйоркския музей, не бива да изпуснем шанса да усетим пулса на това, което ни движи напред.

Изложбата “МоМа в Берлин” бе открита на 20.02.04 и ще продължи до 19 септември.

 
Миглена Христозова
По матeриали от Die Welt и Die Zeit

статията е свободна за препечатване при следните условия>>>


Форуми Media Times Review

Автор:    
Златко Енев
Дата:     18.03.2004, 03:04:12
Текст:     Няколко кратки и може би повърхностни впечатления от изложбата (посетих я днес, 17 март). Първото е опашката. Чака се около час и половина, независимо от това дали идваш рано или късно. Просто мястото пред галерията е препълнено с чакащи, постоянно. Предполагам, че на ден идват най-малко по пет пхиляди души. После, изненадите, които ти поднасят неща, за които е прието да се смята, че са просто част от културния фон, разбиращи се от само себе си. Ранният Пикасо от кафявия период например, за когото жена ми твърди, че й напомня най-тъпия социалистически реализъм. „Persistence of Memory“ на Дали, която се оказва почти миниатюрно малка, някъде към 25 х 40 см.
Изпращам ви тук едно кратко представяне на изложбата, на която бях днес (може би най-значителното нещо от последните няколко години тук в Берлин). Огромно нещо, при това издържано в стил Who is Who in modern art. След около два часа се чувствах толкова уморен, че като се прибрах в къщи ми се наложи да легна, бях направо изтощен.

Няколко кратки и може би повърхностни впечатления. Първото е опашката. Чака се около час и половина, независимо от това дали идваш рано или късно. Просто мястото пред галерията е препълнено с чакащи, постоянно. Предполагам, че на ден идват най-малко по пет пхиляди души. После, изненадите, които ти поднасят неща, за които е прието да се смята, че са просто част от културния фон, разбиращи се от само себе си. Ранният Пикасо от кафявия период например, за когото жена ми твърди, че й напомня най-тъпия социалистически реализъм. „Persistence of Memory“ на Дали, която се оказва почти миниатюрно малка, някъде към 25 х 40 см.

„Водните лилии“ на Моне, които пък са някъде към 3 х 15 метра. Сьора, оказва се, рисувал не с точици, както винаги си мислех, а с продълговати мазки, всяка от тях някъде към пет милиметра и преливаща в другата до нея, с толкова незабележима промяна в колорита, че от близо не можеш да различиш почти нищо, картината някак „изплува“ пред очите ти едва когато се отдалечиш на няколко метра разстояние. Платната на Джаксън Полок, които отблизо напомнят чинята на сина ми след порция картофки с кетчъп, а отдалеч – безкрайно изящни дантели, безразборно натрупани едни върху други. Картините на Шагал, скрити зад масивни предпазни екрани от бронирано стъкло (дали защото сме в Берлин и американците си мислят, че немците все още се хващат за ножа като видят нещо еврейско, ахем :-) Изпитанието за собствената толерантност, идващо под формата на платна в „чисто черно“ и „чисто бяло“ (даже две на брой, не ме питайте в какво се състои разликата). Дългия спор с жена ми, която упорито се опитва да види някаква скрита картинка в „Съня“ на Анри Русо, докато аз просто виждам крилата на една птица.

Величието по пантофи? Или просто собствената ми неспособност да погледна тия неща без да се опитам да ги смъкна от пиедестала, на който ги поставя рекламаната машинария? Не знам, пък и едва ли има значение. Най-важното за мен е, че синът ми отива на изложбата заедно с класа си от училище. Очаквам разговора с истинско нетърпение.


Автор:    
tsoncho
Дата:     18.03.2004, 16:34:37
Текст:     zlatko, blagodaria, spodelenite vpechatlenia vnesoha dopqlnitelno tsviat v statiata.


Автор:    
Светла
Дата:     25.08.2004, 01:39:48
Текст:     Чак сега прочитам материала.Жалко наистина,че толкова ограничени хора като този Златко и неговата благоверна са имали възможност да видят МОМА.Това е несправедливостта в живота.Всичко опира до чинията и до ковьорчето върху телевизора, налиБ


Автор:    
соаронски
Дата:     30.11.2004, 15:38:00
Текст:     аман от неограничени личности - аде моля ви се!
здравко, беше интересно. благодаря.


 
Автор:   
  
Мнение:   
  
      
___


Cibola 2000


MTR Blog
What do we do about terrorist incitement on the internet? I have noted on several occasions that the main enemies of democracy and pluralistic Islam -- al-Qaida, the ultra-Wahhabi clerics of Saudi Arabia, and jihadists in Pakistan -- seem to have far surpassed the antiterror forces in use of this versatile and effective form of media.
----------------------
още от MTR Blog

Връзки:
The Museum of Modern Art