Завръщането на модернизма

Берлин посреща Музея на модерното изкуството от Ню Йорк
( МоМа: Museum of Modern Art)

В началото на своята история колекцията на нюйоркския музей на модерното изкуство се състои от осем картини. Оттук тя се развива до най – богатата и разнообразна галерия на двадесети век – за да достигне до 100.000 картини, скулптури, графики, дизайн. МоМа дължи основаването си на три прогресивни богати жени от нюйоркското общество – Лили П. Блис, Аби Алдрих, жена на Джон Д. Рокфелер младши, и Мери Куин-Съливан. С помощта на своите заможни съпрузи те успяват да съберат достатъчно финансови средства, за да може първия по рода си музей в Ню Йорк да отвори врати през ноември 1929. По това време МоМа се помещава в един офис-комплекс на пето авеню. Едва през 1939 се премества в нова обширна сграда. Музеят започва да представя не само творби на изобразителното изкуство, но и произведения на архитектурата, фотографията, дизайна и филма (в днешно време това е стандарт за много музеи). В момента се планира разширяване на сградата, по време на което колекцията прави своето еропейско турне. През ноември 2004 година МоМа ще отпразнува своя 75-ти юбилей в обновения си дом.

„Das MoMa ist der Star“ (МоМа е звезда) – толкова много реклама не е правена никога досега за известния нюйоркски музей. За седем месеца творбите на Пикасо, Матис, ван Гог, Дали и много много други се завръщат в Европа. Над 200 произведения на модерното време. А Берлин е единствената спирка на Стария континент, където можем да се докоснем до тях.

Изложбата е впечатляваща и единствена по рода си, защото всички върхови постижения са събрани на едно място – разделят ги единствено стените на галерията. А самата изложба наподобява разходка из парк - посетителят минава покрай кубизма, среща сюрреализма, докато от далече го поздравява и съвременното поп изкуство. Обиколката започва с трептящата “Звездна нощ” на Ван Гог, през наивния “Сън-мечта” на Хенри Русо и великолепния син “Танц” на Матис, химн за свобода и живот. Лявото крило е посветено на американското следвоенно изкуство – с творби на Джаксън Полък, Марк Ротко, Рой Лихтенщайн и Джаспър Джонс, както Едуард Хопър с меланхоличната “House by the Railroad” - първата картина в колекцията на нюйоркския музей. Дясното, “европейското” крило, е запазено за сюрреалистите Дали и Магрит. А като заключение на това дълго странстване из съвременното изкуство се показва и Герхард Рихтер със скандалния и широко дискутиран Раф – цикъл от 1988.

Берлинското “изложение” възражда историята на МоМа. Всяко отделно крило представя и припомня значимите изложби на музея от Ню Йорк. “МоМа в Берлин” e изложба за мита “МоМа”, един мит, започнал в края на двадесетте години от изминалото столетие. Като нито един друг музей, той успява за 75 години да изгради изключителна сбирка на модерното изкуството. През 2004 музеят „се завръща” в Европа, по-точно в Берлин (макар че градове като Мадрид, Париж и Франкфурт също изявяват желание да приютят безценното богатство на Мома).

“Посрещането” на МоМа е най-голямото, най-трудното и най-скъпото картинно предизвикателство за Новата национална галерия на Берлин. Само застраховката е оценена на 2,4 милиарда евро. Според прогнози са необходими около 500.000 посетители, за да се покрият разходите. Големите цифри обаче не обезпокояват организаторите. Засега МоМа е имал една единствена спирка в Съединените щати – в Хюстън, където повече от 300.000 души са се насладили за три месеца на великолепната колекция... Но пък дали изобщо е важен въпросът, колко посетители са станали свидетели на това изключително събитие, когато застанеш на четири метра от завладяващите рози на Моне и изкушителните водни бездни?

Няма съмнение, за 2004 “МоМа в Берлин” ще бъде най-голямото културно събитие. Изкуството на съвременността за първи и сигурно последен път ще бъде толкова близо до нас. И колкото критики да провокира това глобално рекламно събитие на нюйоркския музей, не бива да изпуснем шанса да усетим пулса на това, което ни движи напред.

Изложбата “МоМа в Берлин” бе открита на 20.02.04 и ще продължи до 19 септември.