Media Times Review    Google   
___









икономика
 март 2005

Ниски данъци
=
бързо икономическо развитие

Георги Ангелов
     От теоретична гледна точка е ясно, че ниските данъци водят до повече стимули за спестяване и инвестиции, повече възможности за предприемачество, по-голям разполагаем доход. Освен това ниските данъци намаляват изкривяванията в ценовата система и намаляват т.нар. мъртво данъчно бреме. В резултат на това може да се очаква, че икономическият растеж ще бъде по-висок, ако данъците са по-ниски.
     Фактите напълно потвърждават очакванията, че в страните с ниски данъци има по-висок икономически растеж.
     Според данните, събрани от Heritage Foundation и Wall Street Journal във връзка с изготвянето на Индекса за икономическа свобода, страните, в които има по-ниски данъци, се радват на значително по-висок икономически растеж.
     На графика 1 страните от Европейския съюз са разделени на 3 групи – страни, в които данъкът върху печалбата е под 20%, страни, в които данъкът върху печалбата е между 20 и 30% и страни с данък върху печалбата над 30%. Страните с данък върху печалбата под 20% имат значително по-висок икономически растеж – при тях икономическият растеж е 5% при около 2% за останалите страни. Още по-висок е икономическият растеж в страните, в които данъкът върху печалбата е 15% или по-нисък – в тези страни икономическият растеж е средно около 6% годишно.
     На графика 2 страните от Европейския съюз също са разделени на 3 групи, но според данъка върху доходите – страни с данък под 35%, страни с данък между 35% и 45% и страни с данък над 45%. Най-висок е икономическият растеж (4.5%) в първата група страни, в които данъкът върху доходите е под 35%. По-нисък е икономическият растеж (3%) в страните с данък върху доходите между 35 и 45%, а най-нисък е растежът (1.7%) в страните с данък върху доходите над 45%.
 
Графика 1: Данък печалба и икономически растеж в ЕС
 
Графика 2: Данък върху доходите и икономически растеж в ЕС
 
     Разбира се, освен данъкът върху доходите и данъкът върху печалбата съществуват и други данъци, които също имат влияние върху икономическия растеж. По тази причина е добре да се разгледа влиянието на данъците върху икономическия растеж и от макроикономическа гледна точка, чрез разглеждане на данъчната тежест като данъчни приходи в процент от БВП. На графика 3 виждаме точно такава графика, която е създадена от списание Икономист по данни на Евростат. Съвсем ясно се вижда, че страните в ЕС с висока данъчна тежест имат нисък икономически растеж, докато страните с ниска данъчна тежест имат висок икономически растеж.
 
Графика 3: Данъчни приходи и икономически растеж
 
*** ***** ***
Reprint: Държавните финанси през 2004 година
Георги Ангелов
 
     На 28 януари 2005 година Министерството на финансите публикува данните за изпълнението на консолидирания държавен бюджет за декември и за цялата 2004 година. Като положителен може да се отчете фактът, че информацията не беше публикувана с обичайното забавяне.
     Приходите в консолидирания държавен бюджет са в размер на 15,9 милиарда лева, т.е. с около 1,5 милиарда повече, отколкото са заложени в закона за държавния бюджет. Разходите са в размер на 15,2 милиарда лева, или с над половин милиард лева повече, отколкото са гласувани от Парламента. От друга страна тук не са включени 340-те милиона за създаване на държавна компания за публични инвестиции, които също би трябвало да се отчетат като разход. С други думи, правителството е похарчило с почти 900 милиона лева повече, отколкото са одобрени от Парламента.
     Отнетите от икономиката и гражданите средства представляват 41,7% от БВП – най-високата стойност от всички новоприети страни-членки на Европейския съюз. Което означава, че изземването на средства чрез данъци в България е най-високо от всички страни-конкуренти за привличане на инвестиции. Не е чудно, че България е на дъното на класациите по благосъстояние и доходи.
 
Таблица 1: Консолидиран бюджет: закон и реално изпълнение
Хил.лв.
Заложени в закона
Реално изпълнение
Преизпълнение
Общо приходи
14 361.7
15 858.1
1 496.4
Общо разходи
14 645.9
15 198.9*
553
* не са включени разходите, направени за създаването на компания за публични инвестиции, които са около 340 милиона лева
 
     Приходите в консолидирания държавен бюджет са 15,86 милиарда лева. Прогнозата на Института за пазарна икономика за приходите беше 15,82 милиарда лева. С други думи, разликата между прогнозата на ИПИ и реалното изпълнение е по-малка от половинката на един процент. По този начин се оказва, че за втора поредна година прогнозата на Института за пазарна икономика е най-добрата налична прогноза за приходите в държавния бюджет. Нито прогнозите на Министерството на финансите, нито тези на Международния валутен фонд са толкова точни. Министерството на финансите прогнозира в началото на годината с 1,5 милиарда лева по-ниски приходи от реализираните. След това през есента прогнозира приходи, които са с почти 400 милиона лева по-ниски от реално реализираните. Прогнозата на МВФ от своя страна се отдалечава от реалността с над 300 милиона лева.
 
Таблица 2: Прогноза на ИПИ и реално изпълнение на приходите
Хил.лв.
Реално изпълнение
Прогноза на ИПИ
Разлика %
Общо приходи
15 858.1
15 817.6
-0.3%
 
     Тук възниква въпросът за какво е направено с толкова много пари – както казахме разходите в бюджета са над 15,2 милиарда лева.
     Най-високи са социалните разходи – те надхвърлят 5,6 милиарда лева. Големият размер на тези разходи се дължи на нереформираните пенсионна, здравна и социална системи, на неефективни програми като “От социални помощи към заетост”.
     На второ място са разходите за текуща издръжка, които през 2004 година надхвърлят 4 милиарда лева. Тук се включват разходите за електричество, вода, парно, телефони, командировки, ремонти и т.н. Огромната сума на тези разходи показва колко голяма и неефективна е държавната машина. В тази посока можем да добавим и разходите за заплати и осигуровки, които са над 2,2 милиарда лева, което се дължи на това, че в държавния сектор работят между 30 и 50% повече служители, отколкото са нужни.
     Разходите за субсидии са над 860 милиона лева. За тези разходи от икономическа гледна точка може да се каже със сигурност следното: те не само не водят до увеличение на благосъстоянието, но напротив – създават стимули за намалението му чрез произвеждане на загуба. Очевидно е например, че тези субсидии през 2004 са отнели по 390 лева от всеки работещ в частния сектор или в несубсидирано държавно предприятие.
     Лихвите по държавните заеми са малко под 700 милиона лева, но можеха да бъдат по-малко, ако правителството изплащаше по-бързо държавни дългове вместо да харчи парите от излишъка за предизборни популистки проекти. Капиталовите разходи са 1,6 милиарда лева, но можеха да са по-малко, ако по-често, по-прозрачно и по-конкурентно се използваха възможностите за приватизация и концесиониране.
     Като цяло неефективното и безконтролно харчене продължава.

Статията е от "Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци".

За да прочетете целия бюлетин натиснете тук.
Форуми Media Times Review
Автор:    
 Минко Георгиев
Дата:     11.09.2006, 23:11:30
Текст:     И аз имам мнение по-въпроса, което съвпада с това на автора.
Адмирации за статията!
Нека да се предложи пропорционален данък върху доходите на физическите лица с единна ставка например 12 или 15%. Просто сегашнита ставка от 24 % за максималния осигурителен доход е безумие! А сега искат да го направят 28 % това означава всички, които се осигуряваме на максималния размер да си скрием доходите.
30 % ставка - това е 1/3 от всичко което получаваш!
За каква социална справедливост става дума?
И как да оцелеят бледите зачатъци на средна класа унас?
Данъкът върху печалбата да стане 12 -13%.
Ставката на ДДС да падне на 15 % също, като ДДС отпадне за всякакви юридически услуги!
Общините да се самоиздържат като имат пълната финансова свобода да определят размера на местните данъци и такси - по този начин ще превърнем кметовете в успешни мениджъри те в крайна сметка управляват активи макар и публични. Общините трябва да се конкурират с другите стопански субекти на равно основание според мен.

Бюджетни излишъци?

Защо все още се трупат бюджетни излишъци, вместо да се използва потенциала за намаляване на данъци, който в момента е много голям. Защо взимат от населението 2 млрд. лева? По-добре да се остави този ресурс, нека се осигури възможност да се вложи в икономиката.
Това е допълнителен импулс за икономическо оживление.

Знаете ли какво означава за България такъв излишък - 2 млрд. лева? Означава, че спокойно може да бъде премахнат корпоративният данък. Или пък да се намали осигурителната тежест с 10 пункта! Десет пункта!

 
Автор:   
  
Мнение:   
  
      
___
MTR Blog
The formal laws constituting freedom of expression in democratic societies are only the tip of the iceberg of unwritten agreements between citizens about what they can express publicly in one context or another, says G?ran Rosenberg.
----------------------
още от MTR Blog
MTR архив:
Вярно е, че всяко преразпределение на доходи създава неефикасност поради мъртво тегло и изкривено насочване на ресурси. Но едно и също преразпределение може да бъде постигнато, в зависимост от използваните методи, с по-големи или с по-малки увреждания на ефикасността.
Георги Ганев
Димитър Чобанов
Нека да допуснем, че се приеме предложението за въвеждане на ставка от 10% за данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски. Един от най-важните ефекти от подобно намаление на данъците е увеличението на чистата заплата, която получават работещите в България.
Георги Ангелов
Като най-голям успех в данъчната си политика правителството на НДСВ изтъква намаляването на ставката за корпоративния данък до 15% и максималната ставка по личния данък до 24%. За един мандат това може да изглежда много, имайки предвид стартовите условия през 2001 г. Но има и друг начин за оценка на политиката – не исторически, а сравнителен.
Лъчезар Богданов
България заема едно от последните места по равнище на доходите на човек от населението сред страните кандидатки за членство в Европейския съюз. За да започне да достига по развитие тези страни, на българската икономика е необходим висок и устойчив растеж през продължителен период от време. Един от факторите за този растеж е равнището на данъчното облагане в страната и възможностите за неговото намаляване.
Димитър Чобанов

Към края на май 2004 година държавногарантираният дълг е 888 милиона лева. Само за няколко минути правителството го увеличи 1.4 милиарда лева, което представлява 58% нарастване. Подобни експлозивни темпове на растеж на държавногарантирания дълг са притеснителни заради опасността да се наложи държавата в крайна сметка да го плати със средства на данъкоплатците.

Георги Ангелов