Media Times Review    Google   
___









перспективи
 март 2005

Био-медия: ДНК изкуство

Кристиян Кирчев


     След като учените разтръбиха по целия свят, че са превели напълно генетичния код на живите организми, обществото започна да се притеснява за моралната страна на “клонирането”. Дебатите гравитираха около възможностите да се клонират животоспасяващи човешки органи срещу клонирането на хора, и изкуственото мутиране на разстения и животни за хранителни цели. Много спекулираха с опасения за транс-генетични животни мутанти, които ще изпълзят от научните лаборатории и хвърлят в хаос бъдещето на расите, а други се вдигнаха на шумни протести срещу генетично модифицираните храни, като страшна игра с “божията воля”. Артистите обаче, жадно съзряха една вълнуваща възможност за изразяване на изкуство. Някои от тях, като автора на книгата "The Eighth Day" Едуардо Кац например, започнаха да експериментират с новият материал и неговите неизследвани възможности. Едуардо Кац използва празните, нечетими от РНК кодови полета, за да ги запълва с цифрови последователности от числа - неговата форма на код за фрактална картина. Така, в гена на плодови мушици, той поставя математически картини, които после оставя на свободно размоножаване в популации от дребните създания с модифицирани и немодифицирани гени. Неговото изкуство, под формата на закодирано съобщение, продължава да съществува, да се размножава и експозира в пространството на микро-космоса. Самият той, аматьор биолог, се надява, че ако пусне на свобода няколко хиляди от арт-преносителните екземпляри, след десетина години някъде по света все още ще същестуват мушици с неговото изкуство в кръвта си - една летяща ДНК арт-изложба. Тези модификации на гена не влияят на физическото развитие на организма, понеже зоните, в които са записани картините му, не се използват за материален строеж, те са неизползваемите "мъртви полета" в ДНК кода, зачеркнати през милионите години на еволюция.
     От картините към музиката в ДНК, изкуството на биологичната медия, преминава и през паметта на ексцентричните лондонски артисти Шико Фукухара и Джордж Тремел, които спечелиха първа награда от категория "Преместване", на Швейцарския "Вайпър Фестивал", в Базел. Използвайки специално разработен метод на кодиране, авторите на арт-проекта "Biopresence" кодират човешка ДНК в клетка на растение, без да въздействат по никакъв начин на растежа на самото дърво. По този начин човешко ДНК ще продължи да живее като съставна част някъде в организма на дървото. Новият вид дървесна култура може да се използва като "Паметник на живота" или за "Транс-генетични надгробни плочи", предоставяйки иноваторски поглед към бъдещето на надгробните плочи и бюстове. В своя проект двамата артисти са решили да използват ябълково дърво, търсейки асоциация с библейската представа за ябълката като забранения плод. “Когато умра, ДНК-то ми ще продължи да живее в някое дърво - това означава ли, че все пак ще продължа да живея?” С този проект, артистите поставят под въпрос границите на Аз-а, смисъла на смъртта, както и възможността за вечен живот.
     Изглежда пред бъдещето на света, в който живеем, се появяват възможности за употреба на генните технологии, които са съвсем различни от досегашните ни представи, оформени от битието на 20-и век. Артистите са онези странници, които първи след учените съзират алтернативните възможности на съвременните и бъдещи технологии, и сякаш само чакат те да станат достъпни, за да развихрят въображението си върху им, смесвайки живота с изкуството. Животът е изкуство, биха казали учените от Факултета по Природни и Агро-културни Науки към “Западно Австралийския Университет”, където д-р Нигел Хелиер ръководи "GeneMusiK" – проект за експериментално миксиране на музика. Идеята на GeneMusiK е да се създаде взаимоотношение между музикалните гами и ДНК код - система, което да смесва и импровизира музикална форма с биологичен контекст. И преди са били правени опити да се просвири музика чрез "слушане" на ДНК, превърнат от цифри в ноти, но този път екипът на Хелиер обръща процеса, като цифровизира фрагменти от музикални произведения и ги смесва с последователността в ДНК на бактериални култури. Бактериите, които живеят в епруветки, се оставят да се размножават и смесват гените си, а извлеченият обратно от тях генетичен материал се декодира отново в музика, която при слушане представя интересни миксове и преработки на оригиналната мелодия. Целта на д-р Нигел Хелиер и GeneMusiK е да представят на любопитните компакт-дискове със записани от бактериите "произведения на изкуството" и съпровождаща стъкленица, в която смесването на нови вариации продължава.
     Встрани от всички други представи за био-технологията на бъдещето, някои инакомислещи индивиди вече използват съвременната реалност. Няма граници за артиста, що се отнася до медията на неговото изкуство. Учените и обществото изглежда не се притесняват за това, дали от лабораторното ателие на някои био-артист ще да изпълзи някое мутирало животно. Нео-артистите, хората, които се занимават с модерно съвременно изкуство и намират начини да пренасят формите му по радикални начини, трябва да бъдат оставени намира. Вероятността био-изкуството да се комерсиализира, изглежда много по-малка, сякаш това изкуство придобива по-чисто проявление, и намира пътя си към странична употреба – такива, каквато досегашните форми на изкуство не успяха да запазят в своето бъдеще, нашето настояще. За това си мисля, че новите форми на изразително изкуство имат шанса да не се превърнат в цел на колекционерите, които малко или много затварят изкуството за себе си и своя лична употреба.
 
Януари 2005 година

Кристиян Кирчев е на 25 години, от гр. Варна. Пише от 14 годишен, автор е на "Един Киберпънк Манифест", публикуван през 1997 г. и преведен на повече от седем международни езика. Член е на Интернет Общество - България и на Сдружение за аудио/визуални изкуства "КЕРА". Следи и отразява новите технологии и тяхното социално и културно влияние над околната среда и хората. Интересите му включват аудио-визуалните изкуства като начин за представяне популярната култура като не-единствена реалност.
За контакти с автора: cak@mail.bg

MTR връзки:
Наблюдаваме как за пореден път технологичните открития и направлението на социално-културния живот се провалиха да отбележат издигане по цивилизационната стълбица на човешката раса. Множеството научни постижения не са достатъчни, за да се само-поставяме на върха на природната пирамида, а вниманието ни не бива да бъде приспивано от илюзорното чувство за спокойствие, произлизащо от лукса на технологичния прогрес, защото ние сме само прашинки в големия космос.

Кристиян Кирчев