Media Times Review    Google   
___









Книги
 март 2006

Самсунг или пътят на трите звезди:

Възходът на Самсунг електроникс
и южнокорейската икономика


<< към част първа
Възстановяване, заместване на вноса: 1945-1960 г.
 
Освобождение, разделяне, война: 1945-1953 г.
 
     На 15 август 1945 година Япония капитулира и Корея става независима след 35 години японски колониализъм. Празнуването е кратко. Дни след Освобождението полуостровът е окупиран от армиите на САЩ и Съветския съюз. Разделителната линия е 38-ят паралел, който се превръща в граница между двете новосформирани през 1948 година корейски държави – Република Корея и Корейската народно-демократична република. Бившите съюзници от Втората Световна Война Съединените щати и Съветският съюз се превръщат в противници след края на войната и не успяват да се споразумеят за обединението на Корея след завършване на окупацията в рамките на смесената комисия. Вашингтон предава въпроса на Организацията на обединените нации в края на 1947 година, която насрочва избори за май 1948 година. Северната част не участва. Така се раждат РК начело с Ли Син Ман. КНДР е провъзгласена на 9 септември същата година начело с Ким Ир Сен. Съветската армия и американската армия се изтеглят от Корейския полуостров през 1949 година. Опитите за обединение обаче продължават. Ким Ир Сен преценява, че без американската помощ за Юга Северна Корея може да обедини страната със силата на оръжието. С одобрението на Сталин и Мао Цзедун, Ким Ир Сен дава заповед за нападение над Южна Корея на 25 юни 1950 година. Севернокорейската армия успява да завладее цялата южна част на полуострова с изключение на малък периметър в югоизточната част. Генерал Макартър дебаркира в Инчон, на 40 километра източно от Сеул, начело на войски на ООН през септември 1950 година. Следва контраофанзива, която достига китайската граница. Това предизвиква Китай да се намеси на страната на Северна Корея. Следва нова офанзива на юг. В продължение на две години се води позиционна война на изтощаване по протежение на 38-я паралел. Примирието се сключва едва през юли 1953 година. И досега все още няма мирен договор между двата лагера в Корейската война.
     Преди да се спрем на историята на Южна Корея, която започва формално през 1948 година, нека да разгледаме началната точка на развитие на страната. За целта нека хвърлим един поглед на колониалното наследство.
     В периода между 1945 и 1949 година населението на Южна Корея се увеличава с 3,3 милиона души най-вече в резултат на завръщането на корейски имигранти. След разпадането на японската колониална империя, в Южна Корея се завръщат 1,11 милион работници от Япония, мобилизирани по време на войната в Азия. От Манджурия се връщат към 300 000 души и от други части на Китай още 20 000. В резултат на разделението на полуострова в първите години след Освобождението 86 000 души се прехвърлят от северната в южната част; някои от тях са били мобилизирани в мини и други японски обекти в северната част на полуострова.
Seoul 1953     В общи линии колониалната индустрия е била концентрирана в северната част на полуострова. Югът е бил предимно земеделски район, но столицата, както и две трети от населението, което е около 23 милиона през 1945 година, остават в Южна Корея. На територията на Северна Корея са били концентрирани 90% от производството на електроенергията (водноелектрически централи), 80% от въгледобива, 82% от химическото производство 79% от производството на керамика, 79% от добива на метали и 95% от добива на стомана, 64% от преработването на петрол и газ и т.н. В южната част на колониална Корея са се произвеждали 82% от памучните тъкани, 72% от производството на машини и машинни части, 89% от печатните материали, 65% от хранителните продукти и прочие. Интересното е, че въпреки неравномерното индустриално развитие в полза на Севера , на юг също се забелязват наченки на модерно развитие, особено в сектора за производство на машини. Корейски подизпълнители от Сеул и Инчон (пристанище на 40 км западно от столицата) са доставяли дори самолетни части за японски производители.
     Най-големият проблем за Юга след 1945 година е бил дефицитът на електричество и изкуствени торове, чието производство е било в северната половина на полуострова. Нещо повече, разделението на страната и увеличаващото се напрежение между двете Кореи води до спиране на доставките на електроенергия от север на юг през 1947 година, което изправя южната половина пред сериозна енергийна криза. Освен, че в нея е по-добре развито селското стопанство и особено добивът на ориз, Южна Корея е имала и друго предимство – 80% от банковите активи (към 4,2 милиарда вона) на цялата страна са в Юга. Централната банка на Северна Корея се основава през февруари 1946 година с капитал от 100 милиона вона, преведени от Съветската военна администрация.
     Американската военна администрация не признава Народните комитети, които се появяват дни след японската капитулация през август 1945 година. Лошата реколта през 1946 година и запазването на редица колониални силови структури само влошава политическата и икономическата ситуация. Следва активизиране на левицата и се стига до стачки през пролетта на 1946 година, които са потушени с насилие. През 1947 година реколтата е по-добра и има известно стабилизиране на ситуацията, но репресиите срещу левицата продължават. Американската военна администрация се опитва да създаде по-умерена политическа сила, която да се противопостави на крайностите в ляво и в дясно, но без успех. Ким Кю Шик и Ким Ку са представяли по-умерено политическо крило на юг и са търсели компромисно решение за обединение. Генерал Ходж, главнокомандващ в Южна Корея, е имал обтегнати отношения с Ли Син Ман, който е водел рискована политика на противопоставяне на Севера. Ли дори посещава Вашингтон (преди Освобождението той е живял дълги години в САЩ) през 1947 година зад гърба на американската администрация в Сеул, за да убеждава президента Хари Труман да помогне за създаването на независима Южна Корея, очевидно изключвайки Севера и левицата на юг. Американската администрация е предпочитала умерения Ким Кю Шик да стане президент на Република Корея (РК). Редица изследователи, в това число южнокорейски историци, подчертават, че радикалната антикомунистическа политика на Ли Син Ман, наред със съветската и американска политика на Корейския полуостров и Ким Ир Сен, е част от причината за разделянето на полуострова. Демократическата партия на Ли Син Ман печели първите избори през май 1948 година и той става първият президент на новопровъзгласената република. Левицата е изключена от политическия процес.
     Така се слага началото на политическия модел на Южна Корея – десни авторитарни администрации, следвани от протести и репресии (1948, 1960, 1980 и 1987 г.), и смяна на режимите. Още в началото на съществуването на РК през 1948 година избухва бунт в южната част на страната, който се подкрепя от някои военни подразделения. Конфликтът застрашава да се превърне в открита гражданска война. Един от големите обрати в кариерата на Пак Чжон Хи (тогава офицер от южнокорейската армия, базиран с поделението си в град Куангджу на 200 км южно от столицата Сеул) е, че той е обмислял да се присъедини към бунтовниците и само е изчаквал да види как ще се развият събитията. Каква ли щеше да бъде историята на Южна Корея, ако той бе преминал на страната на въстанието? Вероятно Пак щеше да последва съдбата на останалите бунтовници, и историята на страната след 1961 година, когато той осъществява преврата, щеше да бъде различна. За потушаване на въстанието се използват и американски части. Само на остров Чеджу загиват към 40 000 корейци. Следват масови разстрели на заловени бунтовници и симпатизанти. Бъдещето на Република Корея изглежда мрачно.
     През 1948 година реалните доходи в Южна Корея са били едва 33% от нивото на 1936 година. Голяма част от търговията на Корея е била с Япония по време на колониализма, и първите години след Освобождението са изисквали бързо адаптиране към факта на разпадането на Японската империя. Инфлацията силно подкопава доходите. Между 1945 и 1947 година цените се увеличават с 2000%... Голяма част от предприятията спират дейността си поради изтегляне на японски инженери, мениджъри и капитали. През 1943 година в Корея са работели 10 000 инженери, от които едва 1910 са били корейци. През колониалния период 81,7% от наличния капитал във всички предприятия на Корея е бил японски, предимно на зайбацу – големите японски семейни бизнес групи като Сумитомо, Мицуи, Мицубиши и прочие. В някои отрасли японският дял е бил почти 100%, в химическата индустрия – 97%, в производството на цимент – 97%, металургия и машини – 93% и т.н.
     Въпреки относителното финансово предимство на Юга пред Севера след Освобождението, като цяло местната капиталова база е много слаба в Южна Корея. Като се прибавят разрушенията вследствие на Корейската война може да се твърди, че Южна Корея започва от нулата. Американските помощи, за които ще стане дума, играят възлова роля в южнокорейската икономика продължително време. Незначителният местен капитал се съчетава с една от най-агресивните индустриализации сред страните на Азия и Латинска Америка през втората половина на 20-ти век. Мобилизацията на капитал изисква силна държавна намеса в икономиката, което ще характеризира развитието на Южна Корея за няколко десетилетия. Засилената роля на държавата накара някои специалисти да определят системата до 80-те години на миналото столетие като “държавен капитализъм”.
     Един от факторите за това “форсиране” на развитието и индустриализацията е нестабилната ситуация на полуострова, която оказва постоянен натиск за бърз икономически растеж. Заплахата от Север е била преувеличавана и използвана за политически цели на Юга, но тя е била реален фактор, особено имайки предвид какво се случва през 1950 година. Важното е какви стратегически и политически концепции са определяли южнокорейската политическа икономия на основата на антагонизма и конкуренцията със Севера. Проблемите на сигурността и “държавното оцеляване” ще бъде един от определящите фактори в южнокорейското развитие. Има и важни международни фактори, за които ще стане дума по-нататък.
     Американската администрация осъществява частична земеделска реформа през 1948 година като продава земите, конфискувани от японски земевладелци на нови корейски собственици. Това е 13,5% от земята в Южна Корея. За сравнение, земеделската реформата в Северна Корея през 1946 година е по-радикална – преразпределя се общо 45% от обработваемата земя, която е била собственост на японски и по-едри корейски земевладелци. Земеделската реформа в Южна Корея се подновява през 1950 година в навечерието на новите избори. Под натиска на по-радикалните реформи на север и тлеещ селски бунт, южнокорейското правителство конфискува и продава земята на големите корейски земевладелци. Според новоприетия Закон за земята през март 1950 година държавата трябва да изкупи и преразпредели земите на собственици, които не са фермери или са собственици-култиватори, и земите, които надхвърлят 3 чонгбо (близо 3 хектара) единична собственост. Тази реформа не дава очакваното развитие на селското стопанство, като вниманието на правителството се насочва изцяло към градските центрове. Войната избухва и преустановява реформата, но след войната тя е продължена до 1969 година. Реформата не успява да елиминира едрото земевладелчество. Собствениците или нелегално са надхвърляли установената граница от 3 хектара, или са приписвали парцели на роднини, за да запазват именията си. Наемният труд в селското стопанство не се премахва напълно и 31% от земята, подлежаща на реформа, не се преразпределя на фермери. Въпреки частичността и проблемите на реформите, селското стопанство бележи значително подобряване на продуктивността, а и се намалява социалното напрежение в края на 40-те и началото на 50-те години.
     Дребната собственост се налага като модел, който осигурява ново препитание на хиляди семейства. От друга страна, раздробената на по-малки парцели собственост се превръща в проблем в ерата на глобализация, когато Южна Корея си отваря пазара за селскостопански стоки и особено пазара на ориз за евтин внос от чужбина като част от договореностите в рамките на Световната търговска организация. Дребното стопанство не може да издържи на световната конкуренция и дребните собственици са първите, които страдат от отварянето на местния пазар. Сега, разбира се, южнокорейската икономика е коренно различна от 50-те години. През 1956 година селското стопанство съставлява 47% от икономиката на страната, сега тя е едва 4%, но създава резерви, част от които Сеул изпраща на Север под формата на помощи.
     Конфискувани имоти и производствени мощности от японски собственици в Южна Корея са били преразпределени между държавата и частния сектор през 1947 година. Частни собственици формират своя организация за защита на интересите си – Асоциация за търговия и индустрия, която участва в първите избори за Конституционен парламент през 1948 година. Асоциацията не успява да влезе в парламента и да играе пряка политическа роля, но по-късно частните собственици подкрепят Корейската демократическа партия на Ли Син Ман. От друга страна, профсъюзите организират масово стачно движение през 1948 година, но чрез репресии и създаване на официозни профсъюзи, държавата значително отслабва тяхното влияние за известно време.
     Ли Син Ман основава Либерална партия през 1951 година, която създава полукорпоративна организация, свързвайки партията с Корейския младежки съюз, профсъюзи, студентски организации и земеделски кооперативи. Военните условия допринасят за подсилване на властта на Ли. Но Корейската демократическа партия (КДП), съставена от земевладелци и индустриалци, започва да се противопоставя на силовия стил на Ли. Настъпва дебат за формата на управление на страната, като КДП настоява за парламентарна или кабинетна форма, която ще засили ролята на законодателната власт и съответно - влиянието на партията. Ли обаче успява да прокара конституционна реформа през 1952 година, която отслабва парламента и дава допълнителни правомощия на изпълнителната власт.
     По време на войната финансовият и бизнес център се прехвърля от Сеул в пристанищния град Пусан на юг. На два пъти Сеул попада в ръцете на севернокорейската армия в хода на военните действия през 1950 година. Войната опустошава градове и села. Един милион корейци загиват. Икономическите загуби се изчисляват на брутния национален продукт на Южна Корея за три години. Следват години на ново мъчително възстановяване от двете страни на 38-ия паралел, който се утвърждава като държавна граница между Северна и Южна Корея.
     Съединените щати носят пряка отговорност за съхраняване на Южна Корея като държава след нападението на севернокорейската армия през 1950 година. Държавният секретар на САЩ Ачесън посочва в свой доклад през 1947 година, че за възстановяването на Южна Корея ще са необходими 2 милиарда долара за период от три години. Вашингтон не доставя помощ от такъв размер в началото, но американските помощи се превръщат в основен елемент на южнокорейската икономика през периода на заместване на вноса. През 1945 година помощите възлизат едва на 4,4 милиона долара, но нарастват на 49,5 милиона през 1946 година. През 1947 година те рязко нарастват на 175,4 милиона долара, което поставя началото на “Плана Маршал” за Южна Корея. Смята се, че това е първата година на Студената война и на доктрината “Труман” за “ограничаване”, която цели спиране на разширяването на Съветското влияние чрез подпомагане на страни на границата на противопоставяне между двата формиращи се лагера.
     От 1945 до 1949 година американската помощ за Южна Корея достига размер от 525,4 милиона долара и за периода 1950-1953 година – нови 520 милиона. През първия период основен канал за отпускане на помощи е американската програма Държавни средства за помощи в окупираните региони (GARIOA). През 1949 година започва дейност Администрацията за икономическо сътрудничество (ECA and SEC), която се трансформира в Администрация за международно сътрудничество (ICA) през 1953 година и накрая се консолидира в Американска помощ за международно развитие (US AID) през 1954 година. След началото на Корейската война започва програма за Гражданска помощ в Корея (CRIK) през 1950 година, продължаваща до 1956 година и Агенция на обединените нации за възстановяване на Корея (UNKRA) през 1951 година, която продължава до 1960 година. През 1956 година започва нова програма за селскостопански помощи за Южна Корея на основата на Закон 480, приет от Конгреса на САЩ, според който страната започва да изнася селскостопанска продукция за по-малко развитите страни под формата на помощи. По тази програма южнокорейското правителство получава селскостопански продукти безплатно от САЩ и продава стоките на пазара, като доходите отиват направо в бюджета.
     Южна Корея съществува на животоподдържащи системи, но страната започва да намира свой път след Корейската война и в ситуация на разразяваща се Студена война.
 
следва продължение
 

Copyright © Аврам Агов

Аврам Агов е роден в Долна Оряховица през 1964 година. През 1988 година завършва философия с втора специалност история в СУ. През 1991 година е на едногодишна специализация в Колумбийския университет, Ню Йорк, а през 1994 година получава магистърска степен в Харвард по икономическа и политическа история на източна Азия с тясна специалност – Корея. От 1994 до 2002 година живее и работи в Сеул, Корея. Следва двегодишния курс по корейски език в университета Йонсе. След това работи шест години като мениджър в Самсунг електроникс. През 2001 година е обявен за почетен гражданин на Сеул. В момента прави докторат по икономическа история - индустриализация на Източна Азия - в университета във Ванкувър, провинция Британска Колумбия, Канада, където е и асистент по световна история на 20-ти век.
За контакти с автора: avramagov@yahoo.com.

MTR книги
Целта на тази книга е да опише и разясни причините за успехите на Самсунг електроникс. Успехите изглеждат безспорната, видима част на картината. Самсунг се превърна във витрина на южнокорейския икономически възход и на израстването на страната от развалините на Корейската война до модерна динамична икономика и отворено общество. “Невидимата” част, т.е. причините за успехите, както и проблемите при развитието на компанията и икономиката като цяло, са обект на основен интерес в настоящата книга.
Аврам Агов

За да обрисуваме прогреса на Южна Корея е нужно да се види не само докъде е стигнала икономиката и модернизацията на обществото, но преди всичко - откъде е тръгнала.
Аврам Агов

Не вярвам в чудеса и затова имам резерви към концепцията за “Корейското чудо”, както и за “Японското чудо” по-рано. Чудесата се появяват като начин да си да обясним неочаквани промени. Целта на този разказ е да се вникне в средата, в която се формират “чудните” явления на южнокорейското развитие.
Аврам Агов

Можете да купите книгата оттук:
книги "Нисим"
гр. София
бул. "Васил Левски" 59
---------
"Световит"
гр. София
ж.к. "Слатина" бл.15 вх.В
както и от електронната книжарница:
www.bgbook.dir.bg