Media Times Review    Google   
___









мастило
 април - май 2007

Венци, с надписът на челото

Мадлена Георгиева

Gipsy Madonna, 1510. Titian. Kunsthistorisches Museum, Vienna

Неделя, късен следобед. По това време животът в малкото градче сякаш е спрял. Площадът е пуст. Всъщност…почти пуст… наоколо се мотаят две кучета, шарени найлонови торбички потръпват под вятъра...и моя милост, тръгнала на разходка „без цел и посока”.

Провинциалната тишина обаче е нарушена от звънлив детски смях.... От някъде изхвърчат двама малчугани, всеки преследващ по една гума от автомобил... Изравнявайки се с мен децата намаляват скоростта и ме оглеждат с любопитни очи. Едното е около 11-12 годишно, височко и русоляво, а другото е по-дребосъчесто и  мургаво. И двамата изглеждат така все едно цял ден са се били с глутница кучета-мръсни, раздърпани, рошави... И щастливи. По-малкият упорито ме фиксира с маслинения си поглед...Усмихвам му се... и той моментално „отразява” усмивката ми. Даже ми прави комплимент: „Много си хубава...” Как се казваш, питам. Венци - отговаря хлапакът.

Венци е на 10 години и живее в „дома”. С удоволствие се съгласява да ми позира за една снимка. В момента, в който се приближавам по-близо до него, забелязвам, че на мургавото челце има някаква странна сянка. Вглеждам се и забелязвам, че това са букви, написани с химикал. Разкривени печатни букви, написани вероятно от дете. В първия миг решавам, че Венци сам си е направил „украса”. Но в следващия миг сърцето ми се свива. На челото на момченцето пише: АЗ СЪМ ЦИГАНИН....

Кой те надраска така, питам. Венци мълчи и смутено се усмихва. Това му го надраска един... в компютърния клуб, обяснява приятелят му. А ти защо позволи да ти пишат по челото?-продължавам да разпитвам малчугана. Големият отново отвръща вместо него: Ми той... за 20 стотинки...

Двамата отново хукват подир гумите.

А аз се опитвам да продължа неделната разходка. Мисля за това колко жестоки могат да бъдат децата. Мисля какъв възрастен ще излезе от онзи, който надписа челото на Венци.. . Мисля, мисля... Мислите ми препускат бясно... като гуми... Опитвам се да ги догоня, но не успявам... Всъщност май не искам.

Форуми Media Times Review
Автор:    
 муспи
Дата:     20.05.2009, 22:49:59
Текст:     "Има сладкиши, яхти - но алах няма" - Ахмет Доган.
Защо се случва така, комите на властимущите другари остават потулени, а на измета - цигани, Княз Кардам или някой футболист ако изпадне в кома, ще се осветява от медиите като главно събитие на територията. Така комата на Светлин Русев щеше да си отиде в небитието, ако не беше неговия странен характер, да споделя най интимните си тайни с моментня премиер. А колко Стонахшефф може да пази тайни, знаем от опазването му на велеката тайна, че правителствата ни са колониални.
Когато една майска сутрин (някъде към единайсет) Светлин станал и тръгнал към банята, усетил че го прави с необикновена лекота и с периферното си зрение забелязал как тялото му си лежи на кревата. Страх? Не, талант който през всички режими те държи отгоре, е преработил страха в предпазливост. Поне нещо неуредено - помисли бързо, - не, всички пари са където трябва. Погребението, - така ли ще изгние на кревата? Това пък хич не го интересува - мене ме няма, нищо няма. Той е атеист в йехова, той е и виден общественик, ще забележат неговото отсъствие още днес. Би трябвало, наистина, въпросният тунел да се появи, айде и не веднага, - що се отнася до въздушните духове - само една презрителна усмивка. И наистина, в общи линии се оказа прав, никакви поднебесни зли сили и тунел, ако изключим нещо като арка, сякаш тенекиена, след което веднага се озова в разкошна приемна и да се чудиш, малко доста ориенталска. Зад бюрото обаче стоеше много добро момиче по бикини и си играеше с компютора. Щом го видя, възкликна - ах Другарю Русев, добре дошли, седнете почакайте, защото сега сме в обедна почивка, офиса ще се отвори в два, нула нула часа. - Че вие тук сте по българско време! възкликна на свой ред Светлин Русев и посегна да му пипне циците, а то му се усмихна както му се стори някак неземно, и той си изви ръката небрежно, да се почеше, и се видя в огледалата зад нея, между бутилките. Беше млад начинаещ комунист, даващ голями надежди, още от младежките общи изложби, някъде след Априлския Пленум, но преди Председателството в Съюза. Огледа със задоволство жилавото биче тяло, стоманения поглед и вълна от непонятен страх го заля. Вратата на офиса с шумно щтракване се отвори, а той пошурял от ужас се обърна към нея. За бравата се държеше едно момиче, също по бикини и той, при невероятното си психическо състояние прецени че е добро.
- Светлин Русев - чу си името с такава яснота, с каквато никога не би могъл да го каже. - Аз? - Влезте Другарю Професор.
Зад вратата не се виждаше нищо. Не тъмно, а празно. Как да стъпи, под няма? Оказа се все пак като, помещение да се нарече, нещо като в казарма, арестуван все едно и ще дава информация за личноста си.
- О свинче жидосано - чу срешу себе си, и тогава видя дълга маса, скована примитивно от дебели летви и шпертплат и зад нея, нещо като хора, да ги нарече хора, все едно нищо не казва. Без чела и вратове, с голями носове и огромни гъзове с подпухнала свинска мускулатура, и всичко направено от гной и изгнило свинско. Страхът го завладя на клетъчно ниво, а разума си оставаше точен като машинка и всичко му се струваше че го знае от по рано. - Ти - каза най гадният от тях, - можеш ли да си представиш само какво те очаква? Сега, след двайсет секунди. Само трябва да попълним графата за професия - и той обърна монитора към него. Светлин Русев видя всичко каквото беше спечелил и похарчил през живота си - огромен списък и само една празна ивица, мигаща с жълта светлинка - професия.
- Хе, че аз съм художник - усмихна се присмехулно и допълни иронично - тази колонка цифри сама си говори. - И тогава стана това, от което разбра защо е толкова наплашен. Всичките зад масата избухнаха в такъв циничен смях, в такъв вулгарен кикот и когато най якия скочи и го ритна с всички сили по средата, не почувства и болка, а само огромна, космическа обида. Полетя в простора, а в ушете му кънтеше: Наказвам те с живот жидовска мордо, рано е още за тебе.
 
Автор:   
  
Мнение:   
  
      
___
MTR Blog
If brands can create an emotional attachment to soft drinks or sneakers, it's only a matter of time before more charities do the same -- but even more so.
----------------------
още от MTR Blog
MTR връзки
Фасадната демокрация
Не само днешният, но и по-раншният исторически опит показва, че демокрацията все още не е изстрадана ценност за повечето българи. Както казва Стоян Михайловски България след своето освобождение от османско владичество не е свободна, а освободена страна, българите не са свободни, а освободени.
МОМЧИЛ БАДЖАКОВ
Моделът на управляема демокрация все пак е безнадежно закъснял за бъде успешен и траен. Той е антитеза на глобалната мрежа, в която се развива Европейски съюз. Равнището на конвергенция между отделните страни-членки неизменно води до по-високи равнища на взаимовлияние. Идва Втората вълна. Тази която ще ни освободи от зависимостите на прехода и от неговите сценаристи. Тя ще дойде по-бързо и по-радикално отколкото се представяме. Няма как да станем по-богати и по-свободни, ако не си върнем правото на избор.
Илиян Василев