Media Times Review    Google   
___









перспективи
 март 2002

ПАЗАРЪТ КАТО БОГ
от Харви Кокс

* * *
Преди няколко години един приятел ме посъветва, че ако искам да знам какво става в реалния свят, трябва да чета бизнес страниците. Въпреки, че най-дълго съм се занимавал с изучаването на религия, винаги съм имал желание да разширя хоризонтите си; приех съвета му, макар да изпитвах известен страх от новия и неразбираем език, с който, както предполагах, щях да се сблъскам. Вместо това обаче с изненада открих, че повечето от концепциите в тази област ми бяха съвсем познати...


Очаквайки да попадна в terra incognita, аз вместо това попаднах в страната на deja vu. Речникът на The Wall Street Journal и бизнес секциите на Time и Newsweek се превърнаха в източник на удивително сходство с Битие, Послание към Римляните и Божия град на Свети Августин. Зад описанията за пазарни реформи, валутна политика и извивките на Dow, аз постепенно съставих парчетата на един голям разказ за вътрешното значение на човешката история, защо нещата не са в ред и как да ги оправим. Теолозите наричат това митове за произхода, легенди за падението, доктрини за греха и изкуплението. Тук говорим за същото, само че скрито зад тънка маска: говорим за хроника на сътворението на богатството, за съблазнителното изкушение на държавното планиране и контрол, за робството на икономическите цикли и най-накрая за спасението чрез пришествието на свободния пазар, като се поставят и леки нюанси, когато става въпрос за кризата в Източно-азиатските икономики. (б.пр. статията е писана през 1999 година)
Източно-азиатските проблеми, твърди поклонника, произтичат от еретичното отклонение на тези икономики от свободната пазарна ортодоксия - те практикуваха "приятелски капитализъм" (корупционен), "етнокапитализъм", "държавен капитализъм", а не истински правоверния капитализъм. Източно-азиатската паника, руската криза по дълга, бразилският икономически хаос и американската "корекция" на стоковия пазар от $1.5 трильона, носят и вярата в новата съдба. Вярата укрепва в несполуките и Богът Пазар винаги изплува подновен и още по-силен от съда на финансовите "зарази". Алан Грийнспан защити тази темпераментна вяра със своето testimony before Congress last October. Грийнспан, обикновено умерен в своите коментари, беше категоричен. Той каза, че регулацията само ще усложни положението на тези пазари и затова те трябва да бъдат оставени на саморегулация. Истинската вяра, казва апостол Павел, свидетелства за невидимите неща.
Скоро започнах да се чудя на това колко просторна е бизнес-теологията. В нея имаше тайнства, календар на предприемачи-светии и това което теолозите наричат "есхатология" - учение за края на историята. Моето любопитство беше достигнало своя връх. Започнах да правя списък на тези странни, познати доктрини, и видях, че върху бизнес страниците лежи цяла теология, която може да бъде сравнена по своята дълбочина и обхват с тази на Тома Аквински и Карл Бард. Имаше нужда само да бъде систематизирана в едно цяло и да приеме формата на новата Summa.
* * *
Връхната точка на всяка теологична система, разбира се, е Бог. В новата теология този небесен връх е зает от "Пазарът", който виждам обвит в мистерия и благоговение сред бизнес народа. Различните вери, естествено, имат и различни мнения относно качествата на божеството. В Християнството Бог понякога се дефинира като всемогъщ (притежаващ цялата сила), всезнаещ (държащ цялото знание) и вездесъщ (съществуващ навсякъде и вечно). Повечето християнски теолози, което си е истина, понякога извъртат. Те учат, че тези качества на божеството са действително тук, но са скрити от човешките очи заради човешката греховност и неговата трансцедентност. В "светлината на недостъпността си" Той, както се казва в стария химн, "е скрит от нашите очи". По подобен начин, Пазарът (ние сме сигурни) притежава тези божествени атрибути, но не винаги е напълно очевиден за простосмъртните и затова трябва да вярваме и укрепваме тази вяра. "По-нататък - както друг стар химн казва - ще разберем защо."
Когато се опитах да следвам аргументите и обясненията на икономистите-теолози, които разясняват неведомите пътища на Пазара, забелязах същата диалектика, с която от години се занимавам, размишлявайки върху Томистите, Калвинистите и различните школи на модерната религиозна мисъл. И по-точно, риториката на икономистите напомня на това, което понякога наричаме "напредваща теология" - едно относително съвременно течение, повлияно от философията на Алфред Норт Уайтхед. В тази школа Бог въпреки, че има волята да придобие класическите атрибути, все още не ги е придобил изцяло, но определено се движи в тази посока. Това предположение е източник на огромна помощ за теолозите при справянето им с очевидните проблеми. То отговаря на досадния пъзел на теодисеята: защо много от лошите неща се случват, след като имаме един всемогъщ, всезнаещ и вездесъщ Бог (освен това и милостив). Напредващата теология със сигурност дава значителен комфорт в това отношение и на теолозите на Пазара. Тя помага да бъде обяснено объркването, болката и дезориентацията, които често изпитваме при преминаването от икономическа ерес към свободен пазар.
* * *
Пазарите и тържищата съществуват от най-ранни времена в човешката история. Но пазарът никога не е бил Бог, защото е имало други центрове на ценности и значения, други "богове". Пазарът е съществувал заедно с една плетеница от институции, които са го ограничавали. Както Карл Полани демонстрира в своята класическа работа The Great Transformation, само през последните два века пазарът расте над тези полубогове и духове, за да се превърне в днешната Първа Кауза.
Първоначално възходът на Пазара към първенство в олимпийската надпревара наподобява на постепенния подем на Зевс между всички други божества в древногръцкия пантеон; едно издигане, което никога не е било съвсем безопасно и сигурно. Зевс, това трябва да бъде запомнено, държи бурите под Олимп, за да потушава тази или онази заплаха срещу своя суверенитет. Накрая, обаче, Пазарът напомня все повече на Яхве от Стария Завет - не само висше божество, борещо се с другите, но Върховното божество, единствено истинският Бог, чието господство трябва да бъде универсално признато и което не трябва да има конкуренти.
Божественото всемогъщество означава способността да се каже какво е реално. Това е силата да направиш нещо от нищо и нищо от нещо. Имащият волята, но все още непостигнал всемогъщество Пазар, означава, че няма мислими ограничения за неговата неумолима способност да превръща творението в стока. В католическата теология това, което се нарича "преосъществяване", правено обикновено с хляб и вино, става външен израз на свещеността. В служенето на Пазара ние виждаме противоположен процес. Нещата, които трябва да бъдат смятани за свещени, се превръщат в нещо за размяна и продажба. Пример за това е земята. От векове тя притежава множество значения, много от тях божествени. Тя беше Майката Земя, мястото на прародителите, свещената планина, омайната гора, племенната земя, естетическото вдъхновение и така нататък. Когато обаче Пазарът дойде, всички тези комплексни значения се стопиха в едно: недвижима собственост. И няма земя, която да не се продаде, стига да се предложат достатъчно пари. Тази радикална десакрализация драстично променя човешката връзка със земята; същото се случва с водата, с въздуха, космоса и скоро (предречено е) с небесните ни тела.
В момента на литургията пасторът казва "Това е моето тяло", имайки предвид тялото на Христос и, като продължение, телата на всички вярващи хора. Християнството и Юдаизма учат, че човешкото тяло е направено "по Божий образ и подобие." Сега обаче, в ослепяващото представяне на противоположното Причастие, човешкото тяло става последният свещен съд, който трябва да бъде преобърнат в стока. Процесът е започнал подобаващо - с кръв. Но сега, или скоро, всичко телесни органи - бъбреци, кожа, костен мозък, сперма, сърцето - чудодейно също ще бъдат превърнати в стоки.
Все още, литургията на Пазара среща откъслечно противопоставяне откъм църковните пейки. Една голяма битка например разтърсва днес Съединените щати с опитите да се превърнат в стока човешките гени. Преди няколко години, за първи път в цялата история, действително всички религиозни институции в САЩ - от либералния Национален съвет на Църквите през Католическия епископат до Християнската коалиция, се обединиха, за да се противопоставят на генната търговия - новата проява на Пазара Бог.
Понякога отстъпници се опитват да ухапят Невидимата ръка, която ги храни. На 26 октомври 1996 германското правителство направи рекламна оферта за продажба на цялото източно-германско село Лиебенберг, без да предупреди предварително неговите 350 жители. Гражданите на това селце, много от които стари или безработни, не могжаха да повярват на очите си, виждайки известието. Те със сигурност не са желали комунизма, но когато са избирали пазарната икономика, която обединението им обещаваше, едва ли са очаквали подобно нещо. Лиебенберг включва в себе си една църква от тринадесети век, бароков дворец, езеро, ловджийска хижа, два ресторанта и 3 000 акра ливади и гори. Някога любимо място за лов на глигани на старите немски благородници, сега селото представляваше изключително ценен парцел недвижима собственост. При това, тъй като е било отчуждено от източно-германското комунистическо правителство, от законова гледна точка продажбата му не изглеждаше нещо драстично в условията на германското обединение. За една нощ Лиебенберг стана жива притча, искра от Царството, което Пазарът Бог ще направи на земята. Но обидените бюргери не се почувстваха особено благословени. Те се започнаха да протестират и продажбата се отложи. Всеки от тях знае обаче, че това всъщност не е истинска победа. Пазарът, като Яхве, може да загуби схватката, но в една война на изтощение накрая Той винаги побеждава.
Разбира се, Църквата не е била защитена от обвинения в своето служение. Молитви, проповеди, благословения, кръщения, погребения и амулети са били продавани и още се продават. Нито пък винаги е разбирала, каква търговия подхранва. Когато, в началото на шестнадесети век, Йохан Тецел вдига цената на индулгенциите и прави може би един от първите опити да повдигне продажбите с "Когато монетата звънне в подноса, душата скача в чистилището", той не се досеща, че всъщност се е оказал надхитрен. Купувачите се противопоставили, а един млад августински монах довел търговията до застой с един плакат, закован на църковната врата.
Днес за Лутер би било трудно да попречи на продажбата на Пазарни амулети. Както откриха хората от Лиебенберг, сега всичко може да бъде продадено. Езера, ливади, църковни сгради - всичко носи етикет с цена. Но тази практика си има цена. Когато всичко, което използваме, стане стока, човешките същества, по един забавен начин, ще започнат да гледат едно на друго като на пъстри етикети с цифри. Беше време, когато хората говориха, най-малко случайно, за "присъщата стойност" - ако не на нещата, то поне на хората. Принципът Лиебенберг променя всичко това. Модерният Лутер, който би опитал да сложи своите тезиси на църковната врата, скоро би разбрал, че единственият ефект от това му действие би било замисленото лице на американския билионер, собственик на църквата, преценяващ дали тезисите пасват добре на външния вид на неговата сграда.
Понякога се твърди, че откакто всичко се продава, нищо не е останало свещено. Това обаче не е съвсем вярно. Преди три години във Великобритания избухна един отвратителен спор, когато железопътен пенсионен фонд, собственик на малко скъпоценно ковчеже с тленния прах на Saint Thomas a Becket, обяви че е взел решение да го продаде на търг в Сотби. Ковчежето с праха датира от дванадесети век и се почита като свещена реликва и национално богатство. Британският музей направи опит да го купи, но му липсваха средства и касетката бе продадена на един канадец. В последната минута британското правителство забрани изнасянето на реликвата от Обединеното Кралство. По принцип обаче в теологията на Пазара няма причина, която и да било реликва, ковчег, тяло или национален монумент, включително Статуята на свободата и Уестминтърската катедрала, да бъде вадена от списъците за продажба. Съмнява ли се някой, че ако Христовия кръст бъде някога намерен, евентуално не би попаднал в Сотби? Пазарът не е всемогъщ… все още. Но процесът е започнал.
* * *
Всезнанието е малко по-трудно за постигане от всемогъществото. Може би Пазарът вече го е постигнал, но е все още неспособен - временно - да приложи напълно своя гносис в Царството Си. Въпреки това съвременната мисъл вече му приписва всестранната мъдрост, която в миналото бе притежание единствено на боговете. Пазарът, учим ние, е способен да определи от какво се нуждаят хората и колко трябва да струват нещата. Но как да разберем какви са желанията на Пазара?
В старите дни пророците са влизали в транс и след това информирали обезпокоените хора в какво настроение са боговете - дали времето е благоприятно за пътуване, дали да се женят или да започнат война. Пророците на Израел се отправяли към пустинята и се връщали със съобщение дали Йехова е благосклонен или гневен. Днес капризите на Пазара се разясняват от ежедневната информация, идваща от Wall Street и другите сензорни органи на финансите. Така, ден след ден, научаваме, че Пазарът е "неспокоен", "спокоен", "нервен" или дори понякога "тържествуващ". Върху базата на тези откровения, будните експерти правят критични решения дали да купуват или продават. Като един от старите хищни богове, Пазарът, подходящо изобразяван като бик или мечка, трябва да бъде хранен и държан в щастие при всякакви обстоятелства. Наистина, понякога неговият апетит е прекалено силен - $35 билиона тук, $50 билиона там - но алтернативата да спрем да го храним е толкова ужасна, че дори и не помисляме за това.
Гадателите и пророците на Пазарните настроения са висши жреци в своите тайнства. Да действаш срещу техните съвети е все едно да рискуваш да бъдеш одран и вероятно проклет. Днес, например, ако някоя правителствена политика се захване да оспорва Пазара, отговорността за неуважението ще бъде понесена. Че Пазарът не винаги е харесван заради разликите в доходите, или че може да бъде поздравен за увеличените продажби на цигари сред младите хора в Азия, тези емоции не трябва да поставят под въпрос неговото крайно всезнание. Подобно на калвинисткото неразгадаемо божество, Пазарът работи по тайнствен начин - "скрит от нашите очи", но знаещ всичко.
Всезнанието понякога може да изглежда малко досадно. Традиционният Бог на Епископалната книга на обществената молитва се призовава като един "който познава всички сърца и желания и от когото няма скрити тайни". Подобно на Него, Пазарът знае дълбоките тайни и тъмни желания на нашите сърца - или най-малко би искал да ги знае. Но има нещо, което различава божествата в тези два случая. Очевидно Пазарът иска този тип рентгеново всезнание, защото изследва нашите най-съкровени страхове и желания и след това ги разпределя във всеобхватни решения. Като боговете на миналото, чиито свещеници принасят жертви за усърдните молитви и молбите на хората, Пазарът подкрепя своите истински поклонници: мотивираните изследователи. Тренирани в изкуството на психологията, която от дълго време замества теологията като истинска "наука за душата", модерните наследници на средновековните изповедници се ровят дълбоко в скритите фантазии, притеснения и надежди на населението.
Малцина са онези, които задават въпроси в ерата на Пазарната религия, където свободомислещите и скептиците сякаш са изчезнали. Какво се е случило с Волтеровците, които си позволяват да открият фалшивите чудеса? Вкопчването в сегашната пазарна ортодоксия е въпрос на скритата мъдрост на Провидението. Метафизичният принцип е очевиден: ако кажете, че това е реалност, то значи трябва да бъде реалност. Както ранният християнски теолог Тетрулиан веднъж отбелязва: "Credo quia absurdum est" ("Вярвам, защото е абсурдно")