Media Times Review    Google   
___









перспективи
 март 2002

Търговци на морал
Клифърд Боб

Кои глобални несправедливости печелят вашата симпатия, внимание и пари? Рядко най-достойните. Зад всеки местен активист, появяващ се във вечерните новини, стоят хиляди други неизвестни, но заслужаващи внимание каузи. Групите, които успяват да застанат под светлината на прожекторите, често правят това на една висока цена - нарушават своите принципи, за да привлекат егоистичните донори от богатите нации.

От десетилетия тибетският стремеж към самоопределение привлича вниманието на хората от целия свят. Вдъхновени от апелите за човешки права, културно запазване и духовно пробуждане стотици хиляди хора и организации помагат морално, материално и финансово на тибетската кауза. В резултат на това борбата за широка автономия на пет милионното тибетско население остава една от най-популярните международни кампании, въпреки петдесет годишните усилия на китайското правителство да я потисне.
Обаче докато тибетската кауза блести в чужбина, малко са онези, които знаят, че в китайските граници има и други потиснати малцинства: монголи, зуанги, ю и хуи са имената само на няколко от тях. За отбелязване са уйгурите - група, надхвърляща седем милиона души, разположена на северозапад от Тибет. Също като тибетците уйгурите се борят срещу китайската доминация от векове. Също като тибетците, уйгурите се сблъскват със заплахата от китайска миграция в териториите им и също като тибетците уйгурите се защитават от китайската доминация с вътрешни и международни протести, което в очите на Пекин ги прави опасни сепаратисти. И все пак, уйгурите не успяха да изградят широка мрежа от международни връзки, която да ги подкрепя в борбата, каквато имат тибетците от самото начало. Световно известни личности като Ричард Гиър, Голди Хоун и британската рок-звезда Ани Ленъкс често говорят за тибетската кауза, но никой досега не е направил концерт за свободата на Уйгур във Вашингтон. Защо?
Оптимистични наблюдатели говорят за глобална меритокрация на страданието, в която всички достойни каузи, привличат международната подкрепа. Хоуард Фредерик, създател на активистката онлайн мрежа Peacenet, твърди, че новите комуникационни технологии помагат да се създаде глобално движение, в което личностите "се издигат над личния, дори националния егоизъм и се стремят към добри за всички решения на проблемите, които измъчват човечеството." Алън Хамонд от World Resources Institute също писа наскоро, че комбинацията от глобални медии, нови технологии и алтруистични неправителствени организации (НПО) могат да донесат в скоро време "проста справедливост", създавана от "радикалната прозрачност", в която "няма спорно действие, което да не бъде отбелязано или публикувано."
Но докато една шепа малцинства като тибетците успяха да направят капитал от глобализацията, НПО и медиите, за да подпомогнат каузата си, хиляди също толкова заслужаващи внимание групи, като уйгурите например, не намериха своето място под слънцето. Докато светът днес познава проблемите в Източен Тимор, подобни въстания в Ацех и Иран Джая остават невидими за международния радарен екран. Сред конфликтите, свързани с опазването на околната среда само един малък брой случаи, като бразилската борба за запазване на Амазонка, печелят глобалното внимание. Но много природозащитни конфликти като индийския язовир Техри, унищожаването на гвианските дъждовни гори и изграждането на транс малайзийския газов тръбопровод са потънали в анонимност. Цели категории от други конфликти - като недостига на земя в Латинска Америка и кастовата дискриминация в Южна Азия - по същия начин се радват на незначително внимание. За групите, предизвикващи в тези конфликти мощните си противници, глобалното гражданско общество не е отворен форум, белязан с алтруизъм, а безчувствен, дарвинистки пазар, където легиони отчаяни малцинства се състезават за внимание, симпатия и пари.

В среда, където пазарът е решаващата справедливост, локалните борци - независимо дали са природозащитни групи, активисти в защита на трудовите права или търсещи независимост сепаратисти - са изправени пред едно мрачно неравенство. Не само да се блъскат, за да привлекат вниманието сред дузината равни по достойнство конкуренти, но също и да се изправят срещу преобладаващото безразличие на международната аудитория. В допълнение те се борят срещу добре въоръжени опоненти (репресивни правителства, мултинационални корпорации, международни финансови институции), подкрепяни от най-мощните пъблик-рилейшънс машини. Подложени на натиска да продават своите каузи на останалия свят, местните лидери могат да подкопаят своите първоначални цели или да се отчуждят от домашните си поддържници и избиратели, които представят. Освен това, най-демократичните и "партиципални" местни движения получават най-малко съдействие, откакто западните НПО станаха по-склонни да помагат на групи, водени от силен, харизматичен лидер, а не на такива, показващи вътрешни спорове и несъгласия. Вероятно най-тревожното от всичко е увековечаването на мита за едно справедливо и благодетелно глобално гражданско общество, който подхранва апатията и самодоволството сред индустриализираните нации и пренебрегва достойните каузи по цялото земно кълбо.

Избиране на продукта
Броят на конфликтите по целия свят създава жестока конкуренция за спечелване на международна подкрепа. В едно изследване от 2001 година, направено от Leiden University в Холандия и Institute for International Mediation and Conflict Resolution във Washington, D.C, са установени 126 високо интензивни конфликта по целия свят (високата скала се определя от въоръжените конфликти, причинили повече от 1000 жертви за периода от средата на 1999 година до средата на 2000), 78 с по-ниска степен на интензивност (от 100 до 1000 жертви за същия период) и 178 бурни политически противопоставяния, взели по-малко от 100 жертви, пак за този период. В тези и много други едва сдържани спорове, слабите борци се надяват да подобрят своите перспективи с привличането на международна подкрепа.
Местните движения обикновено следват две общи пазарни стратегии: първо, те избират каузите си, за да привлекат международното внимание и съчувствие към конфликта. И второ, универсализират своите тесни искания и идентичност, за да увеличат силата на своя апел към международната аудиенция.
Крайно важен за успеха на местните борци е достъпът им до водещите западни неправителствени организации. Много групи от малко известни страни се игнорират от ключовите медиини центрове в развиващия се свят и следователно трудно постигат видимост дори сред най-транснационалните НПО. Освен това, въпреки интернет и доста шумният "CNN ефект", репресивните режими все още успяват да попречат на международното представяне на местните конфликти. През 90-те например, правителството на Папуа Нова Гвинея беше в кървав сепаратистки конфликт на острова Боугайнвил, който отне 15 хиляди човешки живота, или убито бе приблизително 10 процента от населението на този остров. По време на осем годишната блокада, продължила от 1989 година до 1997-ма, чуждите журналисти можеха да отидат на острова само с правителствена охрана, докато бунтовниците изпращаха свои пратеници зад граница, излагайки ги на невероятен риск. Индия използваше подобна тактика в Кашмир, пречейки по най-различни начини на независимите наблюдатели по човешките права - от забрана за влизане в териториите до отнемане на паспорти на активисти, търсещи пътища да привлекат вниманието към кашмирския случай, преди да се намесят Обединените нации и други международни организации. С по-малка ефективност Судан също се опитваше да държи чужденците настрана от опитите им да влязат в един голям регион от страната и да отразят деветнайсет годишната гражданска война.
Дори за каузи, идващи от "важни" страни, достъпът до медиите - и следователно до глобалното внимание - остава високо неравномерен. Главната разлика е в парите, които позволяват на богатите движения да плащат за медиини събития, чужди пътувания с цел лобиране и задгранични офиси, докато други едва си осигуряват места за срещи. Например, дълго продължилата поддръжка на Португалия към източно-тиморците накрая привлече световното внимание; други индонезийски сепаратистки движения обаче нямат подобни постоянни приятели. И международните награди като Goldman Environmental Prize, Robert F. Kennedy Human Rights Award и Nobel Peace Prize се превърнаха във важен проводник на интернационализация на конфликтите. В допълнение, тези награди издигат каузата на лидера до видимост, улесняват безценните контакти с ключови транснационални НПО и медии и в резултат на това привличат широка подкрепа. Например мексиканският "земеделски еколог" Рудолфо Монтиел Флорес, носител на Goldman Prize за 2000 и получил от нея 125 хиляди долара, форсира с тази награда кампанията за освобождаването му от затвора, където лежеше, заради фалшиви обвинения, повдигнати от неговите опоненти за противопоставянето му към местните практики. Не е изненадващо, че подобни награди се превръщат в обект на интензивни търговски трикове от местните групи и техните международни водачи.
Местните борци, които са познати на глобалните неправителствени организации имат очевидни предимства. Днешното транснационално НПО показва ясна йерархия, основана на влиянието и репутацията. Големи и силни организации като Human Rights Watch, Amnesty International, Greenpeace и Friends of the Earth имат ресурсите и експертите, които да проучат твърденията на местните групи от отдалечени места и да ги легитимират. Данните, които изнасят тези ключови неправителствени организации ("пазачи на портите") са изключително важни, за да спечелят местните движения подкрепа. Ако знанието за местните проблеми е слабо, борещите се движения се опитват да се свържат с отделни чужди граждани, сред които могат да намерят симпатия и разбиране - журналисти, мисионери или учени. Някои местни групи в Латинска Америка, включително еквадорската Хуаорони и Кофан, бразилската Кайапо и други, имат привилегията да се ползват от помощта на подобни чужденци, които им отварят вратите и направляват техния път към международните мрежи.
Неправителствената организация е винаги права
За да подобрят шансовете си за спечелване на подкрепа, местните движения се приспособяват към нуждите и очакванията на потенциалните поддръжници в западните нации. Те опростяват и универсализират своите претенции, правейки ги приложими към широките мисии и интереси на ключовите глобални играчи. И по специално, локалните групи се опитват да отговарят на специфичните интереси и организационни императиви на големите международни НПО.
Да вземем нигерийската етническа група Огони, която наброява вероятно от 300,000 до 500,000 души. Подобно на други малцинства, разположени в югоизточната част на делтата на Нигер, огоните дълго време са се борили с колониалните власти и националните правителства. В края на 50-те Royal Dutch/Shell и други мултинационални петролни компании, започват работа в региона и огоните твърдят, че нигерийското правителство прибира приходите от това, като не дава никаква част от тях на местното население, което понася всички вреди от извличането на нефта и разполагането на сондите. В началото на 90-те едно движение на огоните, непознато извън границите на Нигерия, търси подкрепа от Грийнпийс, Амнести Интернешънъл и други водещи международни организации. Първоначално, техните апели са отхвърлени като необосновани, прекалено комплексни и прекалено политически. Лидерите на огоните отговарят, че се подценяват техните спорни малцинствени права в една бедна, мулти-етническа развиваща се държава, вместо да обърне внимание на техните оплаквания свързани с опазването на околната среда и особено "екологичната война" на Shell с местното население.
Това беше представяне на проблема в нова светлина и изявлението на Кен Шаро Вива, лидерът на огоните, което се оказа крайно важно за по-късната подкрепа бе: "Какво може да направи една екологична група, за да попречи на действията на правителството на една слабо развита страна и международните компании?" Стратегическото изместване на огоните към екологичните проблеми доведе до спечелването на подкрепа от Greenpeace, Friends of the Earth и Sierra Club. Тези и други организации започват да предоставят капитали и екипировка, потвърждават и легитимират исканията на огоните, порицават нигерийската диктатура, бойкотират Shell и улесняват достъпа на огоните до правителствата и медиите в Европа и Северна Америка. През лятото на 1993 година правителството на Нигерия започва репресивни действия срещу огоните и така в първоначално "екологичната" битка влизат и неправителствени организации за човешките права. През 1994 година лидерът Саро Вива е арестуван, а на следващата година е екзекутиран, с което огоните се превръщат в международен символ на мултинационалното насилие в развиващия се свят, но е важно да се отбележи, че те привлякоха глобалния радар като екологично движение.
Мексиканските запатисти също спечелиха зад граница от своята местна идентичност. В началото на 1994 година, когато започна техния бунт, запатистите представиха смесица от искания. Техният първоначален призив за социализъм беше бързо изоставен, след като стана ясно, че той не може да привлече вътрешна или външна подкрепа и растящите им искания за демократизация в Мексико имаха преди всичко местен характер, отколкото международен апел. Това беше първо атака на запатиските "индианос" срещу НАФТА (Северно-американското споразумение за свободна търговия) и по-късно срещу глобализацията, което впоследствие ги изкара на международната арена. Запатистите и техния маскиран (не червенокож) лидер "субкоменданте" Маркос се превърнаха в могъщ символ на анти-глобалистките активисти по целия свят. През февруари и март 2001 година един керван автобуси на забатисти пресече южните части на Мексико и спря триумфално на централния площад в столицата. Дузина италиански tute bianche ("бели престилки"), видни активисти от анти-глобалистките протести в Европа, придружаваха запатистите като бодигардове. Дори френският фермер и участник в анти- McDonald's кампаниите Жозе Бове присъства на събитието, за да поздрави Маркос.
Фокусирането срещу един международно познат и прочут враг (като глобализацията или НАФТА) е особено ефективен път да се спечели международната подкрепа. Дори когато движението е малко познато, то може да замисли една ефективна (ако понякога и заблуждаваща) представа за своите искания, като се идентифицира като анти- McDonald's движение, анти- Nike движение или нещо подобно.
Подобни стратегии целят не само потенциални поддръжници сред политическата левица. Нарасналите напоследък добре финансирани християнски движения за човешки права в САЩ и Европа помагат на много местни групи по целия свят. Едно от главните облагодетелствани движения е суданската People's Liberation Army, водена от Джон Гаранг, която обединява голяма част от християните в южен Судан в борбата им с доминирания от мюсюлманите север. Основан на етнически, културни и религиозни различия конфликтът се задълбочи и от спора за контрола над природните ресурси.
Когато този конфликт избухна през 1983 година, войната привлече малко внимание, въпреки двата милиона души загинали в нея. Според слуховете, държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт казала през септември 1999 година, че "ситуацията по човешките права в Судан не е продаваема на американския пазар". Обаче в средата на 90-те християнски организации като Christian Solidarity International и други религиозни движения за човешки права започнаха да откупуват "пленници" от мюсюлманите и постепенно конфликтът набра известност. Обединени с могъщите афро-американски политици от САЩ, недоволни от търговията с хора, консервативните неправителствени организации също се хвърлиха в подкрепа на групата на Гаранг, което подхрани разбирането за конфликта просто като християно-мюсюлмански сблъсък. Тези консервативни организации намериха разположението на администрацията на Буш и така повишиха шансовете на Гаранг да постигне благоприятно споразумение.
В противоположност на това, неспособността да оформят добра рамка на представяне, може да предизвика международна изолация на бунтовническите групи. Две години след атаките на запатистите, друго движение се появи от бедността и тиранията в южните части на Мексико - Народната революционна армия атакува няколко мексикански градове и поиска комунистическа революция от стар стил. Тези бунтовници обаче не привлякоха почти никакво внимание, нито подкрепа, особено ако бъдат сравнени със запатистите и тяхната модерна антиглобалистка риторика. Същевременно бразилското Движение на безимотните селяни и малки движения от селската беднота в Парагвай и Венецуела са обречени на подобна съдба, защото целите им изглеждат несъвместими със съвремието и тяхната ключова тактика - посегателство на земя - е прекалено спорна за преобладаващите НПО. В нигерийската делта радикалните движения, които прибягнаха до саботажи, заплахи и отвличания също загубиха международната подкрепа, въпреки че техните оплаквания са подобни на тези на Огоните.
Лидери за продажба
Ако маркетингът е от централна важност за местното движение да получи международна подкрепа, то надареният търговец, който се идентифицира напълно със своя "продукт", е особено ценен. Много индивидуални лидери стават олицетворение на движенията, които представят: Мианмар в Бурма, Аунг Сан Суу Кии, южноафриканецът Нелсън Мандела, Далай Лама, Менчу и Маркос. Дори когато са познати зад граница само от снимките в медиите, подобни лидери могат да превърнат множеството абстрактни проблеми в лични и конкретни и по този начин да увеличат шансовете за привличане на подкрепа.
Какво трансформира бунтовническите лидери в международни икони? Красноречието, енергията, куража и индивидуалните качества безспорно могат да създадат харизматична мистика. Но транснационалната харизма зависи също и от множество прозаични фактори, които въпреки всичко са необичайни за потиснатите групи. Добро владеене на ключов чужд език, особено английски; разбиране и усет към западните традиции и чувствителност; познаване на медиите и начините за сътрудничество с неправителствени организации - всички тези фактори са съществени, за да получат лидерите шанса да покажат своите вътрешни качества. Далай Лама не би бил харизматик, ако ползваше услугите на преводач за своите изявления. От своя страна субкомендантът Маркос постоянно твърди, че е един обикновен човек, поради което неговите думи намирали отзвук в обикновените хора.
Повечето от горепосочените характеристики са заучени, а не вродени. Всъщност много неправителствени организации предлагат тренировъчни програми, които изграждат адвокатски способности, създават контакти и развиват медийното поведение на лидерите. Unrepresented Nations и Peoples Organization в Хага редовно провежда интензивни едноседмични медийни тренировъчни сесии за своите членуващи "нации", които са наситени с "ролеви игри" и изкуствени интервюта. Кен Саро Вива похвали преди време програмата, чрез която е получил умения за извършване на ненасилнически акции. Една от най-добрите програми от този тип е две годишната Advocacy Bridge Program провеждана във Вашингтон от International Human Rights Law Group, която има за цел да "подобри уменията на местните активисти в опитите им да ангажират света със своите проблеми". По тази програма дузина участници от целия свят пътуват до Вашингтон за едноседмична "първоначална" тренировка, после се изпращат в Женева, където наблюдават работата на U.N. Human Rights Commission. След като завършат двугодишната програма, "възпитаниците" започват да обучават нова група участници.
Високата цена на успеха
Много наблюдатели възвеличават глобалното гражданско общество като последната голяма надежда за световните несправедливости. Все още, от гледна точка на местните борци за права, реалностите, свързани с намирането на международна подкрепа са мрачни. Международните медии са все още късогледи: конфликтите привличат оскъдно внимание, освен ако не са с ясен смисъл, с изключителна важност или висок брой жертви. Обещанията на технологиите също остават смътни. Видео-камерите, достъпът до интеренет липсват на по-бедните местни борци. Дори ако визията за "радикална прозрачност" бъде осъществена пак няма да е ясно кои от апелите ще получат вниманието на международната аудиенция. Кои групи заслужават подкрепа? Кои каузи ще бъдат "по-достойни" от останалите?
Силните транснационални неправителствени организации, емблема на глобалното гражданско общество, също показват, че възможностите им са ограничени. Докато алтруизма играе някаква роля в техните решения за действие, все пак НПО са стратегически актьори, които търсят първо и най-вече своето собствено организационно оцеляване. Когато избират своите клиенти от множеството заслужаващи внимание кандидати, НПО трябва да бъдат много внимателни с обещанията, които биха разрушили тяхната репутация или биха им излезли прекалено скъпо. Техните собствени цели, тактики и вътрешни отношения определят и техният избор. Така, неизбежно много заслужаващи вниманието каузи остават без подкрепа.
За нещастие, най-малко демократичните местни движения могат да спечелят чуждата подкрепа. Харизматичните лидери не са непременно демократични. Външната подкрепа обаче идва към онези от тях, които имат най-голямо влияние и срещат най-малко вътрешна съпротива. Сред някой тибетски общества днес има тих ропот на недоволство към религиозно узаконеното лидерство на Далай Лама. Неговата фигура на международната сцена е толкова силна обаче, че дисидентските елементи са лишени от каквото и да било влияние. В действителност, вътрешните дисиденти, ако се забележат от чужденците, правят точно обратното - намаляват външната подкрепа и разколебават потенциалните помощници. Ако те видят несъгласие, вместо единство, те могат да оттеглят своите пари, вместо да ги рискуват и загубят във вътрешните спорове.
Търсенето на международна подкрепа може да бъде опасно и в самата държава. За да спечелят вниманието, движенията се нуждаят от рискована конфронтация със своите противници. Малко са международните организации, които могат да защитят бунтовниците от атаките на властите. Ако опонентите на движенията са възприемчиви на риторичния външен и вътрешен натиск, бунтуващите се групи могат да бъдат защитени, както бяха Запатистите. Ако опонентите обаче са твърди, малцинствата остават сами със своите врагове. Интервенцията на НАТО в Косово е рядко изключение в този случай. Малко малцинства и движения имат толкова известен и толкова неудобен за Запада враг като Слободан Милошевич. Дори в този случай албанският лидер Ибрахим Ругова години наред не получи внимание със своята ненасилническа стратегия. То бе привлечено едва, когато Kosovo Liberation Army започна агресивни действия.
Исторически, отчаяните местни групи често търсят подкрепа от съюзници зад граница. Заради географската дистанция, а също така и заради културните и политически различия, те са принудени да станат "пазарно ориентирани". Това е вярно не само за Китайската Революция, но също и за Испанската гражданска война, индийското национално движение и множеството битки през Студената война. Обаче много възхваляваното глобално гражданско общество не променя тази ситуация. Всъщност възможностите от това общество са мит. Със сигурност много от реалностите на истинския глобален "пазар на морала" оставят хиляди каузи безпомощни и пренебрегнати, а носителите им, болезнено осведомени за възможностите, които може да им предостави международната подкрепа, остават в сянка,единствено зареди липсата на ресурси и връзки.

Клифърд Боб е асистент-професор по политически науки в Duquesne University