Media Times Review    Google   
___









перспективи
 май 2002

Възможен
Възможен е и друг свят

Кои са анти-глобалистките протестанти?

Джей Уолджаспър

Глобално сътрудничество вместо корпоративна глобализация. Това е посланието на добиващото все по-голямо разпространение движение.
Светът е изпълнен със страх. Мислите за бъдещи терористични акции, за все по-разширяващите се военни действия нарушават спокойствието на нашите дни и нощи. Омразата и недоверието, разгорели се толкова яростно по планетата ни; пропадането на цели индустрии само за един кратък момент; лабораторните изследвания, показващи опасностите от безбройните нови химикали, изхвърляни в околната среда всяка година; контролирането на почти всеки аспект на съвременния живот, от преподаваните в училищата уроци до списъка кандидатите в избирателните листи, от гигантски корпорации - всичко това ни кара да се тревожим. Тревожим се за съдбата на хуманността, за финансовата сигурност, за здравето на хората, за бъдещето на обществото.
Всичко това лежи в основата на зараждането на антиглобалисткото движение, привлякло в последно време световното внимание с протестите в Сиатъл, Прага, Квебек и Дженоа. И въпреки че телевизионните камери насочиха обективите си към облечените в черно анархисти, вдигащи врява по улиците на градовете, движението обхваща милиони граждани от шестте континента - съюзни членове, студенти, селяни, природозащитници, общественици и ветерани от мирни маршове и освободителни борби. Появилите се в Европа и Северна Америка демонстрации бледнеят в сравнение с тези в Индия, Тайланд, Филипините и Япония, където стотици хиляди изпълниха улиците, за да покажат своето несъгласие с политическата и икономическа политика, която заплашва прехраната на бедстващите хора.

media times review 2001:

"Причина, ефект и богатството на народите"
Пол Блущайн

Дейвид Долар казва, че глобализацията и институции от типа на МВФ, Световната банка и Световната търговска организация са добри за бедните страни. Дани Родрик е решително против това мнение.

 

Всички тези разнородни членове на това движение се сплотяват поради вярата си, че нарастващата бедност, продължаващото разрушаване на околната среда, социалния упадък, както и ужасяващите кръвопролития по планетата не са неизбежни странични ефекти на съвременния прогрес; те са прекият резултат от една международна система, която съсредоточава по-голямата част от световната власт и богатство в ръцете само на малък брой корпорации. Според тези активисти, даването на нов живот на местните общности и създаването на международна система, която да насърчава сътрудничеството вместо конкуренцията, биха довели до постигането на нова ера на глобален мир и справедливост.

media times review 2001:

ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА - ЕДНА ЛИБЕРАЛНА ПОЗИЦИЯ СРЕЩУ СКЕПТИЦИЗМА

"Economist"

Глобализацията, според движението, е политическа идеология, фанатично утвърждавана от транснационалните корпорации и техните последователи в правителствата, медиите и университетите, издигаща самообслужващите теории за пазарни стопанства, свободна търговия, икономическа ефективност и нарастваща консумация на обществото до нивото на религия.
Антиглобалистките активисти са твърдо уверени, че съществува и друга възможност за човешкото общество. Тази тяхна представа бе силно прогласена от мотото на събирането на над 10 000 души по-рано тази година в Порто Алегре, Бразилия: "Възможен е и друг свят".
Никой в това нарастващо движение обаче не твърди, че противопоставянето на огромната мощ на транснационалните корпорации ще бъде лесно. Тяхното влияние далеч надвишава това на кое да е правителство. Дори Съединените Щати бяха притиснати да смекчат инициативата "Чист въздух" и защитаването на застрашени биологични видове като делфините под натиска на корпоративно-доминираната Световна търговска организация(СТО). Джери Мендър, основател и президент на Международния форум за глобализация, предсказва, че натискът на СТО скоро ще ни принуди да отхвърлим законите за използването на пестициди и стандартите за ефективност на горивата.
Мендър, един от най-изтъкнатите анализатори на движението, обръща внимание на начина, по който корпорациите каляват мускулите си чрез поредици от малко разбрани международни търговски сделки. СТО, създадена през 1995 година като част Общото споразумение за тарифните и търговските отношения, има силата да налага сурови икономически санкции на нации, които според нея приемат непочтени ограничения на потока на международната търговия. Но в действителност, СТО е един приятелски форум за корпорации, целящи да задушат националните закони (обикновено свързани със здравеопазването, околната среда и трудовите стандарти), които намаляват техните приходи и печалби. Гватемала, отбелязва Мендър, бе приела закон, забраняващ включването в реклами на съмнителното от медицинска гледна точка твърдение на производителите на бебешки храни и добавки, че техните продукти са по-здравословни дори от майчината кърма. САЩ, в интерес на гигантската корпорация "Гербер", протестира срещу този закон пред СТО като ограничение пред търговията. И Гватемала, опасявайки се, че евентуалните търговски санкции, наложени от СТО, ще разрушат нейната икономика, отмени закона преди да бъде взето каквото и да е решение. По този начин корпорация "Гербер", действайки чрез посредничеството на СТО, смаза една обещаваща за общественото здраве мярка, гласувана от демократично избраните представители на гватемалския народ. Същото нещо се случи и с наложената от Канада забрана за ММТ, бензинова добавка, която води до появата на симптоми, твърде сходни с тези на болестта на Паркинсон.
Вандана Шива, физик и природозащитен деятел от Индия, отбелязва: "Глобализацията не е ново явление; ние от Третия свят сме добре запознати с нея. Свикнали сме да я наричаме колонизация." Новото в настоящия дебат е, че традиционни модели на живеене като тези в места като Индиана или Австрия се разрушават по същия начин, както и тези в Индонезия и Бряг на слоновата кост.
Про-местни активисти често са определяни като изолационисти, не само от защитниците на корпоративните интереси, но дори от много либерали, които са приели, че глобализацията е най-добрият начин за опознаване на световното културно богатство: източна мъдрост, италианска кухня, африканска музика, латино-американска литература... Но, всъщност, продължаващата глобализация ще ни остави свят, лишен от разнообразие и чудеса. Защото корпорациите, работещи в 140 страни, не искат да се нагаждат към обичаите и културата на всяко едно място. Те искат да наложат стандарти, така че правенето на бизнес в Конго да бъде идентично с това в Канада. (И разбира се, корпорациите биха искали да изравнят заплатите, работническите протекции и природозащитните регулации на индустриалните страни с нивото на по-бедните нации.)
Компании, придобиващи все по-голяма власт, ще диктуват не само условията на бизнеса, но също така и достъпа до информация, културата, както и основните представи за съставките на добрия начин на живот. В момента се превръщаме в свидетели на появата на една глобална монокултура, когато повечето хора по земята ще гледат едни и същи телевизионни програми, ще живеят в еднотипни къщи, ще закусват с един и същ вид мюсли. И това прави света не само по-малък, но също така и глупав и бездушен. Защо е нужно тогава да се товарим излишно с пътувания, щом Шри Ланка ще изглежда по същия начин, както предградията на Атланта? Хелена Норберг-Ходж, основателка на Международното общество за екология и култура, отбелязва, че културното уеднаквяване е само началото. Дори представители на култури с традиции започват да вярват, че всичко, което са научили и създали, е незадоволително в сравнение с новите лъскави ценности, внасяни от индустриалния свят. "Малките деца, живеещи във високите плата на северна Индия вече се чувстват нещастни, ако кецовете, които носят, не са от най-модерната в момента марка.", казва тя.
Давид Морис, вицепрезидент на Института за местна самоувереност, дава гласност на концепция, която вместо глобализацията се уповава на идеята за глобално сътрудничество. "Информацията е нещото, което трябва свободно да се обменя по света, не стоките и природните суровини", казва той. Откриването на способ за употребата на слънчевата енергия в Аржентина например, или изобретяването на нова технология за производство на бира в Белгия - тези неща по всякакъв начин трябва да бъдат пренесени в останалия свят, но не под формата на хардуер или опаковки от 6 кутийки. Всички ние можем да извлечем полза от новостите, родили се в чужбина - но нашето местно общество и околна среда могат да спечелят от тези идеи ако успеем да ги приложим, използвайки наши собствени ресурси и работници.
Така достигаме до същината на антиглобалистката кауза: защитата на виталността на местните общности, които са осигурявали на хората, през цялата ни досегашна история, храна, подслон, общуване, сигурност, както и обикновеното удовлетворение от воденето на живот, който има смисъл. Ето защо антиглобализмът не е фундаменталистко движение, проповядващо изолационализъм и страх. Възгледите му за международното положение са очевидно в дълбока връзка с безпокойството на активистите по отношение бедността, несправедливостите и замърсяването на околната среда в световен мащаб.
Въпреки чудото на плодовете киви, присъстващи в нашата закуска, глобализацията на икономиката дава твърде малко знаци, че е способна да подобри живота на мнозинството от хората по земята. Напротив, благодарение на своята единствена мисия да увеличава корпоративните печалби, тя се превръща в огромна заплаха за местните култури и икономики. Срив в икономиката на даден регион, местна екологична катастрофа, упадък на междусъседските отношения в определен град - всичко това означава твърде малко за кормчиите на световната икономика, но е всичко за отделните хора. Това е и най-големият проблем на глобализацията: решенията, които са от жизненоважно значение за нашия живот, се вземат от хора, които живеят на хиляди километри разстояние и които в преобладаващия случай не се интересуват какво се случва в нашата общност, или дори за която и да било общност. И за да успеем да изпълним често повтаряното обещание на съвременната цивилизация за създаването на един по-добър свят, ние трябва да пренасочим нашите енергия и усилия от стремежа към разширяване световния търговски обмен към повишаване жизнеността на местните общества.
Това е и другата страна на антиглобалисткото движение. Докато демонстрациите по време на международни срещи успяват да изкарат хиляди активисти на улиците, милиони други хора се опитват да разрешават сходни проблеми в техните общности. Вероятно повечето от тях не си се представят като част от каквото и да било движение. Но всички те спомагат да се намалява вредата от глобализацията: било чрез възстановяване на местни природни забележителности, противопоставяне на икономически несправедливости, насърчаване на малки бизнес начинания, засаждане на обществени паркове и градини, подаване на ръка на нуждаещи се, или чрез правенето на хиляди други неща, които по някакъв начин укрепват зданието на това, което наричаме наш дом. Влагайки усилия в опити да съживят своите собствени общности, тези граждани често започват да придобиват чувство на солидарност към хората, които правят същите тези неща в най-различни краища по света.
Това е истинската сила на антиглобалисткото движение, основната причина за смелостта му да се противопоставя на корпоративните гиганти, подплатили амбициите си с милиарди долари, огромни количества нови технологии и множество лобиращи за тях политици. Чрез окуражаването ни да се радваме на нашите малки местни празници, чрез помагането ни да съживим родните си градове, чрез вдъхновяването ни да различаваме нещата на този свят, това движение може би е попаднало на печелившата си стратегия. И двадесет и първото столетие, независимо от начина, по който изглежда в момента, може да се превърне във Века на глобално сътрудничество, а не Века на корпоративна глобализация.