Media Times Review    Google   
___









Университетът
 май 2003

Хулигански тезиси
за
Института за литература

Никита Нанков*


1. Общи положения
1. Институтът за литература на Българската академия на науките е в дълбока криза.
2. Основната причина за това е противоречието между промяната на условията, които са го породили и които дават смисъл на съществуването му, и липсата на съществени промени в задачите и организацията на Института.
Днес Институтът е в капана на собствения си консерватизъм.
3. Всички организационни, финансови и научни неблагополучия на Института са следствия и прояви на основното противоречие между него и времето, описано в тезис 2.
4. Събитията след 10 ноември 1989 г. само оголиха и ускориха тенденциите и причините за упадъка, които са с по-дълбоки корени. (Забележка: Необходимо е научно обглеждане на историята и функциите на Института от създаването му до днес в контекста на българското литературознание и академична история.)
5. За да се превърне в авторитетна научна организация, Институтът трябва да приеме нова научна и организационна стратегия.
6. Без нова научна и организационна стратегия Институтът от апологет на една идеология лесно ще се превърне в апологет на друга идеология или във времената на партизанство просто ще изпадне зад борда на науката. (Забележка: Изглежда, че официалното основание за съществуването на Института е апологетиката, оттам и неговата консервативна структура; правенето на наука в Института през последните години е било форма на мимикриращо духовно дисидентство и не е имало организационни опори - например споровете и работата по така наречената "историческа поетика".)
7. Днес Институтът има уникалния шанс да се превърне от предимно идеологическа в предимно научна институция.
 
2. За новата научна стратегия
8. Главната причина за съществуването на Института трябва да стане превръщането на българската литаратура и култура в конвертируем интелектуален и духовен продукт. В близкото бъдеще могат да се положат само основите на подобно голямо и сложно начинание.
9. Българската литература и култура като конвертируем интелектуален и духовен продукт означава, първо, отварянето им към големите световни литератури и култури и второ, отварянето им към себе си.
10. Отварянето към другите ще рече: а) изучаване и познаване на трайно утвърденото, както и на новото, актуалното и модното в световната литература и култура; б) налагането на собствен силен глас, литературоведски прагматизъм, самореклама като необходимо условие за професионално съществуване в пазарно общество.
11. Отваряне към себе си значи предефиниране на българската национална литература и култура като тип световна литература и култура. Някои тенденции в световното литратурознание и култура, които са съзвучни (накар че това не значи идентични) със ставащото в посттоталитарна България, вдъхват надежди в реалността на тази задача. Например:
а) Разрушаването на класическия западноевропейски литературен и културен канон и големият интерес към "периферните", маргиналните литературни и културни явления, като например културата на цветнокожите, на жените, на етническите малцинства, на "примитивните" култури, на сексуалните малцинства - лесбийки и хомосексуалисти, на местните култури и т.н. Българската литература и култура могат да бъдат изследвани и представяни като "периферни" по отношение на класическия западно-европейски канон; същото вероятно би могло да се направи и спрямо византийската, славянските, руската, ислямската литература и култура. Неизвестността и "периферността" на българската литература и култура от техен минус биха могли да се превърнат в техен плюс и централен проблем при изучаването и представянето им.
б) Интердисциплинарността; на Запад интердисциплинарността е синтез между ясно разграничени дисциплини; в България "интердисциплинарността" е синкретично единство на неразчленени отчетливо дисциплини.
в) Постмодернизъм; на Запад липсата на онтологичен център - както гласи едно от общите определения на постмодернизма - е резултат от откриването и приемането на Другия; в България липсата на подобен център е последица по-скоро на заемно-мозаичния характер на българската литература и култура, от дефинирането им и самоидентифицирането им чрез Другия.
г) Разрушаването на класическия западен литературен и културен канон и разрушаването на българския социалистически канон в литературата и културата.
д) Интересът - макар и с различен знак - в Западна и Източна Европа към марксизма.
е) Интересът на Запада към Източна Европа и на Източна Европа към Запада. Тези два свята все още живеят по-скоро със старите и неотдавнашните си представи и митове един за друг, отколкото с реалните литературни и културни дадености.
ж) Интересът към националните и етническите малцинства и тяхната култура; на Запад все повече се осъзнава многоезичността, многорасовостта, многослойността на големите западни литератури и култури. България трябва да се подготви за приемането на литературата и културата на турското, помашкото, циганското и другите мацинства, за литературно и културно сътрдуничество с Македония, за литературата и културата на българите извън България - емигранти и преселници.
з) Интересът и на Запад, и на Изток към проблемите на връзката между литература, власт, идеология, история и т.н.
12. Някои конкретни насоки за работа, произтичащи от тезис 11, биха могли да са:
а) Продължаване на историческите (архивно-събирателските) литературоведски разработки за българската литература, в които Институтът има богати традиции; необходимо е обаче този род изследвания все повече да се обвързват със средствата на най-новите литературоведски постижения и да са с поглед към новата стратегия на Института. (Забележка: Така наречената Многотомна история на българската литература, върху която Институтът, е научен, финансов и дидактически анахронизъм. Тя предполага консенсус за националните литературни и културни ценности, както и институция, която да огласи и да наложи тези ценности. От времето на либерализиращия се социализъм - края на 70-те и 80-те години - такъв консенсус и институция са все по-илюзорни; затова тази Многотомна история все не може да бъде написана вече повече от две десетилетия. Днес, а и в обозримото бъдеще, такъв консенсус и институция са немислими иначе, освен като инерция от миналото или като идеологически натиск от кръгове, чужди на науката, т.е. и в двата случая Многотомната история е проява и институция на консервативни или регресивни сили. Казаното не значи, че материалите, написани за тази Многотомна история, сами по себе си нямат научна стойност. Сега е времето на историите, не на Историята.)
б) Преоценка на така наречените "колективни задачи" на Института като например Речник на българските писатели. Нужно е да се прави разлика между рутинните научни задачи и собствено научните задачи, изискващи преди всичко творческо мислене. Институтът трябва да се превърне в място, където се решават най-вече собствено научни проблеми. "Колективните задачи" имат място под покрива на Института, ако под това се разбира дейността на научни кръгове и школи. (Забележка: В България няма литературоведски школи. Школи възникват там, където се разкриват нови научни хоризонти и където имат съответните научни, ментално-психически и организационни традиции. Една от бъдещите български литературоведски школи може би ще се занимава с "периферните" литератури, в които няма литературоведски школи. Липсата на школи не значи непременно изостаналост в идеите, а друг начин за институционализирането им.)
в) Широко сътрудничество с българските и с чуждите университети, издателства, фондации и други институции при разработването на програми за превод и издаване на класически и нови трудове на българското и чуждото литературознание и културознание. (Време е да се издадат в пълнота - може би в отделна поредица - трудовете на онези български литературоведи и хуманитаристи, чиято дейност преди около четвърт век започна да налага нова, предимно научна парадигма в българското литературознание и културознание, която се противопостави на тогавашните, а и на по-новите предимно идеологически парадигми.)
г) Крайно необходимо е метаисторизиране и теоретизиране на българската литературна и културна история и теория.
д) Обновяване на литературоведските списания на Института:
- Редакционният съвет на Литературна мисъл да се освободи от "мъртвите души" - хората извън страната, изоставилите научната работа и преминалите в политиката, оглавилите други издания и т.н.
- Ако не успеят да добият нов облик и популярност, непопулярни поредици като Литературна история, Сравнително литературознание и др. трябва да се закрият.
- Необходими са нови списания с по-тесен професионален профил.
- Някои от тези списания трябва да се издават изцяло на големите научни световни езици и да се разпространяват в чужбина; добре ще е, ако те станат привлекателна трибуна за чужди учени от добър калибър.
- Списанията и изданията на Института трябва да се разпространяват във всички научно-хуманитарни и университетски центрове в страната, както и в гимназиите с водещи позиции в хуманитарното образование.
- Издаване на специален вестник или друго подходящо издание с кандидатстудентски материали, с новини от научния живот и пазар, с реклами и т.н. Много подобни материали, писани и сега от сътрудниците на Института, отиват в издания без връзка с Института.
13. Сравнителното литературознание в Института досега се занимаваше главно с това, как българската литература е приемала чуждите литератури. При новата научна стратегия ударението трябва да бъде върху приемането на българската литература сред чуждите литератури. На практика това значи ориентира към евристично-културологични изследвания, без да се изоставят и досегашните типове литературно-исторически проучвания, които обаче е необходимо да се правят със съвременни методи. Контактно-типологичното сравнително литературознание, което господства в България и по-специално в Института, е само един от многото възможни аспекти на компаративистиката. Сравнителното литературзонание в методите си е производно на по-общи литературоведски и хуманитарни методологии, затова всяка такава методология може да има свой тип сравнително литературознание. Дори контактно-типологическата компаративистика се практикува в Института в нейни овехтели и научно осиромашени варианти. Във водещите в литературознанието страни сравнителното литературознание е една от авангардните литературоведски дисциплини, един от двигателите на литературознанието. В България срванителното литературознание е непопулярно и без авторитет, то дори не се преподава в българските университети. Институтът може да стане главен мотор и популяризатор на компаративистичните изследвания в България. Теоретично-интердисциплинарната компаративистика може да обедини хуманитаристи от различни специалности.
 
3. За новата научна организация
14. Главната нова научна задача на Института - подготвянето на почва за превръщането на българската литература и култура в конвертируем научен и духовен продукт - диктува и основното в бъдещата му организация: постигане на максимална организационно-финансова независимост, позволяваща бързо и адекватно реагиране на промените в духовния живот на България и в чужбина.
15. Научните институции - условно казано - се делят на консервативно-достолепни и интелектуално-хулигански. Сега Институтът е достолепно-консервативна организация. В бъдеще той трябва да се превърне в интелектуално-хулиганска.
16. Организационно-финансовата независимост на Институтатрябва да се добива постепенно, но решително. С утвърждаването на новия научен авторитет на Института ще растат и шансовете му да намира спомоществувателиизвън Българската академия на науките. Институтът трябва да се стреми към максимална самостоятелност, дори скъсване с Българската академия на науките, която не може да бъде нищо друго освен консервативна организация - и това е доброто на тази институция.
17. Налагането на директор на Института от Българската академия на науките е удар по неговата организационна, а следователно и научна независимост. Директорът, както и целият ръководен екип на всички равнища, трябва да се избират от сътрудниците в Института и неговите спомоществувателите с пряко, всеобщо и тайно гласуване.
18. необходимо е ново разбиране за ръководството и ръководенето на Института. рутината, количеството на научната продукция, административното лавиране, често водено от користни и чужди на науката сметки, административната власт, гонена зад паравана на науката, старческото скудоумие трябва да отстъпят място на енергията, научното качество, предаността към науката, умението да се рискува и идеите в руслото на новото време и новата стратегия на Института.
19. От предимно административно-вертикални и йерархични отношенията в Института трябва да станат предимно научно-хоризонтални и творчески. Авторитетът на сътрудника в Института е необходимо да е синоним на научните и моралните му качества, а не на административния му пост или политическата му активност и убеждения.
20. Бъдещето на Института трябва да се определя от хората, на които то принадлежи, а не на онези, които са възпитавани в научни и морални парадигми от преди десетилетия и са в залеза на научната си кариера.
21. Потребно е Институтът да се отграничи от условности и организации, които са вредни за българската наука. Такава организация е например Висшата атестационна комисия (ВАК). Като жест на интелектуална независимост Институтът може да въведе алтернативни научни степени и звания, присъждани от тесен кръг специалисти в кратките срокове, присъщи на западните университети.
22. Не бива да се пречи от никого от сътрудниците в Института да се занимава с научна дейност и да публикува. Никой сътрудник не трябва да бъде оценяван с други мерки, освен с тези на науката и морала.
23. Трябва да се промени кадровата политика на Института. Приемането на сътрудници трябва да става не чрез конкурс, а слична покана от Института към учени, загатнали или показали значителни възможности в направленията, разработвани от Института. Едно от условията за приемане трябва да е чуждоезиковата подготовка на евентуалния сътрудник. Поканите на Института ще са привлекателни, ако авторитетът и възможностите му са далеч по-добри от сегашните.
24. В сътрудниците трябва да се влагат средства, от тях не трябва да се пести, както е сега. На практика това значи достатъчно специализации, командировки, научни контакти, обилна информация, прилични заплати. Това, което днес се пести от сътрудниците, е всъщност хабене на тяхното време и интелектуална енергия, които отиват за вадене на насъщния, а не за научна работа.
25. За рутинната научна работа могат да се сключват временни договори с квалифицирани специалисти, които не е задължително да са сътрудници в Института.
26. Институтът се нуждае от собствена издателска база. Изданията му трябва да с разпространяват сред интелектуалните и университетските среди в България. Институтъут трябва да гони име и сред чуждестранните научни кръгове.
27. На Института са потребни сътрудници по маркетинг и мениджмънт, сиреч хора, продаващи неговата продукция и управляващи компетентно финансите му.
 
4. Заключение
28. Днес пред Института има три пътя: а) преобразяването му в авторитетна научна институция; б) оставането му в състояние, близко до сегашното - официално идеологическо измекярство, а при липса на щедър стопанин - бавно и мъчително разпадане и замиращо научно творчество; в) саморазпускането му при невъзможност да се върви по първия път и нежелание да се крета по втория. Първият път е оптимален и оптимистичен, но е труден и навярно утопичен. Третият път е по-достоен от втория, но е път на глада и затова също е нереален. Вторият път е най-лесен, най-вероятен, но е път за никъде.
29. Тези "Тезиси" не се отнасят до Института за литература на Българската академия на науките.

 

Януари 1992 г.
* Статията е публикувана в книгата "В огледалната стая. Седем образа на българския литературен селоград", издателство "Сонм", 2001 год.
 
Copyright © Никита Нанков

*Авторът преподава сравнително литературознание в Indiana University, Bloomington, IN, US; има редица публикации в областта на българската и чуждата литература и в интердисциплинарните изследвания - естетика, семиотика, изобразително изкуство, кино и теория на превода. Негови са книгите "Празни приказки" (2000) и "В огледалната стая" (2001). Двете книги могат да бъдат купени директно от издателя, адрес за връзка: sonm@astratec.net
Други произведения на Никита Нанков можете да намерите на http://grosni-pelikani.cult.bg/