Media Times Review    Google   
___









Книги
 май 2006

Самсунг или пътят на трите звезди:

Възходът на Самсунг електроникс
и южнокорейската икономика


<< към част втора
Южна Корея на кръстопът
 
     През 2002 година се проведоха президентски избори. Кандидатът на Демократическата партия Но Му Хьон спечели срещу Ли Хуе Чанг от Народната партия, който загуби за втори път след 1997 година. Но Му Хьон е бивш адвокат, активист, който е защитавал правата на профсъюзите по време на авторитарните режими в Южна Корея. Интересното е, че той си е взел държавните изпити по право, но формално няма висше образование. Но Му Хьон печели от въвеждането на първични избори в рамките на Демократическата партия (основана от Ким Те Чжун), което мобилизира електората и осигури необходимата динамика на кандидатурата му. Първичните избори също премахнаха опасността от разцепване на партията в случай, че неуспял кандидат за номинацията на партията по старата бюрократична процедура с избиране на партиен конгрес реши да се отдели и да създаде нова партия. Ли Ин Дже направи точно това, когато не успя да спечели номинацията за президентските избори от името на Народната партия през 1997 година. Ли се отдели и раздели вота на управляващата партия, което помогна на Ким Те Чжун да стане президент, както беше отбелязано. През 2002 година, изправен срещу Но Му Хьон и други кандидати, Ли Ин Дже отново загуби, но първичните избори отнеха основанията за протести срещу задкулисни машинации и евентуално напускане на партията. Номинацията се извърши на широка електорална основа след седмици гласуване из цялата страна на десетки хиляди привърженици на Демократическата партия.
     Само година след встъпването си в длъжност Но Му Хьон започна да изпитва сериозни политически трудности при намалена популярност и силна опозиция в парламента, който се контролира от Народната партия. На всичкото отгоре Демократическата партия се разцепи и реформатори около Но Му Хьон образуваха партия Ури в началото на 2004 година. Президентът публично подкрепи Ури, пожелавайки й успех на предстоящите избори през април. Демократическата партия, чувствайки се изоставена и предадена от Но, подкрепи кампанията на Народната партия, която поиска извинение от президента. Обаче Но Му Хьон отказа да се извини, не виждайки нарушаване на закона за изборите. Това още повече амбицира опозицията, която започна да иска оставката на президента и заговори за импийчмънт. Най-изненадващото събитие беше самото гласуване на импийчмънт в Парламента, за който се изисква мнозинство от две-трети от депутатите. Народната и Демократическата партии успяха да съберат нужни гласове и Но Му Хьон стана първият президент на Южна Корея, който беше отстранен от поста си чрез гласуване в парламента. Това се превърна в политически бумеранг за Народната и особено за Демократическата партия. Създаде се обратен ефект в обществото, като болшинството корейци виждаха повече политически интриги зад гласуването и политически реваншизъм, отколкото противозаконно поведение на Президента на РК. Конституционният съд не потвърди решението за импийчмънт, което автоматически върна Но Му Хьон на власт след два месеца и половина “служебно” президентство, изпълнявано от министър-председателя. Демократическата партия беше дискредитирана и почти изчезна от политическата карта на изборите през април 2004 година. За сметка на това Ури спечели изборите и това ознаменува консолидиране на позициите на Но Му Хьон.
     За първи път не само президентът е от левицата, но и мнозинството в парламента е съставено от левицата, чиито корени са в опозицията срещу консервативни авторитарни режими в миналото. Разбира се, Народната партия продължи да бъде сериозен фактор. Нещо повече, след спечелване на повечето депутатски места в междинни избори през 2005 година, ролята на Народната партия нарасна и авторитетът на новата й председателка Пак Кън Хе се увеличи. Дъщерята на Пак Чжон Хи е сред най-вероятните кандидати на партията за президентските избори през 2007 година, наред с кмета на Сеул Ли Мьонг Бак.
     Отношенията със Северна Корея получиха положителен тласък след историческата първа среща на върха между Ким Те Чжун и Ким Чен Ир през юни 2000 година в Пхенян. Икономическите помощи и инвестициите превърнаха Южна Корея във втори важен партньор на Северна Корея след Китай. През 2004 година търговията между двете корейски държави достигна 650 милиона долара. През лятото на 2005 година бе отбелязан милионният южнокорейски турист по програмата на Хюндай Асан за посещение на живописните Рубинени планини в Северна Корея, която датира от 1999 година. От началото на дейността си в Северна Корея Хюндай е инвестирал общо 1 милиард долара, макар че никой не знае кога ще се възвърнат тези инвестиции, ако изобщо се възвърнат. Развитие на индустриален комплекс близо до древната столица на Корея – Кесон, на север от ДМЗ, е друг съвместен проект на двете държави, който цели да привлече частни инвестиции от Южна Корея, използвайки евтината работна ръка на Северна Корея. Свързват се пътища и железопътни линии, пресичащи ДМЗ, които са били прекъснати за 50 години. Подобряването на отношенията се натъкна на сериозни трудности. От две години проблемите с ядрената програма на Северна Корея затрудняват междукорейските отношения, но администрацията на Но Му Хьон продължава усилията си да ангажира Северна Корея в по-активен диалог.
     В същото време след установяването на дипломатически отношения с Китай през 1992 година, търговията и отношенията между Южна Корея и новия гигант от Азия преживяха бурно развитие. През 2004 година Китай стана най-големият пазар за южнокорейски стоки, изпреварвайки САЩ. Настоящата търговия между Китай и Южна Корея надхвърля 50 милиарда долара. Забелязва се и определено “отдръпване” на Южна Корея от традиционния стратегически съюз със Съединените щати. В Северна Корея дори използват подобряването на отношенията между Сеул и Пхенян като индикатор за обединение на корейския народ, който се “надигна срещу американските окупатори”.
     През април 2005 година Но Му Хьон заяви пред кадети на Военната академия, че Южна Корея ще играе ролята на “балансьор” и “брокер” в района между интересите на Китай, от една страна, и САЩ и Япония, от друга. По-късно администрацията на Но обясни, че това е посредничество от гледна точка на предлагане на конструктивно съдържание за диалог и преговори, а не намирайки се “по средата” или напускайки официално съюза със САЩ. Това не убеди скептици във Вашингтон и Токио, които смятат че Южна Корея се “придвижва” стратегически към Китай. Причините за това са различни – икономическият потенциал на Китай, петвековната история на близки отношения между Китай и Корея, основани на конфуцианска идеология, ключовата роля на Китай в Северна Корея и други. Сред мнозина корейци съществува представата, че обединена Корея ще бъде “континентална”, т.е. ще продължи да се приближава към Китай. Но други виждат в Китай повече конкурент, отколкото съюзник. При съществуващото разделение на полуострова, Южна Корея остава по-близо до “морските сили”, като Япония и САЩ, отколкото до континента.
     Отношенията между Сеул и Токио са сложни, макар и близки, особено в сферата на икономиката. Продължаващите диспути с Япония по въпросите за остров Токто в Източно море (Японско море) и за учебниците по история, отразяващи колониалния период, продължават да сипват сол в стари рани и поставят Южна Корея в един континентален “лагер” с Китай, която има сходни исторически и териториални спорове с Япония.
     Въпреки тези размествания и тенденцията към по-независима политиката на Южна Корея в Източна Азия, съюзът със САЩ и Япония ще продължи да играе значителна роля в развитието на Южна Корея. Едно е сигурно - при решаване на ядрения проблем на Северна Корея, отношенията между двете корейски държави ще се подобрят още по-бързо, което има важно икономическо значение. Комбинацията между южнокорейския капитал и технологии и работната ръка на Севера може да предизвика “второ чудо на река Хан”. Това ще е корейският отговор на предизвикателствата от Япония и Китай. Притисната от конкуренцията на двата гиганта, Южна Корея ще търси своя път да развие глобалната си конкурентоспособност. Да бъдеш на кръстопът е трудна съдба, но това е и предимство, от което корейците извличат максималното за своето развитие.
     Корейският полуостров има експлозивен заряд, както за увеличаване на потенциала на Корея, така и за връщане назад във времето. Южна Корея може да развие своя потенциал в конкуренция и сътрудничество с технологично напредналата Япония и с необятните човешки ресурси на Китай. Това включва постепенно интегриране на двете корейски икономики и обединяване на двете страни в резултат на отварянето и либерализирането на Севера. Но едно внезапно разпадане на Северна Корея или ескалиране на напрежението на Корейския полуостров и регионален конфликт ще имат непредвидими последици, връщайки Южна Корея назад във времето. Именно затова Сеул се опитва да избегне разпадането на режима на Север и засилва сътрудничеството си с Пхенян.
     В икономическата сфера реформите след кризата имаха страничен негативен ефект. Банките бяха обезкуражени да дават кредити на корпоративния сектор, но активно започнаха да дават заеми на индивидуални домакинства. Използването на кредитни карти достигна рекордни размери. Това беше начин да се стимулира местното търсене, което помогна да се преодолее кризата, но породи дългове и неплатежоспособност на много домакинства. Правителството насърчи използването на кредитни карти чрез данъчни облекчения, което активизира банковите и небанкови кредитори да увеличат маркетинга на кредитни карти между 1999 и 2002 година. Всеки, който харчи повече от 10% от годишния си доход чрез кредитни карти, получаваше 20% намаление на данък общ доход. Започна голямото харчене, което ознаменува края на личната потребителска депресия, съпътстваща кризата. Издаването и използването на кредитни карти преживя бум. Индивидуалната консумация нарасна със 17% през 2002 година. Активизирано местно търсене е втората причина за бързото преодоляване на кризата през 1997 година наред с експортния бум. Ще припомним, че Южна Корея отбеляза силен икономически растеж от 10,9% през 1999 година и 9,3% през 2000 година.
     Спестяванията рязко намаляха – от 23% от националния доход през 1998 година до под 10% през 2002 година. Настъпи “махмурлукът” след голямото харчене. Дължимите суми от кредитни карти достигнаха 100 милиарда долара или по 2 000 долара средно на глава от населението. Голям брой домакинства не можеха да връщат заемите си по време, когато икономиката навлезе в рецесия през първата половина на 2003 година. През 2003 година всеки работещ имаше средно по четири кредитни карти и 2,2 милиона корейци изоставаха в плащанията си. Изплащането на използвания кредит е месец след използване на картата в пълен размер, а не само на минимално плащане с лихва, както е в САЩ. През 2002 година кредитните фирми загубиха 9 милиарда долара.
     Инвеститорите и регулаторите на кредитни карти не успяха да разберат размера на дългове на кредитните агенции в началото. Част от заемите се гарантираха чрез издаване на ценни книжа, гарантирани от имоти и други активи. Повечето от дълговете бяха краткосрочни и повечето се отложиха. Виждайки облаците на хоризонта, правителството организира “спасителни операции”, което прати погрешен сигнал към пазара и издателите на карти продължиха агресивното кредитиране. Например Корейската корпорация за мениджмънт на активи, която беше създадена по време на финансовата криза с помощта на публични фондове, покри дългове за 5,5 милиарда долара в началото на 2003 година, помагайки на най-засегнатите кредитни фирми. По-големите кредитни фирми, като LG кард и Самсунг кард, получиха допълнителни заеми от кредиторите си и помощ от дъщерните фирми на съответните бизнес групи. Финансовата контролна комисия разреши на Самсунг лайф иншуарънс да отпусне заем от 4,6 милиарда долара. Ограничението по принцип е 1,9 милиарда. Самсунг лайф закупи също нови акции на кредитната карта от 600 милиона долара. Самсунг електроникс, която притежава дял в Самсунг кард, също инжектира фондове чрез закупуване на нови акции. В други случаи се осъществиха сливания и покупки. Банка Кукмин и Корейска обменна банка присвоиха кредитните си фирми. Кредитна карта Ури се сля с банка Ури и т.н.
     Понастоящем икономиката се освобождава от негативните последствия на прекомерното харчене на кредит.
     Финансовият пазар претърпя сериозни промени в резултат на реформите и либерализирането на икономиката. Индексът на корейската борса KOSPI премина границата от 1000 точки през лятото на 2005 година, за първи път след кризата. Чуждият капитал навлезе бързо в страната под формата на преки инвестиции, купуване на банкрутирали фирми и дялове на фирми чрез фондовата борса. Във финансовата сфера към края на 2004 година чужди инвеститори притежават 64% от акциите на банки, които се търгуват на борсата, 52% от застрахователните фирми и 22% от брокерските къщи, които са регистрирани на борсата. Държавата вля 150 милиарда долара в отслабените банки след кризата и си възвърна част от средствата като продаде своите банкови дялове.
     За да задълбочи местния финансов пазар Парламентът прие закон за създаване на частни фондове за инвестиране в ценни книжа (equity fund) през септември 2004 година. Това цели да мобилизира 382 милиарда долара – сумата, която според изчисления, съществува под формата на налични средства на частни лица и фирми. Друга цел на това решение е да засили националния компонент на финансовия пазар, който е “наводнен” с чужд капитал, без в същото време да се ограничава неговия достъп. Минималният капитал за частни лица е 2 милиона, а за институции – 5 милиона долара. Новите фондовете трябва да инвестират поне 60% от капитала си в купуване на дялове на борсата. Конгломератите също могат да притежават до 10% от фонд, който държи над 4% дял на банка. Дотогава имаше ограничение на бизнес групите да притежават повече от 4% дял в банки. За повече от 10% дял в частни фондове ще се прилагат стриктни правила. Банки, брокерски къщи и финансови мениджъри също започнаха да формират фондове. Южна Корея и Азия като цяло имат голям потенциал за привличане на инвестиции в бъдеще заради възможността за икономически растеж. Според данни на финансовата група Ури, 90% от частните фондове в света са инвестирани в САЩ и Европа и само 4% в Азия. Това съотношение драстично ще се промени в бъдеще.
     Икономиката отбеляза ръст от 4,8% през 2004 година – знак, че Южна Корея се освобождава от “спукването на индивидуалния кредитен балон” в началото на столетието. През 2005 година се очакваше ръст от 4% - не лошо за една по-развита икономика, но под очакванията на корейците. Правителството се опитва да насърчи корпоративните инвестиции като начин да засили растежа, но избягвайки и крайностите на 90-те години в същото време. Изразходването на 60% от годишния бюджет през първото полугодие на 2005 година и поддържането на ниски лихви не успяха да съживят икономиката. През първото тримесечие на годината икономиката отбеляза ръст от едва 2,7%. През 2005 година кредитите с по-ниски лихви достигнаха 9,3 милиарда долара средно на месец, като от август месец Централната банка изиска от банките-кредитори да увеличат дела на заемите за малките и средни предприятия на 14%, за да се стимулира допълнително икономиката.
     Един от начините за осигуряване на дългосрочен растеж е строежът на индустриални комплекси и свободни търговски зони. Исторически погледнато, индустриалните комплекси изиграха ключова роля в развитието на страната. Изградени са 38 национални комплекси като Улсан, Куми, Поханг, 156 регионални комплекса и 2 свободни търговски зони. Идеята на тези комплекси и зони е фирмите да развиват съвместно глобалната си конкурентоспособност. Правителството инициира план за създаване на Глобален хаб или център на Източна Азия до 2020 година на основата на три специални икономически зони в района на Сеул и Инчон. Предвижда се изграждане на нов административен център (но не нова столица) на 100 км на юг от Сеул. След като Конституционният съд отмени решението на Парламента да премести столицата, администрацията реши частично да изпълни плана си. Това беше едно от предизборните обещания на президента Но Му Хьон и беше подкрепено от опозицията, която се опасяваше, че ще загуби гласове в провинция Чунгчон, където се предвижда да бъде новият административен център, ако се противопостави на инициативата.
     Главно условие за развитието на страната ще бъде броят на конкурентните фирми. За да се увеличи броят на конкурентните фирми, обаче, трябва да се разшири бизнес основата, като се увеличи броят на фирми, които създават по-динамична конкурентна среда. Южна Корея има нужда и от конкурентни малки и средни фирми, не само от няколко конкурентни гиганта. Япония, например, е с три пъти по-голямо население от Южна Корея, но със седем пъти повече фирми. Развитието на венчър фирмите и особено в ИТ сектора е една обещаваща тенденция.
     Големият бизнес ще продължи да бъде в челните редици в завоюването на нови конкурентни позиции за южнокорейската икономика в световен мащаб. Корабостроенето и автомобилостроенето са сред отраслите, които ще играят важна роля в развитието на икономиката и експорта. Например, предвижда се създаване на супер бързи кораби до 2010 година, които “летят” на няколко метра над водата. Ако се осъществи, този проект ще революционизира транспорта.
     Един от основните двигатели на икономиката е ИТ секторът. Информационната революция предлага уникална възможност за Южна Корея да достигне групата на най-развитите страни в света. Южна Корея е най-свързаното общество в интернет мрежата. През 1884 година крал Коджонг открива първата поща в Корея, но само след 18 дни тя е изгорена в резултат на преврат в страната. Пощенски марки се издават за първи път през 1894 година. През 1960 година телефонните връзки са 0,36 на 100 души. Сега повече от 92% от домакинствата имат телефонна връзка. Южна Корея е едно от най-свързаните общества в интернет мрежата и с безжични комуникации – 62% имат достъп до интернет, от които 84% с високоскоростна връзка и 75% са свързани с мобилни телефони през 2004 година. До 2012 година се планира построяването на високоскоростна мрежа на конвергенцията със скорост 50-100 Mbps. Развитието на безжичните комуникации и дигиталната конвергенция поставят страната в изгодна позиция, превръщайки я в лаборатория за изпитание на нови технологии. Южна Корея е не само пазар за най-нови ИТ разработки, но и агент в създаването на нови технологии. ИТ отрасълът заемаше дял от 7,2% от БВП през 1997 година. През 2003 година той нарасна на 15% от БВП и представляваше 30% от експорта на страната. Области като полупроводници, фини дисплеи и дигиталната техника ще продължат да играят ключова роля в глобалната конкурентоспособност на южнокорейската икономика.
     Доходите на глава от населението достигнаха 11 000 долара през 2004 година. Планът на правителството е да се достигне доход от 20 000 долара до 2010 година – трудно достижима цел, имайки предвид темпа на растеж. Освен това държавата има все по-малко инструменти на разположение за икономически “инженеринг” и определяне на ръста на развитие. Въпреки това, като се има предвид потенциала на южнокорейските фирми и промишленост, тази цел ще бъде постигната не в далечно бъдеще, подпомогната отчасти от поскъпващия вон.
     Вече няма петилетни планове, но по гореспоменатите проекти и планове е видно, че стратегическото планиране е в “ДНК” на южнокорейската икономика.
     Прогресът ще се постигне с инициативата и колективните усилия на предприемачи, инженери и изследователи. Държавата няма да изостане в тези усилия, но ролята й ще продължи да се променя. Махалото на развитието се движи от активистка държава по посока на индивидуалната креативност и конкурентоспособността на частния сектор. В този смисъл Южна Корея е отново на кръстопът, който й придава нужната динамика и енергия за подобряване на глобалната си конкурентоспособност.
     Нека направим обобщение на историята на “азиатския тигър” чрез очертаване на характеристиките на глобалната конкурентоспособност на икономиката и корейския модел на развитие.
 
следва продължение
 

Copyright © Аврам Агов

Аврам Агов е роден в Долна Оряховица през 1964 година. През 1988 година завършва философия с втора специалност история в СУ. През 1991 година е на едногодишна специализация в Колумбийския университет, Ню Йорк, а през 1994 година получава магистърска степен в Харвард по икономическа и политическа история на източна Азия с тясна специалност – Корея. От 1994 до 2002 година живее и работи в Сеул, Корея. Следва двегодишния курс по корейски език в университета Йонсе. След това работи шест години като мениджър в Самсунг електроникс. През 2001 година е обявен за почетен гражданин на Сеул. В момента прави докторат по икономическа история - индустриализация на Източна Азия - в университета във Ванкувър, провинция Британска Колумбия, Канада, където е и асистент по световна история на 20-ти век.
За контакти с автора: avramagov@yahoo.com.

MTR книги
Целта на тази книга е да опише и разясни причините за успехите на Самсунг електроникс. Успехите изглеждат безспорната, видима част на картината. Самсунг се превърна във витрина на южнокорейския икономически възход и на израстването на страната от развалините на Корейската война до модерна динамична икономика и отворено общество. “Невидимата” част, т.е. причините за успехите, както и проблемите при развитието на компанията и икономиката като цяло, са обект на основен интерес в настоящата книга.
Аврам Агов

За да обрисуваме прогреса на Южна Корея е нужно да се види не само докъде е стигнала икономиката и модернизацията на обществото, но преди всичко - откъде е тръгнала.
Аврам Агов

На 15 август 1945 година Япония капитулира и Корея става независима след 35 години японски колониализъм. Празнуването е кратко. Дни след Освобождението полуостровът е окупиран от армиите на САЩ и Съветския съюз. Разделителната линия е 38-ят паралел, който се превръща в граница между двете новосформирани през 1948 година корейски държави – Република Корея и Корейската народно-демократична република.
Аврам Агов

Не вярвам в чудеса и затова имам резерви към концепцията за “Корейското чудо”, както и за “Японското чудо” по-рано. Чудесата се появяват като начин да си да обясним неочаквани промени. Целта на този разказ е да се вникне в средата, в която се формират “чудните” явления на южнокорейското развитие.
Аврам Агов

Можете да купите книгата на Аврам Агов "Страната на утринната свежест" оттук:
книги "Нисим"
гр. София
бул. "Васил Левски" 59
---------
"Световит"
гр. София
ж.к. "Слатина" бл.15 вх.В
както и от електронната книжарница:
www.bgbook.dir.bg