Media Times Review    Google   
___









бизнес и технологии
 ноември 2002

Няколко думи за "спам" писмата
Милен Недев

Както всеки и аз имам най-разнообразни интереси и хобита. Но съдейки по непрестанно увеличаващия се брой на "спам" писмата в електронната си поща, без да мога да си спомня кога и къде, съм "проявил интерес към получаването на информация", касаеща неограничен кръг тематики - от закупуването на собственост в Испания например до трупането на милиони по интернет. При такова облъчване неминуемо в главата ми изплува въпросът: "Как по дяволите всички тези хора са открили моят e-mail адрес?" За нещастие обаче, това се оказва твърде лесно. При това, служебните e-mail адреси, ако са обявени във фирмените сайтове на компаниите, в които работим, са дори по-лесно откриваеми и уязвими, отколкото личните ни електронни адреси. Защото, докато персоналният e-mail може да бъде открит и прихванат главно от дискусионните групи и клубовете, в които участваме, то все повече изобретателни маркетингови специалисти претърсват корпоративните интернет сайтове за e-mail контакти.

Когато говоря за тези неща, задължително следва да спомена възможността, която имаме всички, по всяко едно време да сменим своя личен e-mail адрес. Или пък да си регистрираме един алтернативен безплатен e-mail, който да обявяваме в дискусионните форуми, в които участваме, и във формулярите, които попълваме в най-различни интернет сайтове. Но този подход е напълно неприложим когато става въпрос за нашата работа. Защото никой работодател не би се съгласил да бъдат променяни служебните e-mail адреси на работниците във фирмата всеки път, когато старите пощенски кутии бъдат затрупани със "спам". Не по-вероятна е и възможността e-mail адресите на служителите в дадена фирма да бъдат свалени от корпоративния интернет сайт.

Проблемът се оказва дотолкова сериозен, че в някои държави са създадени специални закони, преследващи "спам" рекламата. Например в Калифорния е приет специален закон, съгласно който всеки неизискан e-mail трябва да съдържа обозначение "ADV" или "ADV:ADLT" в темата си. Но дори и тези законодателни ограничения не са способни да възпрепятстват ежедневното затрупване на милиони e-mail адреси. Една от причините за това е, че e-mail кореспонденцията често надхвърля щатските или държавните граници, а това прави подобен тип законово регламентиране трудно за прилагане. Защото, дори ако допуснем, че в България има приет такъв закон и получа "спам" от чужбина, този анти-"спам" закон би могъл да бъде приложен единствено ако може със сигурност да се твърди, че изпращачът на въпросния e-mail е знаел, че живея в България. Така че отново единственият изход е да продължавам с ръчното изтриване на такива писма.

Къде е зародиша на всичко това?

Може би най-доброто обяснение за нарастващия обем на "спам" писмата се крие в едно заявление, която прочетох наскоро в сайта на една компания, предлагаща софтуер за e-mail промотиране: "E-mail маркетингът се развива с бързи темпове в целия свят поради своята ефективност, бързина и ниска цена". Върху първия фактор бих могъл доста до поспоря, но останалите два са извън всякакво съмнение.

Освен това, позиционирането, целевото насочване на e-mail маркетинговите кампании става все по-добро и научно обосновано. В следствие на което, служителите в компаниите, подложени на такава атака, трябва да влагат време и усилия във филтрирането на "спам" писмата. А по този начин това засяга и продуктивността на цялата фирма.

Направих едно не твърде обстойно проучване за това, какво е необходимо, за да се реализира такава e-mail маркетингова кампания. И се оказа, че то не е никак много. На първо място е нужен специализиран софтуер за откриване и събиране в единна база данни на e-mail адреси от интернет, продаващ се на не особено висока цена (такъв може да се открие за по-малко от 100 долара). С помощта на такъв софтуер може да бъде извършено търсене в множество интернет търсачки (от рода на Google, Altavista и т.н.) по ключови думи, което да върне множество от интернет адреси, отговарящи на посочените критерии. При това повечето програми от този тип предлагат и допълнителни екстри - изключване на страници с по-стара дата на създаване, FAQ страници; дефиниране на това, дали думите, описващи критериите, да се търсят само в ключовите думи на интернет страниците, или и във вътрешностите на документите... След това може дори да се окаже какъв тип e-mail адреси точно са необходими - адреси на рекламни мениджъри, адреси за консултации на клиенти и т.н. По този начин за не особено голямо време може да бъде генериран списък с десетки хиляди web адреси, имащи по някакъв начин отношение към темата на e-mail кампанията. След претърсването из множество интернет сайтове и събирането на e-mail адреси, остава единствено да бъде разпратено рекламното съобщение. Най-лесно тази задача може да се извърши с помощта на някоя от многото програми за автоматизация на e-mail, предлагащи се в мрежата за от 100 до 400 долара. В общия случай тези програми извършват три основни неща: обработват списъците с e-mail адреси, изпращат e-mail писма и обработват пристигащите отзиви, в повечето случай с автоматизиран отговор. Някои от тези програми имат вградена поддръжка на различни видове бази данни. Докато някои изискват подателят ръчно да импортира или експортира списъците с e-mail адреси, други могат директно да се обръщат към SQL бази данни.

Важна характеристика на този вид софтуер е възможността за последователен мейлинг. Чрез нея програмата може да бъде настроена да изпраща различно съобщение през някакъв интервал от време (няколко часа, дни...) до всички e-mail адреси в списъка.

Как да се защитим?

Дори и ако маркетинговият мениджър е напълно добронамерен и ръчно проверява всеки открит сайт, за да провери доколко релевантен е той към рекламната кампания, това не гарантира, че получените писма ще бъдат третирани като неща повече от "спам".

Важно е да се спомене обаче и виждането, според което интернет сайтовете са едни своеобразни отворени покани. В този аспект e-mail кампаниите могат да бъдат разглеждани дори като отговор на тази покана за осъществяване на контакт.

В резултат на това, на служителите на дадена фирма може да им се наложи да изразходват ценно време, за да разпращат молби да бъдат отписани от този или онзи e-mail списък. На всичкото отгоре съвсем не винаги тези молби за отписване биват уважавани. Нещо повече - някои "спамъри" дори разглеждат тези молби като доказателство, че даденият e-mail адрес се използва и че рекламата е достигнала до своето предназначение.

Съществуват и множество програми и услуги, предназначени за борба със "спам" съобщенията, но пощата, филтрирана с помощта на такъв софтуер, трябва задължително да бъде внимателно преглеждана, за да не се окаже, че някое важно за работата на фирмата писмо е било припознато за "спам". В някои компании този проблем се решава като се създава "спам" директория за всеки потребител на e-mail системата, чак след което се създават филтрите за нежеланите писма. Но за други забавянето на e-mail писмата, което се получава вследствие на инсталирането на софтуер за "спам" филтриране на техния e-mail сървър.

Няколко добри думи за финал

Методите за борба със "спам"-а съвсем скоро трябва да бъдат подобрени и усложнени, тъй като "спамърите" вече са измислили начини да избягват обикновеното филтриране по съдържанието на писмата, което просто търси в текста думи като "безплатен" и "подарък". Напоследък, все повече компании, предлагащи услуги за "спам" филтриране, събират в големи бази данни "спам" писмата с помощта на мрежи-примамки, по подобие на метода, използван за подлъгването на хакери да атакуват симулирани мрежови услуги.

За да създадат такава мрежа-примамка, доставчиците на услуги за филтриране на "спам" създават e-mail адреси на множество mail сървъри с единственото предназначение да получават на тях "спам". Впоследствие те могат внимателно да проучат тези писма, по-добре да ги разберат и по този начин да създадат нови филтъри за тях. В профилите на несъществуващите хора, свързани с тези e-mail адреси, са включени множество интереси, от тяхно име се дават мнения в дискусионни форуми и новинарски групи. Тези адреси обаче не са регистрирани за никаква услуги, електронно издание или каталог. Така, когато се получи някакво писмо, може да се каже със сигурност, че този e-mail е бил открит с помощта на софтуер за събиране на e-mail адреси, и че полученото писмо е "спам".

Въпреки че на пръв поглед този анализ изглежда по-подходящ за работата на компании, предлагащи софтуер за "спам" филтриране, той може да се използва и в корпоративните мрежи. В новите версии на множество e-mail продукти (Pegasus Mail, IronMail…) е включена функционалност за автоматично създаване на такива мрежи-примамки за "спам". Но често дори и тези мрежи за улавяне на "спам" не са достатъчни. Не помагат особено и неясните алгоритми, които могат да открият дали едно съобщение е "спам" дори и ако в неговия край са добавени случайно генерирани данни.

Въпреки цялото това изобилие на подходи за борба със "спам" писмата, създадени и предлагани в интернет, все още се налага някой да преглежда и отсява филтрираните съобщение, за да се увери, че няма да бъде загубена някоя важна кореспонденция. А войната на надхитряне между разработчиците на филтри за "спам" и изобретателни "спамъри" тепърва започва.