Збигнев Бжежински пред Би Би Си: "Русия не е в числото на световните държави."

"Русия не е в числото на световните държави"

Збигнев Бжежински в интервю пред Би Би Си

По време на срещата на НАТО в Прага, Збигнев Бжежински беше постоянно в центъра на вниманието на пресата. Повод за посещението му бе провеждащата се паралелно със срещата на върха конференция "Трансформацията на НАТО", организирана от Берлинският институт "Аспен" - американска неправителствена организация. Интервю на Би Би Си с автора на "Голямата шахматна дъска".

Би Би Си: Как оценявате завършилата среща на НАТО?

З.Б. Това е приключване на втората фаза на развитие на Алианса. Първата, започнала от момента на създаването на НАТО през 1949 година и продължила до разпадането на СССР, беше свързана преди всичко със защитата на Западна Европа от възможна съветска агресия. Втората фаза е преодоляването на разделението на Европа след поражението на Съветския съюз в Студената война. С нея дойде присъединяването към НАТО на Полша, Чехия и Унгария. Ето сега в Прага, така да се каже, старата, ако искате, класическата Европа, се обедини окончателно, след като седем страни получиха покана да влязат в Алианса. Сега една непрекъсната линия от Норвегия до Турция определя външната граница на евроатлантическото пространство. Но историята няма да спре и неизбежно ще има и трета фаза на разширение.

Би Би Си: Какво означава това? Възможно присъединяване към Алианса след пет-седем години на Хърватска, Сърбия и Македония?

З.Б. Не, не само това. Също и възможно включване на Украйна, Грузия и - не е изключено - Азербайджан.

Би Би Си: Много се говори, че безкрайният процес на разширение размива и отслабва Алианса.

З.Б. Това е абсолютно невярно. По времето на Студената война, когато Съветският съюз заплашваше Западна Европа, НАТО беше отбранителен военно-политически съюз. Сега НАТО е политико-военен съюз, поставящ пред себе си геополитически задачи. Той определя външните граници на американската сфера на влияние.

Би Би Си: За мнозина това е проблематична концепция. Съединените щати и особено днешното американско правителство е обвинявано в едностанни подходи, в пренебрежително отношение към съюзниците си. Има експерти, които предсказват катастрофален разрив в трансатлантическите отношения, ако това положение остане.

З.Б. Аз бих предсказал катастрофални последствия в случай, че американското влияние в света започне да намалява. От американската мощ не може да се избяга. На някои това действително не им харесва, но болшинството в крайна сметка приема днешното положение на нещата. На никого не е натрапвано разширението на НАТО. Страните от Централна и Източна Европа сами поискаха да влязат в Алианса. Проблемът е друг - може ли навреме да се разпредели най-равномерно обвързаността в новата система на отношения. Това обаче на зависи толкова от Америка, а от Европа - ще заговори ли тя на един глас със своя съюзник.

Би Би Си: Значи на фона на болшинството експерти, говорещи за криза в отношенията на Америка и Европа, вие съхранявате оптимизма си. Защо?

З.Б. Защото аз не оценявам геополитическите реалности на базата на статии в пресата. Икономиката, финансите, настроенията сред широките слоеве на населението - това в крайна сметка решава съдбата на политическите процеси. Така всички разговори за разрив във трансатлантическите връзки произлизат от скуката, от това, че няма какво да се пише. Разбира се, има и несъгласия и търкания също. Сега например върху подхода към близкоизточното регулиране. Но такива е имало винаги. Всъщност, шансовете сегашния разрив да прерасне са минимални.

Би Би Си: Да се върнем към разширяването на НАТО. Вие споменахте възможността Украйна, Грузия и Азербайджан да влязат в Алианса. Ако в първите два случая това можем да си го представим, то с Азербайджан нещата не са толкова прости. Мнозина ще кажат, че по отношение на демократичното развитие на тези страни, меко казано, има какво да се желае. И можем ли в такъв случай да изключим от потенциалното число на кандидатите и Армения?

З.Б. Преди всичко НАТО не отхвърля никого. Ако Армения поиска да влезе в Алианса и отговаря на необходимите критерии - нека кандидатства. Но до този момент Ереван не е дал никакви сигнали, за разлика от Азербайджан и Грузия, които заявиха, че имат намерение да кандидатстват. Вие сте съвършено прав - днес Азербайджан не съответства на стандартите на НАТО. Но преди няколко години и България не съответстваше. Могат ли азербайджанците, ако поискат, да защитят тези критерии? Мисля, че да. Ако благосъстоянието на Азербайджан започне постепенно да расте - а това сега започва - то с времето тази страна може да се превърне в нормална демокрация. Знаете, че в НАТО не се влиза, в този смисъл, с бели дрехи. Нито Португалия на Салазар, нито Гърция на "черните полковници", нито Турция под властта на генералите не бе изключена. Днес нещата, разбира се, са по-различни. Страните членки на НАТО трябва да бъдат демократични, но аз не виждам защо Азербайджан, подобно на Турция, да не стане демократичен.

Би Би Си: Вие казахте, че руско-американските отношения са важни, но те се различават от отношенията между Америка и Европа, както провинциалната футболно лига се отличава от висшата. Защо? Мнозина възразяват, че като ядрена държава, като постоянен член на Съвета по безопасност към ООН, като най-голямата държава в света Русия в края на краищата е важна.

З.Б. Африка също е голяма. Е и какво? Важно е какво правите със своята земя. Вътрешният продукт на Русия е равен на БВП на Холандия. Русия просто не влиза в числото на световните държави. Ядрено оръжие… и какво? Това е просто машина за колективно самоубийство. Ще започне ядрена война и Русия първа ще пострада. За да си велика държава днес е необходимо да имаш мощна икономика и съвременно общество. Това е невъзможно, както е в Русия. Там има няколко блестящи града, а на двайсет километра от тях няма отопление и електричество. В Русия няма нормални пътища. Как ще стигнете до Владивосток? По транссибирската магистрала, която не е ремонтирана от времената на Перестройката? Трябва да сме реалисти: Русия е велика страна, в нейната история има и позор, и слава. Но на нея и трябва време да дойде на власт истинско постсъветско поколение, и едва тогава ще започне бързо да еволюира и да се превръща в истинска европейска страна.

Би Би Си: Днешната администрация на САЩ смята Русия за важен партньор в борбата с терора. Какво, това просто приказки ли са?

З.Б.: Не, няма нищо лошо да имаш Русия на своя страна. Междувпрочем и Китай, и Индия. Това не е чак толкова свързано с демокрацията и прогреса.

Би Би Си: На конференцията "Трансформацията на НАТО" вие казахте, че не виждате Русия в състава на НАТО. А, ако тя стане демокрация и развие процъфтяваща икономика?

З.Б. Засега Русия не е подавала заявка за членство…

Би Би Си: Вероятно, защото не е искала да бъде унижена с отказ.

З.Б. Русия, както и която и да било друга страна, е длъжна да отговаря на критериите за членство. За нея не трябва да се създават никакви специални условия. Демокрация ли е Русия? Е, меко казано, отговорът ще бъде нееднозначен. Пазарна икономика? Отново не напълно. Има ли граждански контрол над армията? Засега няма. Военният бюджет трябва да бъде абсолютно прозрачен и достъпен за инспекции на другите членове на Алианса. Въоръжението на Русия трябва да съответства на стандартите на НАТО. В края на краищата, руските въоръжени сили трябва да се интегрират във военните структури на НАТО в Европа, които по традиция се ръководят от американски генерал. Ако някога Русия поиска това, без съмнение, към нея ще се отнесат сериозно.