Андроника Мартонова - Със соломонов пръстен в Софийския зоопарк

Със соломонов пръстен в Софийския зоопарк Андроника Мартонова

Отдавна, още преди Ной да спаси животните от всемирния поток, имало една зоологическа градина. Тя принадлежала на китайския император Вен-Ванг. В нея, на площ 370 хектара, се случвали странни вълшебства. Заекът бил пръв приятел на Дракона, Белият тигър владеел западните земи, но петелът с кокоша армия ги окупирал. И всичко това станало през 1150 година пр. Хр. После мястото на действието се преместило в китайския зо/о/диакален календар. Или поне така пише в митологията.
Такива щуротии могат ли да се видят в Софийската зоологическа градина? “Твърдо не!” – би казал някой изнервен родител. Ето и защо - в почивните дни, когато най-вероятно има време за малчугана си, ще трябва да чака автобус №102. После пък икарусът, ще се вие като тромава стара змия из панелната джунгла на Диaнабад. От милион детски въпроса, природонаучния копнеж у възрастния може и да изчезне. “Каква ти зоомагия?” Когато се премине пък касата на парка идва друга ударна вълна. Плаща се входа - 0.50 лв. за възрастни, 0.30 лв. с намаление за ученици и гратис за деца под 7 години - и човек се озовава в един твърде познат свят. От бетон, желязо и асфалт. И става някак тъжно. Още нещо. Споменът за стария зоопарк, намиращ се първо върху царските ливади във Враня, а после в сърцето на града, тегли някои носталгично назад. Но това е друга история.
Честно казано днес повечето посетители на зоопарка са твърде пораснали деца. Движат се по двойки и се държат така сякаш са тръгнали на романтично сафари в градски условия. Докато хлапетата определено са по-малко на брой. Може би си гледат в къщи… тамагочито.

Върху седлото
Ако се опитоми и приласкае суровия реализъм на Софийската зоологическата градина, би могло и да се получи нещо друго. Защо не - нещо приказно. За това не са нужни пари (на първо време), а само три неща. Желание; 113 дози фантазия разсипани върху площ от 300 декара - за всяка година от живота на парка, започнал през 1888 година; и един соломонов пръстен (може да е от станиол). За да се чуят историите, които си шепнат близо 1400 броя животни от около 230 вида. Струва си.
И така, след надписа “каса” за посетителя винаги следва кратко колебание: наляво или надясно. Да, ама дирекцията на зоопарка е сложила тук-таме разни табели. Надясно - лъв / змия / тигър / костенурка. А наляво… няма. И правилно, защото след няколко метра с горда походка на митичен ат (хубавият кон в кръстословиците) идва петнисто пони. Оглежда новите гости - дали някой дребосък ще каже, че пони идва от поничка. Ако са под 50 килограма живо тегло, им иска 2 лева. За разходка. Ама каква! Върху истинско кожено седло и юзда, като в уестърн на живо. Всъщност Звездьо – така се казва понито – ако хареса товара, поклащаш се неуверено на гърба му, може да бъде много дружелюбно. И да литне, нали е далечен роднина на Пегас, право към

Павилионът на Цар Лъв
Преди да се влезе, отвън в клетките, кротко дебнат двама пазачи. Гепардите Юлис и Юкас. Блажено са се излегнали и по козината им спокойно се чете старата племенна карта на Африка. А очите им бляскат с жълто-рентгенов блясък. Фразата “Пиле не може да прехвръкне” важи. Освен за градските врабци, имащи право да влизат където си щат. И да цвърчат из целия зоопарк: “Драги ми господине, Канис лупус, тоест вълкът, пак е унил; на чакала сервираха два бели плъха; а сервалът мярмука любовни песни.” Край – взимат си хонорара в човките и се отблъскват с врабчи подскок от решетките.
Парфюмът на Скункса е хит в павилиона. Сред всички - големи котки, малки риби, земноводни и разни други, на които е забравено да се сложи видовия етикет върху клетката. В отделна зала е терариумът, но и тук има костенурки. И докато те - над 30 броя в един аквариум, тихо редят пъзел на зеленикави коруби, а дървесната жаба се е маскирала като горски фототапет, един тигър хърка. Полегнал на нар и с гръб към света. За да му се види копринената пижама на жълто-черно райе. Какво ли сънува? “Савана” – казва тихо понито Звездьо. Лъвът подушва съня – а той мирише на свобода - и му удря страхотен рев. Жива тренировка за “Метро Голдуин Майер”. Нищо, че с всеки звук клетката все повече се смалява… Леопардът пък не може да произнесе думата клаустрофобия - сложна е за него. Той е атлет, в кръвта му кипят легендите на инките! А и си има компания. Една Багира – маслено черна пантера. Някой невежа виква “Я, т’ва кат тигър на точки!”. Леопардът фука бесен, а мустаците на Багира подканващо потръпват. “Целувал ли си някога пантера?”

Под открито небе
Подковките на Звездьо чаткат в степритъм по асфалтовите алеи на зоопарка. И водят към воалиерите – високите телени клетки за някои от птиците. Като ги види човек разбира, че това е съкровената мечта на малката кафява белка. Ех, скоро не ще смени боксониерата с такъв мрежест палат. (Но, все пак по-добре, отколкото в ролята на палто.) Лешояди и скални орли разперват криле. Ала няма да видят София от птичи полет. Най-добре са патиците – за тях има цял водоем. “Той извира от приказка на Беатрис Потър” - поучава 18-те плуващи пухеничета мама паточка. В съседство от тях пък са екзотичните пернати. От надвикващите се папагали, до стисналия човка пеликан. Най-интересна е абисинската птица-носорог. Тя всъщност не прилича на мастития си съименник, живеещ на двеста метра от нея. Просто има клюн, кацнал върху втори клюн. И синьо-зелени пера. Ако и се обърне достатъчно внимание, с радост ще разкаже онази Киплингова история в която се обяснява “защо кожата на носорога е такава”. Добре, че той е твърде късоглед и не може да я види, и твърде късокрак за да я настигне. Все пак е

Тежка категория
Там, при тежките и високите понито не ходи. Така де – бензинът за два лева бързо свършва. И явно се дразни от нахалната артистичност на ламите. Щом видят някой посетител да се щура неориентиран из зоопарка, правят всичко възможно да привлекат вниманието му. Убеждават го, че всяка една е омагьосан император, изкрънкват си пакет солети (ама не обикновени, а с кашкавал), и накрая демонстрират плюене на дълго разстояние. Само вълна не продават. До тях как медитира тибетският як, не е ясно. Отсреща пък свръх мързеливите бизоните се чудят на скалните кози, а ламите… Стига с тия бърборани! Бух, хайде в басейна на трите хопопотама. (Единият се казва Норман и е подарък на София от Варшавската зоологическа градина.) Колкото са по-големи туловищата им, толкова са по-малки ушичките им. Но всичко чуват! И това донякъде е опасно, защото хипопотамите са кибритлии. Слоновете обаче не са. Казват “Здрасти” и протягат хобот. Те са едни от най-старите обитатели на зоопарка. (Първата двойка - Нал и Дамаянти - е пристигнала в София от Хамбург през 1912 година.) Изобщо – слоновете се чувстват на своя територия. Същото може да се каже и за кафявата мечка Кодиак. Но тя не обръща много внимание на гостите, защото здраво тренира плуване. И пръскане на височина.

Маймунският народ
Каквото и да става в зоологическата градина маймуните са най-щастливи. Макаци, гибони, горили, лемури, шимпанзета, мандрили… Акробатичният им купон е навсякъде. Е, понякога провират петопръсти лапи под вратите клетките и се опитват да повдигнат железата. Но то е така, за закачка. Защото маймунският народ е мъдър и помни много неща. Ако не знаете, и техните приказки започват с “Имало едно време…”. След което следва “ …един човек на име Чарлз Дарвин”.