Никита Нанков

  

ДИСКУРСИ НА ДРУГОСТТА

 

 

Пак бръквам с пръст в кутията -

пак нямам от теб писмо.

Пак пише ми, демек, самотията:

“Пък тъй ти било писано!”

 

Писмата ми вечер дълго не препрочиташ

будувайки, както някога.

Парата вече на Mr. Drug предпочиташ,

будалкайки ме с “нямам кога”.

 

Третия герой съм в стара история

(а първия и втория сте ти с D---).

И онтологично си мра в предмодерна истерия -

нищо, че нещо съм постмодернист: ъъъ...

 

 

10 декември 2002-12 февруари 2003 г.