Човекът, който изигра Хитлер
или Цар Борис ІІІ
гонител или приятел на евреите

Самуил Ардити

Книгата “Българи и евреи” бе издадена в края на миналия век от издателство ТАНГРА и организацията на евреите в България Шалом. Давид Коен пише във втора част на книгата (стр. 40) “През 1940 се полагат юридическите основи на държавната противоеврейска политика. По инициатива на цар Борис ІІІ, който готви присъединяването на България към Тристранния пакт, се изработва законопроект за защита на нацията (ЗЗН).” Но е известно, че Борис казва “аз много отлагах и не исках да го правим ние, но сега, след като го имат в Румъния и Унгария и даже във Франция, реших, че е по-добре да се направи от нас, отколкото да ни го наложат.” По-нататък, на страница 45, авторът отбелязва, че антисемитските про-германски организации намират Закона за защита на нацията за прекалено мек. Това са организациите на “Легионерите”, “Отец Паисий”, “Бранник”, “Българският национален студентски съюз”.

Главният прокурор Гидеон Хаузнер добре познава Холокоста по цяла Европа. В своята обвинителна реч в процеса срещу Айхман в Йерусалим, той казва за България: “В България имаше съпротива срещу унищожаването на евреите. Между тези, които се съпротивляваха, бе и самият цар Борис.” По-ясно и окончателно твърдение за спасителната роля на Царя не може да има.

“Корона от тръни” е книга, написана от Стефан Груев на Запад, по време на неговото изгнание. Стефан Груев е син на Павел Груев – началник на частната канцелария на Цар Борис. Книгата описва България между 1918-1943 година, когато е под короната на монарха. В България книгата бе издадена едва през 1991 година в тираж 207 000 броя. След 9 септември 1944 година Павел Груев бе даден на народен съд, а после екзекутиран. Ето какво докладва на читателите си относно неговия разпит вестник “Еврейски вести” в брой 9 от 30 декември 1944 : “Ето го Павел Груев. Мъчи се да даде смирен израз на лицето си. На пръв поглед като че ли е невинен. Царедворците са опитни артисти. Те умело превиват гърбовете си. Този старец е живял 25 години с превит гръб всред царските тайни и интриги. С политика не се занимавал. Нищо не знае за политическите ходове на своя господар. Наистина той пише речите му, той съчинява тронните слова, той дешифрира строго поверителните писма и телеграми, той се съвещава с царя и министрите и въпреки това той е невинен… Едва ли има наивници, които да му повярват. Цял народ пищи от едно управление на безправие и терор. Но той, първи царски съветник, от тишината на царските канцеларии и уютния си софийски апартамент, подарен му от Божилов, нищо не е видял. Наистина, Павел Груев се е погрижил голяма част от архива да бъде унищожена, може би много от доказателствата са заличени, но най-важното доказателство – катастрофата на България, е налице.” Архивата обаче не е унищожена, а прехвърлена в странство през Свиленград, в периода след смъртта на царя и 9 септември 1944. Това е частното мнение на автора. Именно с помощта на тази архива Стефан Груев пише своята книга.

Ето какво четем в “Корона от тръни” (стр.241): “Няколко седмици по-късно цар Борис беше опечален от една ужасна новина. Доктор Артур Мейер, един от неговите лични приятели в Германия, дошъл една вечер в къщата на Драганов много възбуден, за да му каже, че нацистките власти го подложили на груб разпит и бяха претърсили къщата му. Мейер, добър приятел на българите в Берлин, беше евреин. Властите казаха, че са получили напоследък няколко анонимни писма, обвиняващи го в незаконни сделки с чужда валута. Драганов повика спешно българския министър Поменов, който знаеше, че д-р Мейер е близък на царя от детинство, и двамата български дипломати се опитаха да го успокоят, като му предложиха да се намесят в негова защита.

Между 1918-1939 отношенията между еврейската общественост и царя бяха повече от добри. Анти-монархистите идваха от кръговете на комунистите и социалистите. Съществуваше омраза срещу неговия баща цар Фердинанд, който бе обвинен за двата провала - Съюзническата война и Първата световна война. Земеделската партия също се противеше на монархията. Като личност цар Борис бе обичан от народа и евреите, обичан бе дори и от противниците си. Веднъж народният трибун Александър Стамболийски бе казал: “Като основем републиката, за неин пръв президент ще назначим Борис.”

Царят поздравяваше евреите на всеки техен празник. Имаше лични приятели между тях. През септември 1919 година се състоя деветата конференция на ционистите в България. Царят изпрати следната телеграма: “До доктор Рималовски, председател на българските ционисти. С истинско задоволство приех приветствията, които ми отправяте по случай деветата конференция на българските ционисти. Моята от сърце благодарност. Моите най-добри чувства към българските ционисти, които винаги са били добри граждани.” В книгата на Ели Барух “Нашите страдания” четем: “На осми май 1932 година се полага основния камък на болницата – паметник за увековечаването паметта на падналите евреи: офицери, подофицери и войници, паднали на бойните полета през балканската и европейските войни. На това тържество двореца изпраща д-р Ханджиев – секретар на царя. На тържеството се освещава знамето на Благотворителното Дружество на участвалите във войните български евреи. Военният министър генерал Кисьов говори: “Аз съм горд и щастлив да бъда кръстник на това свято еврейско знаме, защото добре познавам и високо ценя добродетелите на българския евреин.” След това той предава знамето на Буко Басан, председателя на благотворителното дружество на участвалите във войните български евреи, с възгласа: “Да живее върховния вожд на българската армия Н.В. Царя, да живее българската армия, да живее България и българското еврейство.” На тази реч Буко Басан отговаря с друга, високо патетична и назидателна реч. Така се каляваше дружбата между евреите и България. Тази дружба, посадена на бойните полета, когато до капката българска кръв се лееше и капка еврейска. Кръвта вода не става и затова България спаси своето еврейство. Но с приемането на ЗЗН (закона за защита на нацията) и приемането на България в Тристранния пакт, евреите чувстват, че царя ги забрави и предаде в ръцете на Белев.”

“Точно обратното, царят е твърдо решен да спаси евреите - четем при Б. Ардити в “Ролята на цар Борис Трети при изселването на евреите от България” (стр.22) - Той им даде един явен знак, че не ги е забравил. По повод рождения ден на престолонаследника централната консистория на евреите в България отправи поздравителна телеграма до царя. Държавният глава отговори по следния начин: До Йосеф Герон, председател на централната консистория на евреите в България. Аз отправям до вас, както и до еврейските общини в България, моите искрени благодарности за благопожеланията, които вие имахте любезността да ми пратите по случай годишнината на престолонаследника.” Тази телеграма е важна. Тя показва какво ще е занапред становището на царя. Размяната на телеграмите не остана незабелязана от германското посолство в София. Ако цар Борис беше антисемит и гонител на евреите, щеше ли той да прати тази телеграма към тях? Пратиха ли такива телеграми Филов, Белев и Габровски?

Виждайки черните облаци и злата буря, която приближава, евреите издадоха два сборника, с цел да отблъснат антисемитската атака. Първият бе издаден през 1937 година от редактора Буко Пити, заглавието беше “Българската общественост за расизма и антисемитизма – анкета”. В нея шейсет видни българи отговарят на въпросите – първо, какво мислят за расизма като теория и практика; второ, как си обясняват антисемитизма; трето, мнението им за еврейството въобще и в частност за еврейството в България. Вторият сборник, “Изпълнен отечествен дълг”, бе издаден през 1939 година от Леон Струти. Статиите в него са писани само от българи. Първата статия е писана от Сотир Янев от десницата. В сборника са дадени имената на 952 евреи паднали за свободна и обединена България през войните 1889, 1912-1913, 1915-1918. Там може да бъде намерено доказателство за любовта на българските евреи към България и царя: “Из писмото на оз подофицери български евреи, заселени в Тел Авив – Палестина, отправено до министъра на войната генерал Т. Даскалов, с което молят да им се изпратят възпоменателни медали за участието им във войните: Ние долуподписаните, заявяваме чистосърдечно, че обичаме и уважаваме страната, в която усетихме за първи път слънчевия лъч на Родината. Ние държим високо знамето и ценим името на Отечеството ни България и Ви уверяваме, че сме пред английските власти примерен елемент, с което славим името на Родината. Господин генерал, ние долуподписаните, Ви донасяме, че ако България ни призове още веднъж, ние сме готово пак да се жертваме за нашето Отечество и за нашия любим и мъдър цар Борис Трети.”