Media Times Review    Google   
___









хора и идеи
 ноември 2005

Светските пророци или най-големите съвременни интелектуалци

Те са популярни; те са критични, често пъти гневни; те са самоуверени, а може би себични; те са ренесансови хора по обхвата на своите знания; те имат едно общо качество – не се страхуват да кажат своята истина. Техен съдник ще бъде времето. Това са публичните интелектуалци – светските пророци на съвременния Западен свят.

Ноъм Чомски

Роден през 1928 във Филаделфия, САЩ, Чомски получава своите академични нашивки като млад професор по лингвистика в Масачузетския технологичен институт през петдесетте и шейсетте години на миналия век. Неговата теория на трансформационната граматика постулира, че способността да се формира структуриран език е вътрешно присъща за човешкия ум.

Широката публика обаче за първи път се запознава с Чомски благодарение на прямата му опозиция към Виетнамската война. За повече от 40 години в средите на академията той беше най-шумният и последователен критик на американската политика в къщи и зад граница. Чомски написа повече от 40 книги и продължава да изнася лекции - колкото чести, толкова и провокативни, както винаги.
Умберто Еко
Умберто Еко може да бъде познат като медиевист (специалист по история на Средновековието), но вероятно е по-подходящо да го наречем ренесансов човек. Въпреки че 73 годишният италианец е професор по семиотика в Университета на Болоня, неговите научни занимания се простират от изследване на философията на Тома Аквински до приложимостта на
естетиката през времето и културното влияние на комиксите. Еко стана познат на света с романите си Името на розата и Махалото на Фуко, като последният бе филмиран от Холивуд.
Ричард Доукинс

Ричард Доукинс експлодира на сцената през 1976 с книгата си The Selfish Gene (Себичния ген), която описа гена като автономна единица на естествения подбор (себична, защото се грижи само за своето разпространение дори с цената на унищожението на други разновидности на живота). Сега като професор по обществено разбиране на науката в Оксфорд,

Доукинс, на 64 години, е един от най-големите критици на организираната религия и вероятно най-гласовитият в световен мащаб атеист. В момента той работи по създаването на документален филм за религията с работно заглавие: Корените на всяко зло.

Вацлав Хавел

Роден през 1936 година в Прага Хавел става известен през 70-те години на миналия век с пиесите си, в които осмива абсурдите на живота в диктаторската държава. Заради участието си в инициативата “Харта 77” е вкаран в затвор, а пиесите и книгите му са забранени. През 1989 година, след като Берлинската стена пада, Хавел става лидер на “кадифената революция” и една година по-късно е избран за президент на Чехословакия.

След раздялата на двете републики Чехия и Словакия, той е президент на Чехия от 1993 година до 2003. Хавел остава политически активен в Европа, критикувайки Европейския съюз за своята безкритичност към спазването на човешките права в страни като Бурма или Куба.
Кристофър Хитчинс

Като млад троцкист Кристофър Хитчинс направи име през седемдесетте години на миналия век като политически автор в списание New Statesmen. След като осъзнава, че не го е грижа дали Тони Бен или Денис Хийли ще стане лидер на лейбъристката партия, той се премества в САЩ през 1980 година, като пише отначало за Nation, а по-късно за Vanity Fair и Atlantic. Серията от атаки, които предприема към Майка Тереза, Бил Клинтън и Хенри Кисинджър, му носи световна популярност,

но Хитчинс, сега на 56 години, е познат най-вече с отцепването си от антивоенната левица, заради конфликта в Босна, а по-късно и заради проамериканските си позиции по отношение на войната в Афганистан и Ирак. Хитчинс е известен със своята шумна подкрепа към войната с тероризма, предприета от правителството на Буш.

Милтън Фридман

Израсналият в Ню Джърси син на унгарски емигранти е най-известен със защитата си на индивидуалната свобода и с вярата си, че данъците трябва да бъдат премахнати “навсякъде, където е възможно”. Неговата теория на монетаризма, която набляга на важността за контрол върху паричните резерви, замени кейнсианството като доминиращо течение в икономическата теория.
Работата на Фридман в Чикагския университет изтласка неговите идеи в политиката и през 1976 година той получи Нобелова награда за икономика. Неговите идеи, предавани чрез Кейт Джоузеф и IEA, повлияха на политиката на ранните тачъристки правителства.
страницата е подготвена от Цончо Цончев
Форуми Media Times Review
Автор:    
 Бурма
Дата:     11.12.2005, 22:01:08
Текст:     Все пак на български е Бирма, а в момента името й е друго...
Автор:    
 Марин Мидилев
Дата:     12.12.2005, 11:51:55
Текст:     Забравихте Питър Дракър, лека му пръст!!
Относно проф Умберто Еко, то той е член на Римския Клуб.А в Доклада на Римския Клуб от 1991 год. достатъчно ясно са описани проблемите(затрудненията) и решенията в Глобалния Свят в който живеем. Забравихте също така А.Тофлър.
Забравихте и двамата миналогодишни Нобелови лауреати по икономика извели тезата, че света се нуждае от шоково въвеждане на нови технологии....
Автор:    
 Фердо
Дата:     25.05.2006, 16:29:10
Текст:     Не разбирам много икономическата теория, но мога да предложа теорията на проф. Хайдар Баш(Haydar Bas). Който има време да изследва този нов модел (Наистина е изключение)....
Автор:    
 danyal akerman
Дата:     27.04.2007, 18:06:01
Текст:     Моделът за който жадува човечеството е вече факт. Това е Национален икономически модел /National Economy Model/на проф.Д-р Хайдар Баш (Haydar Bas), на вниманието на тези които познават и рабират от икономиката.
Автор:    
 Michael
Дата:     02.02.2008, 23:29:22
Текст:     Where is National Economy Model? I cant See. Where İs Prof Dr Haydar Bas?
Автор:    
 sproletarski
Дата:     08.02.2008, 14:49:23
Текст:     Не знам дали модела е налице, но очевидно моделиерите са били винаги на линия!:)
Автор:    
 danyal akerman
Дата:     18.03.2008, 13:47:05
Текст:     I раздел. Глобализацията и националната икономическа независимост
Този модел не е алтернатива на капиталистическия модел, защото за грешните модели не може да има алтернатива.
проф. Ата Селчук
Както е известно, в съвременния свят процесът на глобализацията се използва от глобалните сили за експлоатация на ресурсите на слаборазвитите и развиващите се страни и за подчиняването им на своето влияние във всички сфери. С други думи, стремежът на индустриалните държави е с помощта на играта на глобализация да завладеят целия свят и да подчинят на интересите си ресурсите на слаборазвитите и развиващите се страни.
Днес в капиталистическите модели на икономиката се прилага правилото на джунглата „за потискане на слабия от силния”, определяно като “естествен подбор”. В икономическите системи, които в определена степен са се върнали към състоянието на империалистическа експлоатация, благосъстоянието на народите и развитието на страните си остават само думи.
Ние живеем в свят, където с всеки изминал ден икономическата независимост се превръща във все по-определяща основа за независимостта на държавите.
Ние преживяваме период на нова война, в която не се използва оръжие. Целта на тази битка е да принуди страните да провеждат политика на дипломатически, социални, икономически, културни и други отстъпки, за да попаднат под игото на онези сили, които предоставят кредити с цел заробване чрез дългове.
В наше време, когато за силите, владеещи глобалния свят, в икономически аспект границите са изгубили значението си, понятието нация-държава, което е главна идея за слаборазвитите и развиващите се страни, стана излишно.
XXI век е векът, през който претърпя промяна понятието Национален Суверенитет. Ето как интерпретира това понятие един от идеолозите на глобализма Джон Найсбит: “Ние виждаме как големите фирми могат да работят още по-добре, когато се делят на самостоятелни и малки подразделения. Същото се отнася и до страните. Ако ние превърнем света в свят с един пазар, частите на света трябва да са малки…”

Механизмите на експлоатация

А. Чуждестранна помощ
Политиката на «помощта», появила се след втората световна война, намери място «в стремежите» за развитие на слаборазвитите страни.
Ала слаборазвитите страни, свързали дейността си за развитие с външния капитал, се подчиняват на всичко, което се изисква за навлизането в тях на същия този чуждестранен капитал. Към тези явления спадат и “отказът от национални права”, за да бъде получена чуждестранна помощ, и “приемането на условия, които водят до разпродажба на страната”.
При новия световен ред като механизъм за реализиране на тази дейност, особено след втората световна война, в слаборазвитите страни се поощряват проектите за «развитие», базиращи се на външни дългове. Под натиска в резултат на образувалите се „дългови тресавища” под претекст, че отвън се «поддържат» така-наречените реформи в селското стопанство, промишлеността, финансите и други области в рамките на икономическите програми, към тези страни възникват политически и социални изисквания.Същевременно, когато държавата и народът се заробват чрез дългове, чуждестранни компании от всякакъв род освен от лихви по предоставените от тях кредити получават огромни печалби и посредством инвестирането в тези страни.
Но за собствениците на крупен капитал остава главен начинът за получаване на печалба в глобалния свят чрез "правенето на пари от пари". Те странят от “производството с голяма доза риск и големи разходи на труд” и предпочетат именно този метод, като използват в тези страни наред с кредитите и спекулативните финансови сделки.

Б. Транснационални компании
Друг начин за експлоатация при новия световен ред са транснационалните компании. Днес общата собственост на 300 транснационални компании съставлява 25% от производствената собственост в целия свят. А 65% от световната търговия се контролира от 500 крупни компании.
В Турция сигурно няма холдинг без дялово участие в него на някоя от международните компании. Същевременно въпросните транснационални корпорации осигуряват със свои средства само малък дял от вложения чуждестранен капитал, а значителна част, някъде 85-90%, се привличат от тях от други източници, включително от намиращи се в самите страни-вносители на капитал.
Даденият от нас пример е достатъчен, за да се покаже как международните компании в Турция използват за своите собствени интереси ресурсите на нацията и държавата: през 1973 година чуждестранните компании, осъществяващи дейност в Турция, дължаха на страната до 81% от инвестиционния капитал, а 96% от същите тези дългове бяха обезпечени от тях с помощта на кредити, взети в самата Турция.
Понастоящем количеството парична маса, което се намира в свободно обръщение в света и служи на целта да се правят пари от пари, достигна цифра, надвишаваща почти 20 пъти обема на световната търговия. От само себе си се разбира, че такова количество парични средства оказва деструктивно влияние върху икономиката на слаборазвитите страни и създава благоприятни условия за развитието на спекулативни сделки.
В тази връзка МВФ препоръчва на развиващите се страни, сред които е и Турция, да приемат диктуваните им икономически програми. Целта на препоръчваните програми се състои не в стабилизирането на нашата икономика, а в завладяване от групите на глобалния капитал на пазарите и ресурсите на нашата страна. В това се крие причината за изискването на МВФ да приватизира нашите най-стратегически и печеливши предприятия.
И в този процес най-сериозна пречка е “силната държава”.
По такъв начин изискванията на глобалния капитал към слаборазвитите и развиващите се страни в отговор на предоставянето на кредити от Световната Банка и МВФ не се ограничават само с връщане на получените от кредит парични средства с лихвите. Поставя се също така условието за изпълнение на тежки програми за «развитие», които водят до унищожаване на конкурентноспособното производство, включително на земеделието и животновъдството, а именно до гладуване на народите на тези страни.
Въпросните изисквания бяха поставени и на Турция. Напоследък турските фермери се озоваха в много трудно положение вследствие приемането на законите за захарта, тютюна и на други ограничителни закони относно селскостопанската и друга продукция.
Фермерът, и без това докаран вече до невъзможност да засява земите си заради ликвидацията на системите за поддръжка и за предоставяне на селскостопански кредити с низки лихви и заради ликвидацията на субсидиите, не е в състояние да се конкурира с вноса от развитите страни, където фермерите се ползват с протекцията на собствените си държави. При фермера остават захарното цвекло, тютюнът, пшеницата, прасковите, кайсиите и друга продукция, защото същата не може да бъде пласирана дори на вътрешния турски пазар.
Същото положение се е създало и в животновъдството.

В. Приватизация.
В концепцията за глобална икономика приватизацията е важен канал за постъпване на чуждестранен капитал в страната. В нашата страна печелившите държавни предприятия се продават много по-евтино от тяхната реална стойност.
Сред тях са ЕРДЕМИР, ПЕТКИМ, ПОАШ, ТЮПРАШ, СЮМЕРБАНК, КЮМАШ, ОРУС, ЕТ ВЕ БАЛИК КУРУМУ, СЕК, ТОФАШ, ТУРСКИТЕ АВИАЛИНИИ …
Освен това без никакви скрупули се заявява, че по въпроса за приватизацията дума има Световната Банка, а не турското правителство.
Ето какво бе казано през 1995 година от председателя на Управлението на приватизацията Уфук Сьойлемез по повод продажбата на ПТТ (пощенски, телеграфни и телефонни услуги): “Телекомуникационните услуги ще бъдат приватизирани в съответствие с изискванията на Световната Банка и в координация със същата в съответствие с методите, възприети в целия свят. Ние тук не можем да действаме противно на методите, предвидени от Световната Банка и консултационната фирма.” (Вж. вестник Джумхуриет, 03.06.1995 г.)
А един от председателите на Управлението на приватизацията Угур Баяр казва: “Ние сме в положение, в което поддържаме картината, за която говорим при всяка визита на МВФ. Ние обещахме и изпълнихме обещаното за първо тримесечие. Казахме, какво ще направим през второ тримесечие. Направихме го. Речено - сторено. Те виждат, че е започнат процесът за Турските Авиолинии и компанията ЭРДЕМИР за трето тримесечие….” (Вж. вестник Хюриет, 29.06.1998 г.)
Всичко това показва до каква степен не се зачитат интересите на турската нация и по какъв начин по пътя на приватизацията, която се провежда под натиск отвън, се пилеят парите на предприятията. Например, компанията Петрол Офиси Аноним Ширкети ПОАШ беше продадена на 3 март 2000 г. за 260 милиона долара. Компетентните лица установиха, че за създаването на аналогично предприятие се изискват 8 милиарда долара! Закупилите ПОАШ са платили парична сума, съставляваща ¾ от сумата, която е била налице в касата на купеното от тях предприятие!
През 1998 година на компаниите Тюрксел и Телсим беше предоставено правото за експлоатация на мобилни телефони със срок 25 години. Двете фирми сключиха споразумение за по 500 милиона долара всяко. Непосредствено след сключването на тези споразумения те събраха от гражданите сумата, която трябваше да бъде изплащана в продължение на 2 години.
Освен това приватизацията в Турция се превърна в горчив пример, илюстриращ факта, че хиляди работници и квалифицирани кадри станаха безработни.

Влияние на последствията на глобализацията върху икономическата независимост на Турската Република.

А. Историческа справка.
Страните от Азия, такива като Турция, Русия, Китай, Индия и др. са внесли огромен принос в развитието на човечеството. И днес именно Азия е последната надежда на угнетените народи по земята и в целия свят, която може да ги освободи от капиталистическото иго.
Турската република и турската нация със своята 50-вековна история, 14-вековна тюркско-ислямска цивилизация и 83-годишна история от периода на Републиката заема от историческа и стратегическа гледна точка изключително важно място на кръстопътя между Европа и Азия.
От момента на зараждането си турската нация през периодите, в които е била носител на една възвисяваща и възвеличаваща я историческа мисия, в пълна степен е осигурявала на хората справедливост и човешки права, учила ги е на технологии и цивилизованост.
Нашата нация, която се е сблъскала с опасността от унищожение поради провежданата с векове чрез коварни методи политическа, културна и социална дейност, в резултат на Освободителната война, благодарение на духа на Националните въоръжени сили начело с Мустафа Кемал Ататюрк отново си възвърна своята идентичност, получи своята независимост и стана пример за народите, които се борят за свобода.
Във встъпителната си реч на откриването на заседанието на Меджлиса на 1 март 1922 година Ататюрк каза следното: “Ние не можем да мислим за нищо друго, освен за осигуряването на нашата независимост, която е първостепенна национална задача. Нашата финансова мощ, която според нас е важен фактор, трябва да е достатъчна за постигането на този резултат.
...Източниците на доходи в нашата страна са достатъчни за увереното постигане на целите на нашето национално дело. Независимо от нашата бедност, страната ни все още се управлява от нашата национална сила, както е било досега, и тази сила ще ни доведе до достигането на поставената цел, без да прибягва до външни дългове”.
Мустафа Кемал особено подчертаваше “икономическата независимост” като необходим елемент на националната независимост, като ликвидира системата от капитулации, превърнала султанска Турция във фактическа полуколония на Запада. Като организира през 1923 година в Измир Икономически конгрес, той се стараеше да съживи икономиката. На конгреса беше решено в никакъв случай де не се стига до отказ от принципа за “национална независимост” и от реализацията на плана за развитие в съответствие с този принцип, защото има непосредствена връзка между националната независимост и икономиката, способна да стои на собствените си нозе.
Докато беше жив основателят на нашата държава Ататюрк, тоест до 1938 година, плановете и много от проектите на развитието в различните области се претворяваха в живота, постигнати бяха значителни успехи.
В този период нашата страна, където в развитието на икономиката беше приложен собствен национален модел, достигна онова равнище, при което можеше да изнася самолети в Белгия.

Б. Съвременно положение: нова опасност
Ала след Ататюрк страната отново беше подложена на тотално политическо, културно и икономическо въздействие: западните държавни с помощта на ЕС и МВФ започнаха да осъществяват «нов» план СЕВЪР (според Севърския мирен договор за капитулация, сключен между страните на Антантата и Турция в началото на миналия век, се предвижда фактическо раздаване на имперските територии на Отоманска Турция), който те не можаха да претворят в живота в периода на управлението на Турция от Мустафа Кемал.
Днес, когато бюджетът на турската държава се управлява от международни компании, когато под „пресата” на МВФ и Световната Банка се използват ресурсите и различните възможности на нашата държава, когато се претворява в живота грабителска приватизация, разпродажба на държавните предприятия, когато в страната имат ръководна роля международните арбитражни споразумения, законите за ограниченията и законите в интерес на ЕС, Турция в действителност преживява процес на реализация на проекта чрез неговото разделяне на малки части.
Ако резюмираме накратко казаното, ситуацията, в която се озовахме в резултат на глобалистки манипулации, изглежда по следния начин:
1. Днес приходите от данъци в страната ни са недостатъчни за покриване дори на лихвите по нашите вътрешни и външни дългове.
2. Страната ни не може да се изтръгне от порочния кръг “високи лихви – кредити в чуждестранна валута – дълг”.
3. Предприятията в нашата страна, носещи висока печалба, такива като ТЕЛЕКОМ, ПЕТКИМ, ТЮРПАШ, са приватизирани на много по-ниска цена в сравнение с тяхната реална стойност.
4. Количеството на собствената парична маса, намираща се в обръщение на пазара, е недостатъчно за поддържане на развитието на икономиката. Силите, които се противопоставят на покриването на този дефицит в икономиката чрез канали на Централната Банка, издигат искания да се запълни този пропуск чрез пускане на кредитни карти, на така наречени „пластмасови” пари, и чекове. Като използват тези лостове вместо парите банките си проправят път към нови доходи посредством прилагането на системата на лихвите.
5. Държавата с цел освобождаване от данъчното Бреме се обръща към банките със съкровищни операции. Тоест, неизпълнението от държавата на функциите си за емитиране на парични средства е причина за това ресурсите неоснователно да преминават във владение на банките и силите на глобалния капитал, които печелят от това пари с помощта на парите.
6. По силата на това, че в Турция държавата не осигурява емисия, от която има нужда на пазара, Централната Банка на САЩ печати пари и по този начин покрива въпросния дефицит в Турция, като така една чуждестранна парична единица заема мястото на националните пари.
Правителствата, които се намираха на власт в страната ни, дълги години предаваха управлението на турската икономика на МВФ. Думите “ще продължим нашия път с МВФ", произнасяни по време на предизборните обещания, са една от главните причини за тежкия живот на турския народ.
В съответствие с резултатите на изследванията, публикувани на 4 януари 1998 година във вестник ЛОС АНДЖЕЛИС ТАЙМС, положението на 54% от страните, получавали кредити в съответствие с условията на МВФ, се е влошило, а на 36% от страните изцяло се е дестабилизирало.
Съгласно резултатите от изследванията, проведени от Световната Банка през 1998 година, Турция се нарежда сред първите 25 страни от общо 133 с НАЙ-ПОРОЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОХОДИТЕ.
През 1999 година турската икономика преживя най-големия спад за цялата история на Републиката. През същата година МВФ, за да сключи ново споразумение с цел финансова подкрепа на Турция, заяви за необходимостта от провеждане на така-наречените реформи в областта на закона за банките, закона за социалната безопасност, международния арбитраж, приватизацията и т.п.
В резултат на осъществяването на тези така наречени реформи турският народ преживя процес на бързо обедняване, докато в същото време международните компании и холдингите, техните партньори, получаваха големи печалби. С приемането на тези закони на държавата беше нанесен ущърб, печелившите предприятия бяха продадени.
Компетентните лица от МВФ, препоръчвайки увеличаване на данъчното облагане на народа с цел погасяване на дълговете, премахват по този начин проблемите, пред които са изправени транснационалните компании.
Прилагането на закона за международния арбитраж, който изисква обръщане при евентуални спорове не към турски съдилища, а към “чуждестранен арбитър” също така отваря пътя към господството на капиталистическия ред в нашата страна.
57-то правителство, което внесе закона за международния арбитраж в конституцията, узакони и процедурата за обратна сила на международния арбитраж.
Случаят от 1998 г. по спора между мексиканския народ и една американска фирма, показва защо чуждата фирма поставя като условие обръщането към международния арбитраж като се заобикаля съда на страната: американската фирма Еthyl co., упражняваща дейността си в Мексико, е изхвърляла химическите отпадъци в изворите с питейна вода. По искане на народа делото беше внесено в съда, но поради това, че мексиканското правителство прие закон за признаване на международния арбитраж, дело беше разгледано от международния арбитраж, който призна не правотата на народа, чиято вода е отровена, а на фирмата, като се обоснова с претекста, че местният съд не е водил делото в съответствие със споразумението за Международния арбитраж.
През 2000 година МВФ поиска от Турция да изпълни условията, наричани “Писмо за допълнителните намерения”, които са по-тежки дори от условията по договора от СЕВЪР, в отговор на предоставянето на заем. Сред тези условия, приети от 57-то правителство, бяха приватизацията на компаниите Тюрк Телеком, Макине Кимя Ендюстриси, Текел, на захарните заводи.
Приемане в определено време на закона за пазара на електроенергия, на закона за захарта, закона за акционерните дружества; прекратяване на субсидиите в селското стопанство, увеличаване на данъците, ограничаване на поддръжката на производителите на пшеница, намаляване на запасите от зърно, повишаване с над 10% годишно на чиновническите заплати. Всички тези условия до едно бяха изпълнени.
Както се вижда, МВФ далеч не е тази международна организация, която продава само пари. От Турция се изискват твърде много политически, социални, икономически отстъпки в отговор на предоставянето на заеми.
И вместо да следва онзи път, за който ще разкажем по-долу, правителството, което вижда в МВФ единствения начин за получаване на пари, нанася на нашата страна и на нашите хора повече вреда, отколкото полза.
Гореописаната картина отразява действителността на съвременна Турция. Нашата страна има външни и вътрешни дългове за сумата от 400 милиарда долара, икономиката е предадена под управлението на МВФ, производството почти е достигнало кота нула, земеделието и животновъдството са прекратили своето съществуване, природните ресурси са продадени на чужденците. Тази ситуация наистина е по-тежка от условията от времената на Освободителната война.
Продължаващите вече дълго време проблеми на страната ни постепенно се превръщат в нещо като гангрена. Нарастват безработицата и бедността, учрежденията от системата на образованието, здравеопазването и правосъдието, за съжаление, не са в състояние да изпълняват своите функции. Нашите хора губят увереността си в самите себе си, чуждите културни традиции унищожават националната ни самобитност.
Безнадеждността и липсата на увереност достигнаха до крайната черта. Страната ни е подложена на потисничество благодарение на безжалостната глобална икономическа политика.
Отражение на това е фактът, че положението от статията “Суверенитетът, безусловно, принадлежи на нацията”, който суверенитет е необходимо да се защитава с помощта на механизма, разработен в Турция и закрепен в член 6 на Конституцията, придобива нов смисъл, който излиза извън рамките на принципите, определени от Ататюрк.

Необходимост от търсене на нов модел за развитие

Народите, които са се лишили от идеята “нация-държава”, са открити и беззащитни пред явните заплахи отвън или пред всякакви тайни опасности. Към тях могат да бъдат отнесени и такива явления, като заеми при много тежки условия, политически натиск под претекст оказване на помощ, отстраняване на всички препятствия пред чуждестранните инвестиции. Цел на тази политика е ликвидацията на независимостта. Ясно е, че в този процес няма място за хората, които мислят за нацията и за благосъстоянието на обществото.
В съответствие с капиталистическата концепция за «въртене на колелото», тоест за печелене на пари от определени кръгове, е необходима система, която да докарва народите и страните до подобно жалко състояние.
Ако вие не желаете да наблюдавате такава панорама, ще бъдете принудени да претворявате в живота друга система.
Осигуряването на икономическа независимост и защитата на понятието нация-държава са необходими условия за съществуването на независима държава.
Само в такава страна може да се говори за интереси на нацията и за нейното благосъстояние.
В капиталистическия икономически модел това на практика е невъзможно.
Невъзможно е група собственици на капитала, вече установила власт над света, да даде право на съществуване на други идеи, излизащи извън рамките на техните интереси. В такъв случай е необходимо да се разработи и да се реализира свой собствен модел, за да се осигурят правата на турската нация и на всички народи, експлоатирани от капиталистическата система.
Необходимо е да се реализира “модел, който е наш и за нас”, който ще осигури правата на нашата велика нация, който ще си постави за цел служенето не на глобалистките сили, а на своята собствена нация, който ще й осигури благосъстояние, заможност, богатство.
По такъв начин Моделът за национална икономика е възникнал, като се изхожда от тази потребност. Този модел е призван също така да реши неразрешените в протежение на историята три ключови проблема на световната икономика:
1- Справедливо разпределение на доходите,
2- Постигане на устойчив икономически растеж;
3- Осигуряване на пълна заетост, тоест решаване на проблема с безработицата...
По такъв начин Моделът за национална икономика е възникнал с вземане за основа на тези три проблема. И по принцип намира решение на тези проблеми.
Предложеният от нас модел е отговор на въпроса на един мой руски приятел «Ние се напатихме от социализма. Докато светът си пати от капитализма. В какво тогава се заключава икономическият модел, който ще спаси нас и останалия свят, ще коригира дисбаланса в разпределението на доходите, ще осигури устойчив икономически растеж и пълна заетост?»
Този въпрос е бил задаван в продължение на цялата история на човечеството, но засега отговор на него не е намерен.
В тази връзка Моделът за национална икономика не е антитеза на други изпитани икономически системи. Той с оригиналните си закони е съвършено нова гледна точка към икономиката. В този смисъл нашите тезиси са единствено решение за осигуряване на благосъстоянието и действителното щастие не само на нашата страна, но и на народите на света. Необходимо е внимателно да се изучи всеки раздел на тезисите.

II Раздел. Основни положения на Модела за национална икономика

Моделът за национална икономика е система за осигуряване на ограничените потребности на човека с безгранични ресурси; той е формула на способността на страните да произвеждат необходимите стоки и услуги, а също така да осигуряват своите вътрешни и външни разходи без привличане на външни дългове. В този смисъл Моделът за национална икономика е единственият път към икономическия растеж и икономическата независимост на страните и нациите.

Човешките потребности и ресурсите

Ще започнем разглеждането на нашите тезиси от нова гледна точка, обоснована от нас във въпроса “потребности и ресурси”, който е основен въпрос на икономиката.
Както е известно, цел и задача на икономиката е човекът. Не може да постигне успех който и да било модел, който се е формирал без отчитане на особеностите и потребностите на човека. Без да бъде разбрана човешката същност в пълния смисъл на думата, не могат да бъдат решени всички свързани с него проблеми.
Това, че съвременните икономически модели са неуспешни що се отнася до постигането на желания резултат, показват точно тази действителност. Тъй като всички тези модели вместо да дадат правилно «определение на човека», подхождаха към въпроса погрешно, “определяйки го (човека) в угода на собствените системи”.
“HOMO ECONOMICUS”, поставил си за цел да издигне собствените си интереси на най- високо ниво, е човешки тип капиталистически модел. Очевиден е фактът, че с изключение на малцинството, обществото в капиталистическия модел не е успяло да постигне благосъстояние и спокойствие.
Икономическите системи, формирали се под влияние на възгледите на Запада за човека, изградиха икономиката на базата на “погрешното мнение за безграничността на човешките потребности”. Според тяхното мнение, независимо от безграничността на потребностите, необходимите ресурси за тяхното покриване са ограничени.
В тези системи, в които се счита, че потребностите са безгранични, отговорът на въпроса “какво? от кого? и колко ще бъде произведено?” се дава като се изхожда от постулата за ограничеността на ресурсите. В резултат на което те успяха да създадат тесни модели, в които благосъстоянието бива постигнато само от определена част на обществото; останалата голяма част е подложена на нищета и глад, или по-точно казано, “въпросите, неразрешими поради липсата на ресурси” заеха своето място в икономиката.
Поради тази причина при капитализма логиката на експлоатацията е единствен път да се достигне до ресурсите, налични в ограничено количество. Затова представителите на работническата класа се разглеждат като роби. Ние можем да констатираме, че концепцията на работника в капиталистическата система е своего рода модернизирано робство”.
Известна е истината, че Западът, разглеждащ потребностите като безгранични, ресурсите – като ограничени, до днес не е постигнал каквито и да било успехи в осигуряването на благосъстоянието на болшинството от членовете на обществото.

Човешкият фактор

А как се разглежда човешкият фактор в Модела за национална икономика?
В съответствие с нашите тезиси е погрешно твърдението, че ресурсите са недостатъчно за задоволяване на човешките потребности. Тъкмо напроти, за задоволяване на потребностите на сина човешки в космоса и на земята съществуват хиляди “както безгранични, така и постоянно възобновявани” ресурси. В противоположност на това са ограничени потребностите на човека.
Ако има нещо безгранично в човека, то това са “неговите страсти”, а елементарните, стандартните човешки потребности (от храна, напитки, топлина, храна, жилище и т.п.) са ограничени, и могат да бъдат изброени стотици, хиляди източници за тяхното задоволяване.
Ако бъдат дадени примери на тези безгранични ресурси, които са правилно оценени само в нашия модел, то съществуват хиляди видове известни и неизвестни възобновими ресурси, такива като металите и минералите, енергийните системи (слънчева енергия, атомна енергия, енергия на вятъра, геотермална енергия, енергия на биомасите, енергия на вълните, енергия на течението, на видовете гориво), земеделие, животновъдство и их техните странични продукти, горски продукти, морски продукти.

Проблем на дефлацията

Доказателство на правилността на нашето твърдение, че потребностите са ограничени, а задоволяващите ги ресурси са безгранични, е “проблемът с дефлацията”, преживяван от западните общества и в Турция ... Този въпрос, възникнал поради недостиг на търсене, нямаше да е толкова актуален, ако ресурсите бяха оскъдни по сравнение с потребностите.
Щом вече сме засегнали тази тема, нека отворим приказка за болестта дефлация, чийто проблем може да бъде решен само от Модела за национална икономика.
Както е известно, дефлацията се проявава в спадането на общото ниво на цените. Този проблем, който е по-опасен по сравнение с инфляцията, днес представлява опасност почти във всички кътчета на земята, включително и в нашата страна.
Понижаването на общото ниво на цените е предизвикано от понижаването на съвкупното търсене. В такава една ситуация фирмите са принудени да съкращават производството и да уволняват работници. От една страна, потребителите понижават нивото си на потребление в очакване на по-нататъшно понижаване на цените, от друга страна, растящата безработица още повече понижава нивото на потребление. Класическата школа на капиталистическата икономическа мисъл погрешно смята, че цените и работническата заплата са гъвкави и че системата сама, т.е. пазарът регулира своите проблеми.
А кейнсианският подход, не признаващ идеята за самостоятелно постигане на равновесие от пазарите, отстояваше идеята за подкрепа на търсенето по пътя на увеличаването на обществените разходи. Предложената практика частично даде плодове, но в резултат на това, че парите, използвани за обществени разходи, бяха “пари, които имат цена”, с времето доведе страните, както към инфлацията, така и към тежко бреме от дългове.
Защото правителствата, които вземаха лихвени заеми, бяха принудени за погасяването на тези си дългове да увеличават данъците и да намаляват както текущите, така и социалните разходи. В такава ситуация, от една страна, във връзка с нарастването на данъците се увеличаваше себестойността на произведените стоки, а от друга страна принудителните мерки за ограничаване на средносрочните текущи разходи, както и изземването на данъците от населението с низки доходи стана причина за свиване на потреблението сред населението. В резултат на което в световната икономика се появи нова болест – стагфлация, съчетаваща безработицата с инфлацията. Капиталистическата концепция не можа да обясни причината за болестта, наречена дефлация. Тези причини се обясняват в рамките на Националния икономически модел.
Преди да преминем към решаването на този въпрос с помощта на Модела за национална икономика, е необходимо да си отговорим на следния въпрос: «Защо растящите икономики след известно време спират развитието си и по такъв начин не могат да постигнат устойчив икономически растеж?».

Търсене и предлагане

Другият важен въпрос, който се разглежда и се решава в рамките на Модела за национална икономика, е формиралата се идея, че всяко предлагане било създавало своето търсене, което е погрешно. Ако имате икономика в растеж, невъзможно е да се осигури обем на потреблението, който да задоволява нарастването на предлагането от доходите, получавани от производството. Необходимо е всеки път да се покрива това изоставане на потреблението от нарастването с помощта на емисия.
В страните, оказали се в такава ситуация, при постигането на определен икономически растеж през всяка година, когато се наблюдава растеж, дефицитът на търсенето ще нараства.
Този дефицит на търсенето след няколко години ще се превърне в неразрешим проблем за растящата икономика. Ние можем да сравним това с начина, по който протича разрушаването на цялото тяло поради неразвитостта на костната структура, която трябва да поддържа това тяло, намиращо се в стадий на растеж.
В началото на 90-те години на миналия век, когато ние изказахме своята гледна точка по този повод, светът още не се беше сблъскал с дефлацията. Тогава ние прогнозирахме, че в продължение на следващото десетилетие световната икономика ще се сблъска със сериозен пазарен проблем, и в частност, ако ръководителите на бързо растящите икономики не прибягнат до механизма на емисионното регулиране, дефлацията ще стане неизбежна.
Ако си спомняте, в средата на 90-те години Япония се сблъска за първи път с факта на дефлацията. Номиналните процентни ставки почти се доближиха до нулата, докато реалните оставаха положителни. Понижаването на покупателната способност на домашните стопанства и липсата на надежда за бъдещето доведоха в Япония до значително съкращаване на техните разходи. А това на свой ред стана причина за понижаване на цените и за увеличаване на запасите. Този процес беше придружен от уволнение на работниците. До ден-днешен японската икономика не може да се съвземе от случилото се.
Освен това икономиката на Япония, ориентирана понастоящем към износ за САЩ, изпитва сериозни проблеми със своите златни валутни резерви в размер на 800 милиарда щатски долара.
От друга страна, в различни изказвания по телевизията през 2003 година ние прогнозирахме, че в тази година икономиката на Германия ще влезе в рецесия и вследствие на същата ще се наблюдава ръст на безработицата. Ние казвахме, че Германия ще бъде принудена да се отдръпне от Мастрихтските критерии и да увеличи държавните разходи и дори с течение на времето да прибегне до получаване на заем.
След известно време нашите предположения започнаха да се сбъдват. През 2003 година Германия отначало се сблъска с икономическата рецесия. След което последва нарастване на безработицата. Днес Германия преживява най-високото ниво на безработица за последните 73 години. Броят на безработните надхвърли 5 милиона души. При това външният дълг на Германия нарасна до 40 млрд. щатски долара, което доведе до сериозни разправии вътре в ЕС относно съответствието на икономиката на Германия на Мастрихтските критерии.
Ние прогнозираме, че Европейският Съюз, в който се реализира тази икономическа практика, както сме отбелязвали вече нееднократно, най-късно до 15 години ще се окаже в ситуацията на разпад.
Германия имаше бързо растяща икономика. След преминаването от марката към евро, тази растяща икономика не беше подсигурена с необходимата парична маса посредством емисия. Тъй като правото за емитиране на пари вече не принадлежеше на Бундесбанк в Берлин, а премина у Европейската Централна Банка във Франкфурт.
Недостигът на търсене не е единствена причина за дефлацията в икономиката. Понякога икономиката, независимо от излишъка от парична маса на пазара, дори може да се сблъска с дефлацията, тъй като дисбалансът при разпределянето на доходите също е една от основните причини за възникване и развитие на дефлацията.
Ако доходите на значителна част от обществото падат под определено ниво, това означава, че то е изгубило потребителската си способност. Дори при наличието на излишък на парична маса на пазара, икономиката не може да излезе от дефлацията, ако на тези групи потребители не бъде върната потребителската способност. Тоест, само с понижаване на лихвените ставки с цел увеличаване на потреблението е невъзможно да се излезе от това положение.
Примерът на САЩ също потвърждава казаното. Федералният резерв на САЩ, поддържайки дълго време ставките на лихвата на ниво 1%, се стремеше да преодолее дефлацията, но постигна само частичен успех. Защото в САЩ голяма част от народа изпитва трудности, за да преживява.
Освен това, САЩ в опитите си да сведе до нулата лихвените ставки, не можа дълго време да провежда гореспоменатата политика поради страх от връщането на необезпечените собствени пари, намиращи се извън пределите на страната.
Ако погледнем нещата на примера на Турция, ще видим, че нейното положение не се отличава особено. Нарастването на цените на факторите на производство предизвиква ръст на себестойността на производството, а от друга страна, посредством лихвената политика достъпните за потребление парични средства се изземват от пазара. В резултат търсенето сериозно се ограничава. В такава икономическа ситуация изчислението за цените на едро и за потребителските цени от техническа гледна точка също не е вярно. Ако в икономиката се наблюдава високо ниво на инфлацията на цените при едновременно понижаване на търсенето, този метод на изчисляване на индексите не е верен.
Например, вие отглеждате пшеница. Цената на пшеницата заради низкото търсене се понижава с 30%, но ако при това цените на торовете и мазута, които използвате за получаване на реколта на пшеницата, са нараснали с 35%, съгласно съществуващия метод за изчисление, инфлацията ще съставлява 2,5%, докато в действителност за фермера тя ще съставлява 65%.
По такъв начин за излизане от създалата се ситуация в нашата страна е необходимо, от една страна, да се провежда финансова политика, понижаваща себестойността на производството, и парична политика, която е способна да стимулира потреблението. В разпределението на доходите при нас също така се наблюдава сериозен дисбаланс. Това е една от най-важните причини за дефлацията.
Днес в света се предпочита правенето на пари с помощта на пари, а не с помощта на производството.
Така, ежедневният оборот на световния финансов пазар съставлява средно 2 трилиона щатски долара. Докато ежегодният обем на световната външна търговия съставлява общо 6,5 трилиона щатски долара. Концентрацията на пари по такъв начин в определени ръце възпрепятства постигането на необходимата величина на търсенето в обществото. Капиталистическата система не е в състояние да реши този проблем с помощта на икономическата политика, базираща се на лихвени ставки.
Проблемът на дефлацията е невъзможно да бъде решен само с помощта на каквато и да било е програма... Едновременно е необходимо да се провежда съответната парична, финансова политика в съчетание със съответния модел на външната търговия и на социалната държава.
С цялата си убеденост заявявам, че само страните, които са се отказали от капиталистическата система и реализират Модела за национална икономика, могат да решат проблема за дефлацията.
Както се вижда от гореизложеното, няма никакъв проблем при задоволяването на ограничените потребности на човека. Проблем на икономиката е реализацията на проектите, отварящи пътя към използването на наличните безгранични ресурси от цялото общество.
Ако приемем тезиса за неограничеността на ресурсите, то в съответствие с Модела за Национална Икономика главен въпрос е оценката на тези ресурси и осигуряването на тяхното справедливо използване от всеки член на обществото.
В съответствие с нашите тезиси това може да бъде осъществено в рамките на Модела за национална икономика от човек, притежаващ чувство за отговорност, който ще предостави ресурси в служба на цялото човечество. Моделът за национална икономика е единственият модел, който изследва не отделни аспекти, а проблемите в съвкупност; предлага решение на всички въпроси и не допуска ситуации, когато един от тези въпроси е решен, а другите са оставени без решение.
В историята на икономиката не е съществувал досега друг известен всеобхватен тезис.
В съответствие с нашите тезиси всички икономически проблеми са взаимосвързани. И при решаването на какъвто и да било проблем е необходимо да се решава не един от аспектите му, а да се решат всички аспекти, свързани с проблема. Само “моделът за всеобщо решение”, приведен в система в рамките на Модела за национална икономика, е единствен изход за световната икономика.

Пари и основни функции на парите

Ще започнем от определяне на понятието пари, изложено в Модела за национална икономика и преследващо целта за решаване на гореизложените проблеми.
Парите в съответствие с капиталистическото разбиране са само средство за обмяна и спестяване. В това определение на парите не е взета предвид тяхната роля като “средство за стимулиране” и като “еквивалент на труда и на производството”.
За да бъде разбрана правилно същността на парите е необходимо да бъдат изследвани всички изпълнявани от тях функции.
В съответствие с Модела за Национална Икономика парите имат 4 основни особености.
1. ПАРИТЕ КАТО СТИМУЛИРАЩ ЕЛЕМЕНТ:
В нашия модел парите като стимулиращ елемент за труда привеждат в действие цялата икономическа дейност, насочена към производството на стоки и услуги.
Тоест парите не са “елемент без влияние” в икономиката, както твърдят другите икономически школи. Напротив, парите като инструмент са непосредствено средство за разкриване на намеренията, насочени към производството и потреблението. Тази особеност на парите е въведена в икономическата литература само в Модела за национална икономика.
2. ПАРИТЕ КАТО ЕКВИВАЛЕНТ НА ТРУДА И НА ПРОИЗВОДСТВОТО:
Във всекидневния живот при липсата на пари е невъзможно да бъдат задоволени дори най-елементарните човешки потребности от храна, покрив над главата, безопасност и здравеопазване, а също така не може да бъде въведен в оборот човешкият труд за разработването на природни ресурси на страната.
Парите са еквивалент на въвеждане в оборот (пак от него) на труд, посредством който се произвеждат стоки и услуги.
Парите, с помощта на които е задействано производството, отначало може да нямат съответния еквивалент. Парите обаче са способни в процеса на производството да създадат свой еквивалент и дори нещо повече. Следователно, стойността на парите е несравнимо по-ниска от стойността на парите и услугите, създадени с използване на производствени фактори.
Това свойство на парите също е въведено в научен оборот от Модела за Национална Икономика.
Парите, които се намират в обръщение в икономиката в концепцията на Модела за национална икономика, нямат стойност. Затова и парите, които стимулират труда и привеждат в действие факторите на производството, също нямат стойност. Като нямат отначало собствена стойност, парите, стимулирайки и задействайки труда, осигуряват производство на стоки и услуги и, по такъв начин създават своя еквивалент.
Парите в качеството на еквивалент на труда и производството, когато влизат в икономическата дейност, привеждат в действие труда на безработните хора. Например, като бъдат осигурени необходимите природни материали за пътно строителство, пътищата могат да бъдат предоставени в служба на хората. Благодарение на това се задейства човешкият труд, а също така се създава икономическа стойност.
3- ПАРИТЕ КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБМЯНА (ОБРЪЩЕНИЕ):
На пазара всички стоки и услуги се купуват срещу пари. Точно това е свойството на парите Като средство за обмяна. За да изпълняват в пълен обем тази функция, в обръщение на пазара трябва да се намира достатъчно количество парична маса.
В либералната икономика парите, които се намират в обръщение, имат стойност. Парите, които имат стойност, стават причина за ограничаване на производството. Това довежда и до ограничаване на търсенето.
Когато парите посредством лихвената политика се изземват от обръщение, като това е основен метод в либералните концепции, това възпрепятства нормалната обмяна в икономиката. В либералната икономика се създават пречки за връщането на парите на пазарите, за сметка на емисията, което отваря пътя за продавачите на пари. Това води до ограничаване на потребителската способност на обществото – задоволяване дори на най-първичните потребности на човека.
Населението на земята нараства. Това нарастващо население не консумира в достатъчно количество не защото е недостатъчен обемът на производството, а защото то не притежава достатъчни парични средства за потребление.
В Модела за национална икономика парите, които трябва да се намират в обръщение, нямат стойност. Благодарение на това се осигурява връщане на парите на пазарите, тяхното свободно обръщение и стимулиране на реалната икономика от тях. Моделът за национална икономика, спомагаща за осъществяването на интензивния обмен, създава условия за осигуряването на обмяната на произвежданите стоки и услуги в съответствие с тяхната стойност.
В Модела за национална икономика равновесието между търсенето и предлагането се постига с помощта на емисията в съответствие с математически изчислените показатели на търсенето и предлагането. Този подход е формула за постигането на устойчив икономически ръст, който е основната цел на икономическата политика.
4- ПАРИТЕ КАТО СРЕДСТВО ЗА СПЕСТЯВАНЕ (НАТРУПВАНЕ):
Цел на спестяването на парите в либералната икономика е получаването на лихви с тяхна помощ. Следователно, в либералната икономика парите, които са средство за спестяване, спомагат за:
- Извеждане на парите от производството и с това от реалната икономика;
- Монополизиране на парите;
- Преминаване на произвежданите в света стоки и услуги под контрола на глобалните сили;
- Повишаване на себестойността на производството;
- Съкращаване на търсенето;
- Понижаване на заплатите на работниците и падане на производителността на труда.
В Модела за национална икономика, тъй Като парите в обръщение нямат стойност Като средство за спестяване те служат за:
- производство на стоки и услуги,
- задоволяване на ежедневни потребности,
- задоволяване в перспектива на такива потребности като сватба, пътешествие, лечение и т.д.
Парите като средство за спестяване служат за:
- свободно обръщение на парите;
- увеличаване на производството и търсенето;
- отстраняване на дисбаланса в разпределението на доходите.
Провежданата досега погрешна парична политика ограничаваше потребителската способност на индивида и възпрепятстваше достатъчното използване на ресурсите.

Заетост и безработица

В нашия модел се предвижда решаване на проблема за безработицата по пътя на излизането на икономиката от периода на рецесия (причината на която не е разбрана в съвременната бързо развиваща се икономика) и осигуряване на устойчив икономически растеж, докато проблемът за заетостта и разпределението на доходите днес се смята за неразрешима.
За реализацията на това решение в рамките на предлаганата от нас концепция в съответствие с понятието за социална държава се предвижда мобилизация на производството с успоредно поддържане на потреблението, за постигане на което е необходимо привличането в стопанския оборот на ресурсите на страната по пътя на създаването с помощта на безлихвени кредити на съвместни държавно-частни производствени предприятия. При това не се изключва допълнителна емисия на пари. По пътя на понижаване на себестойността, благодарение на държавната поддръжка за производството, създаването на безданъчна и безлихвена икономика и намесата на държавата в произволното ценообразуване, Моделът за национална икономика решава също така проблема за ИНФЛАЦИЯТА.
В тази връзка Моделът за национална икономика също оставя в миналото проблема за осигуряване на баланс в разпределението на доходите, стабилния икономически ръст, пълната постоянна заетост, които капиталистическата система не можа да реши до ден-днешен и разглежда като кризисни явления. В съответствие с нашите тезиси най-важна задача на държавата е откриването на подземни и надземни ресурси, принадлежащи на нацията и осигуряване на тяхното използване от самата нация. Благодарение на това, от една страна, се осигуряват експлоатацията и използването от нацията на принадлежащите й ресурси, от друга страна се осъществява мобилизация на производството по пътя на ефективното използване на ресурсите.
Например, нефтената индустрия, която се намира където и да било в страната, изцяло принадлежи на цялата нация. И тя трябва да бъде използвана в ползата на всички слоеве на обществото. Тази концепция се реализира чрез държавно-частни съвместни предприятия. Част от акциите на учредената компания трябва да принадлежи на гражданите, доходът от другата част трябва да бъде насочен за покриване на държавните разходи. Участието на нацията в тези предприятия, на свой ред, трябва да се осигурява по пътя на предоставянето на безлихвени кредити за сметка на увеличаването на обема на емисията. Този въпрос има особено значение при разглеждането на примера на Турция. Тъй като наличните в Турция Рудни запаси на стойност примерно 3 квадрилиона долара, благодарение на приетите закони се прахосват, като преминават на безценица в ръцете на чуждестранните компании. В Турция, която в резултат на такава политика, се превърна в “просяк, който седи върху купчини съкровища”, ние достигнахме до такова състояние, когато срещу лихви получаваме пари назаем от чужденците, на които сме предали нашите ресурси. Това не е нищо друго, освен продажба на нашите собствени пари на нас самите.
И отново в проекта на Модела за национална икономика ние инициираме “пълна мобилизация на производството”. С помощта на предоставяне на безлихвени дългосрочни кредити на предприемачите, на смесения и малкия бизнес; чрез безлихвени плащания във вид на аванс на селскостопанския сектор за реколтата преди нейното получаване за сумата, да речем, на половината от стойността на предполагаемата реколта; чрез предоставяне на безлихвени дългосрочни кредити на транспортния сектор за придобиване и модернизация на автобуси, таксита и други транспортни средства; чрез предоставяне на безлихвени дългосрочни кредити на промишления сектор в съответствие с бизнес-проекта, в действителност ще се поддържат успоредно както производството, така и потреблението.

Социалната държава в Модела за национална икономика

В нашия модел поддръжката на народа от държавата е икономическо условие. Друг предлаган в нейните рамки проект, който отваря пътя на производството, е предоставянето от страна на държавата на своите граждани на парични средства, необходими за инвестиции във вид на безлихвени кредити. По такъв начин, пред производството се разкрива перспективата за понижаване на себестойността на продукцията. Благодарение на това се създава също така условието за равни възможности между гражданите. Тези кредити, предоставени за реализация на проектите, трябва да се контролират на всеки етап, и съответните отчети трябва да се предоставят на авторите на проекта, като трябва да се провеждат съответните действия по юридическите санкции.
От друга страна, държавата е длъжна да изплаща на своите производители пазарни възможности както вътре в страната, така и в чужбина с помощта на политиката на социалната държава, включваща също така съответната парична политика. Ще отбележим, че формирането на такъв пазар е по-важно, отколкото предоставянето на кредити на производителя, тъй като производителите, които не намират пазар за пласмент, са заплашени от разорение. По такъв начин държавата в качеството си на купувач трябва да присъства на собствените пазари и с помощта на държавните разходи е необходимо да поддържа определени, по-специално стратегическите отрасли на промишлеността.
Освен това държавата като производител трябва да заеме водеща позиция в капиталоемките отрасли, изискващи прилагането на напреднали технологии.
Усилията за “всеобщ подем на икономиката с помощта на мобилизацията на производството” са важен проект в концепцията на Модела за национална икономика. За реализацията на тези проекти държавата трябва да осъществява необходимите действия за осигуряване на стабилен икономически растеж, докато капиталистическият тезис за пазарното равновесие не отговаря на действителността.
Както вече отбелязахме по-горе, в стабилно растящата икономика възниква определен дефицит между производството и потреблението. Ако този дефицит не се отстранява с помощта на редовна емисия, саморегулацията на икономиката с времето става невъзможна. В съответствие с Модела за национална икономика “отстраняването на този дефицит между производството и потреблението, обусловено от икономическата структура”, може да се осъществява само от държавата.
Покриването на този дефицит от държавата посредством емисия, като се използва правото на сеньораж, е необходимо условие за нормалното функциониране на пазара.При това държавата с помощта на емисията може също така да поддържа своите износители за реализация на конкретните си предимства в пазарната борба в чужбина.
Наред с тази поддръжка на цялото производство държавата трябва едновременно да защитава родната промишленост и гражданите си с помощта на различни антидъмпингови мерки и регулиране на митническите операции.

ФИНАНСОВА (ДАНЪЧНА) ПОЛИТИКА

Проблемите, свързани с налозите в Модела за Национална Икономика също се разглеждат по различен начин. В съответствие с капиталистическите концепции единственият източник на държавните доходи се явяват данъците. Впрочем в нашия модел източниците на държавните доходи се състоят от три части.
Първият източник това са доходите от налозите.
Вторият източник са доходите, получени от експлоатацията на подземните и надземните ресурси от съвместните държавно-частни предприятия. Не е излишно още веднъж да напомним, че у нас, в Турция, стойността на разработените досега подземни ресурси е в размер на около 3 квадрилиона долара.
Ако се отчете, че средногодишните разходи на нашата страна представляват около 50 милиарда долара, то само парите, получавани от използването на подземните ресурси, биха стигнали на Турция до края на света. Нашата страна обаче, провеждаща погрешна политика, ориентирана към чуждестранна подкрепа, се е докарала до състояние да моли за пари Запада.
Не бива да се забравя фактът, че отговорността за ситуацията, в която се оказахме в ролята на “просяк, седящ върху съкровища”, носят всички правителства, които самите ние доведохме на власт.
Третия източник са доходите от сеньоража, получавани от държавите при икономически ръст (най-общо сеньоражът представлява разликата между разходите за отпечатване на новата емисия пари и тяхната номинална стойност.). (Термин от времето на обръщението на метални пари, който означава заплащане на услугите по изработване на монетите. При обръщението на пари във вид на банкноти сеньораж е печалбата, получавана от хазната при заплащането на разходите по емитирането. Ако се има предвид последващата инфлация, сеньоражът придобива вид на инфлационен данък. – Б. пр.)
В нашите тезиси се подчертава, че “държавата – това не взимаща ръка, а ръка, която дава”. Днес в капиталистическата икономическа държавата връща незначителна част от данъците, които събира от своя народ, под формата на услуги, докато всички останали пари, включително лихвите, превежда на известни групи на капитала. В Модела за Национална Икономика държавата връща на народа си всички събрани налози, и дори повече, във вид на услуги.
За разлика от обичайното понятие, в нашата концепция данъците са средство за реализация на такова понятие като “налог, способстващ за ръст на икономиката”. Да разгледаме този въпрос по-подробно.
Както е известно либералните концепции, по принцип омаловажават ролята на държавата. Тяхната концепция за държавата се заключава в омаловажаване на ролята на държавата и съответно снижаване на държавните разходи, с което на народа се предоставят по-малко услуги. На този фон се говори за увеличаване на данъците. В държавите, където се прилага такава система, данъчните приходи на страната, затънала в дългове, преминават към групите на глобалния капитал в размер от порядъка на трилиони долари.
Ако обърнете внимание, както се вижда от примера на нашата страна, либералните концепции препоръчват на правителствата не да погасяват дълговете, а да осъществяват проекти “осигуряващи непрекъснатост на заемите”. Всички усилия са насочени към защита и умножаване на парите на кредиторите. За съжаление тук не става дума за интересите на обществото.
Тъй като в Модела за Национална Икономика се реализира преди всичко “моделът пари без стойност”, в бюджетните разходи липсват точки за изплащане на лихви. Благодарение на това, налозите, събирани от народа, и дори повече, му се връщат във вид на услуги. Нашият модел служи на това, държавата да има възможност да разходва повече от събраните данъци, като предвижда използването на доходите и от сеньоража, и от търговската дейност на предприятията по разработка на подземните ресурси.
Както е известно в капиталистическата система данъците от една страна свиват потреблението, а от друга намаляват производството и увеличават неговата себестойност. Нека отначало разгледаме кои налози въздействат върху потреблението и от кого трябва да се събират налози. Например да предположим, че взимаме данък в размер на 1000 единици. Ако получаваме тази сума от от население с ниско равнище на доходите, отражението на тази операция ще бъде намаляване на потреблението.
Тоест, повишаването на равнището на доходите на гражданите, намалява степента на влияние на получените доходи за потребление. По тази причина в съответствие с нашите тезиси взимането на данъци от населението, с доходи под определено равнище, нанася вреди на икономиката.
Следователно, населението, чийто доход е под определено равнище, не трябва да се облага с налози. Това равнище може да се променя от страна към страна, от период към период. За нашата страна в сегашния момент, предлагаме това равнище да е 100 милиарда лири (около 75 хиляди американски долара) годишно.
Отмяната на взимане на данъци от определени слоеве от населението, с годишни доходи по-ниски от тази сума, не само няма да намали общата сума на налозите, а напротив – ще я увеличи. Освен това благодарение на тази подкрепа, подържаното в рамките на модела на социалната държава население с ниски доходи ще способства за ръста на производството, увеличавайки потреблението. Така налозите ще влязат в ролята на локомотив на икономическото развитие.
В резултат на тази операция в условията на растяща икономика, държавните приходи от данъци съществено ще се увеличат.
Освен това отмяната на взимането на данъци от слоевете от населението с ниско равнище на доходите, ще предотврати и дисбаланса в разпределението на доходите.
След като анализирахме взаимното влияние на равнището на дохода и данъка, трябва да разгледаме влиянието на налозите върху инвестиционните разходи. В наши дни капиталът, необходим за дребни инвестиции, особено в малкия бизнес, се отнема от тези слоеве на населението чрез данъците. Междувременно, сумата, която не се взима в качеството на налог от малкия бизнес може да послужи за формирането на капитал, необходим за осъществяването на инвестиции от тази група население.
Капиталът, необходим на едрите предприятия и инвеститори, в Модела за Национална Икономика се покрива от държавата с предоставянето на безлихвени кредити. Разбира се от тези кредити, предоставяни еквивалентно на съответния проект, може да се възползва и малкия бизнес.
В съответствие с Модела за Национална Икономика, косвените данъци също трябва да бъдат отменени. В противен случай всяка група от населението ще плаща налози по една и съща ставка, което води до сериозна социална несправедливост.
Погрешната данъчна политика, която се води днес, увеличава дисбаланса при разпределението на доходите, като в същото време намалява държавните постъпления.
Събирането на данъците има една особеност, която е причина за инфлация – високите данъчни ставки водят до ръст на себестойността на производството. Много държави, включително нашата, са се сблъсквали с една разновидност на инфлацията, наречена «инфлация на разходите».
Без снижаване на себестойността на производството е наивно да се очаква снижаване на темповете на инфлацията.
Предвидената в Модела за Национална Икономика отмяна на данъците върху доходите по-ниски от 100 милиарда лири годишно, отмяната на другите налози върху работната заплата въвеждането на система само от преки данъци осигурява баланс в разпределението на доходите.
Наред с това Моделът за Национална Икономика, обезпечава ръстът на производството, решава проблема с безработицата по пътя на увеличаване на потреблението. В резултат на прогресиращата икономика, държавата с всяка година ще получава все повече данъци в бюджета си.
Тъкмо затова в Модела за Национална Икономика се предвижда система за данъчно облагане, водеща до икономически ръст.

ЕМИСИЯ И СЕНЬОРАЖ

В условията на тежко данъчно бреме капиталистическата концепция не е в състояние да реши проблема с ограниченото търсене и оттеглянето на парична маса от пазарите.
Както вече беше отбелязано, в Модела за Национална Икономика за решаването на тези проблеми се предвижда разширяване на държавната емисия и използването на правото на сеньораж.
Както е известно, наличието в обръщение в определена пропорция на паричен еквивалент на произведените стоки и услуги, се явява необходимо условие за развитието на икономиката.
Тази пропорция, която трябва да се покрива с емисията на Централната банка при сегашния световен ред се обезпечава по друг път: при днешната практика «правото на СЕНЬОРАЖ», което осигурява доход на държавата посредством емисията, се отнема от националната държава посредством външни дългове, а ако разгледаме нещата в дълбочина, по този начин се отнема независимостта на съответната страна.
В съответствие с изискванията на капиталистическата система, дълговете и кредитите, предоставяни на слаборазвитите и развиващите си страни, всъщност се обезпечават със средства, принадлежащи на глобалния капитал.
В тази опасна игра, която преживя и нашата страна, на държавите се натрапва модела на Централна банка, независима от държавата и по този начин се въвежда забрана върху получаването на доходи от сеньоража!
Развиващите се страни получават в дълг с лихва пари, които се печатат от централните банки на развитите страни и, използвайки ги, се лишават от доходите от сеньоража. Държавите, оказали се в такова положение, предавайки на тези сили доходите от сеньоража, са принудени освен това да им изплащат и лихви.
В резултат на това страните, както и Турция, затъват в дългове.
Тези теми, на които ние от години обръщаме внимание на нашия народ от телевизионните екрани, вече се озвучават в Турция и в цял свят от уважавани в обществото хора.
Например бившият президент на Централната банка на република Турция Яман Тьорюнер в статия, публикувана във вестник «Миллийет» обърна внимание на това, че на развиващите се страни не се разрешава да получават доход от сеньоража, вместо това развитите държави, използвайки правото на сеньораж от името на тези страни, получават налози от тях.
Посредством пускането в обръщение на «твърда валута».
Яман Тьорюнер казва: «Системата на централните банки, наред с огъня и колелото, са три от най-големи открития в света. Благодарение на централните банки държавите печатат пари и получават доход от сеньоража в количество, равно на отпечатаните пари, тоест, излиза че те събират данъци от народа в количество, равно на отпечатаните пари. Ако се погледне от този ъгъл, централните банки се явяват част от държавата и по принцип не могат да бъдат независими от държавата.
С други думи независимостта на централните банки означава, че те по принцип се подчиняват не на своята държава, а на ръководителите на капиталистическата система. Всъщност, ако някоя страна е готова да даде съгласие за независимост на своята Централна банка, тя фактически дава съгласие за нейната зависимост от ръководителите на капиталистическата система: основният доход от сеньоража получават централните банки на «развитите държави».
За да се контролира получаването на този доход е необходимо, централните банки на развиващите се страни да бъдат независими от националните държави, за да бъде независимостта им издигната в принцип. На свой ред централните банки на «развитите страни» печатат своята «твърда валута», която се смята за действително средство за обмен, спестявания и заеми в развиващите се страни.
Международните кредитни институции ни съветват да осъществяваме производство, без да увеличаваме паричната си емисия, като го финансираме с чуждестранни капитали назаем.
Казват ни: «не печатайте пари, иначе ще има инфлация». Според тяхното мнение, ако Централната банка произвежда емисия увеличаваща паричната маса, това ще предизвика инфлация, ако производството се осъществява за сметка на пари, получени назаем от чужбина с лихви, инфлация няма да има, като че ли нашата страна може да се развива само благодарение на това... Ето какви идеи се внушават на нациите.
В страните, намиращи се под влияние на организации като МВФ, от чужденците се очакват още да осъществяват инвестиции. «Нека чужденците дойдат, ще направят инвестиции, ще ни вземат на работа». Такава логика господства и у нас, в Турция. Както обаче вече констатирахме, Турция разполага с резерв от природни богатства в размер на 3 квадрилиона долара.
Така че не е нужно да чакаме с протегната ръка помощ от чужбина, необходимо е с активното сътрудничество между държавата и нацията, тези ресурси да бъдат експлоатирани. Обръщението на чуждестранна валута в икономиката на страната, тоест влизането й в ролята на еквивалент на националния труд и производството, означава преразпределение на богатствата на тази страна и на енергията на населението й в полза на чуждестранните държави и глобалните сили. За съжаление икономиката на Турция вече от много години преживява тази незавидна участ.
Наличието на някаква чуждестранна валута в Централната банка на една страна и предоставянето на територията й за обръщение на валутата на друга държава означава финансиране на тази държава.
Днес в централните банки на нашата страна и на страните от Далечния Изток се съхраняват огромни количества американски долари. В Централната банка на Япония например, се пазят 800 милиарда долара. Което означава, че «японският народ е произвел продукция за сума от 800 милиарда долара, а САШ, отпечатвайки съответното количество банкноти и предавайки ги на японския народ, са присвоили тази продукция и този труд».
Колкото до Турция, нейното положение е още по-сериозно. Защото ние позволяваме да се съхранява чужда валута не само в Централната банка, но и да се извършва обръщението й на вътрешния пазар.
Тоест ние не можем да обезпечим обема на емисията, необходим за обръщението на нашите пари, еквивалентни на нашето производство, използвайки нашето право на сеньоража. Нещо повече, ние използваме шарените хартийки, изпратени ни от д
Автор:    
 danyal akerman
Дата:     18.03.2008, 13:53:53
Текст:     Нещо повече, ние използваме шарените хартийки, изпратени ни от други държави и по този начин те си присвояват нашите доходи от сеньораж.
Когато либералните концепции говорят за «свободно обръщение на капитала», те подразбират контрол върху финансовите пазари посредством капитала, концентриран в ръцете на глобалните «лихвари» за експлоатация на страните. Докато когато в нашия Модел за Национална Икономика се говори за свободно обръщение на капитала, се има предвид такава система, при която всеки има достъп до парите.
Защото монополизирането на парите в определени ръце означава, че световния пазар се намира под контрола само на няколко човека и предаването на доходите, заедно с лихвите са под разпореждането на тази група. Използването на пари за спекулативни цели поражда същия резултат.
Комплексът от тези проблеми води до дисбаланс в разпределението на доходите, както и до намаляване на икономическия потенциал
Друго препятствие пред държавите за получаване на доходи от сеньоража се явяват условните пари, пускани от частните банки. Като емитират условни пари частните банки за сметка на депозитите удовлетворяват частично потребностите на пазара от пари.
Пускането на условни пари от банките възпрепятства осъществяването на надеждна парична политика от страна на държавата. По този начин тя предава своето право да регулира пазара и на банките.
Удовлетворяването на паричното търсене на пазара с пари, които не са отпечатани от Централната банка, а с условни пари на частните банки, всъщност означава предаване на правото на сеньораж на тези банки. По силата на това, че условните пари стават еквивалент на труда на гражданите и произведената продукция, банките, които ги пускат си присвояват съответстващите доходи на обществото и държавата.
Да обобщим нашите обяснения: за да се освободят страните от дълговата си зависимост, трябва преди всичко вместо да заемат чуждестранна валута, имаща стойност, да осъществят собствена емисия.
В Модела за Национална Икономика увеличаването на емисията в определен обем и получаването на доход от сеньоража се явява необходимост за държавата. В противен случай ще се наблюдава дефицит на потреблението и икономиката няма да може да постигне състояние на равновесие.
Противниците на дохода от сеньоража възразяват срещу него с мотива, че уж увеличаването на паричната маса води до общо увеличаване на цените.
Същите хора обаче, от една страна се застъпват за привличане на чуждестранни кредити с лихва, а от друга за пускане на условни пари в банковата система. Показателни в тази връзка са думите на шефа на Централната банка на Република Турция господин Серденгечти:
«В тази страна отношението на емисията към националния доход се намира на ниско равнище. Централната банка не може да емитира необходимите за пазара пари и прави това, за да поддържа високата ставка на лихвения процент. Ако вместо да се поддържат рентиерите се пускат пари, лихвеният процент ще падне, а производството и инвестициите ще се увеличат. С ръста на производството ще намалее и инфлацията» (вестник «Хюррийет» 17.01.2005 г.). Противниците на получаването на доходи от сеньораж се явяват такива заради стремежа си да продават пари на държавата. Ако държавата увеличи емисията и получи доход от сеньоража, глобалните лихвари и техните партньори по места ще се лишат от важен източник на доходи.
Моделът за Национална Икономика разглежда метода на доходите от сеньораж като необходимост и икономически закон.
В съответствие с нашите тезиси държавата не трябва да търси заеми, а е длъжна да разширява паричната емисия, използвайки правото си на сеньораж. Тоест тя да печата сама парите, еквивалентни на труда на хората и произведената от тях продукция. Този доход от сеньоража ще се предава на домакинствата във вид на заплати, на селяните под формата на безлихвени кредити, като и на предприемачите, също като кредити.
По такъв начин, а) ще се даде тласък на производството, б) ще се задейства потреблението.
В Модела за Национална Икономика доходът от сеньоража в рамките на проекта за социалната държава ЩЕ БЪДЕ ОПОРА ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ.
Така ще се повиши потребителската способност на работниците, служителите, селяните и предприемачите, тоест най-широките потребителски слоеве. Съответно и производителят ще увеличава непрекъснато производството си по силата на наличието на търсене. Тези два главни елемента ще се подхранват един друг, като всмукваща и компресорна помпа и икономиката на държавата ще достигне съответното равновесие.
Държава, която поддържа еквивалента на труда и производството с национални пари може да финансира държавните разходи без да привлича чуждестранни заеми.
Ако на пазара няма паричен еквивалент на труда и производството, ще се появи паричен дефицит. Пазарът ще изпадне в състояние на застой. Затова доходът от сеньоража е гарант за обезпечаване на дохода от икономическа активност.
Другият важен въпрос, на който обръщаме внимание в нашите тезиси е «използването на сеньоража дори в случаите, когато отсъства негов еквивалент във вид на производство».
Например, ако за строителството на магистрали липсват финанси, а работната сила и техниката се доставят от вас, като способ за постигане на ръст може да се използва сеньораж, обезпечаващ в пълно съответствие с обема на труда и производството.
Същото се отнася и за разработката на природните ресурси. Този пример може да бъде приложен и в селското стопанство.
Не е задължително да се дават аванси на селяните със съществуващи пари. При тези условия може да се произведе емисия, еквивалентна на бъдещата реколта (разходите за труд и производство) и по такъв начин използвайки правото на сеньораж да се подкрепи производството.
Тоест в съответствие с нашите тезиси, за да се осъществи емисия не е задължително да има печалба от труда и производството в качеството на еквивалент.
Условието за разширяване на емисията в размер на печалбата, еквивалентна на труда и производството, служи за предотвратяване на риска от инфлация. Ако съществува риск от инфлация, то ефективният държавен контрол по отношение на ценообразуването, може да предотврати опасността от инфлация.
Както се вижда, използването на сеньоража, посредством системата, представена в Модела за Национална Икономика, не бива да се сравнява с политиката на заемане на лихвени кредити.
Разказаното от нас дотук, засяга въпроса за държавната подкрепа с цел снижаване на себестойността, като рецепта за решаване на проблемите на инфлацията, нов възглед върху данъчното облагане, върху въпроса за свеждане на лихвата до нула, като условие за увеличаване на емисията и използването на правото на сеньораж.

ЛИХВИ И УСЛОВНИ ПАРИ

Веднага следва да се отбележи, че лихвите са болест, която води до нарушаване на равновесието в икономиката, до централизиране на капитала в определени ръце и подриване на социалната справедливост.
Основната причина за такива икономически явления като рецесията, стагфлацията, дефлацията, безработицата и т.н., също е лихвата.
«Равновесието на пазарите», което се явява основна цел на икономиката, е непостижима заради лихвата. В икономика, намираща се под «робството на лихвата», парите не изпълняват своята функция и затова механизмите за постигане на равновесие между производство и потребление не работят.
Парите, които всеки трябва да има в джоба си за производство и потребление, не могат да се намерят лесно на пазара заради лихвите, тъй като те се натрупват в ръцете на определени хора.
В света, количеството на парите, чиято цел е да се печели от лихвите, в голяма степен превишава съвкупния световен обем на производството и търговията.

Голяма част от държавите в света, на първо място развиващите се страни, са попаднали в дългова зависимост от известни финансови групи.
Страните, които отначало са взимали кредити от тези групи за осъществяване на инвестиции, с течение на времето са се обръщали вторично към тях за земи, за да се разплатят по основната сума на дълга, а след това и по лихвените плащания.
В резултат на това, както личи от примера на нашата страна, всички данъчни постъпления на тези държави вместо да служат на интересите на народа, се узурпират от глобалните финансови групи и техните местни партньори. Но дори това не може да реши проблема с дълга. Напротив – с всеки ден бремето на дълговете расте. Практиката на взимане на лихвени кредити в края на краищата води до това, че икономиката постепенно преминава под контрола на чужденците. За такива страни вече не може да се говори, че икономически и политически самостоятелни.
Целта на лихвената система е реализирането на модел, който не е в интерес на производителя и трудещия се, а е в интерес на “приоритетно” малцинство, което печели пари с помощта на пари.
Общият анализ на негативните последици от лихварството свидетелства, че този старинен икономически механизъм води до ръст на себестойността, до концентрация на парите в определени ръце, до намаляване на търсенето и снижаване на трудовите възнаграждения на работниците и накрая – до снижаване на производителността:
1- Повишаване на себестойността – не е важно за каква икономическа дейност (инвестиции, производство или пласмент) са използвани парите, което неизбежно се отразява на крайната цена на продукцията или услугата. Това пък води до инфлация. С други думи, ако ставките на лихвата растат, растат и цените.
Това се явява главният недостатък на лихвата, чиято същност изложихме подробно в Модела за Национална Икономика. Съгласно капиталистическата икономическа мисъл, всичко би трябвало да е обратното. Повишаването на лихвената ставка трябва да намалява търсенето и, съответно да понижава цените. Изследванията обаче показват, че това не се случва – в много страни цените нарастват, в зависимост от ръста на ставката на лихвата.
Тази ситуация е получила названието парадокс на Гибсън. Обяснявайки този парадокс, Фишер и Уиксъл заявяват, че инфлационните очаквания и конюнктурното повишаване на цените водят до повишаване на лихвения процент.
Всъщност, причината за едновременното повишаване на цените и ставките на лихвата е проста и е описана в Модела за Национална Икономика: Ако вие правите пари, които имат стойност, това неизбежно ще доведе до висока себестойност на продукцията и съответно до по-високи цени.
Ако се вгледаме по-внимателно, не инфлацията води до повишаване на ставките на лихвата, а обратното – ставката на лихвата води до повишаване на себестойността на продукцията, тоест води до инфлация.
2-Другото и, очевидно, най-негативно последствие от лихвата е, че тя се явява причина за централизация на парите в определени ръце.
Парите, които трябва да се намират на пазара, с помощта на лихвения механизъм се концентрират в ръцете на глобалните финансови групи. В резултат на това паричната маса, до която всеки на пазара трябва да има достъп, се извежда от пазара, паричната маса необходима за обслужване на производството и потреблението, престава да изпълнява функцията си.
Тази ситуация, която на пазара започва със “свиване на търсенето”, продължава във вид на дефлация и в края на краищата води до рецесия.
Ще илюстрираме ситуацията с концентрацията на парите със следния пример. Количеството дъжд, което всяка година пада в света е еднакво. Този дъжд не пада в еднаква пропорция навсякъде, на много места не пада въобще, а на някои места пада прекомерно, някои територии се превръщат в пустини, а в някои зони стават наводнения. По същия начин, ако парите, до които всеки на пазара трябва да има достъп за обезпечаване на икономическото равновесие, се концентрират само в ръцете на една група, икономиката изпада състояние на пустиня.
3-Централизацията на парите води до необосновано повишаване на тяхната номинална стойност.
Този ръст има две негативни последици. Първо – по силата на това, че на пазара няма пари в необходимото количество, хората, групите, съсредоточили в ръцете си огромно количество пари, не се ограничават само с получаването на висок доход от лихвата, те поставят също и свои политически искания.
Действителността, в която живеем днес е, че много страни-длъжници, каквато е и Турция, са принудени да се съгласяват с всички условия на МВФ и притежателите на глобалния капитал.
Да разгледаме тази ситуация с още един пример: да си представим група пътешественици в пустинята. Ако в тази група само един човек разполага с вода, другите участници в групата, колкото и да са силни, мощни или старателни, ще бъдат принудени да изпълняват всичко, което им каже човекът с водата. Ако между тях се води съревнование, колкото и да са старателни или способни останалите, победител в съревнованието ще стане човекът, който притежава водата.
Ситуацията, описана в този пример, се отнася и за паричните пазари: концентрацията на парите в определени ръце, води до отстраняването им от изпълнение основната им функция, а също така ги превръща в лост за натиск върху реалната икономика.
Реалната икономика е изцяло обвързана с горещите пари. По този начин тя преминава под контрола на силите, в чиито ръце се намират средствата в брой.
В резултат на това днес световната икономика се управлява реално не от производителите, а от глобалните лихвари, в чиито сейфове се намират парите. А страната, която е превърнала своята национална валута в конвертируема, на практика управлява останалите държави.
4-Другата негативна последица от централизацията на парите е свързана с тяхната допълнителна стойност, която е по-висока от номиналната.
Да допуснем, че един човек притежаващ 1000 нови турски лири е получил годишен доход в размер на 250 нови турски лири, тоест към края на годината в него са се оказали 1250 нови турски лири. Но в случая печалбата на парите не се извършва с помощта на пари от реалното производството, което само по себе си не води до ръст на производството, за това пък натрупването на пари в ръцете на малка група рентиери нараства.
Да предположим, че на пазара има само 100 единици стоки. Собственикът на капитала от 1000 нови турски лири, отначало може да стане притежател на 10 единици продукция. После по силата на това, че парите му са се увеличили благодарение на лихвата, той може да претендира за по-голям обем продукция, като ползата на другите слоеве от населението от производството ще се снижи.
Ако човекът продаде парите си на държавата, то държавата, за да се разплати насочва средствата от събраните данъци към кредитора, като по този начин намалява възможностите си да оказва съответстващите услуги на обществото.
Днес, в нашата страна сме свидетели на това, как събраните “безлихвени” налози се насочват за обслужване на дълга към рентиера, като при това всяка година съответно се съкращават възможностите за инвестиции, разходите за текущи и социални проекти.
Ако парите са продадени на друг човек, то получателят на парите предава своя доход в полза на кредитора в размера на лихвата.
Тази особеност на парите е свързана с това, че в капиталистическата система парите се разглеждат “като разновидност на стоката”. Твърди се, че както собственикът на недвижими имоти, давайки ги под наем получава пари от наемателя, така и притежателят на пари, давайки капитала си под аренда, получава разновидност на наем във вид на лихва.
В Модела за Национална Икономика ролята на лихвата в икономиката е подробно разгледана и са доказани вредните последици от нея.
Ако на пазара парите се намираха в такава форма, че всеки би могъл да получи достъп до тях, никой не би плащал лихва върху парите.
В резюме, централизацията на парите води до преразпределение на доходите в полза на притежателите на парите. При това собствениците на пари печелят все повече, както заради неизмерния растеж на паричния им капитал, така и заради намаляването на капитала в другите слоеве на обществото.
Причината за съвременния дисбаланс в разпределянето на доходите в страните се заключава тъкмо в това. Днес само вътрешният дълг на Турция е в размер на 250 квадрилиона лири. Интересно как са забогатели лицата, притежаващи тези пари?. С помощта на производството и търговията? Разбира се, че не. Държавата пуска в обръщение пари, посредством издаването на държавни бонове и е добре известно, че те не се насочват към производството, а попадат пряко в ръцете на рентиерите.
По силата на това, че тези пари нямат еквивалент в производството, те се явяват най-вече пари, които не са обезпечени с еквивалент. А за да не допусне инфлация на търсенето, правителството, без да има възможности да обслужва дълга си, издава нови лихвени заемни задължения под формата на бонове, за да изземе част от паричната маса и все повече увеличава дълговото бреме.
В резултат на това от една страна доходите на населението с помощта на данъците се преразпределя в полза на заемодателите, което задълбочава още повече дисбаланса в разпределението на доходите, а от друга - държавният дълг неотклонно расте.
5-Следващата негативна последица от лихвата е намаляването на търсенето. То на свой ред води до дефлация.
Лихвата поражда ограничаване на търсенето. С течение на времето дисбалансът в разпределението на доходите води до намаляване на покупателната способност на значителна част от населението. А държавата на свой ред, за да погаси лихвите, увеличава налозите и иззема все повече пари от гражданите и пазара.
Ограничаването на държавните разходи, заради погасяването на лихвените дългове също води до намаляване на търсенето на пазара.
Освен това онези, които имат в джоба си излишни пари, ги внасят в банките, в резултат на което се наблюдава сериозен дефицит на парите, намиращи се в обръщение, което в края на краищата води до дефлация. П този начин, дефлацията от една страна и едновременната инфлация от друга, довеждат до стагфлация.
Логиката за получаване на печалба за сметка на производството е следната: “печели и давай възможност и на другите да печелят”. Защото при печеленето на пари с помощта на производството или търговията, се създават възможности за много хора.
Но логиката на обогатяването за сметка на паричните манипулации е “печели, макар и друг да загуби”. Едната страна печели, докато другата остава губеща.
Логиката на обогатяване за сметка на паричните манипулации не води до създаването на нови работни места, а от друга страна чрез преразпределението на доходите в полза на рентиерите, намалява търсенето на пазара.
Да допуснем, че сте вложили в банката пари с 20% годишна лихва. Банката на свой ред, продава тези пари на производителя срещу 30-процентна годишна лихва. Той пък влага разходите се по лихвата в цената на продукцията си.
В резултат на това, дори да изглежда, че вашето търсене и покупателната ви способност са се увеличили, всъщност покупателната способност на парите в джоба ви ще спадне, а търсенето ще намалее.
6-Друга негативна последица от лихвата е отражението й върху работната заплата.
Производителят, който е взел кредит с лихва, е принуден да отрази лихвенит