Media Times Review    Google   
___









мастило
 ноември 2005

Ще има ли бъдеще за България?

Цончо Цончев

Когато през 2001 година движението на Симеон ІІ спечели изборите, бях убеден, че българският народ не е дорасъл за живот в демокрация. Когато през лятото на 2005 нито една партия не спечели доверието му, бях още по-уверен, че българският народ всъщност е дорасъл за живот в демокрация, но не и българският политически елит. Истината е, че обществото или колективната психика на мнозинството се оказа много по-мъдра от тази на отделните групи и лидери.

Народът не е глупав. В действителност България е изостанала, все още затворена страна, където съществува свободен, но неразвит и некачествен политически пазар. От там идват и големите й проблеми. Тя все повече напомня на печално известните псевдо-демокрации в Латинска Америка и по-малко на една Чехия или Унгария. Ако има агенции, които оценяват само “политическия рейтинг” на страните или казано друго яче – състоянието и качеството на политическите елити и партии в отделната държава - ние без съмнение ще сме някъде в дъното на таблицата.

Правил ли е народът грешки, когато е заставал през последните петнайсет години зад избирателните урни? Очевидно - не. Непосредствено след 1989 българите усещаха, дори в еуфорията си, че зад новосъздадената опозиция, освен групата на истинските демократи, стои и сянката на друга сила. Затова и не й дадоха шанса да управлява, както направиха повечето народи в Централна и Източна Европа. Зад раждането на българската опозиция българинът не виждаше ясно авторитета на истинските демократи. Причината за това бе, че дисидентите от времето на Живков бяха тясно малцинство, чиито глас бе заглушаван от крясъците на лумпените, кариеристите и “агентите” на бившата ДС.

Всяка партия, която идваше на власт през последните петнайсет години, при следващите избори, бе отстранявана. Нито една не получи втори управленски мандат, защото партиите печелеха властта не заради доверието на хората, а преди всичко заради политическата конюнктура. БСП идваше на власт, заради слабостта и неспособността на опозицията да използва политическия си кредит. През 1997 година СДС/ОДС дойде на власт, не заради лидерите и идеите си. Мнозинството нямаше доверие на “сините” лидери, още по-малко на хитрите им подгласници, макар отчасти да споделяше идеологията на десницата. Само така можем да си обясним бързото топене на симпатиите към правителството на Костов. Мнозина десни се опитаха да ни убедят, че лошо настроените медии и появата на Царя, са били причина за изборният им провал през 2001. Но всеки, който наблюдава внимателно политическият живот знае, че ако хората са доволни от управлението, медиите всъщност нямат силата да променят нагласите. Казвам го с болка: десницата няма външно оправдание за провалите си през всички тези години. През 1997 СДС/ОДС влезе във властта заради мизерията и неправдата, която бившите комунисти вкараха в живота ни, а не заради качествата на своите лидери. Но тогава нито БСП призна грешките си, нито СДС каза ясно основната причина за своята победа. След този провал имаше само една опозиция – СДС, ако имаше повече партии на политическия пазар, победата на десницата нямаше да бъде толкова голяма. По-късно НДСВ дойде на власт, не заради качествата на Царя, още по-малко заради хората около него, а заради тази несподелена истина, която по-рано бе дала управлението в ръцете на десницата. НДСВ спечели заради излъганите надежди, заради продължаващата бедност и заради отблъскващо самоувереното поведение на десните лидери. Тогава НДСВ не предлагаше истински алтернативи и българите знаеха това, но гласуваха, защото отчаяно и с право търсеха промяна в живота си. (Кой повярва на 800-те дни? Аз не съм чул нито един свой познат, гласувал за НДСВ, който да е взел насериозно този фал на Царя.)

През годините на “прехода” нито един политически лидер или партия нямаха смелостта и съзнанието да признаят, че са спечелили изборите, не защото са били по-добри, а защото е имало по-лоши. Успехът на всяка бивша опозиционна партия в България винаги е бил подвластен на конюнктурата. Успехът рядко се е дължал на реалната политика и действия на която и да било опозиция. Успехът на всяка българска партия е бил не заради заслугите и качествата на нейните лидери и членове, а заради липсата на реална алтернатива. През последните години партиите си подаряваха една на друга властта като усилието да постигнат политически успех, се състоеше просто в това да се изчаква провала на другия докато се стои в опозиция. Затова може би на пресконференциите, след очевидния си изборен провал, всяка партия, успяла да влезе в парламента, отчиташе успех – защото, парадоксално (и несподелено), неуспехът бе считан за първа крачка към успеха.

Мнозинството от българите гласува, не толкова защото харесва, а защото не харесва своите управляващи. През всичките тези години вотът е бил “наказателен” за управляващата политическа сила, докато се стигна до парламентарните избори през 2005-а, когато концентриран вот просто нямаше. Причината за това не бе “зрелостта” или “нормалността” на нашата демокрация, нито пък възрожденския дух на партиите, който може да направи възможни партийните коалиции между политически сили с противоположни идеологии, а тоталното изчерпване на политическото доверие към традиционните партии и натрупаното у масите отвращение към хората, занимаващи се с политика. Най-яркият пример за неодобрението към партиите и политиците бяха последните кметски избори в София, където традиционно силната десница не стигна дори до балотаж, а регистрираната избирателна активност би трябвало да се тълкува като тревожно ниска. Въпреки това мнозина партийни лидери, по стар навик, отчетоха победа.

Политиката е сериозно нещо, тя не е за хора без чувство за морал и отговорност. Ако политическият ни елит не узрее за живот в демократично общество, перспективите за бъдещето на България изглеждат мрачни (и тук Европа не може да ни спаси). Ако социалистите и така нареченият център НДСВ и ДПС за пореден път се провалят, а десницата остане разединена, безотговорна и лицемерна, мястото и на трите политически крила, ще бъде заето от най-голямото зло – нарастваща политическа пасивност у обикновените хора и все по-голяма активност на малката група заредени с омраза псевдо-патриоти. И тогава, на следващите избори, традиционният политически елит отляво, отдясно и от центъра, вече няма да чака да заеме мястото на другия, т.е. отново времето да свърши работата, а ще бъде изправен пред кошмара и неотложните проблеми на едно зло, което България познава в своята не лека история – радикализма (във всичките му извратени леви и десни форми). Псевдо-патриотите от Атака и “безпартийните” демагози разчитат именно на подаръците на добрата стара конюнктура, за да печелят власт. Традиционните партии трябва да разберат – дошло е времето на радикалния популизъм и само от тях зависи дали неговите носители ще бъдат във властта.

Ако през следващите четири години БСП, НДСВ и ДПС успеят да вдигнат стандарта на живот на обикновения българин и изпълнят съвестно работата, за която са били призвани и ако десницата излезе от егоистичната си и самоубийствена раздробеност и предложи личности, заедно със сериозна политическа и икономическа програма, можем да отдъхнем и да речем: “Има бъдеще за България!”

Форуми Media Times Review
Автор:    
 MPM
Дата:     09.11.2005, 19:07:04
Текст:     Vreme e da se osyznae, che politicheskata klasa na Bylgarija e otrazhenie na politicheskoto mislene na bylgarskite grazhdani, a po povedenie, mislene, mantalitet i nachin na komunikacija e prosto otrazhenie na povedenieto, misleneto, mantaliteta i nachina na komunikacija na goljama chast bylgarski grazhdani. Inache, v uslovijata na demokracija, tazi politicheska klasa ne bi mogla da ocelee. Taka che, da se harakterizira bylgarskata politicheska klasa kato neshto otdelno i dori protivopolozhno, netipichno, i nesvyrzano s bylgarskite grazhdani, oznachava prosto da se kazva, che v Bylgarija predstavitelnata demokracija ne raboti, i izbranite politicheski predstaviteli na bylgarskite grazhdani vsyshtnost ne predstavljavat realno misleneto, povedenieto, mantaliteta i nachina na komunikacija na ogromnata chast bylgarski grazhdani, a naprotiv -- na edna malka vyrhushka. Tova oznachava, che Bylgarija v momenta se upravljava ot podobna vyrhushka, kojato e otchuzhdena i otdelena ot "naroda", kolkoto i nedefinirano da e poslednoto ponjatie. Avtoryt izrazjava nadezhda, che bylgarskata politicheska klasa shte vzeme da se "osyznae" i da zapochne realno da predstavljava interesite na naroda, koeto pyk bi dalo nadezhda stranata "da se opravi". Podobno mislene e kolkoto naivno, tolkova i nepravilno. V Bylgarija ima realna predstavitelna demokracija i politicheskata klasa v goljama stepen e chast ot bylgarskite grazhdani. Problemyt na Bylgarija v momenta e istoricheskijat period na razvitie na chovechestvoto, v kojto modernite nacionalni dyrzhavi, syzdadeni vyv vtorata polovina na XIX vek, kakvato e i Bylgarija, postepenno otstypvat mjasto na post-modernite dyrzhavi, v koito nacionalnite harakteristiki se razmivat, ili pridobivat novo izmerenie. Za syzhalenie, post-modernite dyrzhavi sa vse oshte nedobre definirani, vypreki che jasno se zabeljazvat dve tendencii na razvitie -- bezxaberna amalgamacija na rasi, religii i etnosi v pozhelatelno socialno inzhenerstvo ot tipa "kakvoto stane vse shte e hubavo" (Zapadna Evropa) i nacionalna amalgamacija na rasi, religii i etnosi, s obedinjavashtoto moto "vsichki sme X, i sledovatelno sme NAJ" (Syedinenite Shtati). Syvremennata praktika, kakto i poslednite sybitija, jasno pokazvat, che pyrvija model na post-modernizma e pred siguren proval. Za syzhalenie, geografski i istoricheski Bylgarija se stremi imenno kym tozi provaljasht se model (ES), no po mantalitet, vsyshtnost e po-blizo do vtorija, amerikanskija model. Ottam i vytreshnite protivorechija v bylgarskoto obshtestvo, koito sa prosto otrazeni i ot bylgarskata politicheska klasa. Polozhenieto na Bylgarija se otezhnjava i ot faktyt, che se namira na granicata mezhdu hristijanstvoto i isljama, no pyk se oblekchava ot fakta, che stranata s kojato granichi, i malcinstvo ot kojato ima, ne e fundamentalistka, a e sekularna dyrzhava. Ako Amerika ima sili da kazhe, "vsicki sme amerikanci", bez da diskriminira bazirano na vjara, pol, seksualna orientacija, etnos, klasa i zanjatie, zashto Bylgarija da ne mozhe da kazhe syshtoto? Samo po tozi nachin shte se garantira istinska integracija na macinstvata u nas. I taka, "vsichki sme bylgari", bez razlika na cvjat na kozhata, klasa, pol, zanjatie, religiozna prinadlezhnost, etnicheska prinadlezhnost, seksualna oientacija i kakvoto oshte izberete. Vyzmozhno li e tova? Ot otgovora na tozi vypros zavisi bydeshteto na Bylgarija. Zasega, dyrzhavata, kojato otgovarja s "DA" e samo edna -- Syedinenite Amerikanski SHtati. Drugijat model na post-moderna dyrzhava se razrushava pred ochite ni s poslednite sybitija v Zapadna Evropa. Taka che, "Druzhno, bratja bylgari, s nas Amerika e v mir i v boj" mozhe bi skoro njama da izglezhda kato vic :-)
Автор:    
 Джо
Дата:     09.11.2005, 21:50:13
Текст:     Коментарът е много по-хубав от статията
Автор:    
 Цончо
Дата:     10.11.2005, 15:57:53
Текст:     Мартине, коментарът наистина е добър, за което благодаря. По някакъв начин допълва текста, но за съжаление точно заради това излиза и от темата – а темата не са качествата на българския народ (умишлено не споменавам граждани), а качествата на политическия ни елит. Позицията, изказана от теб, за "политическата класа , която е отражение на политическото мислене на бълг. граждани", дълго време бе и моя позиция, за която съм намекнал още в първото изречение на текста. Днес съм радостен, че съм се избавил от тази заблуда - политическият елит (а не "класа") не е проекция на характера на българския народ. Политическият елит са хората, натоварени с отговорността да управляват нацията, този елит беше заченат "на тъмно", не в годините на зряла демокрация, а в зората на промените, започнати впрочем не от народа, а от БКП (има един много популярен видеозапис от 7 ноември 1989 мисля че беше, в който Т. Живков, казва, цитирам по памет: “комунизмът е недоносче… ще има митинги, ех да бях млад и аз да се включа в тях”). В статията ми има няколко основни тези: 1. в БГ никога не е съществувала качествена опозиция 2. успехът на една или друга партия не е заради качествата на нейната програма и на нейния човешки ресурс, а на конюнктурата, т.е. трудно можем да говорим за истинска демокрация (ти обаче смяташ, че такава има в България и аз не съм съгласен с теб). 3. лошото качество на българските партии и партийни лидери води до абсурди като изборите в Русе, където гласуват 10 процента от населението и това не става новина. Новината е, че БСП е спечелила пред десницата. 4. при избори партиите в БГ винаги отчитат това дали са влезли в парламента или властта, никога не говорят за причините на своя успех или неуспех и не обръщат внимание на това какъв процент гласове са им дали възможността да управляват. Пример: в момента БСП управлява с 15 процента народен вот. 5. ако качеството на полит. представителство не се подобри, което означава не създаване на нови партии, а реформа в традиционните партии, тогава можем да очакваме все по-голяма политическа пасивност у българите, която, за съжаление, ще работи в полза на малките, агресивни радикални групи от типа на Атака... Именно от последното се страхувам аз и то забележи, не като политик, а като гражданин, който има възможността да каже откровено мнението си… Мартине, аз не изразявам “наивната” надежда, че политическата ни "класа" ще се осъзнае, както неправилно си разбрал, аз преди всичко ИЗРАЗЯВАМ БЕЗПОКОЙСТВО си.
Автор:    
 MPM
Дата:     10.11.2005, 16:16:55
Текст:     Pak povtarjam, bylgarskata politicheska klasa e ot "klasata" na onova, koeto v statijata se naricha "bylgarski narod". Tja e chast ot nego. Ako e "zachenata na tymno", no "bylgarskijat narod" prodylzhava da ja izbira na svobodni izbori chrez manipulacii, podkupi, kebabcheta, kasacii i komasacii (bez znachenie kak), tova e problem na izbiratelja, ne na izbranija. Vypreki tova, moga sys sigurnost da kazha, che bylgarskijat izbiratel e mnogo po-zrjal i orientiran politicheski, otkolkoto, da rechem, kanadskijat. Tuk (v Kanada) partiite upravljavat i s po-malko procenta ot glasovete i ne im miga okoto. I tuk kachestvoto na polticite ne e osobeno visoko. Prichinite za mozhe bi po-loshoto kachestvo na bylgarskija politik (v tova ne sym napylno ubeden) sa chast ot choveshkata, dazhe ne i zadylzhitelno ot bylgarskata priroda i po moe mnenie sa slednite: (a) pyrvenjushka malogramotnost -- choveshko kachestvo, ne samo bylgarsko. Ako v edna strana siguren nachin na zabogatjavane izvyn tova da te izberat za deputat pochti njama, kak da ne se samozabravish? (b) nekompetentnost -- svyrzana s prodylzhitelnata izolacia na Bylgarija zad zheljaznata zavesa; (c) lipsa na moral -- svyrzana s unishtozhavaneto na religijata ot komunizma, obache s otpadaneto na religijata i vseobhvatnija nalagan ateizym, tova stava i na Zapad; (d) sklonnost kym kradene, prisvojavane i bezogledno polzvane na privilegii -- tova se smjata za normalno sred horata v Bylgarija, kogato _te_ go pravjat, i za izvynredno losho, ako _njakoj drug_ go pravi, osobeno ako e politik (svyrzano e otchasti sys (c)). Az tvyrdja, che ako vzemesh celokupnija kanadski narod, zaedno s negovite politici, i go postavish da zhivee 45 godini pod komunizym ot tipa na bylgaro-syvetskija, negovite politici sled tova shte sa mnogo po-loshi ot nashite, ili pone syshtite. Kakto kazah, problemyt ne e v partiite, problemyt e v identificirane na tendenciite i faktorite, pred koito e izpravena stranata v globalen kontekst. Ako tezi svetovni tendencii i faktori se postavjat na obsyzhdane v publichnoto prostranstvo, njama nachin skoro njakoj ot bylgarskite politici da ne nameri naj-dobrija nachin da se reagira na tjah, i da ne go zashtiti publichno. Taka che, vmesto da iziskvame ot nashite politici da sa sgovorchivi i samootverzheni genii, dajte da identificirame istinskite globalni problemi, koito stojat pred nashata strana. Kakto kazah, spored men te do edin sa svyrzani s prehoda mezhdu modernizma i post-modernizma i nejasnotata, ili ako shtete, haosyt, svyrzan s tozi prehod...
Автор:    
 Boatswain Spyder
Дата:     10.11.2005, 17:26:28
Текст:     Кокошката не е незабавен продукт на яйцето, и яйцето не е незабавен продукт на кокошката - има някакво технологично време за прехода в едната и в другата посока. И макар кокошката и яйцето да са едно и също, остава проблемът за началото (кой е бил пръв - кокошката или яйцето, народът или елитът, дисидентите или ДС ) проблемът за big bang - когато първата щайга от стоката политически елит излиза на светло. Излиза от тъмното. От ченгеджийницата на ДС и прочие. В България поне отговорът е ясен - първичното е ДС. БКП. Павлов, Кюлев и кукловодите им, и сребърните лисици, и парите на първо главно. И пр. И се задържа, този "елит", доста дълго на сцената. И това беше неизбежно. Няма още граждсанско общество. Гражданското общество не са неправителствените организацийки, пишещи "проекти" с българо-английски речници по мениджмънт, отворени на бюрото. Гражданското общество ие манталитетът на свободния човек. Бавно става. Но като стане, тогава наистина елитът - политически - ще е отражение на излъчилия го народ. Сега сме леко зациклили - вече има някакво позитивно движение в манталитета, което изпреварва (мъничко изпреварва) тоталната перверзия, наречена "политичаска класа". Оттам и търкания и шумове в системата. Ще си дойде всичко на мястото.
Автор:    
 MPM
Дата:     10.11.2005, 19:18:56
Текст:     Ami g-n Spyder, tova, koeto iskam da kazha e, che naj-lesnoto neshto e da si povtarjame "politicite ni sa idioti", "narodyt e typ", i v krajna smetka, "DS e vinovna za vsichko", kakto i filosofski da debatirame, dali DS li e pyrva ili UBO. Az se opitvam da Vi pokanja da govorim ne tolkova za tezi neshta (te sa neprekysnata tema za razgovor veche 16 godini), a za globalnite problemi, koito se izprechvat pred Bylgarija. Pak povtarjam, i genii da bjaha nashite politici, i celija ni narod da se systoeshe ot chistokryvni celeustremeni i duhovno naj-vyzviseni bylgari s visshe obrazovanie, problemite ostavat. Tezi problemi zasjagat ne samo Bylgarija, no trjabva dobre da se razbirat u nas. Imenno ot tezi problemi, i po-skoro ot otnoshenieto kym tjah, nasheto, na vsichki bylgarski grazhdani, i ottam na upravljavashtata klasa, kakto i ot pravilnoto im razreshavane v nacionalen i globalen aspekt, zavisi oceljavaneto na nashata strana. Ne ot DS, UBO, i nedostatychno vyzvisenata politicheska klasa. Predi 10.11.89 g. DS i UBO si bjaha syvsem otkrito na vlast, a politicite bjaha absoljutno nedosegaemi za obshtestvenoto mnenie, i, pozvolete da predlozha, mnogo po-prosti, mnogo po-malogramotni, mnogo po-groteskni, i mnogo po-korumpirani ot segashnite. Vypreki tova Bylgarija oceljavashe. Zashto? Otgovoryt e mnogo prost -- ponezhe globalnite uslovija stimuliraha tova, ili pone ne go vyzprepjatstvaha. Sega, obache, uslovijata se smenjat. Veche 16 godini ni se davat za primer "normalni" strani kato Belgija, Francija i Holandija. Kakvo stava tam dnes? I za tezi problemi li sa vinovni bylgarskite politici? Vreme e da prestanem da se vzhivjavame v roljata na kachili se na selskata kambanarija i pljueshti po okolnija pejzazh inteligenti, i da poglednem neshtata takiva kakvito sa -- post-modernijat svjat e pred trudni dilemi, edna ot naj-golemite ot koito e integracijata na malcinstvata, ponezhe razhdaemostta v tozi svjat kolabira i vnosyt na rabotna ryka e neizbezhen. Kakto kazah, zasega ima dva modela, samo edinijat ot koito raboti -- nacionalnijat integracionen model na SASHT. Za syzhalenie, po geografsko-istoricheski prichini, Bylgarija shte se prisyedini kym razpadashtija se i nerabotesht model, tozi na ES. Ne samo tova, Turcija iska da se prisyedini kym nego syshto, no v momenta, v kojto izpylni "kriteriite" na ES, v neja vlastta shte vzemat isljamskite fundamentalisti, koito sega sa dyrzhani vyn ot upravlenieto samo blagodarenie na voennite v Turcija. Koeto pyk, za umnicite ot ES e mnogo losho, te iskat v Turcija da vlastvat "evropejskite cennosti". V konkreten prevod za tazi strana, tova oznachava voennite da ne se mesjat poveche v politikata i "narodyt" da si izbira predstavitelite sam. S 50-60 miliona malogramotni mjusulmani v Anadola, i tri-chetiri malki sekularni oazisa v Odrin, Istanbul i Ankara, syvsem jasno e kakvo "narodyt" (pregyrnal "evropejskite cennosti :-)) shte izbere. Togava polozhenieto na Bylgarija shte se utezhni oshte poveche.
Автор:    
 Boatswain Spyder
Дата:     10.11.2005, 20:53:37
Текст:     Да, интересни развития покрай САЩ и Франция... Французите се имаха за свръх-равноправни, за affirmative action не искаха и да чуят, дори са забранили със закон събирането на статистически данни за етническа и религиозна принадлежност - и само по този формален признак твърдяха, че са по-демократично общество от САЩ... Щото affirmative action поставяла малцинствата в привилегировано положение... И след уличните палежи се оказа, че и във Франция вече ще има affirmative action, и дори Саркози и Вилпен се карат сой пръв бил измислил да я въведе...
Автор:    
 MPM
Дата:     10.11.2005, 20:53:38
Текст:     Kanadskata "demokracija" e mnogo po-zle ot bylgarskata i njama nishto obshto s amerikanskata :-). Samo edna iljustracija -- tuk (v Kanada) njama nikakvo razdelenie na vlastite, i ministyr-predsedateljat reshava vsichko. Dazhe naskoro izleze kniga: "The Gentle Dictatorship", kojato opisva mnogo tochno politicheskata sistema na Kanada. Za grazhdansko obshtestvo tuk edva li mozhe da se govori, kakto i za svoboden pechat. V Kanada izlizat obshto 2 federalni vestnika! Taka che, edva li tyrseneto pod vola tele i neprekysnatite pljunki shte dovedat do neshto pozitivno. Kato iskate da se pljuete edin drugi, njamam nishto protiv -- dejstvajte. Samo edno moga da kazha -- u nas vseki e protiv vseki, a Bog e sreshtu vsichki. Bog, v smisyl na nasheto doblizhavane do sveta i vselenata, kakto i razbiraneto ni za tezi neshta. Zatova se i razpadnaha desnite partii -- ot pljuene. Vreme e da se razbere, che s tova nishto ne se postiga. Iska se pozitivno mislene i vnikvane v problemite na Bylgarija, koito ne mozhe da se razglezhdat otdelno ot globalnite problemi. Demografskijat kolaps, naprimer, ne e izolirano tipichno bylgarsko javlenie, i za nego ne sa vinovni nito Simeon II, nito Ivan Kostov, nito Serjozha Dmitrievich, za Nadeto Mihajlova da ne govorim. Pootdelno i vzeti zaedno da bjaha podpomagali razhdaemostta, samite te da imaha po 10 deca, da razdavaha po 200 leva na dete za po 5 godini, problemyt e obektiven i zasjaga ne samo Bylgarija, a vsichki Zapadni strani. Osven demografskija kolaps, a mozhe bi i vyv vryzka s nego, imame zalez na modernite dyrzhavi i mychitelno razhdane na post-moderni takiva, s tehnite novi i nedotam izpitani modeli. Mnogo e trudno Bylgarija da ocelee kato nacionalna dyrzhava v podobni obstojatelstva, ako shte i genialni politici da ima. Naivno e da se chaka genialen politik, ili visokoizdignata politicheska klasa da dojde i da "opravi" neshtata. Spored men, ima edin edinstven izxod -- _nacionalnoto_ integrirane na malcinstvata po amerikanskija model, kombinirano s bezprekoslovnoto izpylnenie na vyvedenite zakoni (+ surovi nakazanija za nespazvashtite zakonite, koito sa formi na obshtestveni kontrakti). Inache trjabva da zagasim lampite i da chakame sobstvenoto si izchezvane, pljuejki se pomezhdu si. Ne e mnogo slozhno chovek da vidi platformata na Republikanskata Partija v SASHT i da ja preustroi za bylgarskite uslovija. Edna podobna partija bi imala kato dobyr lozung "nacionalna integracija za vsichki i strikten pravov red za vseki i ot vseki". kakto i da e, kakto vinagi, njamam nikakvo namerenie da sporja, samo informiram kak stojat neshtata.
Автор:    
 Avram
Дата:     11.11.2005, 02:51:21
Текст:     Mnogo interesna i vajna tema. Syglasen sym s avtora na statiata, che politicheskiat elit v Bulgaria ima spetsialna otgovornost pred obshtestvoto. Ima edna prikazka naistina, che vseki narod zaslujava pravitelstvoto si, no tova ne e tolkova prosto, osobeno za prehodni i haotichni vremena. Ne vsyako pravitelstvo zaslujava naroda si.
Za Kanada ne sym syglasen s g-n MPM. S vsichkite si problemi politicheskiat protses v Kanada e nesypostavim s tozi v Bulgaria, vypreki nalichieto na universalni problemi vyv vysaka strana. Nai-malkoto zashtoto kanatdsite shte pordyljat da se lyubuvat na priroda i hokei (po dumite na sina mi), dokato polititsite prodyljavat da si byrkat kashite. S drugi dumi, politicheskia protses v Kanada ne zasyaga ikonomicheskia i sotsialen jivot v stepenta v koayto nedozryalata politika v Bulgaria vliayae vyrhu tselia jivot na stranata. Shto se otnasya za sysedite na yug ot 48-ia paralel, ubeden sym che mnogo moje da se uchim ot politicheskata kultura na US. V syshtoto vreme ne tryabva da se zablujdavame che problemite na integratsiata sa okonchatelno resheni tam i te imat universalni retsepti (posleden primer e New Orleans sled Katrina).
Edin ot urotsite na post-modernia svayt e, che nyama universalni merki i reshenia za razlichnite starni i obshtnosti. Tryabvda se se tyrsyat postyanno nahosgchivi i originalni reshenia. Za tova e nujen i kachetvsen politicheski elit. Tova ne se otnasya samo do ingegratsiata na obshtestvoto, no i do ikonomicheskoto razvitie i prochie. Nie mojem da se uchim ot funladsti, irlandsi, amerikantsi (dori kanadtsi), koreitsi, chliitsi i t.n., no v kraina smetka politicheskata dalnovidnost na bulgarskia elit i aktivnostta na razvivashtoto se grajdansko obshestvo shte opredelyat bydeshteto na Bulgaria. Do golyama stepen.
Автор:    
 MPM
Дата:     11.11.2005, 05:33:41
Текст:     G-n Avrame, politicheskijat proces v Kanada e nesypostavim s tozi v Bylgarija po edna prosta prichina -- toj prosto otsystva :-). Verno e, che lipsata mu ne zasjaga negativno ikonomicheskija i socialen zhivot v stranata. V Bylgarija e obratnoto, politicheski proces ima, no obiknoveno zasjaga ikonomicheskija i socialen zhivot negativno. Taka che, koj znae -- mozhe bi po-malko politicheski proces ne e losho neshto :-). Akumulira se, i syotvetno se harchi po-malko negativna energija v obshtestvoto. Za smetka na tova, grazhdanite se debilitirat. Kakto i da e, radvam se, che ne osporihte fakta, che Kanada ne e syvsem demokratichna dyrzhava poradi slivaneto na vlastite, temata za multikulturalizma predlagam da ne ja zapochvame. Gornijat mi posting beshe otgovor na g-n Tsonchev, kojto vposledstvie izchezna, taka che syzhaljavam. Vyprosyt za nacionalnoto bydeshte na Bylgarija ostava otkrit. Otnovo syzhaljavam, che ne se poluchi diskusija po tazi tema. Nakraja iskam da vmetna, che sysedite na jug ot 48 paralel sa ot syshtata nacionalnost, kakto i sysedite na sever ot nego, chak do 49-ija paralel :-).
Автор:    
 Цончо
Дата:     11.11.2005, 09:03:02
Текст:     Да, ето го постинга, на който Мартин отговори /10.11.2005, 13:53:38/ (с малки корекции): "Мартине, не виждам защо настояваш да оставим критиката у дома и да вторачим поглед навън. Ако една тема се дъвчи 16 години, то значи проблемите стоят нерешени 16 години. Няма мърдане напред. Казваш верни неща, но се подхлъзваш и губиш от аргументацията си, като подкрепяш мнението си с нещо, което всеки дълго живял навън българин прави - изпадаш в крайност дотам, че да приравниш демокрацията Канада с "демокрацията" България. Може да сравняваме двете страни, но да поставяме знак за равенство между тях, разбира се, е неправилно. Добре нека уточним: след като се съгласим, че БКП е майка на новата българска демокрация, не по желание, а по необходимост (заради "глобалните условия") и затова, но не единствено затова, тя е днес калпава, и след като приемем, че няма идеални политици - нито по света, още по-малко у нас, че БГ все още няма гражданско общество, но бавно се създава, стигаме до втората част от последния ти пост където напомняш нещо важно и в крайна сметка докосващо финала и една от ключовите тези на статията, т. нар. радикализъм. Като редактор на сайта не случайно пуснах два материала, които бяха водещи преди месец, впрочем месец преди бунтовете във Франция: първият "Гневните мюсюлмани на Европа", вторият "Как да мислим Атака"... Аз съм съгласен, че идеалният интеграционен модел са САЩ (а може би и Канада, ти имаш повече впечатления), но българският политически елит (не аз) няма да се съгласи с теб, днес той говори за Европа (не заради друго, а заради "глобалните условия")... Основното ми опасение и съм го казал в статията, в предпоследния абзац е: събудете се, популистите чукат на вратата, те са анти-глобалисти, те са примитиви, те са стари муцуни, те са “нови политици” и последният им проблем е "интеграцията" на малцинствата. Същите тези хора по някакъв начин са повлияни от "глобалните условия". Днес ние, които живеем в България, виждаме първите знаци за лошо управление на левицата (аз лично го очаквах и затова съм ядосан, не на народа, а на десницата), слаба десница и все по-голям шум от страна на някакви малки, примитивни националистически организациики, заредени с омраза и анти-семитизъм. Тези организации ще станат фактор в българската политика само ако: политическата пасивност у мнозинството бълг. граждани се запази, т.е. малко гласували на изборите, вота се взима от дисциплинираните организации, ако икономическото положение на българите не се подобри чувствително, ако в крайна сметка политическият елит не осъзнае, че с подобна политика застрашава не само България, но и самият себе си. Само примитиви могат да отстранят примитивите, но от това народът няма да му стане по-леко (да не говорим за гражданите). Изтъркано и леко профанно ще прозвучи, но толкова може да се напише в един пост - да не забравяме как национализмът и комунизмът дойдоха на власт в Европа. Европа бе цивилизована, но политическият й елит, политическите й институции бяха изгнили, тук не говорим за нуждата от политически гении и супер държави, тук говорим за необходимостта от едни сравнително адекватни на заобикалящият ги свят управници. От такива има нужда БГ."
Автор:    
 Цончо
Дата:     11.11.2005, 10:55:46
Текст:     Благодаря на всички за коментарите. Искам само да допълня, че когато в последния си пост наричам хората, които взимат решения в БГ "примитиви", нямам предвид индивиди без ерудиция, а такива без морал и интуиция. Също така смятам, че в България все пак има качествени политици и че управлението в крайна сметка не е проста работа, особено управлението на бедна и изостанала държава. Ако всички са "маскари", то от такива статии и дебати просто няма да има смисъл.
Автор:    
 Златко
Дата:     11.11.2005, 12:35:02
Текст:     Признавам, не бих се намесил в темата ако не бяха ме поканили. Прочетох старателно (повечето неща) тук и единственото, което мога да кажа е, че намирам ценни мисли във всички изказани мнения, но оставам някак далеч от почти всички тях. Може би защото принадлежа към не особено популярната в момента група на Евро-оптимистите. Между другото, откъде тая увереност в "залеза на Европа", при това след една криза, която е доста мека даже по стандартите на Европейската общност? Аз съм склонен да мисля, че зад такива бързи заключения се крие най-вече непознаване на най-новата европейска история, особено историята на европейския съюз. Факт е, че този съюз е преодолявал много по-сериозни кризи от сегашната, като се започне с рязкото противопоставяне на ДеГол срещу английско участие в съюза и като се свърши с дрязгите около всяко следващо разширение, чието значение за бъдещето на континента (и страната ни) едва ли може да се оцени в момента. Но може би всичко това ни отвлича настрана от основната тема, която за мен все пак си остава "Кой е виновен?" (Цончо, шегувам се, не ми се връзвай, моля те). Аз самият предпочитам да задавам един по-различен въпрос, а именно: "Ще доживеем ли времето, в което ще започнем да разговаряме едни с други без непрекъснати обвинения?" И все пак не мога да приема на сериозно тезата, че политическият елит в която и да било страна може да бъде разглеждан като нещо "над" или "под" избирателите, които са го довели на власт. Откровено казано, моето собствено усещане е, че процесите, които вървят в момента в България имат началото си не във времето от преди няколко десетки, а вероятно няколко стотици, да не кажа и повече, години. Погледнете само която и да било по-сериозно написана студия върху историята на Балканите - и нищо чудно казаното тук да ви се стори не чак толкова невероятно. Между другото, за да не бъда голословен, бих ви препратил към една чудесна серия от лекции по балканска история, която намирам много, много отрезвяваща (http://www.lib.msu.edu/sowards/balkan/). Че ние сме във времето едва ли има съмнение. Но дали времето е в нас или някъде другаде си (господ знае къде), вече е малко по-различен въпрос. Нека все пак изберем да бъдем оптимисти и се надяваме, че ще доживеем и времена, в които ще си задаваме по-малко подобни въпроси.
Автор:    
 NPM
Дата:     11.11.2005, 17:40:50
Текст:     Zlatko, segashnata kriza v EU e mnogo po-dylboka ot vsichki predishni, zashtoto e kriza na pogreshnija model na post-moderno obshtestvo. Ottuk natatyk kolapsyt na EU e vypros na vreme. Konkretnata forma i prodylzhitelnostta na tozi kolaps ne moga da predvidja. Dori i prostata aritmetika ne izliza -- ne mozhe da se syhrani edna Holandija, v kojato holandcite sa na izchezvane, a novodoshlite treto pokolenie rodeni v Holandija grazhdani se identificirat kato indonezijci, marokanci i pr., samo ne i kato holandci. Az lichno pitah edin taksimetrov shofjor, kojto gordo mi kaza, che e vtoro pokolenie roden v Holandija no e ot marokanski proizxod, ako igrajat nacionalnite otbori na Holandija i na Maroko v Amsterdam, toj za koj shte vika. Otgovoryt beshe dostatychno krasnorechiv -- "razbira se, che za Maroko". "A bil li si v Maroko", go pitam. "Ne, no mechtata mi e da otida tam na vakancija" otgovori shofjoryt. Taka che, vreme e evropejcite (kakto i kanadcite, koito gi sledvat sljapo) ili dejstvitelno da zagasjat lampite, ili da se pouchat ot chicho Sam. Ne kazvam, che modelyt na chicho Sam syshto njama da kolabira, no vsichki danni (vkl i demografski) sochat, che ako tova stane, shte e mnogo po-kysno ot porednija kolaps na Evropa.
Автор:    
 MPM
Дата:     19.11.2005, 16:37:56
Текст:     Malka statisticheska iljustracija: http://www.monitor.bg/article?sid=&aid=61214&eid=543
Автор:    
 Боян, до МРМ
Дата:     21.11.2005, 23:15:20
Текст:     На мен пък анализа на Цончо много ми хареса. Впрочем и ти правиш интересни наблюдения, съждения и обобщения, особено в първото си съобщение, но ми се струва че някак прекалено интернационализираш вътрешнополитическите ни проблеми. А те са толкова ясни: това което постепенно ни отчуждава от всички политически партии е липсата на каквито и да било нравстени устои у управленските ни елити. Разбира се, сега може да тръгнем да гадаем, на какво ли се дължи това: На тая наша прословута "народопсихология"? Или пък на международното положение, на "пост модерните държави" и така нататък, оправдания бол. Това обаче няма да промени факта, че проблемът на българската "риба" е в главата (усмивка)
Автор:    
 MPM
Дата:     22.11.2005, 04:20:04
Текст:     Bojane, otnovo povtarjam, che oceljavaneto na Bylgarija kato nacionalnata dyrzhava, kojato poznavame ot 1878 g. nasam ne zavisi ot polticheskata klasa v Bylgarija. Poslednata mozhe da zabavi procesa na transformacijata na nashata strana ot moderna v post-moderna dyrzhava, ili da go uskori. Problemyt e tam, che ne e jasno dali ednoto e po-dobro, ili drugoto. Samata transformacija e rezultat ot obektivni procesi, koito ne sa vytreshnopoliticheski. Demografskite problemi zasjagat vsichki Zapadni strani, vkljuchitelno i Bylgarija. Znam, che e moderno da se huli politicheskata klasa v Bylgarija, no tova ne promenja polozhenieto. Ne chuh nito edin argument po syshtestvo, kojto da obori moite tezi. Ako dojdat naj-prekrasnite, chestni i celeustremeni politici na vlast, demografskoto systojanie na bylgarite shte se podobri li, ili shte se vloshi? Transformacijata na modernite dyrzhavi v post-moderni shte spre li, ili shte se uskori? Imigracijata ot centralna Azija i Afrika shte spre li, ili shte se uvelichi?
Автор:    
Дата:     22.11.2005, 10:01:47
Текст:     В България има демографска криза и тя не е причинена от наплива на имигранти от Близкия Изток, Африка и т.н., а от емиграцията на българите и от все по-увеличаващото се "малцинство" на циганите. Т.е. това е чисто вътрешен, национален проблем. Сега ние не сме застрашени от емигрантски вълни и няма да бъдем докато не станем богата държава, заплахата сега е мизерията на малцинствата; това е непосредствената заплаха. Стандартът на живот се вдига леко, но не и за циганите. За тези хора, стандартът няма да се вдигне и след влизането ни в ЕС. Виждаме, че проблемите с маргинализираните групи не могат да бъдат решени нито от европейците, нито от американците, което означава, че са изключително сложни. Затова е необходимо да мисли отрано, а това българските политици не го правят. Онзи ден по CNN излъчиха индиански семейства в САЩ, които живеят по-зле от нашите цигани. Същото е и в Канада. Ако имаме малко по-интелигентни политици, когато пишат програми за национална сигурност те приоритетно ще обърнат внимание на подобряването на стандарта на живот на ВСИЧКИ български граждани, а не на закупуването на самолети. Ако днешните български политици не се замислят, не заработят интелигентно, днешните промени в демографската карта ще се превърнат или в политически и социален колапс, който ще доведе радикални партии в парламента, които ще се опитат да решат проблемите по най-просташкия начин или кризата ще стане перманентна... и тогава всички приказки за свободен пазар, ЕС, мултикултурализъм и прочие ще са една недомислица, в която каруцата стои пред коня... Статията всъщност предупреждава точно за това.
Автор:    
 MPM
Дата:     23.11.2005, 09:55:43
Текст:     Ami znachi, che politicite i v SASHT, i v Canada, i na drugi mesta, ne mogat da reshat izcjalo problemite na "marginaliziranite" grupi, bili te indianci, imigranti, ili cigani. Realistichno li e da iskame imenno nashite politici da gi reshat? Spored men Vie prosto nadcenjavate politicite po princip, a i bylgarskite v chastnost. Te ne mogat da reshat problemi, koito sa chast ot golemi globalni procesi, naj-malkoto pyk mogat da storjat tova imenno bylgarskite politici. Amerikancite (i otchasti kanadcite) vse pak imat za kompensacija znachitelno po-goljama razhdaemost, v sravnenie s tazi na bylgarite, a i na zapadnoevropejcite. Zashto? Vyzmozhni otgovori: (a) intenzivno selsko stopanstvo i vryzka sys zemjata; (b) roljata na zhenite e vse oshte po-tradicionna, koeto e svyrzano s ostatychna religioznost v tezi obshtestva; (c) poveche se trudjat, i ne se bojat da vlozhat neobhodimija trud za otglezhdaneto na poveche deca dori i v gradski uslovija. Vyzmozhno e da ima oshte vyzmozhni otgovori. U nas utezhnjavashto obstojatelstvo e komunisticheskoto nasledstvo (svyrzano s otchuzhdavane ot zemjata, likvidirane na religioznite dobrodeteli, nasilstvena i byrza emancipacija na zhenite i pr.), koeto uskori neimoverno demografskija sriv. No tozi demografski sriv se nabljudava i v Zapadna Evropa, makar che ne e tolkova vnezapen i flagranten. Kyde po-rano, kyde po-kysno, tozi sriv chuka na vratata i predizvestjava kraja na modernite (nacionalnite) dyrzhavi. Mojata teza e, che talantlivi politici tuk ili tam ne mogat da sprat ili da preobyrnat tozi proces. Sledovatelno, trjabva da se tyrsjat novi reshenija. Za syzhalenie, pak povtarjam, poradi komunisticheskoto nasledstvo, paradoksalno se okazva, che imenno iztochnoevropejskite postkomunisticheski strani, a sred tjah mozhe bi naj-mnogo Bylgarija, se okazvat na prednata frontova linija na tozi proces i ot tehnite politici se iziskvat podobni reshenija. Te pyk njamat nito opita, nito podgotovkata, nito vizijata da gi dadat, prosto zashtoto sa novosyzdadeni, dori i da sa iskreno dobronamereni i moralni (syglasen sym, che po-goljamata chast mozhe bi ne sa). Njama smisyl da se vini bylgarskata emigracija za vytreshnodemografskite problemi na Bylgarija -- diasporite po cjal svjat na drugi nacii sa mnogo po-golemi ot nashata, ima li vytreshen prirast na naselenie v majkata-rodina, tova ne e problem, a naprotiv -- tova e predimstvo, ponezhe se syzdavat nacionalni lobita vyv vazhni strani po sveta. Formuli za reshavane na nashija demografski problem i svyrzanija s nego problem za integracijata na marginaliziranite malcinstva (koito pyk imat soliden demografski prirast), obache, kakto vidjahme, njama. Njama i recepti. Edinstvenata shto-gode uspeshna integracionna formula, pone zasega, e tazi na SASHT. Ne che e perfektna, dazhe naprotiv. No drugata, na "multikulturalizma" ot zapadnoevropejski tip e na pyt da se sgromoljasa. Kanadskata i avstralijskata formula e podobna na zapadnoevropejskata, no vse oshte se dyrzhi, mozhe bi poradi anglosaksonskata pravno-pazarna sistema (ne sym syvsem siguren i v tova). Izvestni li sa Vi drugi formuli? Na men pone, ne... Ako ima, shte se radvam da gi chuja. Inache kato cjalo sym syglasen s poslednata chast na gornija komentar.
Автор:    
 Павел Лазаров
Дата:     23.11.2005, 18:55:45
Текст:     Много хубава статия и смислени коментари.

До МРМ: мога ли да те помоля да използваш кирилица? Коментарите ти са много добри, но четенето им е мъчително.
Ето тук един сайт, който обръща текст от латиница на кирилица за половин секумнда: http://www.2cyr.com (настройките отнемат 1 мин!)
---------------------------------------
www.probujdane.com
Автор:    
 MPM
Дата:     24.11.2005, 02:07:21
Текст:     Много хубава програма, мерси много. Все пак се губи време за пействане напред-назад, но няма как...
Автор:    
 Боян до МРМ: В нас или извън нас?
Дата:     24.11.2005, 07:57:24
Текст:     Вече започвам да схващам какво толкова те тревожи: демографските и другите глобални проблеми. Които са надвиснали едва ли не като Дамоклиев меч над правителствата в света, и особено над малките и безпомощни страни като България. С една дума, оказва се че безсилието на политиците ни си имало една много обективна извинителна причина. Както и тяхната пословична корумпираност, предполагам и тя ще да е неиизменна част от световните тенденции (усмивка). А защо не и другите назряващи социални, етнически и малцинствени конфликти – и те естествени, обективни и независими процеси. Изобщо, що не вземем да наречем всичко което ни сполети ПРИРОДНО БЕДСТВИЕ и оттам нататък да снемем всякаква отговорност от правителствата и от другите явно и тайно управляващи политически и икономически елити... Това разбира се го казвам с не малка доза ирония, защото аз лично не съм привърженик на тоя обективистичен подход. Дори напротив, смятам че причините за каквото и да било са само в нас самите и да ги търсим другаде си е чисто самозалъгване. Не че външните фактори и обстоятелства не ни влияят, но в крайна сметка цялостният им ефект се обулсавя пак от нашето поведение, решение, стремление, че дори и настроение. Включително и по деликатните проблеми с малцинствените общности, а и със съседните нам страни, примерно Турция. Ако ти е интересно, оня ден участвах в една разгорещена дискусия http://www.novinar.org/main.php? act=news&act1=mnenia&mater=MTc2Nzs1 по въпроса “За и Против следобедната новинарска емисия на турски език”. И за моя най-голяма изненада, бях единственият опитал се да защити “постмодерната държава”, тоест краткия новинарски блок на турски, а защо не и на цигански. Всъщност, бях направо втрещен от изблиците на “омраза към поробителя” и то от иначе интелигентни хора (като “Фена на Идеята”), явно все още е заседнала дълбоко в душите ни. Кофтито в случая е че рано или късно омразата ражда ответна омраза. И забележи как и там ДПС, турците и Доган изведнъж се оказаха виновниците за всичките ни беди, сякаш останалите ни политици са цвете за мирисане. Тоест, и чувството на ненавист е пак част от същия трик на търсене на външния “враг”, виновник и така нататък.
Автор:    
 MPM
Дата:     24.11.2005, 17:39:05
Текст:     Бояне, позволи ми да предложа, че ти изобщо не си в час. Никой не търси извинение за политици, говорим за _разрешение на проблемите_. Мен лично не ме интересува житие-битието на който и да е политик, камо ли в България. Въпросът е, КАКВО ДА СЕ ПРАВИ при (а) демографски срив на българите; (б) демографски малцинствен бум; (в) необходимостта от работна ръка ако искаме постоянен икономически растеж, т.е. неизбежността от поканване в страната на имигранти. Ето, вчера-завчера във вестниците писаха, че щели да отварят вратите за виетнамска и не знам каква си имиграция. Нещо повече, пишеше, че недостатъците в българската образователна система били причината за това, което пък е отново нихилистична тъпотия, от рода на това, че политиците ни били виновни за всичко. Разбирам да можеш да предложиш план КАКВО ДА СЕ ПРАВИ, който да е достатъчно културно, научно и политически обоснован, и политиците да го игнорират, след като се запознаят в детайли с него. Да, тогава може и да са виновни, ако техните планове се провалят, а твоят се окаже успешен другаде. В момента, обаче, ти не предлагаш нищо, а напълно деструктивно предпочиташ да свириш една изтъркана плоча -- "политиците ни са виновни, да се оправят, иначе -- в затвора". Подобен начин на мислене не води до никъде. Пак казвам, нямам нищо общо с нито един политик в България, и нямам никакво намерение да ги защищавам. Просто констатирам нихилистичното отношение на голяма част от българите спрямо политическия процес. Това не помага за решаването на проблемите на България.
Автор:    
 Do MPM
Дата:     24.11.2005, 21:40:06
Текст:     Vsashtnost Boyan, za razlika ot teb, e v chas za Bulgaria. Toi e kazal veche chast ot plana: davaneto vazmojnost na tsiganite da imat novini na svoia ezik. Edna malka, no umna i polezna stapka. Pich, ne Boyan triabva da predlaga plan, a polititsite na Boyan, i edva sled tova toi da uprajni izbiratelnoto si pravo. Prevrqshtash spora v sholastichna glupost; zabeliazvam, che e izkliuchetelno nepriatno da se spori s teb, zashtoto ne se opitvash da svanesh chujdata misal. Pich, moga li da ti zadam edin vqpros: kakva e razlikata mejdu polititsite na Bolivia i polititsite na Canada? Poprocheti malko, shte ia vidish, sled kato si nesposoben da shvanesh kak se pravi politika v BG i koi ia pravi. NO spored teb niama razlika... pone spored edin goren tvoi post. Koi e nihilist spriamo politicheskia protses togava? I molia, ne mi otgovariai s poroi ot dumi:)
Автор:    
 Боян до МРМ, Ето избор свеж: щастие или “растеж”?
Дата:     24.11.2005, 23:05:22
Текст:     Първо да те успокоя, че “ти позволявам да предлагаш” и предполагаш каквото си поискаш. Включително и да правиш апокалиптични прогнози за някакви “неизбежни бумове, сривове и растежи” и после да им търсиш “културно и научно разрешение на проблемите”. Само, не беше нужно да повтаряш, че “си нямал нищо общо с политиците ни”, повярвах ти още от първия път (усмивка). Всъщност, отначало дори си помислих, че по-скоро “имаш нещо общо” с кабинетните учени: първо ми хрумна една от любимите ти думички, “демограф”, а сега виждам, че ставаш и за “икономист”. Което при всички случаи е за предпочитане пред “тъпия нихилист”, за какъвто ме изкара. Нека все пак те уверя, че и аз съм ”за решаването на проблемите на България”, но на нашите и реалните, а не на глобалните и измислените. Ето тръгнали сега едни умници-статистици да ме плашат с “демографския срив”: ако сме били продължавали с това темпо след 50 години българите нямало да ни има! Хубаво де, ама кой е казал че още половин век ще “продължаваме с това темпо”, примерно, младите да емигрират от страната. Плюс това, дали наистина те са невъзвръщенци завинаги, или биха се върнали веднага щом си оправим кочината, тоест си решим проблема с престъпността, корумпираността и алчността на властта. Според мене, натам би трябвало да насочим усилията си, пък и към приобщаването на българските цигани, а не към “неизбежното поканване в страната на виетнамци” и прочие. И що било “неизбежно”? Ами заради “необходимостта от работна ръка за постоянния икономически растеж”! Само че ако питаш мене, точно на това бих казал “една изтъркана плоча”: РАСТЕЖ, РАСТЕЖ, РАСТЕЖ... ми набиват в хор и отляво и отдясно и от центъра и отвсякъде. Замислял ли си се, обаче, дали тоя растеж от последните години ни направи по-щастливи? И тук нямам впредвид някакви скачащи кредитни рейтинги, а реалното самочувствие на хората у нас. Струва ли си, например, в името на моментния “растеж” да си унищожаваме трайно природата, планините, реките? Защото действително в последно време взе много да се строи, особено по Черноморското крайбрежие навсякъде “растат” и никнат като гъби хотел до хотела. Е и какво, стана ли от това почивката ни по-спокойна и приятна? Или вече едва успяваме да се проврем между сградите и да се доберем до морето, а за гледка към него просто забрави. Ето това бих нарекъл “нихилистична тъпотия”: при тая (доскоро) чудна природа да се самозазиждаме в бетонни кутии. Друга подобна “тъпотия” е колосалното напоследък изсичане на горите в планините. Което иначе пак бива отчитано като “растеж”... на нечии банкови сметки. Също така, до значителен “ръст в икономиката” води и производството на всякакви оръжия, бомби и така нататък. Но и от такъв “растеж”, мерси! Щото то си е направо продажба на смърт. Това естествено не пречи на някои да копнеят по “славните” Живкови времена, когато разправят, че и ние сме били имали подобен “растеж” и че оръжейната ни продукция дори е била основно перо в износа и съответно в излишъка (до 1985г.) на търговския ни баланс. Тука обаче трябва да признаем, че по отношение използването на този лост американците нямат равни. Даже не бих се учудил, ако последната война я започнаха и затова: чрез изливането на огромни пари и поръчки към военната си индустрия да стимулират цялата си икономика и да излязат от дългогодишната рецесия. И май наистина успяха, но на каква цена.
Автор:    
 MPM
Дата:     25.11.2005, 07:38:43
Текст:     След като прочетох последните два поста се убедих окончателно, че българските политици са доста над нивото на горния електорат. Действително няма смисъл от допълнителен коментар. Има една стара българска поговорка "Ти го кръщаваш, то ти пърди". Много е подходяща за случая. Излъчването на новини на малцинствени езици изобщо не решава нищо. То е стъпка в посока "мултикултурализъм", което българското общество в момента няма да приеме. Това е сигурен начин да се разрастне явлението "Атака". Това, което твърдя, е че българското общество е много по-подготвено да възприеме американския модел на интеграция, т.е. "всички сме българи", без разлика на произход, вяра и социален статус. Но, както и да е -- изобщо нямам намерение да влизам в каквито и да било полемики.
Автор:    
 Боян до МРМ, А сега де...
Дата:     25.11.2005, 12:12:51
Текст:     Ти къде го чукаш, то къде се пука. Чувал ли си я пък тая “българска поговорка”? Така де, тъкмо взе да става интересно и ти реши да избягаш от “каквито и да било полемики.” Че защо въобще тогава ти трябваше да влизаш в тази дискусия, не е ли точно в “полемиката” смисълът на всеки диалог. Или може би ти си е искало само да ни “кръщаваш” и просвещаваш с твоя монолог? Да ни налееш малко разум в “пръдливите” и “тъпите нихилистични” глави, като покрай това вдигнеш и “нивото на горния електорат”!? И откъде разбра, че “нивото ни е доста под” това на “българските политици”, нали уж не познаваше “нито един от тях”. Иначе относно тъй наречения "мултикултурализъм", струва ми се че пак разсъждаваш с някакъв клиширан академизъм. И кой ти каза, че сме против “американския модел на интеграция”, или може би там няма новини на испански, примерно? Според мен, идеята на следобедния блок на турски и цигански език е да достигне и до тези наши съграждани, чиито майчин език е бил различен от българския и които по една или друга причина не са успели или просто не са имали възможност да го научат досега. Това е един наш жест, една протегната ръка към тези хора, а пък ти тръгна да правиш някакви гигантски обобщения и заключения. Напротив, аз също смятам, че всички сме равноправни БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ, и по рождение, и по земя, и по паспорт, и “без разлика на произход, вяра и социален статус”. Даже съм развивал тази теза и в един друг (предизборен) форум, ако не вярваш ето ти линка: http://www.novinar.org/main.php? act=news&act1=det&sql=MTYzMTsxMA==&mater=MTYzMTsyMg Виж по-конкретно отговорите ми “до Mariana, за силата на личния пример” и “до БЪЛГАРКАТА, за думите”.
Автор:    
 MPM
Дата:     25.11.2005, 16:39:31
Текст:     Problemyt e, Bojancho, che za men smisylyt na dialoga e da se nauchi neshto novo, a za teb e da se syzdade "polemika". Zasega az ot teb ne nauchavam nishto novo. Ne poznavam lichno kakto teb, taka i bylgarskite politici. Za smetka na tova cheta kakto tehnite, taka i tvoite izkazvanija i moga da ti kazha, che mnozina ot tjah razbirat sveta i tova, koeto stava v nego mnogo po-dobre ot teb. Pak ti povtarjam, ima dva modela na integracija pri prehoda ot moderna kym post-moderna dyrzhava - multikulturalizma i amerikanskija model. Zapadna Evropa e izbrala pyrvija. Pri teb ima obyrkvane i smesvane na dvata, ponezhe ne sa ti jasni razlikite mezhdu tjah. Amerikancite, naprimer, nikoga njama da dopusnat oficialnija ezik i komunikacijata v stranata da sa na drug ezik osven anglijski. Ako go storjat, tova shte e po legalno-demokratichen pyt, ne s reshenie na SEM, ili na Hilary Clinton. Novinite na ispanski v SASHT, kakto i vsjakakvi ostanali ispanogovorjashti neshta gi ima v izobilie v chastnite medii. Az ne ti govorja da smjatash vsichki za BYLGARSKI GRAZHDANI, govorja ti da gi smjatash za BYLGARI. Zabelezhi, che v SASHT kazvat "We are all Americans" ("Vichki sme Amerikanci"), a ne "We are all American Citizens". Pomisli si zashto, poprocheti malko poveche, poslushaj kakvo po-umnite i po-uchenite ot teb hora sa kazali i kazvat po tezi vyprosi, osvedomi se po-dobre, za da mozhe da se prosvetish. Devizyt na bylgarskite chitalishta ot edno vreme e "Pomogni mi da te vyzvisja". Az lichno tova se opitvam da pravja, no kogato precenja, che tova e beznadezhdno, se otkazvam. Syzhaljavam, ne sym takyv silen balkanski harakter kato teb, kojto da tyrsi polemiki s krajpytnite dyrveta.
Автор:    
 Боян “балканското дърво", до МРМ
Дата:     25.11.2005, 19:08:27
Текст:     Брей каква изненада само! Значи не си се бил отказал съвсем “да полемизираш”, а само си се пошегувал предния път. А пък ний “по-тъпите, неучените и неусведомените” тука взехме че го взехме насериозно гръмкото ти оттегляне. И тъкмо вече почнахме да се затъжаваме и сега какво да видим: успял си все пак да се прежалиш и да драснеш още някой ред на “крайпътните дървета”. И то не за друго, а пак за да им/ни “помогнеш да се възвисим”. И разбира се, как иначе “да се просветим”, ако не като “послушаме и попрочетем казаното от” един от “по-умните, по-учените и по-осведомените от нас хора”! С една дума, ти май още не се усещаш... как непрестанно се опитваш да се поставиш на пиедестал “над” останалите? Като, примерно, все ни съпоставяш с някакви унизителни метафори и епитети. Без да се спирам на всичките ти клишета, бих отбелязал безспорния ти връх “с крайпътните дървета”. И като се замисля, май този литературен похват ще е единственото, което “засега съм научил от теб”. Всъщност, “научих” го още от самото начало. Оттам нататък “нищо ново”, посланието/внушението ти се повтаряше с малки вариации на същата тема: ти всезнаещия, “умния, начетения и просветения” – ние “електорат балкански от тъпи нихилисти”. А пък ако случайно си позволяхме да пропукаме някои от уж железните ти аргументи, веднага ни пращаше да гоним Михаля: или като отказваше най-демонстративно да отговаряш и “полемизираш с дървета”, или пък като ни съветваше “да сме прочели по-умните и по-учените от нас”. При това, без да ни издадеш и едно име на такъв преучен умник. Или поне един Интернет адрес да ни беше дал, че да разберем и ние накрая откъде изгрява слънцето (усмивка). Така и така явно сам не искаш или не можеш да ни обясниш и убедиш, ами поне ни дай някои конкретни препратки, че да почерпим и ние мъдрост направо от извора.
Автор:    
 German
Дата:     25.11.2005, 19:09:31
Текст:     Mda, MPM v nachaloto mi haresa, no nakraia se izloji... chista proba jalova sofistika.
Автор:    
 MPM
Дата:     26.11.2005, 02:13:28
Текст:     German, ti ot samoto nachalo se izlozhi, taka che njama problemi :-) Bojane, eto spisyk na njakoi interesni knigi po tezi vyprosi, ne znam dali sa prevedeni na bylgarski: (1) The American People: Creating A Nation And A Society, Gary B. Nash, Longman, 2005; (2) Why Nation-building Fails, Albert Somit, Palgrave, 2005; (3) Genesis And The Decay Of Nations, Ken Ham, Master Books, May 2004; moga da listvam i drugi, ako naistina se interesuvash. V momenta, obache, ne mislja che se interesuvash, prosto gledash da se zajazhdash. Podobni stremezhi, kakto znaesh, ignoriram, taka che ne se mychi naprazno. Ako vse pak si nauchil neshto ot men sym dovolen, ponezhe az ot teb ne nauchih nishto, taka che ne sme kvit.
Автор:    
 MPM
Дата:     26.11.2005, 02:28:08
Текст:     Eto komentari kym edna mnogo vazhna kniga po tezi vyprosi, End Of The Nation State ot Kenichi Ohmae, nadjavam se da sa ti polezni i da osyznaesh kolko dylboki sa dilemite, pred koito e postavena nashata strana. From Our Editors. In this profoundly important book Omhae argues that nation states have lost their ability to control exchange rates and protect their currencies, and have consequently forfieted their role as critical participants in the global economy. According to Omhae, nation states will be replaced by region states that will redefine the global economy.



From the Publisher.

Nation states, asserts the world-renowned business strategist Kenichi Ohmae, are dinosaurs waiting to die. In this profoundly important book Ohmae argues that not only have nation states lost their ability to control exchange rates and protect their currencies, but they no longer generate real economic activity. As a result, he maintains, they have already forfeited their role as critical participants in the global economy. Once efficient engines of wealth creation, nation states today have become inefficient engines of wealth distribution, whose fates are increasingly determined by economic choices made elsewhere.

Ohmae contends that four great forces -- capital, corporations, consumers, and communication -- have combined to usurp the economic power once held by the nation state. In the first full-scale analysis of this global phenomenon, Ohmae explains exactly how communications now control the movement of capital and corporations across national borders, how demanding consumers determine the flow of goods and services, and how harmful government policies are increasingly disciplined by the actions of informed consumers, profit-seeking corporations, and currency markets.

Old habits die hard and the habits of power die hardest of all. While governments cling to jingoistic celebrations of nationhood that place far more value on emotion-grabbing symbols than on the welfare of their citizens, Ohmae reveals that within their borders a revolution has been born. He documents how affluent economic zones forming natural "business units" have arisen throughout the world, bringing real, concrete improvements in the quality of life. These new engines of prosperity, which Ohmae calls region states, have emerged, for example, between San Diego and Tijuana, Singapore and parts of Malaysia and Indonesia, Silicon Valley and the Bay Area, and Hong Kong and the adjacent portion of the Chinese mainland. He describes how these region states, each inhabited by 5 to 20 million people, have closer links to other region states in the global economy than to their "host" nations, and constitute essential growing markets for the goods and services of global corporations.

Ohmae concludes that the emergence of the region state changes deeply and forever the global logic that defines how corporations operate and how the governments of nation states understand their proper role in economic affairs. Managers and policymakers must remember that people came first, and borders came afterwards. This masterful analysis will redefine the workings of the global economy for generations to come.






About the Author
Kenichi Ohmae, a former Senior Partner of McKinsey & Company, has counseled major corporations and governments on their international strategies and operations for 20 years. Widely recognized as one of today''s top business gurus, he is the author of the highly acclaimed Triad Power (The Free Press, 1985) and The Borderless World (1990). He lives in Tokyo.





From the Critics
Robert L. Bartley
Editor, The Wall Street Journal

Ken Ohmae has stamped his brand on the idea that the information age will have a big impact not only on business but on the shape of international politics. If the cold war is over and money flows around the globe beyond the reach of governments, who, indeed, needs the nation-state? A bold statement of a provocative thesis.
Автор:    
 MPM
Дата:     26.11.2005, 03:48:24
Текст:     Posledno -- za naj-ljuboznatelnite: The Breaking of Nations. Order and Chaos in the Twenty-First Century, Robert Cooper, McClelland & Stewart, 2003, 2004. Eto i komentari za knigata: From the Publisher.
In this landmark book, Robert Cooper sets out his radical interpretation of our new international order. He argues that there are now three types of state: lawless “pre-modern” states; “modern” states that are fiercely protective of their sovereignty; and “post-modern” states such as those that operate on the basis of openness, law, and mutual security. The United States has yet to decide whether to embrace the “post-modern” world of interdependence, or pursue unilateralism and power politics.

Cooper shows that the greatest question facing our post-modern nations is how to deal with a world in which missiles and terrorists ignore borders and where Cold War alliances no longer guarantee security. When dealing with a hostile outside enemy, should civilized countries revert to tougher methods from an earlier era – force, preemptive attack, deception – in order to safeguard peaceful coexistence throughout the civilized world? The Breaking of Nations is a prescient examination of international relations in the twenty-first century.



About the Author.
Robert Cooper is one of Europe’s most senior diplomats. A former special advisor on foreign affairs to Tony Blair, he is currently Director-General of External and Politico-Military Affairs for the Council of the European Union.



From the Critics.
“Robert Cooper’s The Breaking of Nations is a small book with a huge subject. What is the new world order and can it be made to work? How can we have peace? How can nations, often of very different natures, work together? He is immensely thoughtful, learned and subtle.”
–Margaret MacMillan, author of Paris 1919
Автор:    
 Боян до МРМ, отново за новините
Дата:     26.11.2005, 05:44:18
Текст:     Кой, аз “да се заяждам”? Няма такова нещо, просто “ти помагам да се извисиш” :-) “Така че сме квит.” Друг е въпросът дали вече ще си признаеш, щото би означавало да се приравниш и принизиш до едно “тъпо и крайпътно балканско дърво”. Нещо немислимо за едно гордо “канадско” такова. В тоя смисъл, май наистина ти остава другата стратегия: да продължаваш да се правиш на ударен, “неразбиращ”, “неполемизиращ” с мене и все тъй “игнориращ” ме с... най-редовните си отговори! Което си е едно малко чудо и направо ме ласкае, явно “не съм се мъчил напразно” да възвърна интереса ти. А може и просто да съм погъделичкал самолюбието ти, което сега да не ти дава мира и да прави всеки твой “последен” постинг предпоследен. Така или иначе, благодаря за вниманието и за списъка с книгите, току виж някой ден съм се разтушил с тях. Въпреки че, поне от приложените от тебе “коментари”, не става ясно с какво толкова са “много важни по тези въпроси”, които обсъждаме тук и сега. Къде, например, видя там връзката с България и вътрешнополитическите ни проблеми? Щото моето впечатление е, че те третират предимно международното положение, предизвикателствата на “тероризма”, “новия световен ред” и така нататък. В другата пък, някакъв “бизнес гуру” изглежда ни предвещава (а сигурно и пожелава) “края на националните държави” и раждането на “регионални” такива. Само че, всичко това на мене ми прилича по-скоро на едно словоблудство и отнесени теоретични модели. Или ако се върнем към нашата дискусия, примерно за малцинствата, “моделите на интеграция НЕ са само два: американския и западноевропейския/мулти-култи”. Два могат да бъдат само в нечии “опростени” и “обобщени” глави, а в действителност са много повече. Дори бих казал, че са толкова колкото са и независимите държави по света. Защото всяка страна е различна, със своята специфична история, “модел” и подход към проблема. И все пак, за да разсея накрая някои твои илюзии, нека да приемем условно, че са най-общо два. Кажи ми тогава: Откъде разбра, че “съм ги обърквал и смесвал” и че “не ми били ясни разликите между тях”? По драматичната разлика между “българи” и “български граждани” ли? Щото ако е това, то просто си пропуснал последния линк, който ти дадох по-горе (“до БЪЛГАРКАТА”). Или пък по това, че защитих следобедните новини на турски и цигански език? И защо те да били само “в посока на европейския мултикултурализъм”, след като с тебе вече се разбрахме, че и американските телевизии бъкат от новини (и какво ли още не) на испански. Странно, ама тоя път имам усещането, че и ти си на път “да нучиш нещо от мен”. Но да не избързам с предчувствието, че да не взема да го урчасам (усмивка)
Автор:    
 MPM
Дата:     26.11.2005, 10:00:53
Текст:     Bojancho, ochevidno, che ne razbirash i anglijski ezik, ne samo bylgarski. Za chlenorazdelna rech i zadylbocheno mislene izobshto ne govorim. Nakaraj njakoj da ti prevede gornata kniga na Cooper. Ot neja shte razberesh, che post-modernite dyrzhavi sa prakticheski dve kategorii -- Zapadna Evropa+Kanada+Avstralija i SASHT+Japonija(poslednata otchasti). Poveche kategorii, a i modeli, prosto njama, moeto momche. Pak ti kazvam, procheti knigata na Cooper, mozhe da nauchish neshto i krygozoryt ti da se razprostre otvyd bunishteto na selo Bajrjam Dere, Kaspichansko. Az spiram dotuk. Poiska informacija -- dade ti se. Ti izbirash da si krajpytno dyrvo -- tough luck, kakto kazvat fermerite v Moose Jaw, Sasketchewan.