|
Здравей, моя обич измислена
с
коси залезно-кървави (боядисани)
с очи незапомнени, снага незабравена
мечта
морско-пенеста, но безводно-изстискана.
Накичена
с
пъпна връв, змиевидно-усукана
тъмносиньо-оцъклена
мъртвородена
безвопълна
но
безжалостно истинска
(поне
засега).
Не слушай
тия
думи измамни
обезкостено-примамливи
премислени
консервирани
фризирано-пудрести
напарфюмирани
(ГЛАДНИ!)
Те вълчи яйца са
от
птиченце – мляко
гевречени дупки
Моргана-фата.
Драстичници-хищници
жадуващи
плячка
(и
рекламно присъствие).
Снагата моминска
закопняла
за ласка
и
мъжко садило
навярно нашепва ти
сиреневи
песни.
Не слушай и нея
(когато
си с мен).
Аз вълк посивяващ съм
не
любов, а нагон
тази
песен изстисква
блудно-кисела
стряскаща
Бертолт
Брехтска двуличница
филистерска
красавица
със
отрязана плитчица.
Остани си далече
мое
малко врабченце.
Не докосвай капаните
покрай
пътя ти светещи
мътно-бляскави
мамещи
със
дъха на причастие
черни
дупки космически
обещаващи
щастие.
Бъди!
(не
моя)
Но
бъди!
май 2003
|