Media Times Review    Google   
___









преглед
 октомври 2002

За пореден път през последните няколко години проблемът АЕЦ се превърна в основен политически проблем за България

Красимир Лаков


За пореден път през последните няколко години проблемът АЕЦ се превърна в основен политически проблем за България. През последните 12 години това се е случвало няколко пъти, като българската атомна централа е играла политическа роля, макар и с различен знак. Първо, в края на 80-те години бъдещето на атомната енергетика в България бе поставено под съмнение. То изведнъж се превърна в политически въпрос под влияние на общите настроения предизвикани от катастрофата в Чернобил, на големите екологични проблеми в България предизвикани от социалистическата тежка индустрия, и на силните позиции на екологичните политически формации и движения в Европа.
В България обаче, така и не се създаде силна екологична партия, защото повечето политици прегърнаха еко-идеите по скоро като ракета носител за политиката, отколкото като символ верую. В началото на 90-те години екологичните идеи постепенно и естествено бяха забравени, но като последица от тях (и от падналото енергийно потребление), остана замразеното строителство на втората атомна централа край Белене. Падащото производство до средата на 90-те години не изискваше даже да се мисли за нови енергийни мощности, а и до известна степен притъпи острите екологични проблеми, защото много от социалистическите индустриални гиганти ограничиха дейността си, или просто спряха работа. През втората половина на 90-те години обаче, все по-голяма роля за закъсалата българска икономика придоби износът на електроенергия. През последните 3-4 години България задоволява около 50% от недостигащото електричество в региона. В същото време през отминалите години мнението на ЕС за българската атомна централа не се промени, и европейските политици настояваха, и продължават да настояват, за възможно най-бързото затваряне на старите блокове в Козлодуй.
Доколко това се дължи на загриженост за екологията на стария континент, или е подплатено и с някакви икономически интереси, е трудно категорично да се докаже. В България при липсата на екологични партии и движения, ядреното лоби монополизира общественото мнение и медиите, и успя да издигне ядрената кауза до национална, като нарочи всички външни противници на атомната енергетика за проводници на чужди икономически интереси, а вътрешните си опоненти (доколкото въобще ги има) за предатели на "националната кауза". Стигна се дори до абсурда да се защитава бъдещето и на 1 и 2 реактор, чиито ресурс е изчерпан и не подлежи на модернизация, дори и според експерти, представители на ядреното лоби. Благоприятната медиина среда и неспирните спекулации на тема евтина електроенергия от АЕЦ, поставиха за пореден път атомната енергетика сред основните политически въпроси в България. Удобният момент се оказаха взаимоотношенията с ЕС. Днес от ядрена енергетика, от безопасност на атомните централи и от ефективност на енергопотреблението разбират всички и от парламента долитат страховити анализи за енергийното бъдеще на България. Няма различия, нюансите са козметични. Всички са убедени, че бъдещето на България зависи изцяло от запазването на няколкото стари реактори в Козлодуй и това бъдеще си струва повече, дори от членството в ЕС.
Политиците тези дни са толкова запленени от идеята за защита на "националната кауза АЕЦ Козлодуй", и най-вече от дивидентите които тя носи пред избирателите, че създават полемика дори и там, където има единомислие. Защото главният проблем не е дали да има нова експертна комисия от ЕС, а дали да се развива атомна енергетика или инвестициите да се влагат в алтернативни източници и ефективно потребление? В парламента не би трябвало да се интересуват толкава дали даден блок ще се затвори през 2007 или 2008г., по-важно е какво става със съхраняването на отработеното гориво от централата и колко се плаща за тази част от него, която се извозва в Русия. Интерес би трябвало да се прояви и към енергийната ефективност с която произвежда българската икономика. И как да се подобри законодателството за да се стимулира ефективността, която вероятно е най-ниска сред всички европейски икономики. Или защо на никого, дори и в медиите, и през ум не минава да се поинтересува от реалната цена на електроенергията произвеждана от АЕЦ, не тази която бе взета от едновремешните рапорти пред конгресите на БКП, а тази цена, в която влизат и разходите по безопасност и обезвреждане на отработеното гориво, тази цена, в която са включени и разходите по бъдещото консервиране на реакторите, което все някога ще дойде?
Всички тези въпроси изискват задълбочен анализ и експертиза, всички те са за специалисти, които със своето решение да поемат отговорност. Всички те обаче не могат да донесат политически дивиденти с такава лекота, с която сега ги носи защитата на "българската кауза АЕЦ". Затова ставаме свидетели на парадокса всички в един глас да защитават атомната енергетика и в същото време да спорят кой е по-, по-, и най. В тази обстановка дори е учудващо, че решението за размразяване строителството на АЕЦ Белене се забави толкова дълго. Можете в скоро време да очаквате да се съживи и идеята край София да се изгради атомна топлоелектрическа централа, нещо за което енергетиците на Тодор Живков само си мечтаеха.
Излъчено по Радио Свободна Европа