"Подкожен живот"

Диян Ангелов

На улицата

Някакъв смахнат ми махва за поздрав

С кафез на главата и невъзможни очи

под редките мигли

За всеки случай отвръщам му

Тежък е моят юмрук от тогава

Той се усмихва приятелски

Изважда клечка кибрит от устата си

И в миг пред очите ми

Лумва пожар

Декорите сменят местата си

Един град непознат ме дърпа за стремето

с шеметна скорост

Онзи избухва в смях

Който смущава родилките нощем

Сетне пробутва ми нещо за спомен

Преди да изчезне

Прошепва

"И ти си луд като мен"

Излез на пръсти от ритъма на Колективния Оргазъм

изхвърли Разумния Товар дето ни смазва,

зарази се с най-смъртоносната нежност,

нанижи въздишките на пеперудите с невинни

детски ръце,

изплюй сърцата на неиздържалите,

угаси звездите които те объркват,

реставрирай съня за Враждебния Космос,

спечели проклятието на човешката цивилизация,

избягай от закрилата на земното притегляне,

скрий се на сигурно място в корема на баба си

и не мърдай оттам...