Media Times Review    Google   
___









време и хора
 октомври 2005

Човекът, който изигра Хитлер
или Цар Борис ІІІ
гонител или приятел на евреите

Самуил Ардити


     През 1992 година посетих за първи път България след падането на комунистическия режим. Бях я напуснал през 1949 година, когато емигрирах за Израел. Бяхме оставили зад гърба си спомените за нея, които не бяха добри. 1940-1944 година – германско робство, 1944-1949 година – комунистическо.
     В Израел се срещнахме с нашите сънародници от Европа, които бяха оцелели от Холокоста. В сравнение с тях обаче, ние, българските евреи, бяхме прекарали този ужасен период като лятна колония. Наистина имаше Закон за защита на нацията, имаше го и Белев и неговото КЕВ, бяхме мобилизирани в трудова повинност, бяхме изселени от София, но най-важното беше, че нито един евреин, живущ в пределите на царството не бе изпратен на унищожение. Този факт породи много спорове и дискусии. Почти всички историци твърдяха, че бяхме спасени от БКП, от партизаните, от Червената армия, от Трайчо Костов, от Цола Драгойчева… Съвсем “случайно” всички тези доктори по история, които твърдяха това, принадлежаха към лявото пространство.
     Историческата истина беше определяна от партийната принадлежност на казващите я. Срещу левите мнения излезе писателят, публицистът и ционисткия водач Бенямин Ардити. През 1952 година той издаде малка брошура “Ролята на Цар Борис ІІІ при изселването на евреите от България.” В началото на 50-те години на миналия век, германските архиви бяха широко отворени за публиката. Бенямин Буби Ардити владееше отлично немски и не беше трудно да докаже, че главният спасител на българското еврейство бе Цар Борис. Тогава реакцията на левите бе страхотна. От обвинения към Ардити, че бил подкупен от Царицата до многобройни статии във вестник Фар, ежедневника на българските евреи в Израел. Започнаха най-яростни хули, клевети и лъжи насочени към Царя. Гениалният министър на пропагандата на нацистка Германия Гьобелс веднъж беше казал: “Ако повториш една лъжа сто пъти, тя ще се превърне в истина.” Тези обвинения към Царя бяха без никакво доказателство. Мозъците на евреите от България бяха промити от безкрайните, неверни фактологически материали, изопачения и явната тенденция името на Царя да бъде очернено. Върхът на тази кампания бе смъкването на неговата плоча в Българската гора край Йерусалим.
     Цар Борис ІІІ бе обявен за гонителя на евреите. Седмият състав на народния съд щеше да съди антисемитите. За народни обвинители комунистическият режим назначи двама българи - Славчо Стоилов и Борис Бъров и двама евреи – Манчо Рахамимов (комунист) и Ели Барух (социалист).
     На 2 април 1964 година вестник Фар, издаван в Израел, Ели Барух пише: “В нашият обвинителен акт (1) изрично писахме… За всички горни деяния, за целия този жесток режим – уникум у нас, откакто съществува България, нечуван по своята жестокост, безсмислен, повърхностен и глупав по своята теоретическа обосновка, позорен за века, в който живее, е виновен целият фашистки апарат. На първо място Цар Борис ІІІ, за който грижливо се разпространяваше легендата, че е бил против расовите преследвания, че страдал заедно с преследваните евреи, но че “държавната необходимост”, т.е. волята на Хитлер, от висше естество налагала всичко това. Легендата е убедителна и фактически неверна, защото от намерените след 9 септември 1944 година материали излиза, че Цар Борис неотстъпно насърчавал правителството в противоеврейския курс и е одобрявал генералната атнтисемитска линия.”
     На въпроса кой е спасителя, отговори другият народен обвинител: “Сега считам г-да народни съдии, че отговорът на поставения въпрос – кой спаси евреите от старите предели на България от ужасна смърт в отровните камери на Майданек и Белзиц – е ясен. Това е българският народ, българската общественост и Червената армия и никой друг.”
     Минават горе-долу петнайсет години. През април 1960 в Тел Авив народният обвинител Ели Барух издава книгата “Нашите страдания”. Той пише в предговора: “Това е днес необходимо да се направи още и затова, че германските власти, които окупираха България и наложиха на българското фашистко правителство расистко законодателство, отказват да ни заплатят обезщетения за времето прекарано от нас в еврейските трудови лагери и за тежката уморителна работа по направата на пътища и мостове за германската армия. Ние доказахме и това се установи по най-безспорен начин от Върховния народен съд – първи състав, който осъди министрите, че Закона за защита на нацията, както и всички други закони и наредби срещу евреите, се издадоха по изричното настояване на германското правителство. И ако днес то ни заплащат обезщетения за носенето на “Значката”, то следва и е задължително да ни заплати обезщетения и за тежки принудителен труд, положен от нас в еврейските работни групи и черните наказателни роти.”
     Какво научаваме от г-н Ели Барух? Още непосредствено след 9 септември 1944 клеветите срещу Царя не хващат дикиш между еврейските маси. Още след убийството на Борис, народа разбира, че Царя е действал срещу желанието на германците да депортират българското еврайство в Полша. През 1960 година Ели Барух е съгласен, че германците са окупирали България. Той пише, че германците наложиха на българското правителство всички тези анти-еврейски закони. Нали в една окупирана страна, окупаторът прави каквото иска. Значи е много логично твърдението, че Цар Борис не е бил отговорен за гоненията на евреите. Ели Барух не казва какви документи са били намерени след 9 септември 1944 година, които злепоставят Царя. Той е юрист, той е народен обвинител, той не е човек от улицата и той не знае, че в съда обвинителя трябва да покаже факти и документи, а не думи и думи.
     Колкото за “легендите”, изглежда писаното от Ели Барух доказва, че това не бяха слухове, разпространени от клюкарите. Напротив, те бяха чиста истина.
     Ако Ели Барух като народен обвинител, който познава епохата, твърди че в старите предели, страната бе окупирана, какво ще кажем за Тракия и Македония? Тези земи бяха превзети от германците и предадени на България за временно управление и на бяха анексирани по международния закон. Най-важното, виждам, че това се потвърждава от първия състав на народния съд, където членуваха най-тежките обвинители и съдии. Там бяха осъдени:
     - бившите регенти на България
     - бившите съветници на покойния Цар Борис Трети
     - бившите министри от кабинета на професор Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев
     - всички народни представители от 25-то обикновено Народно събрание.
     Тези състави определиха, че България е била независима страна, а тя всъщност бе окупирана от германците.
     През 1964 година в Тел Авив бе издаден сборник за честването на 20 годишнината от свалянето на фашисткия режим в България и спасяването на българското еврейство. Редактори бяха явни комунисти и левичари. Натан Гринберг, виден комунист и публицист, пише: “България представляваше окупирана страна с привилегия на привидна самостоятелна власт, едно състояние необходимо за заблуждение и използване от страна на Хитлер. Необходимостта да не се развиват народните чувства, доведе до положението на необявяване на война на Съветския съюз.”
     България наистина бе окупирана страна. Борис бе един Цар на окупиран народ и като такъв, той не можеше да бъде инициатор на гоненията срещу евреите. Цар Борис в действителност бе един въжеиграч, който отблъскваше намеренията на германците за унищожението на евреите в България.
 
следва продължение...

Самуил Ардити е роден в София. Произхожда от политическо семейство. Баща му е водач на ревизионистичната еврейска партия от дясното пространство в България. През 1949 година семейство Ардити емигрира в Израел. 1954-1956 Самуил Ардити служи в IDF. През 1960-та завършва Техническия университет в Хайфа. Днес е пенсионер, събира книги, вестници и статии, свързани с епохата на Холокоста. Изучава ролята на Цар Борис в спасяването на българското еврейство.

MTR архив

Царят - Обединител и спасяването на евреите в обединена България

Покрай чествуването на 60-годишнината от спасяването на българските евреи започна постоянно да възниква, поне в чужбина, нелекият въпрос за съдбата на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Този въпрос е бил поставян за обсъждане и преди, но напоследък се поставя във все по-остра форма в чужбина поради категоричното посочване, от страна на повечето официални български представители, на Борис III като един от основните спасители на българското еврейство.
Владимир Мутафов

Унищожените евреи

На всички ни е известно, че българският народ е спасил от нацистко изтребление евреите, живеещи в България през годините на Втората световна война. Проблемът е, че с името на българския народ се злоупотребява. Делата както на "добрите", така и на "лошите" българи са част от националната ни история.
Иван Генов