Media Times Review    Google   
___









идеи
 октомври 2005

Оценка на научните постижения
- по света и в България

Лазарин Лазаров
     Ще се спра последователно на класическия път за оценка на научните постижения - peer-review-процеса (системата на рецензиране) и на сравнително новата 'индексация и оценка на публикационната активност', като ще разгледам особеностите на българската практика, които я отличават от световната. Разглеждането обхваща само оценката на постиженията в резултат на фундаментални и насочено-фундаментални изследвания, като съм имал предвид повече природните науки. Оценката на резултатите от приложни изследвания с локално значение има своята специфика и резултатите не могат практически да се оценяват на базата на публикационната активност.
 
Peer-review-процес (система на рецензиране)
 
     Научните постижения са индивидуални, но развитието на науките предполага научни общности и регламентиран peer-review-процес за тяхната оценка. Още преди средата на миналия век започва силно увеличаване на научните изследвания и масовисиране на научната професия. От занимание на ограничен образован творчески елит тя придобива бързо характер на 'нормална' професия като средство за препитание. Тъй като оценката на научните постижения е пряко свързана с кариерата на учения (придобиване на научни степени и звания), забелязва се една вредна историческа тенденция в световен мащаб на съпротива на строгото регламентиране на системата на рецензиране и на стремеж към нейното формализиране (както и на избягване на публичните диспути). Затова допринася и обстоятелството, че системата на рецензиране по това време се оказва трудно 'глобализируема' поради езикови и съобщителни пречки.
     Оценката на научните постижения в една научна институция (а донякъде и в една страна) зависи от наличието на водещи учени с върхови постижения - такива учени и други благоприятни фактори обуславят научен възход и тогава рецензирането протича по-задълбочено и по-качествено. Обратно - при липса на водещи учени и сериозни постижения се проявява ярко тенденцията към формализиране на peer-review-процеса.
     След Втората световна война в България настъпва едно разпиляване на малкото добри водещи учени по множество новосъздадени научни и научно-образователни институции и масово навлизане на много нови хора в науката. Въпреки че Софийският университет и БАН винаги са се стремяли да привличат перспективни млади таланти, в научните институции попаднаха и много неподготвени и с посредствени възможности лица. Такива хора избягваха публичните дисертационни защити, ратуваха за необвързване на научните звания с научни степени, правеха незадълбочени и без ясни формулировки рецензии, акцентираха на броя на публикациите, омаловажавайки вида на списанието и тяхната цитируемост.
     Все пак, като цяло, можеше да се говори за научен разтеж в България по това време и се почувства нужда от по-строга система на рецензиране. Това доведе до създаването на ВАК към Министерския съвет през 1972 г, който, въпреки търпящ влияние от партийния апарат, изигра съществена роля в отпора на тенденциите за формализиране на системата за оценка на научните постижения. Във ВАК си дадоха сметка, че в много от научните институтиции нямат твърде ясна представа кои научни резултати могат да се публикуват, как могат да се сравнят два научни труда, какъв е смисъла на публикуването. През 1982 г., по инициатива на чл-кор. Д. Еленков (тогава председател на ВАК) и на акад. Г. Близнаков (тогава главен научен секретар на БАН), с решение на ВАК бяха въведени първите официални изисквания към системата за рецензиране. Според мен, този документ изигра твърде положителна роля с изискването (което, обаче, не беше стриктно спазвано) научните приноси да бъдат класифицирани като
     • нови факти,
     • нови методи,
     • нови класификации, технологии, препарати, сортове,
     • доказване по нов начин на съществуваща теория/хипотеза,
     • създаване не нова теория/хипотеза.
     Включено бе и изискването да се предоставят данни за цитирането на публикувани резултати.
     Въпреки че ВАК даде отпор на тенденцията към формализиране и занемяряване не рецензентския процес и към бързо и безпринципно получаване на научни звания, не може да се каже че в България съществуваше система на рецензиране, каквато се прилагаше в Западна Европа и Щатите. Това си пролича, когато през 1986 г за първи път бе въведена проектната система за финансиране, която не успя да заработи добре главно поради безпринципно рецензиране. По това време процъфтя вредния стремеж към трупане на публикации с оглед по-бързо израстване по звания. Създадоха се вредни неофициални 'норми', като например, че една кандидатска дисертация трябва да се базира на поне 5 публикации, а докторска - на около 20. По отношение на кандидатските дисертации практиката се отклони твърде много от световната. Докато в България се защищава след публикуването и обобщаването на 5-6 работи, в Западна Европа и САЩ обикновено от дисертационния труд призлизат 1-2 публикации, като правило - след защитата. Разрешението за публикуване в България се получава след формално докладване по разни колоквиуми, докато на Запад то се дава отговорно от дисертационен ръководител, завеждащ катедра или директор.
     През мъчителния, противоречив и изпълнен с компромиси, преходен период след тоталитаризма започна спад не само в икономиката, но и в науката. Изведнаж заваляха призиви за ”демократизиране” на науката, за премахване на 'този остатък от тоталитарната система наречен ВАК'. Въпреки че по обективни причини общият брой на учените в България намаля, през периода 1995 - 2002 г броят на хабилитираните се е увеличил с с 11%; през този период са избрани 1300 доценти, 47 нови академици и 66 член-кореспонденти.
•  През същия период системата за оценка на научните постижения по света реално се консолидира поради два фактора:
•  С масовото навлизане на електронната поща и Интернет и окончателното възприемане на английския език като международен научен език се създадоха възможности за интернационализиране и глобализиране на peer-review-процеса;
     Индексацията на публикационната активност напредна, натрупаха се база-данни и се откри възможност за бърза и обективна оценка на публикационната ефективност.
     У нас не се възползваха от тези фактори за да се консолидира българската система на рецензиране. Напротив - илюстрация за това са новите изисквания към тази система, въведени с решение на ВАК от 1995 г. С тези нови изисквания официално се допуска един от рецензентите да има общи публикации с рецензирания. Класификацията на научните приноси от изискванията от 1982 г. е замъглена; съвсем неопределено се казва, че рецензентите трябва да отчитат ”числови показатели (брой цитати, импакт фактори)”, без да се формулират някакви по-конкретни изисквания. Не е случайно, че в България за кратко време се появиха толкова нови доценти, професори, член-кореспонденти и академици, а в същото време грантовата система за финансиране не работи - малкото средства от Националния фонд се разпределят едва ли не ”на калпак”.
 
Индексация и оценка на публикационната активност
 
     Наистина, прекрасно е, че сега може само за 5 минути да се разбере един по-напреднал и активно работещ учен какво представлява. При това, този начин за оценка на научните постижения продължава да се развива. В сегашното му състояние той плътно допълва peer-review-процеса при оценка на постиженията на средно- и повече напредналите учени. Той може да бъде главната база за присъждане на научни звания на от associate professor (доцент) нагоре. Разбира се, необходима е и компетентна рецензия, която да формулира и класифицира постиженията, както и да информира за постижения, несвързани с публикационна активност (приложни постижения, международни награди и др.).
     Този път, естествено, е неприложим при оценка на една проекто-публикация. В твърде малка степен би подпомогнал оценката на представен дисертационен труд или пък оценката на представен проект за финансиране (макар и основан на вече постигнати резултати).
     У нас, обаче, не бързат да използват базите-данни (напр. Web of Science на ISI), създадени на основата на Science Citation Index, Social Science Citation Index и Art and Humanities Citation Index. Научихме, че ВАК е 'препоръчал' на българските научни институции използването на показателя 'Публикационна Ефективност - е', дефиниран като произведение на броя на публикациите и броя на техните цитати. Ако приемем, че предлагание стойности за 'е' като минимални изисквания за доцент (е=500) и за професор (е=2400) съответстват, общо взето, на световната практика, ще видим, че липсва много важно, по-нататъшно конкретизиране. Типичен случай за световната практика е доцент да се стане с 10 публикации и 50 цитата (10х50=500); в България много хора стават доценти с 50 публикации и 10 цитата (50х10=500).
     ВАК препоръчал кандидатите за професор да имат поне 40 публикации, от които поне 30 в списания с импакт-фактор. Но нали самата система показва, че е безсмислено да се публикува в списания без импакт-фактор”! Изискването на ВАК за професор е като минимум да са налице 30 публикации с 80 цитата (30х80=2400). На Запад типичен случай е професор да се става с 20 публикации с 120 цитата (20х120=2400).
     Имам чувството, че ВАК ”отбива номера” с препоръки за използването на новите показали за публикационна ефективност, без да посочва порядъка на съставните части на произведенията или отношенията. Всъщност по-информативен е показателя 'Персонален Импакт-Фактор', PIF=q/m, където q е броя на цитатите през дадена година, а m е броят на публикациите прес предните две години.
     По мои впечатления, персоналният импакт-фактор на активен среден американски професор е oколо 10 при PIF=~30/~3. Струва ми се, че в България повечето професери биха показали PIF=~10/~5=~2. Смятам, че е ясно какви констатации могат да се направят.
 
Затвореност на българската наука
 
     Обърнато бе внимание, че типичната CV на един български професор показва изкачване по стълбата студент-докторант-асистент-доцент-професор на едно и също място (д-р М.Илиев от Университета на Тексас в Хюстън). В Германия, например, с правилник се предпочитат външни кандидати; нов завеждащ катедра, декан, ректор, или директор трябва обезателно да дойде отвън. Защо в общите събрания, академични съвети и др. на българските научни институции, като правило, няма привлечени външни членове?
     У нас отдавна се заговори за външни 'международни' рецензенти, но на практика нищо не е направено. Спомням си, например, че шефът на Chemistry Department в Университета Лихай (САЩ) използваше един списък от потенциални рецензенти, от които повече от половината бяха от други страни. (А иначе, българските учени ходят по международни симпозиуми и конференции не по-малко от американските…).
 
     Българската научна практика се отличава от световната не само по отношение на оценката на научните постижения. Самото управление на научните институции е конструирано по твърде специфичен начин: то е основано на популистка изборност отдолу нагоре; 'академичната автономия' се прилага към управлението, а не към научно-образователния процес. Но това са други теми.
 
Лазарин Лазаров, Доктор на химическите науки.
Посетете сайта: http://groups.yahoo.com/group/bulgarianscienceproblems
Форуми Media Times Review
Автор:    
 MPM
Дата:     15.10.2005, 18:32:23
Текст:     Statijata na d-r Lazarov razglezhda interesna i vazhna tematika, no spored men po nenauchen i neobektiven nachin. Zashto metodikata v statijata e nenauchna? Obobshtenija kato "obiknoveno", "sredno", "tipichno" i pr., koito izobilstvat v teksta sa jasen indikator, che avtoryt ne si e napravil truda da se zapoznae s tochna statistika za ocenjavaneto na nauchnite postizhenija na Zapad. Vsyshtnost, toj i ne mozhe da napravi tova, ponezhe nahinite na tova ocenjavane sa kato pravilo dostatychno subektivni i zavisjat ne dazhe ot konkretnija universitet, no ot konkretnija resoren vice-prezident, che dazhe i ot dekana ili shefa na katedrata. Izpolzvajki mezhdunarodnite nauchni bazi danni mogat da se namerjat mnozhestvo publikacii opitvashti se da analizirat i sypostavjat razlichni sistemi na akademichno ocenjavane (vzh naprimer: Comparative study of the selection and use of university promotion criteria for academic staff in universities in Australia and the United States.
Nicholls, Miles G.; Dhir, Krishna S. Proceedings - Annual Meeting of the Decision Sciences Institute, v 1, 1998, p 377). Za syzhalenie, avtoryt ne se e potrudil da predstavi informiran sravnitelen analiz podoben na posochenoto izsledvane, a po-skoro se e zadovolil s predstavjane na anekdotichni i neseriozni "dokazatelstva" za razlikite v nauchnoto ocenjavane "na Zapad" i u nas. Osven, che e nenauchna, statijata e i neobektivna, ponezhe syzdava vpechatlenieto, che "na Zapad" ima unificirani i obshtoprieti kriterii za akademichno ocenjavane i, syotvetno, za akademichno razvitie. Za bylgarskata publika bi bilo polezno da znae, che syshtestvuvat samo chetiri universalni kriterija za akademichen napredyk -- (1) broj publikacii v mezhdunarodni spisanija, izdatelstva i profesionalni forumi (predstaveni strukturirano razdeleni), (2) broj vynshni citati, koito tezi publikcaii sa generirali; (3) broj izdadeni i licenzirani patenti (predstaveni strukturirano razdeleni); i (4) ocenki za prepodavane administrirani ot samite studenti. Vsichki ostanali razliki (koito syvsem ne sa malki) sa institucionno-obusloveni. Taka che, za da se pomogne da se usyvyrshenstva sistemata za nauchno ocenjavane v Bylgarija e neobhodimo konsesusnoto vizhdane, che posochenite chetiri kriterija trjabva da sa v osnovata na podobna sistema. Ottam natatyk, akademichnata avtonomija na syotvetnija VUZ, fakultet i katedra, trjabva da razraboti specifichni kriterii bazirani na statisticheski kolichestveni tablici, posochvashti srednite ochakvanija po tezi osnovni kriterii za asistenti, docenti i profesori, kakto i da vkljuchi dopylnitelni vtorostepenni kriterii ako syotvetnata nauchna oblast nalaga tova, garnirani s podobni kolichestveni tablici. Subektivizmyt v nauchnoto ocenjavane edva li mozhe da byde preodoljan -- toj ne e specificno bylgarski, nito e specifichno "zapaden", toj prosto e chast ot choveshkata priroda. Vseki Mocart ima svoja Salieri, vseki Tesla ima svoja Edison. Njama nuzhda ot tova da se vadjat dramatichni zakljuchenija, koito da sa povod za neopravdan nacionalen nihilizym. Da, akademichnoto ocenjavane mozhe da byde nechestno i nespravedlivo. Vazhnoto e, obache, da se vyvedat neobhodimite pravilni kriterii za ocenjavane, podplateni s osredneni kolichestveni pokazateli, za da mozhe da se osiguri logichno i predskazuemo profesionalno akademichno razvitie, koeto da ne e svyrzano s dadena vytreshno-institucionna, provincialna, ili nacionalna politicheska konjuktura. Neprekysnatite smeni v akademichnata sistema za ocenjavane syzdavat haos i nestabilnost, koito sami po sebe si sa mozhe bi po-vredni ot edna nedotam perfektna sistema.

V zakljuchenie, pred nas e edna po-skoro visokomerno-pouchitelna, otkolkoto informativno-obektivna statija, znachenieto na kojato mozhe bi se systoi samo v provokiraneto na nastojashtata diskusija.
Автор:    
 Иван Генов
Дата:     25.10.2005, 08:28:23
Текст:     Статията е лично мнение и аз мисля, че е полезна защото поставя много важни въпроси. У нас стана модерно професори и доценти да говорят за импакт-фактор без да разбират какво означава това. Един от създателите на тази система Eugene Garfield признава, че тя не се приема еднозначно в средите на световната научна общност и че не е универсално приложима. Освен това у нас не се прави разлика между импакт-фактор на научно списание и импакт-фактор на съответната статия. Системата на ISI е създадена и се поддържа от частна американска фирма, а индексирането става срещу заплащане. Абсолютизирането на импакт-фактора може да бъде и вредно. Критерий за оценка на научните публикации трябва да има, това е безспорно. Аз мисля, че в България "каруцата е поставена пред коня". Преди да се формулират критериите за оценка, трябва да има правила за писане на научни статии. Нещо като американския "чикаго-стил", който е модифициран за различните направления на науката. Не може да се считат за научна публикация 4-5 компютърни страници: две от който да са заети от таблици, други две - с графики, и една с обяснения, заглавие, автори и т.н. Това може да са тезиси, за научен форум, но не и научна статия.
Автор:    
 MPM
Дата:     26.10.2005, 06:46:17
Текст:     G-n Genov, ne razbrah, Vie "za" kolichestvena ocenka na nauchnite postizhenija li ste, ili "protiv"? Edva li njakoj mozhe seriozno da ospori klasiraneto na vodeshtite nauchni spisanija v Journal Citation Reports, kakto i tehnija usrednen impact factor, s argumenta, che ISI bila "chastna kompanija". Tazi kompanija se finansira chrez prodavane na svoite elektronni bazi danni na vodeshtite biblioteki v sveta. Taka che, tova e pochti tolkova smeshno, kolkoto komichno e Ivan Slavkov da sydi BBC za zapisa mu vyv filma "Da kupish Igrite" i pokazva obratnija nachin na mislene na opredelena proslojka ot nasheto obshtestvo v sravnenie s obshtoprietija nachin na mislene na Zapad. Ima i mnogo prost nachin da se izchisli dali dadena statija se citira poveche ili po-malko ot usrednenija impakt faktor na spisanieto, v koeto e publikuvana v perioda okolo nejnija half-cited life. Shte Vi dam prost primer. Publikuvam statija v nauchnoto spisanie "Kaspichanski Zhurnal po Krastavicite", s usrednen impact factor ot 1 i half-cited life ot 2 godini. Sledja citiraneto na mojata statija v Web of Science dve godini sled publikuvaneto j. Ustanovjavam, che vynshni nauchni grupi (njamashti nishto obshto s mojata nauchna grupa, ili s nejni diaspori) sa citirali mojata statija 2 pyti. Sledovatelno, az sym publikuval statija, kojato bi mogla da se publikuva i v spisanie s usrednen impact factor ot 2, primerno v Mezhdunarodnija Zhurnal po Krastavicite. Tozi detajl e ot dosta malko znachenie, ako i dvete spisanija se razprostranjavat po celija svjat chrez osnovnite obshtodostypni bazi danni, naprimer Medline, Compendex i pr. Znachenieto na tozi fakt e mnogo goljamo ako pyrvoto spisanie ne se razprostranjava ot mezhdunarodnite bazi danni, a vtoroto se razprostranjava. S pogreshnoto si reshenie da publikuvam statijata v spisanieto s po-ogranichen obhvat na razprostranenie, az lishavam chast ot nauchnite sredi ot dostyp do mojata statija, s koeto sobstvenorychno ja marginaliziram. Ot druga strana, znachenieto e nula ako i dvete spisanija vyobshte ne se razprostranjavat ot mezhdunarodnite bazi danni, a se chetat samo ot redkolegiite im, ako izobshto. Razbira se, togava tezi spisanija njama da imat nikakyv impakt faktor, nito half-cited life. Kolkoto do "pravilata za pisane na nauchni statii", takiva ima vsjako nauchno spisanie. Stilyt i nauchnata metodologija se predavat ot nauchnija rykovoditel i/ili ot nauchnata grupa (grupi), v koito daden mlad nauchen rabotnik se kvalificira. Zatova v CV-to na vseki seriozen uchen zavidno mjasto zaemat mestata, kydeto se e kvalificiral i pri koi nauchni rykovoditeli. Izpratenite za publikuvane statii v serioznite citiruemi spisanija se proverjavat ot njakolko profesionalni recenzenta, kakto i ot redkolegijata na spisanieto. Da, ima sluchai kogato dadena ideja e tolkova radikalna, che tazi sitema za peer-review ja othvyrlja, no tova e po-skoro chast ot dvuboja mezhdu konservatizma i liberalizma, kojto pyk e integralna chast ot kolektivnata choveshka priroda. V zakljuchenie, pozvolete mi da otbelezha, che u nas stana moderno novoizljupeni "nauchni rabotnici", koito njamat nikakyv mezhdunaroden i dori lokalen nauchen prinos, da se izkazvat sreshtu izpolzvaneto na kolichestveni pokazateli za ocenjavane na nauchnite postizhenija. Tova e syvsem estestveno, protivnoto bi bilo absurdno. Nashe zadylzhenie e da objasnjavame na podobni personi, che vremenata, v koito podobni ocenki se praviha po osmotrenie na partijnoto bjuro, ili na baza "shefyt me haresva" sa otdavna otminali, taka che e vreme da se organizirat i da porabotjat za da sytvorjat nauchni prinosi, oceneni ot mezhdunarodnite nauchni sredi. Ako pyk se okazhe, che ne mogat, v Bylgarija v momenta ima mnogo stroitelni raboti i masovo se tyrsjat stroitelni rabotnici, koito sa dosta dobre plateni. Mozhe bi shte e po-dobre i za obshtestvoto, i za konkretnija individ, da se osyshtestvi edna profesionalna preorientacija v podobna posoka.
Автор:    
 Милко Илиев
Дата:     30.10.2005, 08:30:35
Текст:     Г-н Генов, правила за писане на статии има и те са отразени в инструкциите към авторите и рецензентите, които дават уважаваните списания. Предполагам, че сте същият Genov IR, който има една статия в JOURNAL OF ALLERGY AND CLINICAL IMMUNOLOGY 109 (1): 480 Suppl. S JAN 2002, Times Cited: 0. (това е единствената информация за I. Genov в ISI). Инструкции за това как трябва да изглежда статия там има на http://www.jacionline.org/authorinfo
Смешно е да се иска статии в различни области, напр. информатика и медицина, да имат един и същ формат, а освен това, пренебрежително посочените от вас таблици и графики, често са по-ценни и информативни от десетки страници текст.
Автор:    
 Иван Генов
Дата:     02.11.2005, 21:03:41
Текст:     Дължа две пояснения: не съм този Генов, който Вие сте открили; обърнете внимание, че коментирам как се пише в България, а не в "уважаваните списания".
Автор:    
 MPM
Дата:     05.11.2005, 02:44:00
Текст:     G-n Genov, dokato v Bylgarija ne pochne da se pishe kakto v "uvazhavanite spisanija", nie shte prodylzhavame da bydem vstrani ot mezhdunarodnija nauchen obmen na informacija.
Автор:    
 MPM
Дата:     15.01.2006, 08:41:05
Текст:     Edno pechalno syobshtenie napraveno ot Agencija “Fokus” dnes (13-i noemvri) stana povod da komentiram otnovo vyrhu systojanieto na bylgarskata nauka i prichinite za tova systojanie. No, naj-napred – syobshtenieto.

Почина академик XXX

София. На ZZ години днес почина акад. XXX, основател на Балканската академия на науките и културата. Погребението ще бъде утре в 10,30 часа.
XXX е роден на YYY в гр. ZZZ. През 1949 г. завършва Държавната политехника в София като инженер-химик-магистьр. През 1970 г. става старши научен сътрудник по цветна металургия във Висшия химико-технологичен институт в София. През 1971 г. е кандидат на науките във Висшия химико-технологичен институт, Бургас. През 1989 г. става старши научен сътрудник по неравновесна термодинамика на акумулационните процеси в Института по физикохимия към Българска академия на Науките. От 1996 г. е член-кореспондент на Украинската екологична академия на науките. Същата година става академик и действителен член на Световната академия за мир, САЩ. През 1998-1999 г. Международният биографичен център в Кеймбридж (Англия) го избира за мъж на годината, а през 2001 г. за международна личност. През 1999 г. получава титлата професор по околната среда и правата на човека от Международната Асоциация на преподавателите към ЮНЕСКО, УНИЦЕФ, НКОСОЦ/ООН. Същата година става доктор по философия хонорис кауза по политически науки на Международната академия за култура и политически науки, САЩ. През 2000 г. става академик на Централната Европейска академия на науките и изкуствата, Братислава, Тимишоара, както и академик на Румънско-Молдавската екологична академия, Яш, Румъния. Година по-късно, през 2001 г., става академик и заместник-председател на Балканската академия на науките и културата. От 2001 г. е доктор хонорис кауза по биотехнология и биоатмосфера на Университета Анстед, Малайзия. Член-кореспондент е на Кралската академия по фармация в Испания от 2002 г. През 2003 г. става почетен академик на Световната академия на науките, технологиите и образованието, Валенсия, Испания.
През 2004 г. е номиниран за Нобелова награда по химия от Университета Анстед за развитието на неравновесната термодинамика на акумулационните процеси и тяхното приложение, по-специално канцерогенната теория основана на защитния механизъм на клетъчните тъкани.
През 2003, 2004 г. печели почетен знак на Университета в Баня Лука, Босна и Херцеговина.
Акад. XXX участва в повече от 360 международни и национални научни конференции и симпозиуми. Има повече от 400 научни труда. Автор е на 18 монографии. По важни от тях са: “Планиране и методики при технологични изследвания” (1975), “Комплексно изследване и проектиране при технологичните процеси в химическата промишленост” (1981), “Екологизация и екологични експертизи” (1981), “Процеси и апарати в биотехнологията и химичната технология” (1989), “Намаляване и минимизиране на отпадъците в минните, обогатителните и металургичните предприятия” (1996), “Термодинамика на акумулационните процеси във въздействаните системи, I част” (1997) и др.
Термодинамика на акумулационните процеси във въздействаните системи, II част (1997)
Дефиниране на понятията при описване явленията в околната среда (2001)
Ракът: враг и бъдещ съюзник (2003) , Самоорганизация на неравновесните термодинамични системи (2004).

Predi da zapochna analiza na gornata skrybna vest, bih iskal syvsem jasno da zajavja, che njamam nishto obshto s pokojnija akademik, ne go poznavam, nito njakoga sym rabotil ili poznaval posochenata oblast na znanieto. Zatova sym i spestil vjakakvi lichni danni -- diskusijata e principna, ne lichna. Vypreki tova, shte si pozvolja da napravja edin kratyk kritichen analiz na nauchnata mu dejnost, taka kakto e syobshtena tja na chitatelite na Informacionna Agencija “Fokus”. Kritikata, kojato tozi analiz sydyrzha ne e nasochena personalno kym pokojnika, ponezhe se otnasja kym edin cjal stil na ocenjavane na nauchnite postizhenija v Bylgarija. Vsyshtnost, dylgo se kolebah dali da se zanimaja s tozi problem tochno po tozi skryben povod, no podobni obshtestveno-populjarizirani biografichni spravki za bylgarski ucheni se sreshtat tvyrde rjadko v nashata presa, taka che v krajna smetka reshih, che predlozhenijat analiz bi bil polezen. Toj e baziran izcjalo na publikuvanata v agencija “Fokus” biografichna spravka i sledovatelno ne mozhe da se razglezhda otdelno ot nejnija kontekst.

1. Nauchna kariera. Ot biografichnata spravka stava jasno, che rodenijat prez 1927 g. uchen e zashtitil kandidatska disertacija edva prez 1971 g., toest na 44 godishna vyzrast. Vsyshtnost, izglezhda, che e stanal starshi nauchen sytrudnik prez 1970 g. bez da e imal zashtitena kandidatska disertacija. Objasnenija za goljamoto prekysvane na nauchnata mu kariera do okolo 40 godishna vyzrast ne sa dadeni. Posocheno e, che stava starshi nauchen sytrudnik otnovo (!) prez 1989 g, tozi pyt v Instituta po Fizikohimija na BAN. Prez 1996 g., uchenijat stava “chlen-korespondent na Ukrainskata Ekologichna Akademija na Naukite”. Do tozi moment vse uspjavah da preglytna citiranite nesyotvetstvija i nepylnoti v dinamikata na tazi nauchna kariera, no ot tozi moment natatyk (imajki predvid, che Ivan Slavkov stana “professor” v Kievskija Universitet gore dolu po syshtoto vreme), reshih da razgledam po-podrobno tozi sluchaj. I taka, razglezhdajki vsichki citirani nagradi, chlenstva i pochesti v biografichnata spravka se okazva, che te mogat da se grupirat v dve chasti – (a) titli ot ukrainski, moldavski, rumynski, bosnenski, slovashki, malajski i pr. institucii, koito ne se polzvat s absoljutno nikakyv nauchen ili akdemichen prestizh v sveta; i (b) titli i pochesti ot Zapadni institucii s grymki imena. Poslednite sledva da se analizirat malko po-podrobno. Te sa: (1) Svetovnata Akademija za Mir, SASHT; (2) Kejmridzhskijat Biografichen Centyr; (3) Kralskata Akademija po Farmacija, Ispanija; (4) Mezhdunarodnata Asocijacija na Prepodavatelite kym UNESCO, OON; (5) Pocheten Doktor na Universiteta Ansted v Malajzija; (5) Pocheten akademik na Svetovnata Akademija na Naukite, Tehnologiite i Obrazovanieto, Valensija, Ispanija. Pyrvite dve institucii vkljuchvat absoljutno vseki, kojto si plati i pritezhava nerealizirano nauchno ili politichesko ego, taka che izobshto njamam namerenie da gi komentiram. Tretata institucija e razgledana po-podrobno v http://www.fcs.es/fcs/eng/eidon/ Introing/eidon10/saberyconocer/saberconocer.jsp i e oharakterizirana tam kato “mjasto za sreshti”, a ne kato klub, izbiraneto v kojto e bazirano na diskriminacionen analiz na nauchnite postizhenija na kandidata (kakyvto e BAN v momenta). Syshtoto vazhi I za Mezhdunarodnata Asocijacija na Prepodavatelite kym UNESCO, v kojato vseki prepodavatel ot strana-chlenka bi mogyl da chlenuva, ako si plati. University of Ansted, pyk (http://www.ansteduniversity.org/) ne e akreditiran ot kojato i da bilo dyrzhavna agencija, i kato takyv, naj-verojatno predstavljava sborno mjasto na cheshiti i mechtateli, pecheleshto pari ot taksite za obuchenie na studenti, koito ne sa prieti nikyde drugade, a ne seriozna i utvyrdena akademichna institucija. Nakraja, njama da otminem i “Svetovnata Akademija na Naukite”, kojato se provezhda periodichno kato nauchen forum, na kojto se uchastva pak ako si platish (naprimer, ima Third World Academy of Sciences (TWAS) v Italia).

2. Realen nauchen prinos. Vypreki, che sme spestili imeto na akademika, napravihme spravka v Web of Science po naj-raznoobrazni pokazateli i se okaza, che posochenijat uchen e proizvel tochno tri citiruemi statii ot 1976 g. nasam, no za syzhalenie nito edna ne e citirana ot kojato i da e nauchna grupa v sveta. Taka che, ot poveche ot 360 uchastija po konferencii v cjal svjat (plateni, naj-verojatno, v ogromnata si chast, ot bylgarskija danykoplatec), ot poveche ot 400 nauchni truda, monografii, pochetni titli i pr., okazva se, che _realnijat_ nauchen prinos na posochenija uchen, v smisyl, ostavena nauchna dirja, kojato se polzva ot drugi nauchni grupi po sveta, e za syzhalenie, nesyshtestvuvasht, ili pone, nerealiziran. Kazvam "za syzhalenie", ponezhe ako v bylgarskata nauka syshtestvuvaha _realni_ pokazateli za ocenjavane na nauchnite postizhenija, mnogo ot segashnite psevdo-ucheni v stranata mozhe bi shtjaha da se realizirat kato realni takiva. Sledva logichnijat vypros ZASHTO se poluchava taka? Naj-napred, edva li shte e seriozno ako tvyrdim, che bylgarskite akademici i chlen-korespondenti sa moshenici, koito tyrsjat mezhdunarodno “priznanie” po razni neseriozni institucii, vmesto da proizvedat dejstvitelno vazhni nauchni prinosi, koito da se citirat ili polzvat ot nauchni grupi po sveta, ili ot svetovnata choveshka dejnost (tuk vkljuchvam promishlenost, s. stopanstvo, ikonomika, muzika, izkustvo i pr.) dylgo sled kato avorite na tezi prinosi ne sa mezhdu zhivite. Sred bylgarskite ucheni ima mnogo, koito sa shiroko citirani ot mezhdunarodnata nauchna obshtnost, i/ili tehnite dostizhenija podpomagat i obogatjavat choveshkata dejnost po cjal svjat, i sledovatelno, sa svetovnoizvestni. Problemyt na Bylgarija i nejnata nauka e, che imenno tezi svetovnoizvestni ucheni ne sa priznati u nas, i ne uchastvat v upravlenieto na bylgarskata nauka i obrazovanie, ili naj-mnogo, sa priznati naravno s psevdo-postizhenija ot gornija tip. Imenno v tova se systoi edna ot golemite tragedii v nashata nauka, i kolkoto poveche se govori za neja, tolkova po-dobre. Podobni problemi syshtestvuvat I v drugi strani po sveta, taka che nie mozhem samo da se pouchim ot naj-naprednalite nauchni institucii kak _realno_ se ocenjavat nauchnite postizhenija. Zashtoto nashata strana ne e tolkova bogata, che da si pozvoljava finansiraneto i poddyrzhaneto na edno raznoobrazno, skypo-struvashto, lakomo i egocentrichno NISHTO.
Автор:    
 Господин Илиев
Дата:     24.05.2008, 08:58:11
Текст:     Уважаеми български учени пишете на кирилица в българските форуми, оценката на българските автори в чужбина ще трябва да бъде на английски. Затова ние сме длъжни да знаем чужди езици, а тези които определят импакт фактора си знаят техния език.
 
Автор:   
  
Мнение:   
  
      
___
Cibola 2000
MTR Blog
Don't listen to Bill Gates. The open-source movement isn't communism.
----------------------
още от MTR Blog