Media Times Review    Google   
___









идеи
 септември 2002

Из философията на
Едмънд Бърк

11. Ласкателството развращава едновременно и този, който го получава и онзи, който го отправя; а раболепието не принася по-голяма полза на народа, отколкото на кралете. Затова бих отложил поздравите си към новата свобода на Франция… Последствията от свободата за индивидите е, че могат да правят каквото им харесва; ние трябва да видим какво ще им се хареса да правят, преди да рискуваме да им поднесем поздравления, които бързо могат да се превърнат в оплаквания. Благоразумието би изисквало това в случаите, в които става дума за отделни изолирани частни лица; но когато хората действат заедно, свободата означава власт. Внимателните хора, преди да декларират отношението си, ще подложат на наблюдение употребата на властта; особено, когато се преценява феномен като нова власт у нови хора, за чиито принципи, темперамент и склонности се знае малко или почти нищо, както и за ситуациите, в които онези, предизвикващи най-голяма бъркотия на сцената, могат да не бъдат онези, които наистина движат нещата…
54. … Хората, които не обръщат поглед към предците си, никога не ще помислят за своето потомство. Освен това английският народ добре знае, че идеята за наследяване осигурява надежден принцип за съхранение и надежден принцип за приемственост, без изобщо да се изключва принципът на подобрението. Тя оставя придобитото непокътнато, но гарантира и това, което придобива… Чрез конституционна политика, работеща по образеца на природата, ние получаваме, упражняваме и предаваме нашето управление и привилегии, по същия начин по който ползваме нашата собственост и нашият живот… Така, съхранявайки природния ред и в ръководенето на държавата, нашите подобрения никога не са изцяло нови, а запазеното от нас никога не е напълно остаряло.
62. Народното събрание. Нямам предвид формалното му устройство…а качествата на хората, които го съставляват в по-голямата му част и които са хиляди пъти по-важни от всички формалности на света. Ако ние не знаехме нищо за това събрание, освен неговото наименование и функции, то никакви краски не биха могли да обрисуват във въображението ни нещо по-достойно за уважение… Но никакво име, никаква власт, никаква длъжност или изкуствени институции от какъвто и да било вид не могат да превърнат хората, от които се състои всяка система на управление, в нещо по-различно от това, което са ги направили Бог, природата, тяхното образование и житейски навици.
63. …Каквито и да са малцината, които се открояват, именно състава и тежестта на общността създава нейния характер и би трябвало в крайна сметка да определят техните действия. Във всички общности онези, които ще ръководят, трябва в значителна степен и да се подчиняват. Те трябва да съобразят предложенията си с вкуса, заложбите и предразположенията на онези, които желаят да предвождат: затова ако едно събрание е съставено в по-голямата си част по порочен и достоен за оплакване начин, то само най-възвишената добродетел - която наистина така рядко се явява на белия свят, че не можем да я включим в сметките - ще предотврати това хората с таланти, разпръснати между него да не се превърнат просто във вещи изпълнители на абсурдни проекти! Ако, както обикновено става, вместо да проявят тази необичайна добродетелност, лидерите започват да действат, водени от зловещи амбиции и жажда за евтина слава, то тогава посредствените депутати, с които първоначално са се съобразявали, се превръщат на свои ред в инструменти за осъществяване на амбициите им. В тази политическа търговия лидерите се задължават да се ръководят от невежеството на своите последователи, които от своя страна трябва да послужат за най-злостните замисли на своите водачи.
64. За да се осигури някаква степен на трезвост в предложенията, правени от водачите във всяко публично събрание, те трябва да уважават и може би донякъде да се страхуват от тези, които предвождат. За да бъдат водени не като слепци, последователите трябва да са способни ако не да бъдат деятели, то поне да бъдат съдници; и трябва да бъдат съдници с естествена тежест и авторитет. Нищо не може да осигури спокойно и умерено поведение в такива събрания, ако техният състав не е попълнен според уважавани правила, отнасящи се до условията на живот, постоянната собственост, образованието и навиците, които разширяват и либерализират разбиранията.
66. Сами съдете…за моето голямо удивление, когато открих, че една голяма част от Националното събрание…се състои от практикуващи юристи. Но те не бяха нито изтъкнати магистрати, показали пред своята страна познанията, благоразумието и честността си, нито водещи адвокати, гордост за гилдията, нито пък известни университетски професори… Имаше ярки изключения, но общият състав беше от безизвестни провинциални адвокати, служащи в малки местни съдилища, доверени лица, нотариуси и цяла орда общински чиновници, подстрекатели и водачи в дребнавите съдебни войнички, предизвиквани от селско отегчение. От момента, в който прочетох списъка, прозрях ясно - и наистина почти всичко се случи - всичко, което щеше да последва.
67. Степента на уважение, която има определена професия, се превръща в мерило за уважението, което упражняващите я имат към себе си...
68. Всеки път, когато върховната власт бъде поверена на събрание, съставено по такъв начин, то очевидно и неговите действия ще бъдат действия на върховна власт, поставена в ръцете на хора, които обикновено не са се научили да уважават самите себе си; които по-рано не са притежавали богатство, което да е било застрашено от риск; от които не може да се очаква уравновесено и внимателно да използват властта, която изненадващо за всички, но най-вече за тях, се е оказала в ръцете им. Кой би могъл да храни надеждата, че тези хора, внезапно и сякаш с някаква магия измъкнати от най-низшите рангове на чиновничеството, не биха били опиянени от своето неочаквано величие? Кой би могъл да помисли, че хора, които обикновено са нахални, дръзки, повратливи и деятелни, склонни към препирни и с неспокойни умове, ще се върнат лесно към старото си положение на провинциално задоволство, на уморителни, унизителни и не особено печеливши далавери?
88. Те трябва да разрушат нещо, защото иначе им се струва, че живеят без цел…
89. …те гледат с изострен и пристрастен поглед към чужбина. Докато са обзети от тези представи, е напразно да им се говори за обичаите на техните предци… Те презират опита като мъдрост на неграмотни хора… те не допускат умереност и компромис; всичко, което не отговаря напълно на исканията им, е просто измама и несправедливост… Те постоянно са в несъгласие с управляващите, но не заради злоупотребата им с властта, а защото оспорват тяхната компетентност и правото им да управляват.
90. …действителните права на хората … Те имат право на плодовете от своето трудолюбие и на средствата, с които правят трудолюбието плодоносно. Те имат право на придобитото от родителите си, на отглеждането и възпитаването на потомството си, на напътствия в живота и на утеха в смъртта. Всичко, което някой отделен човек може да направи, без да наврежда на останалите, той има право да направи за себе си; и той има справедлив дял от всичко, което обществото, с всичките си съчетания на умения и сила, би могло да направи в негова полза. В това съдружие всички хора имат равни права, но не върху едни и същи неща…
91. Ако гражданското общество е рожба на споразумението, то споразумението трябва да е негов закон.
92. Управлението е изобретение на човешката мъдрост за задоволяване на човешките нужди.
96. При всяко управление правата на хората са техните предимства; а те често се състоят в балансирането между различните форми на доброто, в компромисите между доброто и злото и понякога между едно или друго зло. Политическият разум е един пресметлив принцип: той събира, изважда, умножава и дели в нравствен аспект, а не метафизически или математически, истинските морални стойности.
99. Лицемерието, разбира се, намира удоволствие в най-възвишените разсъждения, понеже, като не възнамерява никога да отиде извън разсъждението, нищо не струва то да го направи великолепно… Тези декларанти искат или война и революция, или нищо… Те не виждат заслугата в доброто, нито греха в порочното ръководство на публичните дела; изпитват наслаждение по-скоро от последното, като по-благоприятно за революция. Те не виждат достойното или недостойното у един човек, или в едно действие, или в един политически принцип извън това дали те доближават или забавят плановете им за промени; затова един път те приемат най-насилствените и широки прерогативи, а друг път - най-дивашките демократични идеи за свобода, и преминават от едната крайност в другата, без да обръщат никакво внимание на кауза, личност, или партия.
235. …Огромната книга на историята е разтворена, за да ни напътства, за да положи основите на бъдеща мъдрост чрез опознаване на миналите грешки и недостатъци на човечеството. Но тя може да бъде използвана по един извратен начин за журналистически статии, даващи нападателни и защитни оръжия на всички фракции в църквата и държавата, за да се поддържат или съживят раздорите и враждебността и да се налива масло в огъня на всеобщото озлобление. В по-голямата си част историята се състои от нещастия, докарани на света от гордостта, амбицията, алчността, отмъстителността, сладострастието, непокорството, лицемерието, неуправляемата ярост и цялата тази верига от разюздани желания, които разтърсват обществото с онези "бури мрачни, дето живота ни объркват и правят го горчив"… Мъдрите люде ще приложат своя лек към пороците, а не към случайните оръдия, чрез които те действат, или към преходните образи, в които ни се явяват… Така става с всички онези, които, обръщайки внимание единствено на сухите и мъртви исторически факти, смятат, че водят война с нетолерантността, гордостта и жестокостта, докато под предлог, че ненавиждат порочните принципи на старите партии, подхранват съществуването на същите отвратителни пороци сред новите фракции и може би в още по-ужасни форми от предишните.
256. …но честният патриот и истински политик винаги обмисля как да използва наличните в страната ресурси по най-добрия възможен начин. Взети заедно склонността да се съхранява и умението да се подобрява са моят критерий за държавник. Всичко друго е вулгарно като замисъл и опасно в своето приложение.
… Вашите политици не познават своят занаят; затова и разпродават своите инструменти.
 
Едмънд Бърк, 1790 година
 
* Редът на цитатите е според реда на изложението в "Размисли за Революцията във Франция"; превод Светослав Малинов, издателство Гал-Ико.