ХИЛИАДА
Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила...
Ахил беше грубата сила –
King Kong, Superman, 007, T-Rex, Rocky (I, II, III, IV, V), McDonald’s, Godzilla.
А Елена беше нежната сила –
Cosmopolitan,
Elle, Vogue, Playboy, People, Madonna, a fairy tale à
la Cinderella.
Но каква си им ти и какви са ти те, Хекубо, майчице
мила?
С епичния жанр във разрез
in
medias res
тук поемата спира,
понеже читателя вече разбира,
че в таз “Хилиада”
не на Хекуба хила,
не на Елена с Ахила,
а на хиляда
безоки,
безочни
Омира
аз, Касандра – дето все не умира,
и главата й все не увира,
и все пешкира
опира,
колчем ножа до кокал опира –
се хиля.
10 август 2003-3 март 2004 г. |
*Авторът
преподава сравнително литературознание в Indiana
University, Bloomington, IN, US; има редица публикации
в областта на българската и чуждата литература и в интердисциплинарните
изследвания - естетика, семиотика, изобразително изкуство,
кино и теория на превода. През 2004 година е публикувана
на хърватски книгата му (POST)MODERNISM & (POST)COMMUNISM:
ESSAYS ON THEORY, FILM, AND LITERATURE. Негови са книгите
"Празни
приказки" (2000),
"В
огледалната стая" (2001) и "Триднев
(2002)". Трите книги могат да бъдат купени директно
от издателя, адрес за връзка: sonm@astratec.net
|
