Как да подобрим образованието в България? От Георги Ангелов

Форуми Media Times Review

Автор:	FREEMAN
Дата:	18.09.2006, 11:53:39
Текст:	NE e li 4len i na Bulgarsko ob6testvo za individualna svoboda?

Автор:	патриот не от отвореното общество
Дата:	18.09.2006, 22:10:19
Текст:	Какво става? Нали неолибералистите са за все по-малко държава, а пък се предлага държавата да дава пари и на частните университети!

Автор:	генчев
Дата:	19.09.2006, 02:32:02
Текст:	Патриотът от затвореното общество, естествено, тотално бърка понятията... Първо - "неолибералисти" не съществува като дума в българския език, второ - неолибералната политика се стреми да постави държавата там, където й е мястото...

Автор:	kosmopolit
Дата:	19.09.2006, 05:53:11
Текст:	"...второ - неолибералната политика се стреми да постави държавата там, където й е мястото...", а именно -- да плаща на личните университети на отворено общество, създадени с държавни пари.

Автор:	zabluden
Дата:	19.09.2006, 05:55:22
Текст:	- Американската икономическа асоциация -- където могат да членуват всички, които имат 64$

Автор:	homeschooler
Дата:	19.09.2006, 07:41:48
Текст:	Ваучерната система може да е добра-стъпка за реформирането на съществуващите държавни училища, но все още почива на погрешната презумпция, че държавата е отговорната институция за образованието. Родителският избор на образование е най-голям при това, което се нарича "домашно образование", а статистиката в страните, където тази форма съществува свободно показва, че тя изпреварва по качество дори и частните училища. И за мен това е естествено: един учител е посветен на работата си за 280-350 лв, един родител - за собственото си дете. Промяната на законодателството в тази област ще доведе до истинско подобрение на образованието в България.

Автор:	авторът
Дата:	20.09.2006, 00:00:38
Текст:	В статията се констатира, че държавата финансира едни университети, а други - не. Не се предлага да се финансират частни университети. Ако държавата иска да прави нещо, тя би могла да дава ваучери на студентите. Още по-добре е тези ваучери да са под формата на кредит, т.е. висшистите да си плятат за полученото високо образование, което им осигурява по-високи доходи. Като последица, държавата ще кредитира само тези, които нямат достъп до финансовия пазар, ако има такива. За домашното образование съм съгласен - то дава много добри резултати в САЩ. В България, чиновниците не могат дори да си представят, че нещо такова може да работи.

Автор:	Лазарин Лазаров
Дата:	20.09.2006, 04:54:01
Текст:	ЗА ПРИВАТИЗАТОРИТЕ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В САЩ има доста частни колежи и университети – далеч повече отколкото в Западна Европа. И въпреки това, съотношението между частното и публичното (спонсорирано от държавата и организации с идеална цел) висше образование е 3:1 в полза на публичното. При това, последното и расте с по-бързи темпове – след 1960 г публичните колежи и университети са се увеличили 5 пъти, а частните – само 2 пъти. За политици, законодатели и образователни специалисти отдавна е ясно, че всестранна приватизация на висшето образование е не само обществено недопустима, но и практически неосъществима. Причината за това е много проста – висшето образование не може да бъде разглеждано като стока (пазарен продукт), а студентите – като клиенти (консуматори). Възприемането на висшето образование като пазарна услуга е несъвместимо със същността му като институционална система за търсене на истини и натрупване на познания и с мисията му като дългосрочна инвестиция за благополучието на обществото. Управление на чисто пазарен принцип и липса на контрол от държавата биха довели до погазване на академичните норми и на академичната автономия, разбирана като свобода в научно-образователния процес; биха довели само до непосредствено краткосрочно задоволяване на нужди на клиенти и работодатели, без да се стимулира интелектуалното развитие на индивида. Приватизацията на висшето образование доставя, обаче, някои предимства когато тя се въведе само като частно финансиране/самоиздръжка при запазване на академичните особености на управлението и контрола на държавата. Тези предимства са по отношение на финансовата ефективност, на отчетността и финансовия контрол, както и по отношение на флексибилността и по-бързото откликване на нуждите на работодателите. По тази причина частното висше образование има място като форма, съжителстваща с публичното. Точно такъв е случая в САЩ, където са стигнали да заключение, че е необходим оптимален баланс между публичните и частните колежи и университети. Последните, обаче, в никакъв случай не трябва да доминират защото мисията на висшето образование не бива да се жертва заради финансова ефективност. Двата вида, в подходящо съотношение, взаимно се допълват като отразяват и различни аспекти на обществените нужди. Всъщност, в САЩ бизнесът не се интересува твърде от приватизацията на висшето образование защото пазарните принципи на могат да бъдат достатъчно разгърнати. Тези, които обикновено поощряват приватизацията на университети и колежи са консервативни политици и законодатели.Частното висше образование няма твърде почва в бедни и развиващи се страни. Ако се изключат някои елитни университети като Harvard и Yale, които имат големи приходи и от дарения (и които могат да си позволят да спазват стриктно академичните норми), и чиито клиенти са традиционна богата класа, частните колежи и университети в САЩ обикновено имат сравнително кратък живот и често банкрутират. Какво наблюдаваме сега в България? Отляво и отдясно, икономисти са се впуснали да предлагат разрешения на проблемите на образованието в България, включително и на висшето. Медийното пространство е пълно с призиви за въвеждане на пазарните принципи и приватизация без въобще да се отчитат особеностите на академичното образование и опита на САЩ и Западна Европа. Зад фасадата на въвеждане на пазарни принципи се предлагат разрешения на чисто академични проблеми, предлага се една анархистична либерализация на българското висше образование и освобождаването му от всякакъв държавен контрол – положение, каквото не съществува в никоя страна. Изказват се протести, че контролът над университетите и финансовата им зависимост от Министерството на образованието и науката нарушавали академичната автономия. Такива твърдения показват едно профанско неразбиране на същността на академичната автономия като свобода на решенията какво да се преподава, как да се преподава и кой да преподава. Легитимното право на държавата да се намесва в организацията и управлението на държавните университети с оглед осигуряване на отчетност и отговорности не бива да се ограничава. Точно в частните университети академичното тяло е по-зависимо. Протестира се срещу акредитацията на университетите и колежите като мълчаливо се отбягва факта че система за държавно акредитиране съществува във всички страни по света. Твърди се, че научното израстване ставало бавно, бюрократизирано и централизирано. А същевременно, не се счита за задължително провеждането на изследователска дейност. Протестира се срещу изискванията за определен брой хабилитирани лица в университетите. Иска се свобода за отваряне на некачествени филиали и използването на ‘гастролиращи’ преподаватели... И като за капак се намеква, че държавата дискриминирала частните университети като финансирала само държавните такива. Хубава пазарна картина се обрисува пред българското висше образование. Не е трудно да се досетим от къде произтичат идеите на неговите ‘приватизатори’. Лазарин Лазаров доктор на химическите науки САЩ http://group.yahoo.com/group/bulgarianscienceproblems

Автор:	homeschooler
Дата:	20.09.2006, 16:08:42
Текст:	"За домашното образование съм съгласен - то дава много добри резултати в САЩ. В България, чиновниците не могат дори да си представят, че нещо такова може да работи. " В България положението е наистина лошо, и няма да се подобри, докато чиновниците не прозрат истината, че техните закони трябва да съществуват за хората, а не хората за техните закони. Иначе дори и при това статукво тук може да успее този вид образование, ако родителите имат смелостта да излязат от системата.

Автор:	Павел
Дата:	25.09.2006, 12:34:04
Текст:	Ще подобрим българското образование, когато повечето от нас 1. спрат да коментират "колко е лошо!", 2. формулират подробна, ЯСНА и (по възможност) единна идея-желание "като какво го искаме", 3. изкажат подробно и ЯСНО тази идея, 4. поемат ангажимент или направо започнат да я реализират в конкретни действия. Ето къде можеш да пуснеш своето аргументирано ПРЕДЛОЖЕНИЕ за незабавно действие за подобряване на основното и средно образование в България --> http://www.bgvelikden.org/PRAG-O Който вече е формулирал тако

Автор:	Невена Андонова, преподавател - сурдопедагог
Дата:	09.01.2007, 16:05:12
Текст:	Българското образование тлее на възрожденските въглени,които носеха топлината на мъдростта,уважението,просперитета на преподавателя,даващ хоризонт за успехи на личността.И днес все още се намират иноватори,които да организират кладата на забравеното, но необходимото и за днешното ни европеизиращо общество! Трябва само да им повярваме и да следваме пътя на качественото и креативно образование,което е само за призвани преподаватели, а не за лаици. Децата са критерий за вътрешното ни оценяване, студентите ни - за външното. Необходима е стратегия за социализация и интеграция и на децата със специални образователни потребности,но това трябва да е с ангажиращата роля на държавната образователна политика и утвърдените специалисти в България.

Автор:	MPM
Дата:	10.02.2007, 17:10:47
Текст:	Както статията, така и много от коментарите страдат от вопиюща некомпетентност, характерна, между другото, и за така-наречения "блог за икономика" с участието на същия автор. Неотдавна прочетох, например, хумористичната статия за ниските данъци в Алберта, където живея, и оттогава често се разведрявам припомняйки си я. Както и да е, да се върнем на тематиката за образованието. Да започнем отзад напред, с коментара на другарката Андонова, идентифицираща се като "сурдопедагог". Вероятно това означава "педагог под сурдинка", понеже съвсем ясно е, че горката не разбира какво говори. Децата били критерий за вътрешното ни оценяване, а студентите ни -- за външно. Тоест, некомпетентни в рамките на образователния процес субекти са разглеждани като клиенти. Няма по-перверзно тълкуване на образователния процес от това, понеже образованието не е нито продукт, нито стока, а преподавателите не са обслужващ персонал за разюздани клиенти (ученици и студенти). Клиент на образователния процес е обществото, и дотолкова, доколкото обществото се представлява от държавата, тя има място в организацията, и най-вече в регулирането и администрирането на образователния процес. Така-наречените мерки, идентифицирани от другаря Ангелов, който се позовава на някакви жълти псевдонаучни източници заслужават по-подробно внимание, понеже много от тях са направо обществено опасни. Да започнем със средното образование. Предлаганите от мерки са: 1. автономия за училищата по отношение на разходването на техния бюджет, избор на учебници, определяне съдържанието на отделните курсове /предмети/, управление на персонала Коментар: подобна "автономия" не само би ликвидирала качественото образование, но би станала и предпоставка за ликвидирането на нашата национална култура, която в голяма степен се дължи на централно унифицирното училищно образование. Няма автономни и специфиични математики, физики и биологии, другарю Ангелов, и залитането по подобни "автономии" в Америка, Канада и Западна Европа доведе до пълен хаос в образователния процес, както и до ликвидирането на националната кохезия. 2. определяне на финансирането на училищата чрез ваучерна система /парите следват ученика независимо от това в кое училище е избрал да учи/ - важно е децата наистина да посещават училище, а не просто да са записани там Коментар: Тази концепция съвсем не е нова, просто така трябва да бъде организирано бюджетното финансиране на конкретните учебни заведения. Обаче у нас проблемите с хаоса в документацията, реда, регистрацията и поддържането на отчетността са толкова големи и дълбоки, че това е невъзможно. Нещата допират до липсата на ред и организация в административната структура на цялото общество, която освен това непрекъснато се променя по съветите на разни новоизлюпени гурувци. Всъщност, няма друга система, в която непрекъснатите промени да предизвикват по-голям хаос от образователната система. Ние имаме отлична образователна система, с традиции и доказани постижения. Тя просто трябва да се стабилизира и хаосът в нея да се премахне. 3. приватизация на държавните и общинските училища Това пък е съвсем смешно. Дори и да има частни училища, образователният процес в тях трябва да отговаря на определените от държавния регулаторен орган общонационални критерии и стандарти. Разликата в качеството може да се основава само и единствено на постиженията на учениците, тоест, в по-доброто достигане на тези стандарти. 4. въвеждане на външно оценяване на постиженията на учениците и обвързване на резултатите с финансирането за отделните училища Външно оценяване и сега има и това е съответният инспекторат към МО. Отделно, унифицирани общонационални матури администрирани от МО в четвърти, осми и дванадесети клас (например), могат да се използват като оценяващи механизми съответно за начално, прогимназиално и гимназиално образование. Подобни изпити са и отлично средство за преброяване на учениците завършващи отделните фази на образователния процес. Обаче, поради съществуващия хаос, даже администрирането на подобни изпити се оказва невъзможно. 5. заради някои специфични проблеми с посещението на училище сред нискодоходни и малцинствени групи в България би било добре да се обвърже получаването на социални помощи от родителите с посещение на училище от децата и постигане на определени резултати По принцип детските надбавки след като детето навърши 6 години би трябвало да се считат училищни надбавки. Естествено, ако детето не посещава училище, тези надбавки не би следвало да се дават. Обаче, при съществуващия административен и данъчен хаос, самото идентифициране на подобни случаи е невъзможно. Да разгледаме сега така-наречените предложения в областта на висшето образование: 1. Държавните университети са изцяло финансово зависими от министъра на образованието - той заедно с правителството определя техните такси, броя на студентите им и държавната субсидия. Нито лев от приходите на държавните университети не зависи от някакви техни конкурентни предимства - най-много пари вземат университетите с най-голямо лоби /Софийският университет е един подобен пример/. Не само това, ами държавата определя броя на студентите и в частните университети! Ами такъв е животът, другарю Ангелов, докато не се намери сериозно списание в България, което да ранкира различните университети по разнообразни критерии, като с това да започне да влияе на формирането на общественото мнение по въпроса. Обаче в България самото понятие "университет" е изопачено и подобно ранкиране е невъзможно. Как, например, да сравним Минно-Геоложкия Университет (или както там се казва сега) с Университета по Строителство и Архитектура? Та те би трябвало да са просто факултети на един и същ университет. Самото понятие "университет" предполага всеобхватност на предлаганото знание. У нас, тази концепция е нарушена и Софийският Университет (да речем) е лишен от важни факултети като недицински, архитектурен, минен, геоложки и пр. Поради тази причина, той не може да бъде ранкиран от никоя сериозна световна организация, както, междувпрочем, не могат да бъдат ранкирани и тесноспециализирани университети като, да речем, Минно-Геоложкия. 2. Много е трудно да се създаде частен университет - процедурите са неясни, зависят от волята на едни или други чиновници, нужно е и одобрение от парламента, което прави всичко прекалено политизирано. Съответно няма много конкуренти на държавния монопол. Това изобщо не е причина за каквито и да било проблеми. Създаването на университет е трудна работа, така и трябва да бъде. Качествено висше образование не се създава от вчера за днес. 3. Забранено е откриването на чужди университети в България, което допълнително намалява конкуренцията от наистина реномирани и качествени играчи на този пазар. Има голяма вероятност този проблем да отпадне с влизането на България в ЕС. Това да се забранява откриването на чужди университети е съвсем правилна практика. Ако такива желаят да играят на българския образователен пазар, те трябва да правят това посредством български партньори, и съгласно българските критерии за акредитация. 4. Държавата дискриминира частните университети като финансира само държавните такива. И съвсем правилно. Това въобще не е дискриминация. Не може хем да се пишеш частен университет, хем да плачеш, че държавата не те финансира като държавен такъв и да наричаш това "дискриминцация". 5. Много трудно е израстването на млади учени и преподаватели - всичко е бавно, трудно, бюрократизирано и централизирано. Съществува държавна Висша атестационна комисия, която взема всички решения - очевиден остатък от комунизма. За сравнение, в САЩ самият университет решава кой човек може да стане доктор или професор и няма безсмислени формални изисквания. В това има известна логика, но този въпрос може да се реши по много прост начин -- сегашната титла Главен Асистент се заменя с Асистент-Професор, а Доцент -- с Асоцииран Професор. Така и двете младши титли стават професорски титли. Процесът на хабилитация се запазва. 6. В България всеки университет трябва да има акредитация от държавна агенция за да работи, не се признават акредитации от чужди /частни или държавни/ агенции за акредитация. Така, тази държавна агенция има пълен монопол, въпреки че тя не е доказала, че е по-добра от американски, английски или немски подобни агенции. Това е просто абсурдно. Нима акредитацията за регулираните ни професии, например за медицина, право и инженерство, могат да идват от Германия? Подобни некомпетентни излияния могат да предизвикат само шок. Държавното акредитиране не само трябва да се запази, но и да се подобри значително. 7. По някаква причина, в България е забранено да съществуват университети без акредитация от българската държавна агенция - явно и в тази сфера родните чиновници смятат, че могат да изберат по-добре от пазара и отделните клиенти. Разбира се, че трябва да е забранено. Иначе ще ви лекува д-р Иванова, която има докторат от частния Каспичански Университет по Краставиците, който е акредитиран от Международната Асоциация на Масажистките. Не само че държавната акредитация трябва да се запази и развие с много по дискриминационни критерии, но държавни институции трябва да преследват жестоко мошениците, които практикуват дадени лицензирани професии без съответен лиценз. 8. Има безсмислени изисквания при отварянето на университет - да има определен брой хабилитирани преподаватели /хабилитирани по българския закон, разбира се/. При това, независимо дали университетът е малък или голям, броят на хабилитираните е един и същ. Нищо чудно, че няма много чужди професори в България - според нашия закон те са съвсем признати за такива. Ами няма да са признати, естествено. И тук (в Канада) е така. Ако дойде някой професор от Университета Тумба Лумба в Абиджан, да не би да трябва да може безпроблемно да се счита и професор в България? В заключение мога да кажа, че е повече от очевидно, че образованието в нашата страна продължава да страда от създадения умишлен хаос, подклаждан, както виждаме, от пълна некомпетентност опакована с недоразбрано про-западно лустро.

Автор:

Мнение:

___