Media Times Review    Google   
___









Книги
 септември 2006

Самсунг или пътят на трите звезди:

Историята на Самсунг – от ориз до чипове
Самсунг: "държава" в държавата


<< към предния откъс
Държавните регулатори “за” и “против” чебол
 
     Комисията за честна търговия внася законопроект за намаляване на контролните права на финансовите фирми на конгломератите (които са обикновено холдингови фирми на групите) в дъщерни фирми с по 5% годишно за три последователни години. По този начин, ако се изпълни планът, контролът на семействата ще бъде намален от сегашните 30% на 15%. Конгломератите обикновено използват финансовите си фирми, за да контролират конгломерата и да прехвърлят средства от една фирма в друга в рамките на групата. Първоначалната идея на комисията беше да извърши промяната за една вместо за три години. Понастоящем 18 водещи конгломерата с активи над 5 милиарда долара нямат право да купуват дялове в дъщерни фирми или трети страни с капитал, който надвишава 25% от активите на конгломерата. Според плана на Комисията за честна търговия конгломератите ще бъдат освободени от това ограничение, ако подобрят корпоративния мениджмънт като увеличат контролните права на миноритарните акционери. Това е друг признак за смекчената позиция на правителството, като в същото време то продължи с програмата за реформи на конгломератите.
     През май и юни 2004 година се състояха редица важни срещи за “изглаждане” на отношенията между председателите на най-големите конгломерати и Комисията за честна търговия. Комисията осъществява политиката на правителството по отношение на реформите в корпоративното управление и структура на всесилните конгломерати. Ли Гон Хи пое ангажимент пред председателя на Комисията Канг Чул Кю (“комисарят” за защита на конкуренцията и честна бизнес практика), че Самсунг ще намали контролните права на холдинга в дъщерните фирми на групата до изискваните от правителството 15% за период от 3 години, започвайки от април 2006 година. Основният аргумент против това намаление на долната граница беше опасността от “поглъщане” на контролните права от чуждестранни инвеститори. Ли Гон Хи се съгласи да намали контрола на холдинга и получи в замяна право да изгражда болници и училища на комерсиална основа.
     Този компромис ще доведе до видимо разширяване на дейността на Самсунг, но структурата на собствеността ще се развие хоризонтално и ще позволи по-голяма защита на интересите на по-малките акционери. Поне това е замисълът, но на практика вероятно ще се получи по-голямо усложняване на кръстосаната собственост като резултат от усилията на семейството на Ли да запази контролните права. Тези две тенденции – децентрализация на собствеността и усложняване на нейната структура, ще определят облика на конгломератите, и в частност на Самсунг, в следващите няколко години. Специалистите са на мнение, че докато не се ограничи разширяването на чебол под формата на дъщерни фирми, дългосрочният растеж, както на групите, така и на икономиката, като цяло, ще бъде рискован.
     Друга мярка на правителството през 2004 година беше – да забрани на големите бизнес групи да притежават повече от 4% дял в търговски банки. Това ограничение би се прилагало в случаите, когато конгломератите са най-големите акционери в частните фондове, които обикновено участват в купуване на дялове в банките. Правителството цели допълнително да създаде бариери между индустрия и финанси в южнокорейската икономика. Исторически, специалните връзки и частичното срастване между банки и бизнес групи (често циментирани чрез притежаване на банкови активи от конгломератите посредством активно участие в собствеността и дейността на частни фондове) създаваха предпоставки за злоупотреба с кредити и лоша възвращаемост на инвестициите, което беше една от главните причини за финансовата криза през 1997-98 г. Президентът Пак Чжон Хи до голяма степен успя да ограничи влиянието на конгломератите в банковата сфера, но през 80-те и 90-те години се забеляза засилена роля на бизнес групите в управлението на банките.
     Необходимостта от увеличаване на инвестициите в икономиката подтикнаха администрацията към друг компромис спрямо бизнес групите. След финансовата криза през 1997 година, която беше причинена от безконтролно инвестиране, банките и правителството обезкуражават големи инвестиции от фирми с лош баланс на дългове към активи. За да се стимулират водещите компании да инвестират, правителството направи компромис за фирмите, които постигат 100% и по-ниско съотношение между дългове и активи, да инвестират в асоциирани фирми. Самсунг постигна съотношение 84% в нефинансовите си фирми през 2003 година и по този начин избегна ограничението за инвестиции. Другите фирми, преодолели тази граница, са Кореа електрик пaуър корпорейшън (Korea Electric Power Corporation), Кореа хайуей корпорейшън (Korea Highway Corporation), Лоте (Lotte) и Поханг (POSCO).
     Самсунг беше улеснен и от друго “изключение” от ограничението да се инвестира в дъщерни фирми. Необходимостта да се активизира пасивната икономика принуди правителството да направи някои изключения от ограниченията, наложени на чебол през 2004 година. През февруари 2005 година например управляващата партия Ури одобри мерки за стимулиране на инвестициите в икономиката чрез официално изваждане на Самсунг, Лоте и Кореа електрик пауър от списъка за ограничения на инвестиции (до 2007 година по показателя на активи, надвишаващи 5 милиарда долара. Това се постига, като се дават по-големи права за инвестиране на групите в дъщерните им фирми – основен аргумент на критиците на чебол – и разрастване на тяхното влияние в икономиката. Задно с трите “освободени” групи, споменати по-горе, още няколко групи ще бъдат извадени от списъка за вдигане на границата на активи, която ограничава инвестициите в дъщерни фирми. Границата на активи на фирми, които се ограничават, се придвижи от 5 на 6 милиарда долара. Така “ограничените” чебол, чиито фирми не могат да инвестират повече от 25% от актива си в други дъщерни фирми, се намалиха от 17 на 10.
     Не само бизнес кръговете са на мнение, че държавата не трябва да ограничава инвестициите на чебол. Ли Сонг Йон е адвокат, който води успешна кампания срещу решението на правителството да мести столицата на Южна Корея в Йонги Конгджу (на 100 километра южно от настоящата столица Сеул) с цел по-равномерно икономическо развитие на страната. Той внесе петиция от името на организации и граждани в Сеул през 2004 година, стигайки до Конституционния съд, който обяви решението на правителството за неконституционно и фактически блокира проекта. Ли твърди, например, че решението да се ограничат инвестициите на конгломератите е “неконституционно”.
     Поддръжниците на ограничителната мярка твърдят, че това е начин да се възпре “безразсъдното” харчене на чебол. Имайки предвид кризата през 1997 година, причини за такова опасение съществуват, но в крайна сметка това е отговорност на частния бизнес. Тези, които наистина минаха границата и прекомерно инвестираха в нерентабилни проекти и дъщерни фирми, не можаха да “прескочат трапа” на банкрута. В това отношение административните мерки заместват риска от свръхинвестиране с друг риск – връзване на ръцете на водещите чебол с идеята, че държавата знае по-добре интересите на големия бизнес от самия бизнес. Споровете по този въпрос ще продължат и в зависимост от политическите ветрове, една или друга тенденция ще има превес.
     Три поколения на семейство Ли са част от историята на Самсунг. Като заключение на тази част ще предложа някои коментари за характера на семейния бизнес.
 
Семейство и бизнес
 
     Самсунг може да изглежда като октопод, чиито пипала опасват цялото общество в здрава мрежа. Въпросът е дали тази мрежа е задушаваща или спомагаща за развитието на обществото. Историята показва, че това е повече положително, отколкото отрицателно влияние. От гледна точка на бизнес ефективността, тази огромна структура изглежда твърде тромава, тя поглъща огромни ресурси и границата между печеливш и губещ бизнес се размива. В същото време, Самсунг не би могъл да функционира, ако групата, като цяло, не беше печеливша. Това е един от парадоксите в развитието на Южна Корея. Ресурсите на конгломерата позволяват такова разширяване, но то не е плод на революция.
     То е резултат на дълга еволюция, която датира от 1936 година, когато Ли Бьонг Чол основава мелница за преработка и търговия с ориз. Самсунг трейдинг се ражда през 1938 година и дейността се разширява с производство на спагети и износ за Китай. След Освобождението се концентрира върху международната търговия, за да “запълни дупки” в местния пазар, като основава Самсунг корпорейшън. Бизнесът е като водата – тя се “влива” там, където има свободно място. Корейската война (1950-1953 г.) разрушава целия му бизнес в Сеул, но той има верни хора с бизнес в Тегу – “люлката” на Самсунг. Възстановява Самсунг в Пусан и през 50-те години основава две “първи” (чеил) компании за производство на захар и вълнен текстил. Ли запълва нишите на пазара с нови производства, вместо с търговия, която не загубва ролята си, но отстъпва приоритетното значение за инвестиции. Военният режим на Пак Чжон Хи размества пластове в корейската икономика и бизнес. Ерата на Пак е противоречива за развитието на Самсунг. Ли се включва в усилията на правителството за индустриализация. В същото време, отношенията между администрацията на Пак и Ли Бьонг Чол са често обтегнати. Самсунг електроникс бележи първи стъпки през 70-те години и се утвърждава като централна фирма в групата през 80-те години с началото на производство на полупроводници.
     Започва прехвърлянето на управление и дялове на групата към третия син Ли Гон Хи през 70-те години. Първите опити за реформи в групата в края на 80-те и началото на 90-те години нямат желания ефект. По-систематични и успешни реформи започват през 1993 година чрез концепцията за “нов мениджмънт”, чиято цел е превръщането на Самсунг в глобална компания. Това може да се постигне чрез обрат в мениджмънта и начина на мислене, насочени към революция в качеството. Кризата през 1997 година се превръща в нов катализатор за реформи. В резултат на преструктурирането, Самсунг постига по-голяма конкурентоспособност. Самсунг електроникс започва звездните си години. Звездата на Ли Дже Йонг също започва да изгрява, но придружена с обществени бури от прехвърлянето на дялове в групата. Подготвя се преход към “ерата” на третия Ли, но това е вече друг, по-отворен, глобален и прозрачен чебол. Южна Корея е по-демократична и ролята на чуждестранния фактор в бизнеса е засилена.
     Корейската корпоративна история е тъждествена с историята на семейния бизнес.
     Семейната собственост е характерна черта на Самсунг и южнокорейския бизнес. Но колко е уникална тази черта в модерния световен бизнес? Списание “Фемили бизнес” (“Family Business”) класифицира всяка година най-големите семейни фирми в света. През 2004 година (октомври, 2004 г., Филаделфия) списанието определи 250 фирми с бизнес, надвишаващ стойността от 1,2 милиарда долара. Класификацията е базирана на семеен контрол на собственост, семеен контрол на мениджмънт или двете заедно. От тези фирми 130 са американски, но само 7 от тях са сред първите 25. Следват Франция (17 фирми), Германия (16), Италия (11) и т.н. Само 3 корейски фирми са в класацията (Самсунг, LG и Хюндай мотор), но и трите са сред 11-те най-големи фирми. Самсунг се нарежда на трето място след Уол Март (Wal-Mart) – най-голямата търговска верига в света и Форд мотор – вторият производител на автомобили след GM. В списъка са още такива известни имена като Карфу груп (Carrefour Group) (5), Фиат (6), Пежо-Ситроен (8), БМВ (10), Робърт Бош (Robert Bosch GmbH) (13), Моторола (21), Нюз корпорейшън на Мърдок (News Corp.) (30), Дженерал дайнамикс (General Dynamics) (41), SAP (75) и други. Шведската фирма Инвестор (Investor) на семейство Валенберг, за която стана дума в увода, е на 58-мо място. Следователно, разделението Запад - Изток не е оправдано в определянето на семейния характер на собствеността и мениджмънта на фирмите. Големите японски фирми са несемейни и затова едва 6 японски фирми попадат в листата на 250-те фирми. Най-голямата японска фирма в класацията - Ито Йокадо, търговска мрежа, е на 18-то място. Друга напреднала индустриализирана страна, в която големият бизнес има предимно несемеен характер е Великобритания (едва 3 фирми са в списъка).
     От гледна точка на дела на семейна собственост или контрол на мениджмънта, Самсунг отстъпва на много семейни фирми на Запад. Семейството на Ли контролира (пряко или косвено) 22% от собствеността на конгломерата. За най-голямата семейна фирма Уол Март семейният дял е 38%, докато за Форд той достига 40% от акциите на фирмата. Семейство Агнели притежава около 30% от акциите на Фиат. Семейство Пежо притежава 42% от акциите във втория производител на автомобили в Европа след Фолксваген.
     Това идва да покаже, че семейната собственост и контрол на мениджмънта не е уникална черта в съвременния бизнес. Семейният или несемеен контрол на една фирма следователно не предопределят нейния успех. В света има много успешни семейни и несемейни фирми, както и обратното. Може да се направи заключение, че няма зависимост между характера на собствеността и мениджърския контрол и представянето на една фирма от глобален мащаб. Конкурентоспособната среда на националната икономика и специфичните черти на мениджмънта и организацията на фирмата определят нейното реално място. Уникалното за Южна Корея е, че 30-те най-големи фирми в страната са семейни. От друга страна, това което отличава Самсунг от редица други семейни групи и фирми в света е сравнително малкият семеен дял във фирмата. Мажоритарният дял се контролира чрез модела на кръстосана собственост между дъщерните фирми на чебол. Това е сходно с японския модел на кръстосана собственост на несемейните групи кейрецу. Друга отличителна черта на Самсунг е големият относителен чуждестранен дял във фирмата. За Самсунг електроникс този дял е 62%. В това отношение Самсунг е една от най-отворените семейни фирми.
     Определението на “чебол” като “семейно богатство” значително промени значението си и се движи по посока на “обществено богатство”, т.е. акционерно богатство. Затова някои изследователи предпочитат наименованието “бизнес група”, вместо зареденото с противоречив политически и исторически заряд понятие, “чебол”. За по-ясно разграничаване на корейските черти на конгломератите аз избрах корейското наименование на корпоративните организации, които са неотменна черта от историята на корейския бизнес и икономика.
     Следващите 10 години ще бъдат решаващи за определянето на структурата на собствеността в Самсунг. Критичният праг в това отношение е преминаването на собствеността и мениджърския контрол от Ли Гон Хи към сина му Ли Дже Йонг. Това вече поражда негодувания в обществото, което свързва редица политически и социални проблеми на страната с историческото обвързване на големия семеен бизнес и държавата.
     Второто голямо предизвикателство за Самсунг в бъдеще е проблемът с профсъюзите. То е свързано с обстоятелството, че Самсунг ревниво брани дъщерните си фирми от организирана профсъюзна дейност. Фирми като Самсунг корпорейшън и Самсунг лайф иншуарънс имат профсъюзи. Мениджмънтът на Самсунг електроникс има план за “кризисен щаб”, ако се появи профсъюз, който според новите закони, след 2007 година може да се основе и само от двама души.
     На трето място трябва да се отбележи общественият имидж на Самсунг. Въпреки големите успехи и принос за издигане на престижа на страната в областта на бизнеса и технологиите, редица групи в обществото остават скептични по отношение на способността на групата да преодолее проблемите с корупцията, “купуване” на влияние в обществото и прочие.
     Четвърти проблем в развитието на Самсунг е интегрирането на чуждестранния човешки ресурс във фирмата. Самсунг се превърна в мултинационална компания и ефективното интегриране на нейния корейски и чуждестранен потенциал до голяма степен ще реши бъдещето на бизнеса.
     Чуждестранният елемент е свързан с петото предизвикателство – конкурентоспособността. Тя е сериозен въпрос на мениджмънта и структурата на Самсунг. Подобряването на конкурентоспособността означава усъвършенстване на организация, стратегия, изследователска и конструкторска дейност и т.н. Обсъждането на тези проблеми ще продължи в следващата част на книгата, която е посветена на Самсунг електроникс.
 
следва продължение
 

Copyright © Аврам Агов

Аврам Агов е роден в Долна Оряховица през 1964 година. През 1988 година завършва философия с втора специалност история в СУ. През 1991 година е на едногодишна специализация в Колумбийския университет, Ню Йорк, а през 1994 година получава магистърска степен в Харвард по икономическа и политическа история на източна Азия с тясна специалност – Корея. От 1994 до 2002 година живее и работи в Сеул, Корея. Следва двегодишния курс по корейски език в университета Йонсе. След това работи шест години като мениджър в Самсунг електроникс. През 2001 година е обявен за почетен гражданин на Сеул. В момента прави докторат по икономическа история - индустриализация на Източна Азия - в университета във Ванкувър, провинция Британска Колумбия, Канада, където е и асистент по световна история на 20-ти век.
За контакти с автора: avramagov@yahoo.com.

MTR книги
Очаквайте
излизането на книгата
"Самсунг или пътят на трите звезди"
на книжния пазар
през октомври 2006 г.

Целта на тази книга е да опише и разясни причините за успехите на Самсунг електроникс. Успехите изглеждат безспорната, видима част на картината. Самсунг се превърна във витрина на южнокорейския икономически възход и на израстването на страната от развалините на Корейската война до модерна динамична икономика и отворено общество. “Невидимата” част, т.е. причините за успехите, както и проблемите при развитието на компанията и икономиката като цяло, са обект на основен интерес в настоящата книга.
Аврам Агов

За да обрисуваме прогреса на Южна Корея е нужно да се види не само докъде е стигнала икономиката и модернизацията на обществото, но преди всичко - откъде е тръгнала.
Аврам Агов

На 15 август 1945 година Япония капитулира и Корея става независима след 35 години японски колониализъм. Празнуването е кратко. Дни след Освобождението полуостровът е окупиран от армиите на САЩ и Съветския съюз. Разделителната линия е 38-ят паралел, който се превръща в граница между двете новосформирани през 1948 година корейски държави – Република Корея и Корейската народно-демократична република.
Аврам Агов
Корейският полуостров има експлозивен заряд, както за увеличаване на потенциала на Корея, така и за връщане назад във времето. Южна Корея може да развие своя потенциал в конкуренция и сътрудничество с технологично напредналата Япония и с необятните човешки ресурси на Китай. Но едно внезапно разпадане на Северна Корея или ескалиране на напрежението на Корейския полуостров и регионален конфликт ще имат непредвидими последици, връщайки Южна Корея назад във времето.
Аврам Агов

Дали Самсунг не се превърна във водеща корейска фирма, защото се доближи най-много до японската концепция за бизнес? Това е сложен въпрос, на който няма еднозначен отговор. Сигурно Ли е черпил много от японския опит, но е развивал Самсунг, следвайки също своите бизнес инстинкти. През годините Ли и другите управители на Самсунг са се учили от чужди компании и това е едно от най-големите предимства в техния бизнес стил. В крайна сметка обаче Самсунг е преди всичко корейска фирма и съчетаването на различни влияния с корейските особености създава пъстрата картина на възходящия път на “трите звезди”.
Аврам Агов

Не вярвам в чудеса и затова имам резерви към концепцията за “Корейското чудо”, както и за “Японското чудо” по-рано. Чудесата се появяват като начин да си да обясним неочаквани промени. Целта на този разказ е да се вникне в средата, в която се формират “чудните” явления на южнокорейското развитие.
Аврам Агов

Можете да купите книгата на Аврам Агов "Страната на утринната свежест" оттук:
книги "Нисим"
гр. София
бул. "Васил Левски" 59
---------
"Световит"
гр. София
ж.к. "Слатина" бл.15 вх.В
както и от електронната книжарница:
www.bgbook.dir.bg