Media Times Review    Google   
___









перспективи
 декември 2001

Тони Карън

МОЖЕ ЛИ ДЕМОКРАЦИЯТА ДА БЪДЕ ОРЪЖИЕ СРЕЩУ ТЕРОРИЗМА?

Тони Карън. Списание TIME


Бин Ладен мрази демокрацията, но това правят и много от съюзниците във войната срещу тероризма

Това, което терористите мразят в Америка, каза президентът Буш в една от последните си речи в Конгреса, е "точно това, което виждаме в тази Камара - едно демократично избрано правителство" и допълни "Техните лидери се самоназначават. Те мразят нашата свобода, свободата на религията, на словото, свободата да гласуваме, да се събираме и да водим дебати. Те искат да свалят съществуващите правителства в много мюсюлмански страни като Египет, Саудитска Арабия и Йордания"
Дръзки думи. Но моделирането на войната срещу тероризма само като сблъсък между демокрация и авторитаризъм е малко подвеждащо, дори опасно. Анти-терористичните усилия са усилията на хуманизма срещу жестокостта, на цивилизацията срещу варварството, на умереността срещу екстремизма. Демокрацията не е основната страна в бинарното противопоставяне в тази битка.
Това най-малкото е така, защото нито едно от трите "съществуващи" правителства, изброени от президента Буш не е демократично - Йордания и Саудитска Арабия са монархии, чиито лидери управляват по наследство, а Египет проведе силно контролирани избори, при които най-популярната опозиционна партия бе изхвърлена. А какво друго освен самопровъзгласил се лидер е пакистанският генерал Первез Мушараф, другият ключов играч от анти-терористичната коалиция. Той взе властта с преврат. Така че много от цитираните свободи в речта на Буш са доста ограничени във всичките четири съюзника.
Разбира се политическата коректност, точно в този момент, е доста краен лукс. Войната е мръсна работа, в която се налага да търсиш различни съюзници, заради постигането на непосредствените цели, без значение колко е противна домашната им политика. Да не забравяме, че Хитлер имаше реалната възможност да спечели Втората световна война, ако Сталин не беше влязъл в Западния лагер. Но в дългосрочен план, за да бъде унищожен из корен тероризма, ще се изисква гражданите на Средния Изток да получат ако не пълна демокрация, то поне възможности за частично право на глас в управлението.
Един нов тип терористична заплаха
Западният приоритет днес е да събере "всички ръце на палубата" за борба срещу Бин Ладен и неговите кохорти, без значение колко са мръсни тези ръце. В краткосрочен етап политическата цена не може да не бъде платена. Мусшараф например ще усили значително своята власт в Пакистан, подпомаган от Съединените щати - разбира се, ако оцелее в сблъсъците на местна почва. САЩ премахнаха наложените му по-рано санкции и сега той очаква милиони долари помощ и кредити, а също и изобилие от дипломатически услуги. Западът е готов на всичко, само за да бъде свален режима на талибаните. Точно по тази причина най-голямата надежда за откриването на Бин Ладен се възлага не на кой да е, а на пакистанските разузнавателни служби.
Подсилването на недемократичните режими е неизбежно в краткосрочен план. Но в дългосрочен, ако светът желае да се освободи от бича на тероризма, това решение не е достатъчно, защото за разлика от държавно подкрепяния тероризъм от 70-те и 80-те, който идваше от Либия и Сирия, много от днешните терористични групи като тази на Бин Ладен, се появиха от авторитарни режими, поддържани от Запада.
Съвременният политически ислям експлодира на световната сцена за първи път през 1979 година с Иранската революция. Това дестабилизира политиката в Ислямския свят за почти две десетилетия. Революцията в Иран, в определена степен, бе резултат от авторитарния режим на иранския про-западно настроен монарх Мохамед Реза Пахлави, който толерираше недемократичните политически групи и действия.
Египетският Ислямски джихад и алжирската Въоръжена Ислямска група, които очевидно подготвиха редица ключови операции на Бин Ладеновите мрежи, изплуваха в политически ситуации, при които демократичните канали бяха блокирани за ислямисти и други опозиционни групи. В случая с Пакистан, авторитарният режим на късния генерал Зия ул Хак всъщност поощри създаването на ислямски групи като защита срещи местните леви и като боен авангард, имащ за цел да се бори срещу съветските войски в съседен Афганистан.
Възможна ли е демокрация в Средния Изток?
Няма лесен отговор на този въпрос, защото демокрацията не винаги е предвестник на свободата. В началото на 30-те години изборите в Германия показаха какво може да донесе цепенето на партии и фракции. Политическите борби тогава доведоха нацистите на власт, които в крайна сметка превърнаха демокрацията в тоталитаризъм.
Много анализатори подозират, че истински демократични избори в страни като Египет, Саудитска Арабия и Йордания могат действително да доведат враждебно настроени към Запада ислямски правителства. Освен това изкушението да се внушава "ислям+демокрация" не е лесна смес и трябва да се избягва. Разбира се, има и успешни случаи. Например иранските ограничени форми на демокрация дадоха възможност на народа да избере реформисткия президент Мохамед Катами, което стана израз на волята в тази държава да се гради общество основано на закона и на мирното съжителство със Запада. Хард-лайнерите там може и да остават верни на "принципа на силата", въпреки тяхното изборно поражение, но ударът на гласоподавателите е безспорен - Иран беше държава подкрепяща тероризма, сега е от страната на анти-терористичната коалиция.